№ 4818
гр. София, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО 1-ВИ БРАЧЕН СЪСТАВ, в заседание
при закрити врати на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
в присъствието на прокурора М. Г. Ю.
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Гражданско дело №
20241100113992 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 118, ал. 2 от Кодекса на международното частно право
(КМЧП), вр. чл. 117 и чл. 119 КМЧП.
Образувано е по искова молба, вх. № 133195/02.12.2024 г. по описа на Софийски
градски съд, депозирана от С. К. В., в която са обективирани искове с правна квалификация
чл. 118, ал. 2 от КМЧП - за признаване на чуждестранни съдебни решения от дата 15.07.2015
г. по дело №24 F 29/14 на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република Германия, с които
е допуснато осиновяване, на основание пар. 1741, ал. 1, абзац 1, пар. 1754, ал. 2 и пар. 1770
от Гражданския процесуален кодекс на ФРГ, от С. К. В. на Б. Р. К. и на М. Р. К., родени на
********* г. в гр. София, България, като по силата на посочените решения осиновените
получават правен статут на деца на осиновителя и ще носят имената както следва: Б. Р. К.
ще носи имената Б. С. В.а, а М. Р. К. ще носи имената М. С. В.а.
В исковата молба се излага, че С. В., осиновените му деца и тяхната майка, са
български граждани, трайно установили се на територията на ФРГ от 2011 г., в гр. Берлин,
където обитават жилище на адрес: Плац дер Ферайнтен Национен 2.
Сочи се, че понастоящем и двете им дъщери упражняват медицинска професия в
Швейцария, респективно основно пребивават там, като цялото семейство често пътува до
България, където поддържа свое жилище, находящо се в гр. София, ул. „Георги С. Раковски“
№ 130. Излага се още, че освен създадената едва със съдебното решение правна връзка,
1
между ищеца и децата на приятелката му съществувала трайна фактическа и емоционална
връзка, създадена в резултат на повече от 20 години неотлъчно полагане на грижи,
заместващи липсващия биологичен баща на децата, като в този смисъл, чисто формалното
скрепване на връзката в конкретния случай по-скоро установявала, а не създавала връзката
баща-дете. Същевременно се сочи, че единствено такава правна връзка е от естество да
защити интересите на двете вече пълнолетни жени да носят имената на този, който ги е
отгледал и изучил, като по този начин Б. и М. се превръщали в единствени законни
наследници на С. В., като поемали не само нравствения, но и законен дълг да полагат грижи
за своя родител и неговите дела, когато той вече нямало да е в състояние да го стори. Ето
защо ищецът моли, пред закона и пред всички останали, двете жени да бъдат признати и
третирани като негови деца, като във връзка с изложеното прави искане правният статус на
дъщерите му и произтичащите от него последици, да бъдат зачетени и в Република
България, чиито граждани са той и осиновените му деца.
Излага се също, че със Заявление рег. №РЛН24-ГР94-15б6/04.04.2024 г. и молба с вх.
№COA24-ГР94-1899/09.04.2024 г., подадени в Столична община и в СО район „Люлин“,
ищецът поискал признаването по административен ред на съдебното решение на Районен
съд - Шьонеберг.
С писмо изх. № към към РЛН24-ГР94-15б6-(1) от 18.06.2024 г., Кметът на СО - Район
„Люлин“ отказал да признае представените решения за осиновяване на пълнолетни, поради
противоречие с вътрешни правни норми, елемент от съдържанието на обществения ред в
Република България, в частност, административният орган се позовавал на чл. 77, ал. 1 от
СК, „според която може да бъде осиновено само лице, което към момента на подаване на
молбата за осиновяване не е навършило осемнадесет години, а в случая двете сестри били
осиновени след навършване на пълнолетие“.
След дадени указания от настоящия съд, съгласно Разпореждане № 30438/17.12.2024
г., постановено по настоящото дело, от страна на ищеца е представена с молба, вх. №
6527/20.01.2025 г. по описа на Софийски градскисъд, поправена искова молба, с която искът
е предявен срещу ответниците М. Р. К. /осиновена/ Б. Р. К. /осиновена/, Р. С. Ц., /майка по
произход на осиновените/ и Р. Б. К. /баща по произход на осиновените/.
С молба, вх. № 16124/10.02.2025 г. по описа на СГС, в изпълнение на дадени
указания съгласно Разпореждане №30438/17.12.2024 г. и Разпореждане N№1792/21.01.2025
г., ищецът е уточнил, че съгласно чл. 1768, ал. 1 във връзка с чл. 1747 от Гражданския
процесуален кодекс на ФРГ, осиновяването на пълнолетно лице се постановява от съда въз
основа на иск, подаден от осиновяващия родител и лицето, което ще бъде осиновено, без да
се изисква съгласието на биологичните родители, като в този смисъл, изрично се посочва чл.
1768, ал. 1 от ГПК на ФРГ, че не намират приложение разпоредбите относно осиновяване на
малолетен - чл.1742, чл. 1744, чл. 1745, чл. 1746, ал. 1 и ал. 2 и чл. 1747. Представени са и
извадки от Граждански кодекс на ФРГ, вкл. и в превод на български език. С молба, вх. №
37980/26.03.2025 г., в изпълнение на Разпореждане №3638/11.02.2025 г., постановено по
гр.д.по 13992/2024 г. по описа на Софийски градски съд, 1-ви брачен състав, ищецът е
2
посочил, че производството по осиновяване на пълнолетно лице се образува по молба на
осиновителя и осиновения съобразно чл. 1768, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс на
ФРГ, в който случай не се изисква отделно съгласие на детето по смисъла на чл. 1746 от
ГПК на ФРГ, като в конкретния случай представеното пред българския съд чуждестранно
решение е постановено при инициираща молба от осиновените М. Р. К. и Б. Р. К., както и от
техния осиновител С. К. В., и с тяхното лично, непосредствено участие в производството по
нейното произнасяне. Ето защо се сочи, че в този смисъл осиновените са уведомени за
производството и постановеното решение, поради задължителното си участие като законово
условие за провеждане на съдебната процедура по осиновяване. Към молбата е представено
извлечение от ГПК на ФРГ в заверен превод на български език на приложимите или
относими по случая разпоредби.
Ищецът е приложил към първоначалната исковата молба преписи от представените за
признаване чуждестранни съдебни решения, преписи от удостовеР.я за раждане на двете
осиновени лица - УдостовеР.е за раждане №442230, серия р-85/28.01.1992 г. на Б. К. и
УдостовеР.е за раждане №442231, серия Р-85/28.01.1992 г. на М. К. съставен в СО, район
„Люлин“, в които за родители на Б. и М. К.и са вписани Р. С. К. и Р. Б. К., удостовеР.я за
постоянен адрес на ищеца и на ответниците М. и Б. К.и, както и на ответницата Р. Ц., всички
издадени на 19.11.2024 г. от Столична община, район „Средец“.
Служебно са изискани справки от НБД „Население“ относно страните по делото,
преписи от актове за раждане на Б. и М. К.и както и заверен препис от преписката,
образувана по молба на С. К. В., ЕГН **********, във връзка с искане за признаване на
решения от дата 15.07.2015 г. по дело № 24 F 29/14 на Районен съд - Шьонеберг, Федерална
Република Германия, с които е допуснато осиновяване на основание пар. 1741, ал. 1, абзац 1
и пар. 1754, ал. 2 и пар. 1770 от Гражданския процесуален кодекс на ФРГ от страна на С. К.
В. на двете пълнолетни дъщери (близначки) - Б. Р. К. и М. Р. К., родени на ********* г. в гр.
София, България, вкл. и заверен препис от акта, с който е отказано признаване на
посоченото решение, като изисканите документи са постъпили в Софийски градски съд на
20.12.2024 г. и на 16.12.2024г.
В срока по чл. 131 ГПК, по делото са постъпили отговори от ответниците Р. С. Ц., М.
Р. Кузанова и Б. Р. К., с които се моли да бъде уважен предявеният иск, като основателен,
съответно да се признае осиновяването на М. и Б. Р.ови К.и и промяната в имената им на Б.
С. В.а и М. С. В.а, така, както е постановено в решение от 15.07.2015 г. по дело № 24F29/14
на Районен съд – Шьонеберг, Федерална република Германия.
Към отговора на Р. С. Ц. е представено извлечение от ГПК на ФРГ, вкл. и в заверен
превод на български език, както и потвърждения за регистрация от 30.11.2012 г. и от
05.02.2014 г., а към отговорите на М. и Б. К.и, електронни извлечения.
В открито съдебно заседание, проведено на 17.07.2025 г. лично ищецът, както и чрез
процесуален представител, както и лично ответницата Р. С. Ц., пледират за уважаване на
предявените искове, като бъде постановено решение, с което да бъде признато
чуждестранно решение от 15 юли 2015 г. на Районен съд Шьонеберг, ФРГ, с което е
3
допуснато осиновяване, на основание - пар. 1741, ал. 1, абзац 1 и пар. 1754, ал. 2 и пар. 1770
от ГПК на ФРГ - от С. К. В. на Б. Р. К. и на М. Р. К., род. на ********* г. в България, като в
този смисъл да бъде признато в цялост, вкл. и относно промяната на имената на
осиновените, които занапред да бъдат съответно: Б. С. В.а и М. С. В.а.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за уважаване на
предявените искове.
Софийският градски съд, като взе предвид данните по делото и приложените към
исковата молба за екзекватура съдебни книжа на чужд език, преведени на български език, и
приетите в хода на производството писмени доказателства, прие за установено следното:
Съгласно служебно изискан Акт за раждане № 47/28.01.1992 г., издаден в град
София, Столична община, район „Люлин“, на Б. Р. К., ЕГН **********, същата е родена на
********* г. в град София от родители: Р. С. К., ЕГН ********** (майка) и от Р. Б. К., ЕГН
********** (баща).
Съгласно служебно изискан Акт за раждане № 48/28.01.1992 г., издаден в град
София, Столична община, район „Люлин“, на М. Р. К., ЕГН **********, същата е родена на
********* г. в град София от родители: Р. С. К., ЕГН ********** (майка) и от Р. Б. К., ЕГН
********** (баща).
Съгласно неподлежащи на обжалване съдебни решения от дата 15.07.2015 г. по дело
№24 F 29/14 на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република Германия, е допуснато
осиновяване на основание пар. 1741, ал. 1, абзац 1 и пар. 1754, ал. 2 и пар. 1770 от
Гражданския процесуален кодекс на Б. Р. К. и на М. Р. К., родени на ********* г. в гр.
София, България, от С. К. В. – партньор на майката Р. С. Ц., и е постановено, че
осиновените получават правен статут на деца на осиновителя и ще носят имената както
следва: Б. Р. К. ще носи имената Б. С. В.а, а М. Р. К. ще носи имената М. С. В.а.
С писмо изх. № към към РЛН24-ГР94-15б6-(1) от 18.06.2024 г., Кметът на СО - Район
„Люлин“ отказал да признае представените решения за осиновяване на пълнолетни, поради
противоречие с вътрешни правни норми, елемент от съдържанието на обществения ред в
Република България, както и на основание чл. 77, ал. 1 от СК, с оглед обстоятелството, че
двете сестри били осиновени след навършване на осемнадесет години.
Настоящият съд намира, че така постановеният отказ е незаконосъобразен. От
представените решения на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република Германия, се
установява, че цялата процедура по допускане на осиновяването е съобразена с немското
законодателство. Решението на чуждестранния съд отговаря на разпоредбата на чл. 84, ал. 4
от КМЧП. Решението на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република Германия, не
противоречи на българското законодателство. Поначало чл.121 КМЧП не предвижда
възможност за съда при постановяване на решението си за признаване и допускане на
изпълнението на чуждестранното решение на територията на Република България да
навлиза в разглеждане на съществото на спора, разрешен от чуждестранния съд (така и
решение № 101 от 09.02.2010 по гр.д.№ 919/2009 г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о.). В разпоредбата на
4
чл. 117 КМЧП са посочени изрично основанията за отказ за признаване и допускане
изпълнението. Действително, отказ може да се постанови на основанието по чл.117, т. 5
КМЧП – ако признаването или допускането на изпълнението противоречи на българския
обществен ред.
Понятието „обществен ред” в международното частно право не е само теоретично
понятие, като под "обществен ред" следва да се разбират основополагащи за правопорядъка
в държавата повелителни норми, принципи в правораздаването, които имат универсално
значение. В този смисъл се има предвид не противоречие с конкретни правни норми, а такова
противоречие, което би довело до нарушаване, както на обществения, така и на личния
интерес на отделните граждани, както и до недопустимо засягане на основни ценности в
обществото.
В случая, дори и формално, постановените осиновявания да не отговарят на
разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от СК, тъй като осиновените лица към датата на подаване на
молбата за осиновяване са били навършили осемнадесет години, то следва да се припомни,
че съгласно чуждестранното право, подобно осиновяване и възможно и допустимо /видно от
уважената молба, с която са били допуснати исканите осиновявания на двете сестри/. За да
се прецени във всеки конкретен случай дали не е нарушен „обществения ред” при допускане
и признаване на съответен чуждестранен съдебен акт следва да се изхожда от основните
начала на правото, въз основа на които е уредена българската правна система. Същите
представляват не само базисни принципи, но и конкретни правила за поведение,
преимуществено от публичноправен характер. Голяма част от тези правила са закрепени в
Основния закон – Конституцията на Република България /КРБ/, но и в други актове, като
Наказателен кодекс, процесуалните закони и т. н. След като осиновяването на пълнолетни
лица е допустимо по съответното чуждестранно законодателство, то според настоящия съд,
няма никакви пречки, съдебните актове, които обективират тези осиновявания, да бъдат
признати в Република България.
С оглед изясняване на въпроса към кой вид осиновяване, регламентирано в Семейния
кодекс на Република България (пълно или непълно) се приравнява допуснатото осиновяване,
обективирано в представените за признаване чуждестранни съдебни решения от дата
15.07.2015 г. по дело №24 F 29/14 на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република
Германия, по делото е допусната съдебно-юридическа експертиза с назначено вещо лице
доц. д-р Б. М..
Видно е, от приетото по делото и неоспорено от страните заключение по посочената
по-горе съдебно-юридическа експертиза, осиновяването съгласно §1770 от германския ГГЗ е
сходно с института на непълно осиновяване, съгласно чл. 102, ал. 1 от СК, при което
възникват права и задължения като между роднини по произход само между осиновения и
неговите низходящи, от една страна, и осиновителя - от друга, а правата и задълженията
между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват.
Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице, тъй като същото е обективно,
компетентно изготвено, обосновано и няма никакво съмнение в неговата правилност.
5
Ето защо съдът приема, че решенията за осиновяване отговарят на интересите както
на осиновените лица, така и на техния осиновител, като синовяването е непълно при
условията на чл. 102, ал. 1 СК, при което възникват права и задължения като между
роднини по произход само между осиновения и неговите низходящи, от една страна, и
осиновителя - от друга, а правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с
роднините им по произход се запазват.
С оглед изложеното и тъй като чуждестранните съдебни решения от дата 15.07.2015
г. по дело №24 F 29/14 на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република Германия, са
влезли незабавно в сила, както и при наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП, се
налага извод, че същите са издадени от орган, международно компетентен според
българското право, и не противоречат на българския обществен ред, поради което следва да
бъдат признати на територията на Република България и гражданските им последици
следва да се зачитат в Република България.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на територията на Република България чуждестранни съдебни решения
от дата 15.07.2015 г. по дело №24 F 29/14 на Районен съд - Шьонеберг, Федерална република
Германия, С КОИТО Е ДОПУСНАТО НЕПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ, на основание пар.
1741, ал. 1, абзац 1 и пар. 1754, ал. 2 и пар. 1770 от Гражданския процесуален кодекс на
Федерална република Германия, от С. К. В., ЕГН **********, на Б. Р. К., ЕГН **********,
и на М. Р. К., ЕГН **********, и двете родени на ********* г. в гр. София, България, И Е
ПОСТАНОВЕНО, че осиновените получават правен статут на деца на осиновителя и ще
носят имената както следва: осиновената Б. Р. К., ЕГН **********, ще носи имената Б. С.
В.а, а осиновената М. Р. К., ЕГН **********, ще носи имената М. С. В.а.
ДА СЕ ВРЪЧИ незаверен препис от настоящото Решение на всяка от страните, както
и на Софийска градска прокуратура (чл. 7, ал. 2 ГПК).
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Апелативен съд - София в двуседмичен
срок от връчването му на страните и на Софийска градска прокуратура.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6