Определение по дело №468/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С определение № 3525/11.11.2011 г., постановено по гр. дело № 2054/2011 г., К.йският районен съд е допуснал обезпечение на бъдещ иск на Й. Г. С. против „Г. И." гр. К.за сумата от 17181.18 лв., чрез налагане на запор върху банковите сметки на дружеството- ответник в 12 банки, до размера на сумата от 17181.18 лв. и бил даден едномесечен срок на Й. С. да заведе иска. Издадена била и обезпечителна заповед.

Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от „Г.- И.” - К., което се атакува изцяло като незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни съображения. Сочи се, че необосновано съдът приел, че били налице предпоставките за обезпечаване на бъдещ иск. Твърди се, че бъдещата искова претенция, основана на представения по делото договор за възлагане изпълнението на строителен надзор от 22.10.2008 г., не била вероятно основателна, нито била подкрепена с убедителни писмени доказателства. Твърди се, че не били налице изискуемите по договора обстоятелства и документи, при наличие на които възложителят заплаща на изпълнителя договореното възнаграждение, Ó представеното копие- извлечение от акт обр. 15 от 27.05.2010 г. не бил подписан от представителя на възложителя. Сочи се и това, че съдът не преценил дали поисканата обезпечителна мярка е подходяща за обезпечителната нужда, дали тя няма да навреди на интересите на ответника и било недопустимо чрез обезпечението на иска, да се налага прекомерно ограничаване правната сфера на ответника. Моли да се отмени атакуваното определение, както и издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

Окръжният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията на съда са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 389 от ГПК във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във възивното производство, ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска, а разпоредбата на чл. 390 от ГПК предвижда, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Съгласно ал. 2 от същият текст, съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по- дълъг от един месец. В разпоредбата на чл. 391 от ГПК са посочени предпоставките за допускане на обезпечението, а именно- когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението и ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Или, при произнасяне по искането за допускане на обезпечение, съдът задължително следва да прецени налице ли е допустимост и вероятна основателност на иска; наличие на обезпечителна нужда; адекватност на исканата обезпечителната мярка, в т. ч. съответна ли е на вида на търсената с иска защита на правата на ищеца, както и необходимостта от представяне на гаранция, респ. размерът й. Тази преценка винаги е конкретна- на база твърденията в молбата и представените към нея доказателства. Липсата на която и да е от посочените предпоставки, обуславя неоснователност на молбата за обезпечаване на иска.

В конкретния случай съдът намира, че посочените предпоставки са налице. Молбата за допускане на обезпечителна мярка отговаря на изискванията на чл. 395 от ГПК. Същата изхожда от легитимирано лице и е подкрепена с убедителни писмени доказателства. Въз основа на изложените от молителя обстоятелства и приложените писмени доказателства съдът приема, че може да се направи извод, че бъдещия иск е допустим и вероятно основателен. Към молбата за допускане на обезпечение са представени редица писмени доказателства, относими към предмета на спора, които ще бъдат предмет на проверка, но не в настоящото производство, а в исковия процес. Налице е и твърдяната от молителя обезпечителна нужда- без исканото обезпечение за ищеца ще е невъзможно или ще се затрудни осъществяване правата по бъдещото решение, което евентуално ще бъде в негова полза. Обезпечителната нужда при паричните притезания се предполага, тъй като всяко разпореждане на ответника с имуществото му, би затруднило удовлетворяването на кредитора. Исканата обезпечителна мярка е допустима и адекватна, т. е. съответства на характера на предявения иск и отговаря на обезпечителната нужда. С оглед доказаното наличие на процесуалните предпоставки, визирани в нормата на чл. 391 ГПК, съдът намира, че обезпечение на бъдещия иск, следва да бъде допуснато. Впрочем, напълно законосъобразно първоинстанционният съд е наложил запор на банковите сметки на жалбодателя само до размера на бъдещата претенция.

Тази инстанция взе предвид и обстоятелството, че с определение № 4518/16.12.2011 г., постановено по същото дело, първоинстанционният съд по молба на „Г.- И.” -К., е отменил частично допуснатото с обжалваното определение обезпечение на бъдещия иск в 11 от банките, като е взел предвид, че след образуване на изпълнително дело № 358/2011 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при КРС и наложената обезпечителна мярка- запор на банковите сметки, в „ЦКБ” клон К.по сметка на дружеството била блокирана сумата в размер на 17181.18 лв., предмет на бъдещия иск, и до който размер било допуснато обезпечението.

С оглед изложеното съдът приема, че искането на Й. Г. С. за допускане на обезпечение на бъдещ иск, който видно от данните по делото е предявен на 12.12.2011 г. пред К.йския районен съд, е основателно, а частната жалба на „Г.- И.” - гр. К.- неоснователна и като такава не следва да се уважава, а атакуваното определение следва да се потвърди.

Водим от изложеното, въззивният съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3525/11.11.2011 г., постановено по гр. дело № 2054/2011 г. по описа на К.йският районен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск на Й. Г. С. против „Г. И." гр. К.за сумата от 17181.18 лв., чрез налагане на запор върху банкови сметки на дружеството- ответник.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1/ 2/