№ 49
гр. Раднево, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на петнадесети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Асен Цветанов
при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова
като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело №
20245520100760 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „Йеттел България”
ЕАД срещу Й. П. И., с която се предявява установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищцовото дружество твърди, че с ответника имали сключено допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 09.05.2022 г. с предпочетен
номер ++359*********, с тарифен план „тотал макс“ за 49,99 лв. на месец и
промоционален пакет от 39,99 лв. месец, за срок от 24 месеца, като ответникът
не е изпълнил задължението си за заплащане на месечни абонаментни такси и
използвани услуги в размер на 122,39 лв. за отчетен период от 25.04.2022 г. до
24.07.2022 г. Твърди, че сключили и договор за лизинг от 19.01.2022 г. към
договор за мобилни услуги от 19.01.2022 г. за предоставяне за временно и
възмездно ползване на пакет базови аксесоари, като имало неплатени
лизингови вноски в размер на 46,93 лв. за отчетен период от 25.04.2022 г. до
24.09.2022 г. Твърди, че била начислена неустойка в размер на 148,05 лв. за
неизпълнение на задължение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 09.05.2022 г. с предпочетен
номер ++359*********, която не надвишава три месечни абонаментни такси,
начислена във фактура **********/25.09.2022 г. Гореописаните задължения са
начислени в издадени от заявителя фактури, както следва: фактура №
1
**********/25.05.2022 г., претендирана в размер на 40,94 лв.; фактура №
**********/25.06.2022 г., претендирана в размер на 44,88 лв.; фактура №
**********/25.07.2022 г., претендирана в размер на 43,98 лв.; фактура №
**********/25.09.2022 г., претендирана в размер на 363,30 лв. За
претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по ч.г.д. №
536/2024 г. на РС-Раднево, но ответникът не бил открит на известните по
делото адреси, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК предявил
иска за вземането си. Поради което иска от съда да постанови решение, с което
да признае за установено вземането по заповедта за изпълнение, ведно със
законната лихва от датата на заявлението по чл. 410 ГПК /посочен петитум в
допълнителна молба на ищеца/.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Й. П. И., чрез
адв. К. от АК - Стара Загора, в качеството й на особен представител, в който
взема становище за неоснователност на исковете. Твърди, че оспорва
твърдението между страните да са сключвани договори, както и че на
ответника са предоставяни услуги, а счетоводните документи на ищеца не
били редовно водени и приложените към исковата молба дубликати на
данъчни фактури не можели да послужат като доказателство за
удостоверените обстоятелства, тъй като не били подписани и представлявали
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства. Твърди, че оспорва размерите на претендираната неустойка,
тъй като нямало доказателства на ответника да са предоставяни общи
условия, а при условията на евентуалност претендира същите да са нищожни.
Твърди, че клаузата за неустойка е нищожна и не поражда права и задължения
за страните, тъй като накърнява на добрите нрави. Твърди, че посочената
клауза била нищожна и поради неравноправност на основание чл. 143, ал. 1
във връзка с ал. 2, т. 5 и т. 13 ЗЗП, а процесният договор, допълнителното
споразумение и общите условия към него били нищожни и на основание чл.
228, ал. 1, т. 5 ЗЕС, поради това, че не била посочена цена на допълнителните
услуги. Твърди, че всички документи били изписани на изключително дребен
шрифт, по-малък от 12, поради което били неясни и недостатъчно четливи.
Твърди, че клаузите са нищожни и поради противоречие с добрите нрави.
Твърди, че нищожността на процесния договор обуславяла недължимост и на
акцесорните задължения. Твърди, че оспорва твърдението ответникът да е
изпаднал в забава, както и че договорът е предсрочно прекратен по вина на
ответника. Излага съображения за нарушаване на разпоредби от Закона за
потребителския кредит, въпреки да не навежда факти за сключване на договор
2
за кредит. Поради това иска отхвърляне на исковете.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С протоколно определение от 15.04.2025 г. е обявен за окончателен
проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК №
76/11.02.2025 г., с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е
обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелства и е
разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже
наличието на валидно сключени облигационни отношения с ответника по
договори за предоставяне на мобилни услуги; предоставените услуги в
процесния период и дължими суми за тях в претендираните размери; валидно
сключени договори за лизинг и наличие на неплатени лизингови вноски,
клаузи за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите и техния
размер.
От приетите по делото писмени доказателства, находящи се в исковото и
заповедното производство – резюме на договор за мобилни услуги №
********* от 19.01.2022 г. на л.12-16; договор за лизинг на базови аксесоари
по заявка № ********* от 19.01.2022 г. на л.17-20; резюме на договор от
09.05.2022 г. /гърба на л.20/; допълнително споразумение към договор за
мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № +359********* от
09.05.2022 г. /л.21-26/, приложените общи условия на ищцовото дружество
/л.27-30/, е видно, че между страните са възникнали няколко облигационни
отношения по предоставяне на услуги от ищеца /предимно интернет и
телефони услуги/, както и лизинг на базови аксесоари за използване на
услугите.
За използваните услуги и лизинговите вещи са издавани месечни
фактури за абонаментни такси, лизингови вноски, предоставени услуги, както
следва: фактура № **********/25.05.2022 г. на л.31, издадена за сумата от
51,85 лв. за месечни абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски за
периода от 25.04.2022 г. до 24.05.2022 г., платима до 09.06.2022 г.; фактура №
**********/25.06.2022 г. на л.32, издадена за сумата от 44,88 лв. за месечни
абонаменти, ползвани услуги и лизингови вноски за периода от 25.05.2022 г.
до 24.06.2022 г., платима до 10.07.2022 г.; фактура № **********/25.07.2022 г.
на л.33, издадена за сумата от 43,98 лв. за месечни абонаменти, ползвани
услуги и лизингови вноски за периода от 25.06.2022 г. до 24.07.2022 г.,
платима до 09.08.2022 г.; фактура № **********/25.09.2022 г. на л.34,
3
издадена за сумата от 323,78 лв. за неустойки при предсрочно прекратяване на
договори за услуги и за сумата от 39,52 лв. за лизингови вноски, платима до
10.10.2022 г., се установява, че въз основа на сключени договори за ползване
на мобилни услуги и лизинг, ответникът има начислени услуги и абонаменти
към ищцовото дружество в размер на 133,30 лв., за лизингови вноски в размер
на 46,93 лв. и неустойка за прекратяване на договорите в размер на 323,78 лв.
Ответникът не е възразил пред ищцовото дружество за начислените
услуги за абонаментни планове и ползвани услуги. Съгласно приетите по
делото общи условия /л.27-30/, ответникът следва да следи издадените
фактури и при несъгласие да оспори същите, което ответникът не е сторил, с
което е признал пред ищеца начисленията за ползвани услуги. Не е нужно
ищецът да изпраща на ответника фактурата, за да възникне задължението за
плащане за начислени абонаменти и ползвани услуги. Освен това следва да се
посочи косвеното доказателство по делото, а именно представената от ищеца
справка за издадени фактури, платени фактури и неплатени фактури, с
посочени подробности /л.117/, от която е видно, че ответникът е заплащал
издадени фактури в периода януари – април 2022 г., след което е спрял
плащанията по договорите. От това е видно, че същият е бил наясно с тези
договори, ползвал е услугите и ги е плащал до известен в миналото момент,
след което е спрял плащанията, но е продължил ползването на услугите
съобразно представените подробни справки за потреблението по
претендираните фактури /л.100-116/.
Действително по делото няма представени доказателства за доставянето
на услугите, но тяхното изчисление е резултат на електронно отчитане на
ползваните услуги и реално ответникът е този, който трябва да оспори
начислените услуги пред мобилния оператор, за да се преразгледа
автоматичната електронна система и при евентуални грешки да се коригира
количеството ползвани услуги. В случая такава процедура не е имало,
ответникът е плащал услугите и абонаментите от сключване на
допълнителните споразумения към договорите, които е сключил от 2022 г., но
без наличие на доказателства за основателна причина е прекратил плащанията
по издаваните фактури от ищеца, без да е възразявал спрямо тях. Отделно от
това следва да се посочи, че начислените услуги не са на значителна стойност,
която на създава съмнения за злоупотреба, адекватни са на абонаментните
такси по сключените договори, а начислените реално ползвани услуги са
посочени в разбивки към фактурите по пера, тоест за ответника е било
известно за какво са начисленията. Тоест основата на претенцията на ищеца е
4
на база месечни абонаментни планове, лизингови вноски и ползвани услуги
съобразно представена подробна разбивка. За първите е достатъчно
сключването на договорите, които се установиха по делото.
Поради изложеното следва извод, че ответникът има падежирали
непогасени задължения по въпросните фактури за услуги и абонаментни такси
в размер на 133,30 лв. и за лизингови вноски в размер на 46,93 лв. за периода
от 25.04.2022 г. до 24.07.2022 г. Затова съдът намира, че претенцията за
месечни абонаменти и ползвани услуги е основателна за претендираната сума
от 122,39 лв. /по-малка от установената дължима сума от 133,30 лв./ и за
лизинговите вноски за сумата от 46,93 лв., и исковете ще се уважат за тези
суми.
Ответникът е спрял плащанията по договора и по издадените фактури
няма плащане /ответникът дължи доказване на плащанията, което не стори/,
поради което ищцовото дружество е прекратило договорите за мобилни
услуги.
Ищецът е издал **********/25.09.2022 г. на л.34, издадена за сумата от
323,78 лв. за неустойки при предсрочно прекратяване на договори за услуги,
платима до 10.10.2022 г. Тази сума от 323,78 лв. включва сумата от 148,05 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер до 3
стандартни месечни абонаменти съгласно раздел 3, т.2 от договорите /предмет
на иска/ и сумата от 175,73 лв., представляваща разлика между стандартна
цена на устройства без абонамент и размер на направена отстъпка за мобилно
устройство Алкател, за която сума е било отхвърлено заявлението по чл. 410
ГПК и не е предмет на настоящото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК.
Неустойката от 148,05 лв. представлява до три стандартни месечни
абонаментни такси без ДДС съгласно договорите /виж л.14, л. 22/. В
удебеления шрифт в договорите и в допълнителното споразумение е посочено,
че при прекратяване на договора по вина на потребителя, същият дължи
неустойка в размер на месечните абонаменти до края на договора, но същата е
лимитирана до трикратния размер на месечните абонаменти.
Следва да се разгледат по служебен почин на съда, с оглед задължението
да се следи за защита правата на потребителя, дали тази клауза за неустойка е
нищожна. В този смисъл има и изрично възражение от особения представител
на ответника, заявено в отговора на исковата молба.
Неустойката е договорна клауза, с която се уговаря, че в случай на
виновно неизпълнение на договорно задължение, длъжникът се задължава да
престира на кредитора имуществено благо. Тя е специфична форма на
5
договорната отговорност и се дължи независимо от наличие на вреди и
независимо от техния размер. Страните да уговарят свободно вида и размера
на неустойката, стига обаче тази клауза да не противоречи на императивни
норми на закона, а в равна степен - и на добрите нрави. Ограничението се
отнася както за гражданските, така и за търговските сделки по аргумент от чл.
288 ТЗ. Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Ако единствената цел, за която
е уговорена, излиза извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция, неустойката следва да се приеме за нищожна.
Съгласно т.3 на ТР № 1/2009 г. на ТК на ВКС преценката за нищожност
поради накърняване на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. Затова преценката следва да се извърши
към разпоредбите за неустойка каквито са уговорени. Те се претендират като
неустойки в размер на 3 месечни абонамента.
На първо място неустойката може да се претендира по начина, по който
е уговорена. В договора е уговорена неустойката като остатък от всички
дължими месечни вноски до края на договора, но не повече от трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти, тоест е с фиксиран краен предел.
Договорът за мобилни услуги е договор за периодично изпълнение и
развалянето му има действие само занапред, а по силата на чл. 88, ал. 1 ЗЗД
кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението, т.е.
неустойката може да обезщетява само такива вреди, т.е. само резулаторна
неустойка. В случая уговорената неустойка е именно резулаторна и поради
това не се явява нищожна клауза като противоречаща на добрите нрави, тъй
като не би излизала извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функция. Както приема и ОС-Стара Загора в свое определение №
260112 от 08.10.2020 г. по в.ч.гр.д. № 3240/2020 г.
Затова съдът намира, че претенцията за неустойка е основателна за
сумата от 148,05 лв. и искът ще се уважи за тази сума.
Следва изрично да се посочи, че още със заповедта за изпълнение е
отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК в частта за неустойки, които съдът е
счел за неравноправни клаузи.
По разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноските, сторени в заповедното и
исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважената
6
част от исковете. Ищецът е сторил общо разноски в размер на 1 330 лв., от
които за платена държавна такса в размер на 25 лв. в заповедното
производство и в размер на 25 лв. в исковото производство, адвокатско
възнаграждение за заповедното производство в размер на 480 лв. /договор за
правна помощ от 07.05.2024 г. на л.5 от заповедното производство/ и за
исковото производство в размер на 400 лв. /договор за правна помощ от
04.03.2025 г. на л.87/, както и внесени 400 лв. депозит за възнаграждение за
особен представител на ответника, които са база за определяне на разноските
на ищеца. Същите следва да се уважат изцяло съобразно уважените искови
претенции.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й. П. И., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес гр. Раднево, ул. „Еделвайс” № 6, ет. 5, ап. 14,
дължи на „Йеттел България” ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК
*********, с адрес на управление гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл.
1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД:
- сумата от 46,93 лв. (четиридесет и шест лева и 93 ст.) - главница,
представляваща незаплатено задължение по договор за лизинг от 19.01.2022 г.
към договор за мобилни услуги от 19.01.2022 г., с предпочетен номер
++359*********, за предоставяне за временно и възмездно ползване на пакет
базови аксесоари, за неплатени лизингови вноски, за отчетен период от
25.04.2022 г. до 24.09.2022 г.;
- сумата от 122,39 лв. (сто двадесет и два лева и 39 ст.) - главница,
представляваща незаплатени абонаментни такси и използвани услуги по
допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 09.05.2022 г. с
предпочетен номер ++359*********, за отчетен период от 25.04.2022 г. до
24.07.2022 г.;
- сумата от 148,05 лв. (сто четиридесет и осем лева и 05 ст.) – неустойка
за неизпълнение на задължение съгласно раздел III, чл. 2 от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от 09.05.2022 г. с предпочетен
номер ++359*********, която не надвишава три месечни абонаментни такси,
начислена във фактура **********/25.09.2022 г.;
7
- законната лихва върху главниците, считано от 28.06.2024 г. до пълното
им погасяване,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК № 320/28.06.2024 г. по ч.гр.д. № 536/2024 г. по описа на РС-
Раднево.
ОСЪЖДА Й. П. И., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.
Раднево, ул. „Еделвайс” № 6, ет. 5, ап. 14, да заплати на „Йеттел България”
ЕАД, вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление
гр. София, Ж.К. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 1330 лв. /хиляда триста и тридесет лева/, представляваща
разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________
8