№ 7890
гр. С., 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110147226 по описа за 2024 година
Предявен е иск от Б. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“, бл. 404, вх.
Г, ап. 75, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „Я“ № 23Б, по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост на следните суми
поради изтекла погасителна давност: 2 527,40 лв. – главница за периода 01.08.2012-
30.04.2014 г.; 441,23 лв. - мораторна лихва за периода 30.09.2012-05.05.2015 г., за които
суми е издаден изпълнителен лист от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. № 27786/2015 г. на СРС.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден в полза на ответника изпълнителен
лист е образувано горното изпълнително дело. Навежда доводи за недължимост на
процесните задължения поради погасяването им с 5-годишен давностен срок, през
който взискателят е бездействал. След влизане в сила на заповедта за изпълнение и
след издаването на изпълнителния лист не са извършени изпълнителни действия за
повече от три години, като давностният срок бил тригодишен. Уточнява, че
изпълнителният лист е издаден срещу нейния наследодател.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва исковете по допустимост и
основателност по съображения, подробно изложени в отговора на исковата молба.
Сочи, че ищецът не бил надлежна страна в производството, тъй като съдебният
изпълнител го конституирал като наследник, но ищецът не заявил дали приема
наследството или се отказва от него. Оспорва процесните вземания да са погасени по
давност. Твърди, че в случая е приложима общата петгодишна давност, както и че по
изпълнителното дело са извършени действия, прекъсващи давността, като след
прекратяване на първоначално образуваното изпълнително дело било образувано
следващо дело при друг съдебен изпълнител. Прави искане за определяне на срок на
ищеца да заяви дали приема наследството и това искане да бъде вписано в книгата по
чл. 49, ал. 1 ЗН.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Отводът на ответника за недопустимост на производството с оглед липсата на
1
доказателства за приемане на наследството от страна на ищеца и искането на
ответника във връзка с чл. 51 ЗН са неоснователни по съображения, подробно
изложени в определението от 22.12.2024 г., към които съдът препраща.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в полза на
ответника е издаден изпълнителен лист за процесните задължения, които ищецът е
наследил от Б. К. Д., ЕГН: **********, въз основа на който изпълнителен лист е
образувано изп.д. № 947/2023 г. на ЧСИ В. М., по което дело ищецът е бил
конституиран като длъжник в качеството си на наследник на Б. К. Д.. В тежест на
ответника е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на погасителната давност относно процесните вземания.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право обхваща вземанията, така
както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се основава единствено
на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството,
в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този момент се
формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК в
заповедното производство, тъй като към датата на неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения. Тъй като производството по така
предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният
интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с
изпълнителна сила. Ето защо по предявения отрицателен установителен иск по реда на
чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден в полза на ответника
срещу него изпълнителен лист за процесното вземане, въз основа на който е
образувано процесното изпълнително дело, а в тежест на ответника е да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на факти и обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давностния срок.
Не се спори между страните и се установява, че ищецът е дъщеря и единствен
наследник на Б. К. Д., ЕГН **********, починала на 02.09.2021 г. видно от справки
НБД „Население“ (л. 6 и 8 по изп.д.№947/2023г. на ЧСИ В. М.), както се потвърждава
и от удостоверение за наследници от 30.04.2024 г., находящо се по същото
изпълнително дело. С писмо от 20.05.2024 г. ЧСИ В. М. е била уведомена от СРС, че
за съответен период след кончината на наследодателя Б. Д. на 02.09.2021 г. липсват
данни за вписване в особената книга за отказ от нейното наследство, поради което с
Разпореждане от 28.06.2024 г. ЧСИ В. М. е конституирала ищеца като длъжник по
изпълнителното дело в качеството й на наследник на починалия първоначален
длъжник Б. Д.. Ищецът е доказал първата предпоставка от процесния фактически
състав, че е титуляр на процесните задължения, чиято недължимост претендира,
поради което се приема, че е приел с конклудентни действия наследството на
първоначалния длъжник Б. Д..
С окончателния доклад е отделено за безспорно между страните, че в полза на
ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист за процесната сума, въз основа
на който е образувано процесното изпълнително дело № 947/2023 г. на ЧСИ В. М.,
което се установява и от приложеното изпълнително дело. От приетото изп.д. №
674/2016 г. на ЧСИ С. Х. се установява, че по същия изпълнителен лист е образувано и
горепосоченото изпълнително дело по молба на кредитора „Т. С.“ ЕАД от 29.03.2016 г.
срещу първоначалния длъжник Б. Д. за принудително събиране на вземанията по
2
процесния изпълнителен лист. При това положение за ищеца е налице правен интерес
от предявения иск.
Изискването по чл. 117, ал. 2 ЗЗД за петгодишен срок на новата давност се
прилага както когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, така и
когато е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Влязлата в сила заповед за
изпълнение установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и
размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на
възражението. Съгласно чл. 424 ГПК длъжникът може да се оспори вземането по
исков ред само при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на
срока за възражение и съгласно чл. 439 ГПК той може да оспорва чрез иск
изпълнението, но само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание.
Законодателят е преклудирал възможността за възражения срещу заповедта за
изпълнение. След изтичане на срока по чл. 414 ГПК за длъжника остава само
възможността за оспорване на вземането по чл. 424, ал. 1 ГПК. Извън това и след
срока по чл. 424, ал. 2 ГПК, за длъжника не съществува форма за искова защита, с
която да оспорва вземането. Задължителната практика на ВКС е, че при всички
хипотези на чл. 416 ГПК (когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено,
или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането), настъпва
стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на
заповедта за изпълнение по чл. 418 ГПК се стабилизира окончателно, тъй като по
новият процесуален ред заповедите за изпълнение влизат в сила (за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се
преклудират. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо
и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като след влизането им в сила имат същият краен ефект на
окончателно разрешен правен спор, както силата на присъдено нещо по влязло в сила
съдебно решение. Ето защо, на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД, установените с влязлата в
сила заповед за изпълнение парични притезания, какъвто е настоящият случай, се
погасяват с изтичането на петгодишна давност (в този смисъл вж. Решение № 118 от
7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., Решение № 6 от 21.01.2016 г. по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС, І т. о.; Решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.
на ІV г. о.;. Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК;
Определение № 50130 от 08.03.2023 г. по гр. д. № 3235/2022 г. на ВКС, ІІІ г.о.;
Определение № 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г.о.,
Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г., на ВКС, IV г.о.;
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС, II т.о.;
Определение № 576 от 16.09.2015 г. по ч гр. д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г.о.;
Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на ВКС. ІІ т.о.;
Определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на ВКС, IV г.о. и
мн.др.). Следователно считано от датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение
за вземането е започнала да тече нова погасителна давност. В конкретния случай
заповедта за изпълнение е влязла в сила на 30.06.2015 г., тъй като е връчена на
първоначалния длъжник на 15.06.2015 г. видно от разписка към съобщение с оглед
двуседмичния срок за възражение срещу нея съгласно чл. 414, ал. 2 ГПК (в редакция
преди изм. с ДВ, бр. 100 от 2019 г.).
3
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива
на частния съдебен изпълнител по възлагане съгласно чл. 18 ЗЧСИ), като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността
(насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица). Взискателят има задължение със свои действия да поддържа
висящността на изпълнителния процес, извършвайки изпълнителни действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ, включително като иска
повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно
– с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е
длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В изпълнителния
процес давността не спира, именно защото кредиторът може да избере дали да действа
(да иска прилагане на нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска прилагане на нови изпълнителни способи).
Производството по изп.д. № 674/2016 г. на ЧСИ С. Х. е образувано по молба на
кредитора „Т. С.“ ЕАД от 29.03.2016 г., без да е поискано извършването на конкретни
изпълнителни действия, поради което давността не се счита прекъсната. Видно от
материалите, находящи се в изпълнителното дело ЧСИ е извършил проучване на
имущественото състояние на длъжника – поискани са справки от различни банкови
институции за банкови сметки на длъжника, като е извършена и служебна справка в
НОИ, от която се е установило, че длъжникът е пенсионер, и справка в НАП,
изпратена е покана за доброволно изпълнение до първоначалния длъжник. В
горепосоченото тълкувателно решение се приема, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Ето защо гореописаните действия по проучване на имуществото
на наследодателя на ищеца и изпращането, респ. връчването на покана за изпълнение
не са прекъснали течението на погасителната давност.
Погасителната давност е била прекъсната с изпращането на запорни съобщения
на 22.04.2016 г. до:
относно пенсията на длъжника – до НОИ, който с писмо от 13.05.2016 г. е
отговорил, че запор не може да бъде наложен, тъй като размерът на пенсията на
длъжника е под размера на МРЗ;
4
вземания по банкови сметки на длъжника в „****“ ЕАД, което на 26.04.2016 г. е
отговорило, че липсват сметки на длъжника в банката.
След това давността отново е прекъсната, както следва:
на 10.06.2016 г. с вписване на възбрана върху имот на длъжника в гр. С.;
на 03.04.2018 г. – с молба от взискателя за предприемане на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запори върху съответни вземания на
длъжника;
на 05.04.2019 г. – с изпращане на запорни съобщения до „**********“ АД, която
е отговорила на 12.04.2019 г., че по сметките на длъжника липсват средства за
изпълнение на запора и има наложени предходни запори, а на 20.09.2019 г. – че
длъжникът няма сметки в същата банка;
на 24.02.2020 г. - с молба от взискателя за предприемане на конкретни
изпълнителни действия - налагане на запори върху съответни вземания на
длъжника, както и опис и оценка на движимо имущество на длъжника с цел
изнасянето му на публична продан.
На следващо място, петгодишният давностен период обхваща и периода на
обявено извънредно положение в Република България със Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от
13.03.2020 г.). Съгласно чл. 3, т. 2 от посочения закон считано от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове,
предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват
права или се пораждат задължения за частноправните субекти с изключение на
сроковете по НК и ЗАНН. Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето (обн. в ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
Държавен вестник. Ето защо давностният срок в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. спрял да тече и продължил да тече считано от 21.05.2020 г.
С Постановление от 15.05.2023 г. на ЧСИ Халаджова изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК по молба на
взискателя от 15.02.2023 г. и съответно са вдигнати запор в „**********“ АД и
възбрана върху имот на длъжника. Дали наложените изпълнителни запори са били
резултатни или безрезултатни е без значение за прекъсването на давността, тъй като
разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД изисква само предприемане на действие за
принудително изпълнение, не и резултатност на предприетото действие.
С молба от 05.07.2023 г. ответникът е поискал да бъде образувано ново
изпълнително дело въз основа на процесния изпълнителен лист с посочване на
конкретни изпълнителни действия, които да бъдат предприети от съдебния изпълнител
В. М., с което действие погасителната давност не е прекъсната, тъй като е спряла да
тече от 02.09.2021 г., когато първоначалният длъжник е починал. Направено е искане
да бъде извършена нова справка за открити банкови сметки на длъжника и при
наличие на такива – да се наложи запор върху същите; да бъде насрочен опис и оценка
на собствените на длъжника движими вещ. Подаването на молбата е било обусловено
от необходимостта от поддържане на висящността на изпълнителното дело предвид
липсата на постъпления.
След като съдебният изпълнител е узнал по служебен път за кончината на
5
наследодателя на ищеца на 02.09.2021 г. с Постановление от 17.07.2023 г. е спрял
изпълнителното производство, а с Разпореждане от 28.06.2024 г. е конституирал
ищецът като длъжник по делото в качеството на наследник на починалия длъжник Б.
Д..
С настъпването на смъртта на длъжника изпълнителното дело е спряно по
силата на закона – със самото осъществяване на въведения от закона обективен факт
съобразно чл. 432, ал. 1, т. 3 вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 ГПК независимо от това, че
спирането на изпълнителното дело е прогласено с Постановление от 17.07.2023 г.
Закономерна последица от спиране на производството по делото съгласно чл. 61 ГПК
е, че от този момент спира течението на всички процесуални срокове. През посочения
период е било обективно невъзможно изпълнението да продължи поради липсата на
правен субект, срещу когото да се изпълнява, като тази невъзможност обхваща всички
изпълнителни действия. В рамките на този период е спрял да тече и предвиденият в
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК срок, доколкото е било правно невъзможно да се извършват
каквито и да е било действия спрямо неизвестните към този момент наследници,
следователно взискателят нито е бил длъжен, нито е могъл да има активно
процесуално поведение за инициирането на изпълнителни действия за събиране на
вземането - предмет на принудителното изпълнение (Решение № 6157 от 11.11.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 12066/2024 г.; Решение № 6166 от 11.11.2024 г. на СГС по в. гр. д.
№ 12067/2024 г.; Решение № 5164 от 16.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 10449/2024 г.;
Решение № 4705 от 6.08.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 6360/2024г.).
След спиране теченето на давността за периода от 02.09.2021 г. до 28.06.2024 г.
давността е прекъсната с налагането на запор върху секвестируемата част от трудовото
възнаграждение на длъжника на 10.07.2024г., когато работодателят на ищеца и
последващ длъжник на процесните задължения „Метрополитен“ ЕАД е получи
запорното съобщение от ЧСИ В. М..
В контекста на изложеното следва да се приеме, че след влизане в сила на
решението, с което е установено вземането, за което е издаден процесния
изпълнителен лист, когато е започнала да тече нова петгодишна давност,
погасителната давност е била и прекъсвана с предприетите по искане на взискателя
валидни изпълнителни действия по налагането на запор върху вземания на ищеца по
банковите му сметки и получаваната от него пенсия. От прекъсването на
погасителната давност е започнала да тече нова давност – арг. чл. 117, ал. 1 ЗЗД. От
датата на влизане в сила на съдебното решение, на която дата е започнала да тече
новата давност, до датата, на която е прекъсната давността с предприемането на
съответните изпълнителни действия, между отделните изпълнителни действия, както и
от датата на последното изпълнително действие до датата на подававане на исковата
молба в съда и към приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, не е
изминал петгодишен срок, поради което и процесните вземания не са погасени по
давност.
Предвид изложеното, следва отхвърляне на иска като неоснователен.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът, който
своевременно е направил искане за присъждане на такива. Делото не се отличава с
правна и фактическа сложност, разглеждането му е приключило с проведено едно
открито съдебно заседание, на което процесуалният представител на ответника не е
6
взел участие и е с относително нисък материален интерес. Предвид изложеното и на
основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК вр. чл.37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП съдът
намира, че в тежест на ищеца следва да бъде възложено да заплати юрисконсултско
възнаграждение в полза на ответника в минимален размер на 50 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Л.“,
бл. 404, вх. Г, ап. 75, срещу „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, иск по чл. 439 ГПК за установяване на недължимост
на следните суми поради изтекла погасителна давност:
2 527,40 лв. – главница за периода 01.08.2012-30.04.2014 г.;
441,23 лв. - мораторна лихва за периода 30.09.2012-05.05.2015 г.,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 24.08.2015 г. по ч.гр.д. №
27786/2015 г. на СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Д. М., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „Л.“, бл. 404, вх. Г, ап. 75, да заплати на „Т. С.“ ЕАД, ЕИК: ********,
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, сумата от 50 лв. – разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7