РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Русе, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Десислава Н. Великова
при участието на секретаря Светла К. Георгиева
като разгледа докладваното от Десислава Н. Великова Гражданско дело №
20244520103186 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422
от ГПК.
Ищецът Юробанк България АД твърди, че с ответника Е. К. Р. сключил
Договор за издаване на кредитна карта № VC281148 от 13.09.2018 г.
Разрешения кредитен лимит към датата на сключване на договора бил в
размер на 1300 лева. На 04.04.2022 г. ответникът преустановил плащането на
дължимите по договора вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава и
кредита станал изцяло предсрочно изискуем. Съгласно чл. 20, т. 1 от Общите
условия, приложими от банката, тя обявила кредита за изцяло за предсрочно
изискуем с връчване на покана на 19.07.2023 г. Ответникът не заплатил
дължимите към ищеца суми поради което било подадено Заявление по реда на
чл. 417 от ГПК и образувано ч. гр. дело № 6612/2023 г. по описа на РРС, била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
както и изпълнителен лист, било разпоредено на ответника да заплати на
ищеца сумата от 902,75 лева, представляваща главница за периода от
04.04.2022 г. до 05.12.2023 г., ведно със законната лихва от 14.12.2023 г. до
изплащане на вземането; сумата 258,63 лева, представляваща договорна лихва
1
за периода от 04.04.2022 г. до 19.07.2023 г.; сумата 236,05 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 04.04.2022 г. до 05.12.2023 г.,
както и държавна такса в размер на 27,95 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева. Ответникът бил призован по реда на чл. чл. 47, ал. 5 от
ГПК, поради което бил предявен настоящия иск.
Иска да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато
за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 902,75 лева – главница
за периода от 04.04.2022 г. до 05.12.2023 г., сумата 258,63 лева – договорна
лихва за периода от 04.04.2022 г. до 19.07.2023 г.; сумата 236,05 лева –
наказателна лихва за периода от 04.04.2022 г. до 05.12.2023 г., ведно със
законната лихва от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането.
Ответникът Е. К. Р., чрез назначения му особен представител, счита
предявените искове за неоснователни.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена Заповед № 3329/15.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
и изпълнителен лист по гр. д. № 6612/2023 г. по описа на РРС, с които е
разпоредено на длъжника Е. К. Р. да заплати сумата от 902,75 лева,
представляваща главница за периода от 04.04.2022 г. до 05.12.2023 г., ведно
със законната лихва от 14.12.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 258,63
лева, представляваща договорна лихва за периода от 04.04.2022 г. до
19.07.2023 г.; сумата 236,05 лева, представляваща мораторна лихва за периода
от 04.04.2022 г. до 05.12.2023 г., както и държавна такса в размер на 27,95 лева
и адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева. Ответникът бил уведомен
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което съдът дал указания на ищеца да
предяви иск за установяване на вземането си, който е предмет на настоящия
правен спор.
Не е спорно, че ищецът сключил с ответника Договор за издаване на
кредитна карта № VC281148 от 13.09.2018 г., с който бил разрешения
кредитен лимит към датата на сключване на договора в размер на 1300 лева.
На 04.04.2022 г. ответникът преустановил плащането на дължимите по
договора вноски за главница и лихва, като изпаднал в забава и кредита станал
изцяло предсрочно изискуем. Съгласно чл. 20 от Общите условия, приложими
от банката, тя обявила кредита за изцяло за предсрочно изискуем.
2
Банката уведомила длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост,
като Уведомлението за това обстоятелство било връчено на ответника чрез
ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК на 20.07.2023 г.
Според заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза и поясненията на вещото лице в съдебно заседание, размерът на
дължимите към 05.12.2023г. (датата на издаването на извлечението от
счетоводните книги) главница била 902,75лева, договорна лихва - 258,63 лв.,
наказателна лихва- 236,05 лева. След 05.12.2023г. нямало данни за
извършвани погасявания.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск, в производството, по което
ищецът цели да установи, че ответникът му дължи парични суми по сключен
договор за кредит въз основа на издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК. Предявеният иск е процесуално допустим, тъй
като е издадена заповед за изпълнение, като длъжникът бил уведомен по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се явява основателен.
По делото не се спори, че между страните съществуват облигационни
правоотношения, съгласно които ответникът получил от ищеца кредитна
карта с разрешен кредитен лимит от 1300 лв. по Договор за издаване на №
VC281148 от 13.09.2018 г. От приетите по делото писмени доказателства и от
заключението на назначената по делото съдебноикономическа експртиза,
което съдът кредитира, тъй като вещото лице безпристрастно и с оглед
притежаваните от него специални знания е дало отговор на поставените
въпроси, се установява, че ответникът не е изпълнила свои задължения по
него на 04.04.2022 г., поради което банката обявила целият кредит за
предсрочно изискуем и били предприети принудителни действия по
събирането му.
Съгласно т.18 на Тълк. реш. №4/18.06.2014г. по тълк. дело №4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: неплащане на една или повече вноски и упражненото от
3
кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Съгласно чл.60,
ал.2 ЗКИ, Банката може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.418 ГПК, “...когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски”.
От това следва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на
чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми, както и че предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обуславящите настъпването й обективни факти. В
мотивите на тълкувателното решение е посочено още, че постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой
вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не
поражда действие, ако Банката изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника-кредотополучател. С подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение кредиторът упражнява правото си да иска
принудително изпълнение на непогасеното си вземане, но волеизявлението, че
счита кредита за предсрочно изискуем, дори и да се съдържа в заявлението, не
означава, че е съобщено на длъжника, тъй като препис от заявлението не се
връчва. Длъжникът узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването
на заповедта за изпълнение - чл.418, ал.5 ГПК, поради което задължението за
заявения остатък от кредита не е изискуемо към момента на подаване на
заявлението. По изложените съображения ОСГТК, ВКС е постановило, че при
предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК вземането, произтичащо от договор за
банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. Това право следва да е упражнено, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на
определени обстоятелства, но преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Съдът приема, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна
изискуемост от ищеца. Съгласно чл.17 уговорените между страните Общи условия
4
към договора, кредитополучателят е бил длъжен да уведомява незабавно в писмен
вид кредитора за всякакви изменения в обстоятелствата и данните, които е
декларирал при сключването на договора за кредит. Както бе посочено, страните са
договорили всички уведомления, покани и всякакви други документи, изпратени
от кредитора на декларирания от кредитополучателя адрес, се считат за валидно
получени от него, дори и когато този адрес е променен. При осъществяване на
предвидената фикционна предпоставка – изпращане на уведомленията на
посочения в договора адрес посочен от ответника, се фингира, че уведомлението е
било доставено на адреса, т.е. това е т.нар. в съдебната практика "фингирано
връчване". Ответникът не твърди да е съобщил на кредитора си по договора за
кредит друг адрес за уведомяване, поради което съобщаването за обявената
предсрочната изискуемост следва да се счита за осъществено при условията на
фингирано връчване. Договорната фикция за връчване се приема изрично за
допустима в съдебната практика – Решение № 49 от 23.04.2014 г. на ВКС по т.дело
№ 2788/2013 г., ІІ т.о., Решение № 86 от 28.04.2014 г. на ВКС по т.дело №
4470/2013 г., І т.о., ТК и др. т.е. от гореизложеното е видно, че е настъпила
предсрочната изискуемост по договора и правилно е била издадена заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, съобразно указанията
дадени в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Това, че
съдържанието на поканата не е достигнало фактически до знанието на длъжника,
обаче не се отразява върху редовността на връчването. В чл. 17 от ОУ към
Договора, страните са предвидили възможността за фингирано връчване на
съобщението. При осъществяване на предвидената фикционна предпоставка-
връчване на съобщението чрез ЧСИ, се фингира, че известието е било доставено
на адреса.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че във формираната с
редица решения практика на ВКС, безпротиворечиво се приема, че
уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост, изходящо от ищеца, но
приложено към исковата молба и достигнало до длъжника със същата,
съставлява надлежно съобщаване за същата. Уведомяването на длъжника за
извършеното обявяване на настъпила предсрочна изискуемост следва да бъде
съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след
предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Дори да се приеме, че не е налице фингирано връчване, като
5
приложение към исковата молба ищецът е представил и уведомително писмо
за настъпила предсрочна изискуемост адресирано до ответника в качеството
му на длъжник. Уведомлението, заедно с исковата молба и останалите
писмени доказателства, се счита връчено на ответника, чрез назначения му
особен представител, поради което следва да се приеме, че уведомлението за
настъпила предсрочна изискуемост е произвело действие спрямо последния.
Неоснователен е доводът на ответника за нищожност на договорните
клаузи, поради противоречие със ЗЗП, поради обстоятелството, че същите не
са неравноправни.
С оглед изхода на спора ответникът дължи на ищеца направените в
заповедното производство разноски в общ размер от 507.95 лв., както и
сумата от разноски в настоящото производство 1591.28 лв.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Ебру К. Рамадан,
ЕГН:********** от ******** дължи на Юробанк България АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша,
бул. Околовръстен път №260, сумата от 902,75 лева – главница за периода от
04.04.2022 г. до 05.12.2023 г., сумата 258,63 лева – договорна лихва за периода
от 04.04.2022 г. до 19.07.2023 г.; сумата 236,05 лева – наказателна лихва за
периода от 04.04.2022 г. до 05.12.2023 г. по Договор за издаване на кредитна
карта № VC281148 от 13.09.2018 г., ведно със законната лихва от 14.12.2023 г.
до изплащане на вземането по , за които е издадена Заповед №3329/15.12.2023
г. за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл. 417
ГПК по гр. д. № 6612/2023 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Е. К. Р., ЕГН:********** от *******да заплати на Юробанк
България АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, бул. Околовръстен път №260, сумата от 507.95 лв.- разноски в
заповедното производство, за които е издадена Заповед№3329/15.12.2023 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
гр. д. № 6612/2023 г. по описа на РРС, както и сумата от 1591.28 лв. - разноски
в настоящото производство .
6
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчване на препис от решението до страните
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
7