РЕШЕНИЕ
№ 695
гр. Варна, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Сияна К. Г.а
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100319 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от „Гитекс“ ЕООД, ***
със седалище и адрес на управление *** срещу ЕТ „Марица-М-Б. М.“, *** със
седалище и адрес на управление гр. *** за осъждане на ответника да заплати
сумата от 350211 лева представляващи обезщетение в размер на увеличената
стойност на имота - магазин със застроена площ от 231,10 кв.м. с идентификатор ***
по КККР на гр. Варна, район *** вследствие сторените от ищеца разходи по
подобрения в имота, ведно със законната лихва върху главницата считано от
депозиране на исковата молба в съда – 09.02.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС както и евентуален иск в случай
на отхвърляне на главния иск, за осъждане на ответника да заплати процесната сума
претендирана като обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на сторените
разходи по подобрение на имота, на осн. чл. 59 ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че през 2010г. ответникът придобива въз
основа на разпоредителна сделка правото на строеж срещу сумата от 32690 лева
досежно магазин със застроена площ от 231,10 кв.м., който е предвиден за изграждане
в жилищна сграда с бистро, магазин и гаражи в УПИ I-10, масив 28 по плана на СО
„Виница - север“ на гр. Варна. Самата сграда била предвидена за изграждане в пет
отделни секции, като се твърди, че не е било предвидено поетапното изграждане на
същата. Строителните дейности по изграждане на сградата въз основа на издадено
разрешение за строеж от 2008г. първоначално били предприети от търговските
дружества „Астрея трейд“ ЕООД и “Манаус-Комерс“ ООД, като към 2009г.
строителството било преустановено, към който момента на преустановяване сградата
се намирала на степен – незавършен груб строеж.
В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът считано от месец февруари
на 2010г. е установил фактическа власт над цялата сграда включваща и процесния
магазин, като от момента на установяване на фактическа власт до депозиране на
исковата молба в съда ответникът не е осъществил действия, с които да прекъсне
владението на ищеца. Ищецът е осъществил строителни действия в жилищната сграда,
1
включително и в частност процесния магазин, като строежът е реализиран и към
момента на депозиране на исковата молба е готов в степен за въвеждане в
експлоатация. Към момента на депозиране на исковата молба в съда процесният
магазин е напълно обособен като самостоятелен имот, същият с идентификатор *** по
КККР на гр. Варна. СМР, които е извършил ищецът, и вследствие на които е обособен
процесния магазин, са извършени за периода 2018-2022г., като същите са извършени
от ищеца в качеството му на владелец на целия строеж /включващ и магазина/, със
знанието и без противопоставянето на ответника, като формален носител на правото
на строеж върху индивидуалния имот, поради което намира, че последният следва да
бъде осъден да заплати процесната сума, с която твърди, че вследствие осъществените
от него СМР се е увеличила стойността на магазина.
Общата стойност на СМР, които е осъществил ищецът за цялата сграда, твърди
че възлизат на 8 106 714 лева, като площта на сградата възлиза на 5349,52 кв.м., при
което стойността на осъществените СМР на един кв. метър възлиза на 1515,14 лева.
Процесният магазин е с площ от 231,10 кв.м., като към него се припадат и 19,45 кв.м.
идеални части от общите части на сградата. По изложените съображения и съобразно
допълнителни уточнения претендира осъждане на ответника да заплати обезщетение
на ищеца в качеството му на добросъвестен подобрител в размер на 350211 лева
/231,10 кв.м. х 1515,14 лева/м2/.
Твърди, че видът, количеството, момента и стойността на конкретните
подобрения, които е извършил в процесния магазин, са както следва:
1/СМР по вход „А“ извършени за обекта през 2019г. – разбиване на
стоманобетонна плоча 10 куб. м. – 2633,60 лева, разбиване на стълби -3 куб.м. – 790,08
лева, разваляне на тухлена зидария 25 см. в цялата сграда 12,78 м3 – 504,30 лева,
разваляне на тухлена зидария 12 см в цялата сграда – 60,52 м3 на стойност 2388,12
лева, изкъртване на ерозирал слой от етажни стоманобетонни плочи -180 м2 на
стойност от 9509,40 лева, разбиване връзка конзола – 15 м2 на стойност 792,45 лева,
2019-г. 2020г. депониране на отпадъци и такса сметище 3 курса на стойност от 1260
лева, а всичко по това перо 17877,95 лева.
2/ осъществени СМР по процесния обект във вход „А“, които са необходими за
изготвяне на обр. Акт 14: 2020г. – укрепване на стоманобетонна плоча с метални
подпори – 40 м2 на стойност от 400 лева, куфраж двураменна стълба 25 м2 – 1622
лева, армировка двураменна стълба 130 кг. на стойност от 427,70 лева; 2021г. - бетон
клас Б25 двураменна стълба 5 м3 – 933,60 лева, почистване и измиване на етажи и
стоманобетонни плочи 220 м2 – 1210 лева, грундиране на стоманобетонни плочи с
дълбоко проникващ грунд 220 м2 – 2310 лева, армировка за усилване на
стоманобетонни плочи по етажи по детайл – 1050 кг. – 3454,50 лева, бетонова доливка
5 см. бетон клас В20 – 11,50 м3 – 1897,50 лева, обработка връзки колона – плоча
саниране с циментов разтвор – 3 м. на стойност от 75,60 лева, обработка връзки
стълбищна площадка и стълбищно рамо саниране с циментов разтвор – 21 м2 на
стойност от 529,20 лева; 2020г. изхвърляне на отпадъци и такса сметища - 1 курс на
стойност от 420 лева или всичко по това перо в размер на 13280,10 лева.
3/осъществени довършителни СМР по процесния обект във вх. „А“, които са
необходими за изготвяне на протокол обр. 15: през 2019г. – земни работи в размер на
28 м3 на стойност от 1436,96 лева, премахване на негодни СМР – 17877,95 лева, нови
СМР до акт 14 – 13280,10 лева; 2021г. – тухлена зидария 25 см. – 50 м3 на стойност от
14159,99 лева, зидария 12 см. – 209,66 м2 – 16080,92 лева, замазка – подова – 300 м2
на стойност от 5520 лева, парапети – 24 линейни метра на стойност от 1920 лева, др.
разходи на стойност от 3105 лева или общо за груб строеж сумата от 73380,92 лева.
4/ За сторени през 2021г. СМР – поставени прозорци и външни врати – 53 кв.м.
– 25705 лева, входна врата 1-бр. на стойност от 1430 лева или общо за дограми 27135
лева.
5/ в частта на сторени довършителни работи през 2021г. се посочва, че е
осъществена дейност по мазилка на вътрешни стени и тавани – 875 м2 на стойност от
11375 лева, гипсова мазилка вътрешни стени и тавани – 875 м2 – 11375 лева,
2
силикатна мазилка на външни фасади – 100 м. – 3080 лева, топлоизолация по фасада с
EPS 9 см. -160 м2 – 14137 лева, обръщане на прозорци с EPS 3 см – 214,20 лева,
гранитогрес изби и общи части – 55,18 м2 – 34,94,70 лева, облицовка на фасади и
плочи от травертин – 20,37 м2 – 2444,40 лева, изготвяне на страници около външни
прозорци от врачански варовик – 21 линейни метра – 1513,26 лева, водоотвеждане –
26,20 м. – 1636,96 лева и неописани дейности 3 % - 8713,39 лева, или общо
довършителни работи на стойност от 59784,51 лева.
6/ сградна водопроводна и канализационна инсталация реализирана през 2021г.
– 8618,89 лева, ел. инсталация на сграда 2021г. – 16909,12 лева, вентилация – 2021г. –
3522,86 лева, други инсталации – 2021г. – 3522,86 лева, асансьор – 2021г. – 8452,46
лева, неописани 3% разходи – 3478,39 лева или общо за инсталации в размер на
44504,57 лева.
7/ комунални връзки осъществени през 2021г. – 5480,77 лева
8/ благоустрояване 2021г. – 41713,95 лева.
При изложеното общата стойност на СМР твърди, че възлиза на 251999,73 лева,
стойността на сторените разходи по проекти, инвестиционен контрол и такси в размер
на 10% или сумата от 8903,21 лева, допълнителни строителни работи 6 % или сумата
от 10927,48 лева, припадаща се част от общите части за процесния магазин в размер
на 19,52 м2 в размер на 30775,82 лева, съответно при прибавяне на 20% печалба в
размер на 47604,76 лева, посочва, че общата стойност възлиза на 350211 лева.
С така осъществените подобрения твърди, че е довършил грубия строеж,
съответно извършил е и довършителните работи по приемане на строежа с акт обр. 15.
В евентуалност и в случай, че бъде отхвърлен главният иск, като не бъде
доказано владението върху имота, предявява осъдителен иск срещу ответника за
процесната сума представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, на осн.
чл. 59 ЗЗД. По този иск твърди, че ответникът си е спестил разходите в размер на
стойността на сторените от ищеца СМР по процесния магазин в размер на 350211 лева,
вследствие което се е обогатил за процесната сума за сметка на ответника, който е
обеднял със същата.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответника.
В отговора се релевират възражения досежно твърденията, че за посочения в
исковата молба период 2018-2022г. ищецът не е извършвал строително – монтажни
работи. Имотът на ответника се намира в тяло „А“ на процесната сграда, като тази
част от сградата, съобразно строителната документация е завършена на етап груб
строеж през 2011г., последното установяващо се от удостоверение издадено от район
Приморски при община Варна на 26.05.2011г. В евентуалност посочва, че част от
посочените в исковата молба СМР са неотносими към процесния недвижим имот –
магазин, който е собственост на ответника.
Оспорва твърденията на ищеца във връзка с осъществяваната фактическа власт
върху процесния магазин.
Възразява на изложените в исковата молба твърдения, че СМР са извършени със
знанието и без противопоставянето на собственика на имота. На ответника не е
предоставяна информация във връзка с осъществяваната дейност по строителство.
Ищецът не е осъществил покана до ответника с цел осъществяване на контрол по
изпълнение на строителството.
В евентуалност намира, че осъщественото от ищеца е в отклонение от
строителната документация, същото строителство е негодно и подлежащо на
премахване.
Излага, че между ищеца и ответника не е сключен договор във връзка със
строителството. Договор за строителство е сключен с изпълнител, който е различен от
ищеца.
Възразява ответникът да е извършил подобрения и полезни разноски в
процесния магазин, като доколкото имотът се намира в тяло „А“ на сградата, то
3
ответникът няма отношение към осъществените дейности в останалата част на
сградата – тяло „В“, „Г“ и „Д“. Намира, че дори и да е извършена строителна дейност,
то същата е осъществена без възлагане, без знание и/или с противопоставяне на
извършеното.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Представен по делото е договор за учредяване на право на строеж, който е
обективиран в нотариален акт № 54/2007г., с който Н.С.С. учредява на съсобственика
си „Астрея трейдинг“ ЕООД право на строеж в имот в г***, същия с площ от 5990
кв.м., бивш имот № 028010, кв.28 по плана на ***, гр. Варна на жилищна сграда, която
следва да бъде построена в този имот.
С договор за покупко-продажба на право на строеж от 16.01.2008г., оформен в
нотариален акт № 5/2008г., „Астрея трейдинг“ ЕООД продава на „Манаус - комерс“
ООД, ½ ид. части от правото на строеж досежно самостоятелни обекти предвидени за
изграждане в жилищна сграда, същата в имот в г***, с площ от 5990 кв.м., бивш имот
№ 028010, кв.28 по плана на ***, гр. Варна.
По делото е представено разрешение за строеж № 331/20.06.2008г., което е
издадено от община Варна, от което се установява, че на „Манаус - комерс“ ООД,
„Астрея трейдинг“ ЕООД и Н.С.С. е разрешено изграждане на жилищна сграда с
бистро, магазини и гаражи в УПИ I-0, масив 28, по плана на СО „Виница - север“, гр.
Варна.
Представен по делото е договор за покупко – продажба от 15.11.2010г., оформен
в нотариален акт № 122/2010г., с който „Манаус - комерс“ ООД продава на ответника
ЕТ „Марица – М – Б. М.“ правото на строеж досежно магазин предвиден за
изграждане във вх. „А“ на жилищна сграда в г***, със застроена площ от 231,10 кв.м.,
ведно с 3,6559 % идеални части от общите части на сградата, която сграда следва да
бъде построена в имот с идентификатор *** целият с площ от 5990 кв.м.
С постановление за възлагане на недвижим имот от 17.09.2010г. по
изпълнително дело №326/2009г. по описа на ЧСИ С.Я. на ищеца „Гитекс“ ЕООД са
възложени 2632,50 кв.м. идеални части от имот с идентификатор *** целият с площ от
5990 кв.м., намиращ се в г***, *** – север, ведно с правото на строеж досежно
самостоятелни обекти в жилищна сграда, която е предвидена за изграждане в имота,
след проведена публична продан във връзка с дълг на Н.С.С..
С постановление за възлагане от 19.05.2015г. по изпълнително дело
№1144/2012г. по опис на ЧСИ И.С. на ищеца са възложени 2726 кв.м. от имот с
идентификатор *** ведно с ½ ид. части от изградените обекти в жилищната сграда,
собственост на „Астрея трейд“ ЕООД.
Въз основа на констативен нотариален акт от 10.08.2015г., оформен в НА № 45,
том 2, рег. № 3890, дело № 227/2015г., ищецът „Гитекс“ ЕООД е признат за собственик
на поземлен имот с идентификатор *** намиращ се в ***.
Представено по делото /като част от гр. дело №11285/2020г. на ВРС, същото
приложено за към настоящото дело за послужване/е разрешение за строеж №
111/23.07.2018г., което е издадено от Район Приморски при Община Варна, с което се
разрешава на „Гитекс“ ЕООД да осъществи строителство на жилищна сграда с гаражи,
входове „В“, „Г“ и „Д“ в УПИ I-10, кв.28 по плана на гр. Варна в поземлен имот с
идентификатор ***
Прието по делото е разрешение за строеж №61/11.04.2019г. издадено от Район
Приморски при Община Варна, с което се разрешава на „Гитекс“ ЕООД да осъществи
строителство на жилищна сграда с гаражи, входове „А“ и „Б“ в УПИ I-10, кв.28 по
плана на гр. Варна в поземлен имот с идентификатор ***
Представено по делото е удостоверение от 26.05.2011г. от Община Варна по чл.
181, ал.2 ЗУТ, което е съставено въз основа на констативен протокол от 26.05.2011г.
/представен по делото/, същото издадено по искане на „Манаус - комерс“ ООД, в което
4
се посочва етапа, на който се намира строителството на жилищната сграда в УПИ I-10
в гр. Варна, *** – север, в което се посочва, че тяло „А“ на обекта е завършено на етап
в груб строеж с изпълнени носеща конструкция и покривна конструкция без
довършителни работи, която констатация е направена и относно тяло „В“. Посочено е,
че тяло „С“, „Д“ и „Е“ са изградени на етап нулев цикъл.
Представени по делото са и последващите издадени от административния орган –
Община Варна удостоверения за степен на завършеност на сградата по чл. 181, ал.2
ЗУТ и съответните констативни протоколи, въз основа на които са издадени
удостоверенията, както следва: от 02.08.2012г., 01.08.2013г., 30.04.2014г., 08.05.2014г.,
24.07.2014г., 29.07.2014г., 09.05.2016г., 11.07.2017г.,25.08.2017г., 12.02.2018г.,
08.05.2018г., 09.10.2018г., както и от 10.07.2020г., от които се установява степен на
завършеност на сградата, такава, каквато се посочва в първия КП от 26.05.2011г.
Със свое уведомително писмо №97/22.07.2020г. ищецът „Гитекс“ ЕООД
уведомява ответникът, че за придобитите от първия материални права досежно имот в
***. В писмото се посочва, че „Гитекс“ ЕООД, че в имота има недовършен строеж,
като ответникът бива уведомен за необходимите действия по укрепване и
обезопасяване, които следва да се предприемат относно строежа. Релевирано е
предложение от ищеца до ответника да бъде сключен договор за довършване на СМР,
като е предложена цена от 385 евро на кв.м. В евентуалност е отправено предложение
за закупуване на процесния имот по пазарни цени, които да бъдат определени от
оценител към 13.07.2020г. Посочено е, че ако ответникът не се възползва от кое и да е
от предложенията, то секция „А“ и „Б“ следва да бъдат съборени, да бъдат обявени за
опасни, при което да бъдат загубени правата досежно последните.
Прието по делото за послужване е гр. дело № 11285/2020г. на ВРС във връзка с
допуснато обезпечение на бъдещ иск на настоящия ищец срещу настоящия ответник
досежно процесния имот, по което е изготвена съдебно – техническа експертиза на
вещото лице П.М.. В заключението се посочва, че общата РЗП на сградата възлиза на
7664,32 кв.м., като досежно тяло „А“, в което се намира и процесния магазин, същото
с обща РЗП 1366,21 кв.м., към 2020г. са били изпълнени общо 47 % от СМР, а
неизпълнените възлизат на 53 %. В заключението се посочва, че общият обем на
изпълнените към 2020г. СМР за цялата сграда възлизат на 23,70 %, а на неизпълнените
в размер на 76,30%.
Приета по делото е съдебно – техническа експертиза на вещото лице Р. С., в
което се посочва, че е издадено от Община Варна разрешение за строеж №
331/20.06.2008г., в което не е посочено етапно строителство на сградата в УПИ I-10 в
гр. Варна, *** – север. След справки в съответните административни органи, а и след
оглед на място, вещото лице констатира, че в процесния имот е построена жилищна
сграда, която се състои от пет секции – входове „А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“. По данни от
осъществената проверка установява, че строителството на сградата през 2010г. е
преустановено, като същото отново е възобновено през месец август на 2020г.
Възобновяването на строителството е предшествано от анализи извършен от проектант
– конструктор /13.08.2020г./, в който е отразена степента на завършеност на входове
„А“ и „Б“. В частност досежно вх. „А“ се констатира, че към този момент строежът е
недовършен, като липсва покривна конструкция, липсва тухлена зидария по калкана с
вх. „Б“. Липсват външни стълби и входна площадка, не е осъществена зидария по
фасадата на стълбищната клетка, липсват на места подпрозоръчни зидове при
балконите, не е завършена конструкцията на асансьора, част от вътрешните преградни
стени на обектите не са извършени, като завършените зидове възлизат на около 30 %,
като част от тях са били разрушени. Констатира се абразия по фасадните зидове и
частично разрушаване на същите.
Към момента на изготвяне на заключението, констатира че сградата е напълно
завършена, като изготвя количествено – стойностна сметка за видовете СМР, които са
довели до завършване на строежа.
Прието по делото е заключение на тройна съдебно – техническа експертиза на
вещите лица Н. В., Т. О. и В. С.. В заключението си експертите посочват, че при
изготвяне на заключението са направили оглед на място, като констатират, че
5
строителството на сградата във всичките й пет секции – входове А, Б, В, Г и Д е
завършено. Констатират, че строителството на сградата е спряно през 2010г., съответно
същото е възобновено през 2020г. До момента на възобновяване на строителството
същото е било на различен етап за различните секции на сградата, като конкретно това
за секция – вход „А“ е било на етап недовършен строеж, без покривна конструкция,
фасадни и преградни стени, на етап за доизграждане и довършителни работи. Подобна
е констатацията и досежно вх. „Б“, като по отношение на останалите секции – „В“, „Г“
и „Д“ се посочва, че същите са на нулев цикъл.
При запознаване с материалите по делото установят, че първоначално е издадено
разрешение за строеж № 331/20.06.2008г. за цялата сграда, като не е било предвидено
поетапно строителство. В последствие е издадено разрешение за строеж №
111/23.07.2018г. за секции „В“, „Г“ и „Д“, с което строителството на сградата е
разделено на две отделни части. С разрешение за въвеждане в експлоатация
№13/03.02.2023г. са въведени в експлоатация секции „В“, „Г“ и „Д“, на сградата. В
съдебно заседание при защита на заключението си вещите лица поясняват, че в
действителност строителството на сградата е било разделено на два етапа, като първо
в експлоатация са били въведени секции „В“, „Г“ и „Д“,, а след това секции „А“ и „Б“.
По отношение на секции „А“ и „Б“ е било издадено разрешение № 61/11.04.2019г.,
което по своята същност е разрешение за осъществяване на довършителни работи,
доколкото тази част от сградата към момента на подновяване на строителството е
имала статут на незавършен строеж – без изпълнени конструкции и фасади. Изрично
се пояснява, че това разрешение за строеж № 61/11.04.2019г., като административен
акт е било предмет на съдебно обжалване, като същото е отменено от съда.
Досежно етапа, на който са се намирали до подновяване на строителството
секции „А“ и „Б“ от сградата, съставът на тройната съдебно – техническа експертиза
приема, че същите са представлявали незавършен строеж, а не груб строеж доколкото
за последното не са били осъществени изпълнителни работи по конструкцията на
сградата, ограждащите страни, включително и покривът. В секциите „А“ и „Б“ не са
били напълно довършени към момента на преустановяване на строителството всички
конструктивни елементи по строителството.
Прието по делото е заключение по съдебно – оценителна експертиза на вещото
лице М. А., в което се посочва, че строителството на сградата през 2010г. е било
преустановено, като същото е възобновено отново през 2020г. Съобразно строителната
документация – протоколи и актове по строителство, констатира, че след
възобновяване на строежа ищецът „Гитекс“ ЕООД е сторил разходи на обща стойност
от 7 265 057,20 лева с вкл. ДДС за довършване на жилищната сграда, в която цена се
включва и 12 % печалба.
В заключението си вещото лице посочва, че степента на завършеност на СМР,
преди то да бъде подновено строителството от ищеца, конкретно за процесния
магазин, същия с идентификатор 10135. 2028.19.1.12, възлиза на 41,79 %. При
отчитане степента на завършеност към 2020г., експертът посочва, че пазарната
стойност на магазина към този момент /2020г./ възлиза на 543016 лева, а след
осъществяване на СМР, неговата стойност възлиза на 824000 лева /която стойност е
определена към 09.02.2023г./ Разликата между първоначалната стойност – преди
осъществяване на СМР и пазарната стойност след тях или сумата от 281 000 лева,
определя като увеличена стойност на процесния обект.
Разпитана в хода на съдебното производство по искане на ищеца е свидетелката
С.Д.П.. В разпитът си посочва, че същата е проектант – конструктор, като през 2016г. е
била ангажирана от строителя на сградата „Манаус комерс“ да изготви техническа
експертиза за сградата. Посочва, че строежа към този момент е бил изоставен, като
самата сграда се състояла от пет входа, като към този момент първите два входа били
частично осъществени посредством строителство на плочи, колони, конструкции и
зидария, а останалите три били на нулев цикъл. Подход към входове „А“ и „Б“ към
този момент не бил изграден, а достъпа до тези секции се осъществявал посредством
скована дървена стълба. В разпитът си посочва, че покривната конструкция на тези
секции не е била осъществена, а част от зидовете компрометирани. Подновяването на
6
строителството на сградата е осъществено през 2020г. от ищеца, след като допреди
него предходния строител „Манаус комерс“ е изоставил строежа. При посещението си
на място на обекта през 2020г., свидетелката посочва, че на същия е нямало
съществена разлика от преди посещението й през 2016г. През 2020г. били изградени
трите входа на сградата, които били до този момент на нулев цикъл, а другите два
входа били основно ремонтирани.
За процесния магазин посочва, че при посещението си през 2016г. е констатирала
осъществяване на дейности по строителство включващи полагане на бетонни плочи и
външни тухлени стени, като към този момент – 2016г. покривът на сградата не е бил
реализиран.
Разпитан по искане на ищцовото търговско дружество е и свидетелят М.И.Ж.,
който в разпитът си посочва, че той в качеството му на собственик на строителна
форма е бил ангажиран от ищеца през 2020г. При посещението си на място към този
момент заварил изоставен строеж, като от предвидената за изграждане в имота сграда
към този момент били реализирани два входа, които били с извършени
стоманобетонни плочи, зидария, от която половината била компрометирана. Съобразно
показанията на свидетеля към този момент на двете секции не била завършено
покривната конструкция. Строителното – ремонтните работи били организирани от
ищеца, като той завършил и строежа на сградата през 2021г. При осъществяване на
строителните дейности било осъществено саниране на бетонните конструкции,
събаряне и възстановяване на външни зидове, реализиране на ВиК и ел. инсталации,
общи части, изолация, поставяне на асансьорни уредби и пр.
По искане на ответника е разпитан свидетелят С.М.Ж.. В разпитът си посочва, че
строителният обект му е познат от 2009-2010г., като за пръв път е посетил същия в
присъствието на представляващия „Манаус комерс“ ООД. Посочва, че първите две
тела от сградата са били довършени до четвърти етаж, като били извършени
стоманобетонните конструкции и зидария, без да е поставена покривна конструкция.
През 2010г. – 2011г. строителството на тези две тела било продължено, като върху
асансьорната шахта била поставена дървена покривна конструкция с облицовка. По
останалата част от плочите не била поставяна дървена конструкция или керемиди.
Посочва, че покривите на тези тела са били плоски, с изключение на асансьорната
шахта.
Известно му е, че ответникът е придобил собствеността върху магазина от
„Манаудс комерс“ срещу насрещно задължение за поставяне на асансьорни уредби в
различни сгради. По свидетелски показания на свидетеля Ж., съсотянието на
процесния магазин било идентично със състоянието, в което са се намирали и
останалите две тела на сградата. Посочва, че били осъществени бетонните
конструкции и задиря, като е нямало поставена дограма, не са били извършени
мазилки и пр.
При тази установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл. 74, ал.2 ЗС, когато собственикът е знаел, че се
правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на владелеца се
уреждат по реда на чл. 72 ЗС. От своя страна разпоредбата на чл. 72 ЗС урежда
възможността на добросъвестния владелец, който е направил подобрения в имота да
иска заплащане на увеличената стойност на вещта вследствие реализиране на
осъществените от него подобрения в имота. Подобрения в чужд имот, които са
извършени със знанието и без противопоставянето на собственика на този имот,
придава на лицето подобрител качеството на обикновен /недобросъвестен/ владелец,
чиито права са приравнени съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС относно последиците от
извършени подобрения към добросъвестния владелец. За да изпълнен фактическият
състав на разпоредбата на чл. 74, ал.2 вр. чл. 72 ЗС, то е необходимо ищецът в
условията на пълно и главно доказване да установи по безспорен начин, че е имал
качество на владелец на процесния имот, че извършените подобрения в него са
сторени със знание и без противопоставяне на собственика, съответно, че със
сторените подобрения се е увеличила стойността на имота.
7
Намерението, като отношение на едно лице към един имот е онзи
разграничителен критерий, който определя дали това лице има качество на владелец
или държател. Намерението е психическо състояние на лицето, което е свързано с
отношението му към вещта, а именно, че владее имота за себе си, при това и с оглед
този му субективен характер, в разпоредбата на чл. 69 ЗС е уредена законова оборима
презумпция, която постановява, че се предполага, че владелецът държи вещта като
своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Намерението намира своите външно
проявени форми изразими посредством осъществяване на различни по вид действия,
които са присъщи за собственика на имота. За разлика от владелеца, който държи
веща, като своя, държателят я държи за другиму.
С оглед изложеното следва да бъде даден отговор на въпроса дали ищецът
„Гитекс“ ЕООД има качество на владелец досежно процесния магазин, като тежестта
да докаже това си качество е негова.
Съдът намира, че качеството на владелец на ищцовото търговско дружество е
отречено по отношение на ответника спрямо процесния магазин, при прекратяване на
съдебното производство по гр. дело № 1062/2021г. на ВОС, поради отказ от иск. Това
производство е образувано по предявен отрицателен иск за собственост предявен от
настоящия ищец срещу настоящия ответник досежно процесния магазин, при
твърдения, че имотът е придобит по давност. При прекратяване на производството
поради отказ от иск /с определение № 175/15.03.2023г., постановено по в.гр. дело №
124/06.10.2022г. на Апелативен съд – Варна/, ответникът е получил онова, които иначе
би получил при отхвърляне на иска с предмет вещни права на собственост досежно
процесната вещ. Ефектът при прекратяване на съдебното производство поради отказ от
отрицателен установителен иск за собственост е идентичен с този при отхвърляне на
този иск. При отхвърляне на отрицателния установителен иск защитната функция на
решението е по отношение правото на ответника. Това е така защото в процеса той е
трябвало да изложи и докаже всички обстоятелства, от които произтича твърдяното от
него право и отхвърлянето на иска е резултат именно на това успешно доказване,
както би било ако самият той беше предявил положителен установителен иск за
същото право и този иск беше уважен - Решение № 85/22.06.2015 г. по гр. д. № 2/2015
г., I г. о. на ВКС. Посоченият отрицателен установителен иск е бил предявен при
твърдения, че ищецът е придобил материални права върху магазина въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност, при твърдения, че бил установил владение
върху имота считано от 2010г. Тези му твърдения за придобити материални права на
посоченото оригинерно придобивно основание са отречени при прекратяване на
делото поради отказ от иск, поради което между страните досежно това спорно право
се е формирала сила на присъдено нещо.
За пълно на изложението следва да бъде посочено, че намерението да държи
имота не за себе си, а за другиго се разкрива и от извънпроцесуалното поведение на
ищеца.
Като част от писмените доказателства, които са приети по делото е уведомително
писмо № 97/22.07.2020г., с което ищецът „Гитекс“ ЕООД уведомява ответникът, че в
имота в *** се ситуира недовършен строеж, като ответникът бива уведомен за
необходимите действия по укрепване и обезопасяване на строежа, които следва да се
предприемат относно строежа. В същото е релевирано предложение за сключване на
сключване на договор между страните за осъществяване на необходимите СМР за
довършване на строежа, а в евентуалност е направено предложение за изкупуване на
магазина от ответника по пазарни цени.
От съдържанието на посоченото изявление, съдът намира, че намерението на
ищцовото търговско дружество към собствения на ответника магазин, не включва
своене на веща. Ищецът към началния момент, към който е предприел действия по
довършване на строежа /2020г./ е съзнавал, че този имот принадлежи на ответника.
Самото предложение за неговото изкупуване обосновава и извода, че той не е считал
себе си за собственик, поради което следва и извода, че досежно този имот ищецът е
имал качество не на владелец, а на държател. Няма данни по делото, че след този
момент считано от изпращане на посочената покана през 2020г., ищецът е променил
8
намерението си, която промяна в намерението от това да държи имота за ответника, в
намерение да държи имота за себе си да е достигнало знанието на последния.
По изложените съображения съдът намира, че ищецът в хода на съдебното
производство не доказа първата предпоставка на предявения иск по реда на чл. 74, ал.2
вр. чл. 72 ЗС, като не доказа, че е имал качество на владелец досежно процесния
магазин.
Не се доказа и втората предпоставка, която изисква тези подобрения да се
извършени със знанието на собственика. Знанието се предполага, ако подобрителят е
съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на праводателя, в която хипотеза
настоящият казус не попада.
По изложените съображения следва да бъде отхвърлен главният иск на ищцовото
дружество за осъждане на ответника да заплати сумата от 350211 лева
представляващи обезщетение в размер на увеличената стойност на имота - магазин
със застроена площ от 231,10 кв.м. с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район
*** вследствие сторените от ищеца разходи по подобрения в имота, ведно със
законната лихва върху главницата считано от депозиране на исковата молба в съда –
09.02.2023г. до окончателно изплащане на задължението, на осн. чл.74, ал.2 вр. чл. 72,
ал.1 ЗС.
Доколкото съдът отхвърли предявения главен иск, то следва да бъде
разгледан предявения в условията на евентуалност осъдителен иск с правно осн.
чл. 59 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 59 ЗЗД следва да намери приложение, когато не е налице друг
ред за възмездяване на държателя за вложените от него средства при реализиране на
строителните работи. Тя намира приложение, когато страните не са обвързани досежно
тези строително – монтажните работи в имота по силата на договор или друг акт, с
който се прехвърля право на собственост или ограничени вещни права. В тази
хипотеза на чл. 59 ЗЗД на подобрителя се дължи по-малката сума измежду сумата, с
която сам се е обеднил, която сума представлява извършените от него разходи по
строителство и тази, с която собственикът на имота се е обогатил, която се формира от
увеличената стойност на имота вследствие тези подобрения към датата на извършване
на съответната строителна дейност, в който смисъл и съдебната практика
обективирана в решение № 343/02.07.2014г. постановено по гл. дело № 2733/2013г. на
ВКС, Решение № 148/21.06.2016 г. по гр. д. № 725/2016 г. на ВКС, Решение №
40/11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на ВКС.
Не е спорно между страните, поради което съдът прие за безспорно установено и
ненуждаещ се от доказване, че ответникът е собственик на процесния магазин със
застроена площ от 231,10 кв.м. с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район ***
въз основа на договор за покупко – продажба, който е оформен в нотариален акт №
122/2010г., същия от 15.11.2010г. Предмет на този договор е придобиване право на
строеж досежно процесния обект, който е предвиден за изграждане на жилищна сграда
в имот с идентификатор ***по КККР на гр. Варна. Не е спортно между страните, че
строителството на сградата е реализирано и същата е въведена в експлоатация, при
което ограниченото вещно право на стоеж се е трансформирало в право на собственост
досежно процесния самостоятелен обект, който има статут на магазин.
От наличните по делото писмени доказателства следва да бъде прието, че в имот
с идентификатор ***намиращ се в гр. *** е предвидено строителството на жилищна
сграда, за което първоначално е издадено разрешение за строеж №331/20.06.2008г. на
притежателите на вещни права – „Астрея трейдинг“, „Манаус комерс“ и Н.С.. Самата
сграда от наличните по делото строителни книжа се установява, че е съвкупност от пет
отделни секции – пет входа - „А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д. След издаденото разрешение за
строеж е предприета фактическа дейност по строителство на сградата от лицата, в
чиято полза е издадено разрешението за строеж, която дейност е преустановена през
2010г. За етапа, на който се е намирало строителството на сградата са представени
писмени доказателства в това число и удостоверения и констативни протоколи
издадени от община Варна по чл.181, ал.2 ЗУТ, събрани са специални знания
9
посредством изслушване на съдебно – технически експертизи, включително и в
производство по чл. 207 ГПК, което е инициирано по почин на настоящия ищец, за
което е било образувано гр. дело № 11285/2020г. на ВРС, което е приобщено към
доказателствения материал по делото. От тези доказателства съдът приема, че
отделните секции са били завършени на различен етап към момента на
преустановяване на строителството, като секции „А“ и „Б“ са били на етап
недовършен строеж. Този извод съдът прави въз основа на заключенията на
единичната съдебно – техническа експертиза на вещото лице Р. С., така и на
заключението на тройната съдебно – техническа експертиза на вещите лица В., О. и С..
Заключенията на експертите са еднопосочни, че сградата и в частност секции „А“ и
„Б“ към момента на преустановяване на строителството са били на този етап –
недовършен строеж, без поставена покривна конструкция, фасадни и преградни стени,
на етап доизграждана и довършителни работи. Останалите секции от сградата „В“, „Г“
и „Д“ към момента на преустановяване на строителните дейности са били на етап
нулев цикъл. В тази насока са и показанията на свидетелите П.ва и Ж., разпитани по
почин на ищцовото дружество, така и тези дадени от свидетеля Ж., разпит по искане
на ответника.
Собственият на ответника магазин е разположен в секция „А“ /вход А/ на
жилищната сграда намираща се в имот в ***. От съвкупната оценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, съдът приема, че ищцовото търговско
дружество е онзи субект, който е осъществил строителни и довършителни работи по
изграждане на сградата, същата намираща се в ***, ***, която дейност фактически е
реализирал в периода 2020г. – 2023г. Еднопосочни са заключенията на единичната
съдебно – техническа експертиза, тройната такава, съдебно – оценителната експертиза,
така и съдебно – техническата експертиза изготвена при допускане обезпечение на
доказателствата в производството по чл. 207 ГПК, че към момента на започване
осъществяване на строителството от страна на ищеца досежно сградата са били
осъществени различни по степен на завършеност СМР по нея в различните й секции.
Заключенията дадени от вещите лица напълно кореспондират и със събраните гласни
показания и в частност свидетелите разпитани по почин на ищеца Ж. и П.ва, от чиито
показания се установява, че първоначалния строител „Манаус комерс“ е изоставил
строежа в степен на изпълнение на СМР различна за отделните секции, като за входове
„А“ и „Б“ са били извършени стоманобетонни плочи и частична зидария, а досежно
останалите секции същите са били на етап нулев цикъл. Показанията на свидетелите
следва да бъдат кредитирани от съда, като обективно и безпристрастно дадени, като се
вземе в предвид, че същите се базират на лично възприети впечатления за релевантни
за спора факти. Показанията на свидетелите следва да се кредитират и доколкото
същите се подкрепят от фактите, които се установяват от събраните по делото
писмени доказателства, като в частност същите се обсъдят спрямо представеното по
делото разрешение за строеж № 331/20.06.2008г., от което в действителност се
установява, че е разрешено строителство на сграда на носителите на материални права
досежно същата, сред които е и първоначалният строител „Манаус комерс“.
При тези съображения съдът приема, че ищцовото търговско дружество е
осъществило фактически действия по строителство на сграда намираща се в ***, в
която сграда, във вх. „А“ се намира и процесният магазин, който се собственост на
ответника. Възраженията на ответника, че грубият строеж на сградата е реализиран
през 2011г. останаха недоказани, като от приетите и кредитирани от съда заключения
на съдебно – технически експертизи единична и тройна такава, следва да бъде
направен извода, че към момента на изоставяне на строителството от предходния
строител, секция на сградата - вх. „А“, като част от сградата е била на етап
недовършен строеж, без покривна конструкция, фасадни и преградни стени. От
изложеното следва и изводът, че ищецът има качество на подобрител, който е
довършил строителството на сградата, в която се намира имотът на ответника, поради
което и в частност той се явява подобрител в неговия имот.
За довършване строителството на сградата, която в своето единно цяло
представлява съвкупност от пет секции пет входа - „А“, „Б“, „В“, „Г“ и „Д“, ведно с
общите части на сградата и намиращите с в нея паркинги на кота „-5,70“, кота „-2,85“
10
и кота „0,00“, ищецът е сторил разходи в общ размер от 7 265 057,20 лева с вкл. ДДС.
Този си извод съдът прави от заключението на съдебно – оценителната експертиза на
вещото лице М. А., което заключение е прието по делото и не е оспорено от страните.
Заключението на вещото лице по оценителната експертиза се базира на заключението
дадено от съдебно – техническата експертиза на вещото лице С., в което се посочиха
по пера отделните СМР, които са извършени от ищеца за довършване на цялата сграда.
Заключението се кредитира изцяло, като компетентно и обективно дадено, въз основа
на което съдът прави изводи за стойността на сторените разходи по строителни и
довършителни работи, които са направени от ищцовото търговско дружество.
От заключението на вещото лице П.М. изготвено в производството по чл. 207
ГПК, съдът приема, че към момента на преустановяване на строителството на сградата
през 2010г., същата е била с изпълнени общо 23,70 % от общо необходимите СМР, а
неизпълнената част възлиза на 76,30 %. Изпълнението, респ. неизпълнението на
сградата към момента на преустановяване на строителството се установи, че е
различно за различните секции на същата. Така отново от заключението на вещото
лице М., съдът приема, че конкретно за секция „А“ /вх.А/, в който вход се намира
магазинът на ответника, изпълнените СМР към момента на преустановяване на
строителството възлиза на 47 %, а на неизпълнената част в размер на 53 %.
По отношение изпълнените СМР към момента на преустановяване на
строителството за конкретния и процесен магазин, вещото лице М. А. в заключението
си по съдебно – оценителната експертиза посочи, че степента на завършеност на
магазина към момента на предприемане на строителния процес от ищеца възлиза на
41,79 % , поради което и следва извода, че останалите 58,21 % представляват
неизпълнени СМР. Именно това е процентът осъществени СМР от ищеца, които той е
сторил за да завърши строителството, което от своя страна да доведе до възникване на
самостоятелния обект на правото на собственост, съответно и в който процент се
включват и довършителните работи, като в магазина, така и по припадащите се към
него общи части на сградата.
В обобщените следва да бъде посочено, че в хода на съдебното производство се
доказа, че ищецът е сторил разходи по подобрения за цялата сграда в размер на
7 265 057,20 лева, които са били необходими за довършване на останалите 76,30%
недовършени СМР по сградата след изоставяне на строежа от предходния строител. В
частност, в секцията на сградата вх. А, в която се намира магазинът, ищецът е
довършил 53 % СМР, а конкретно за процесния магазин довършителните работи
възлизат на 58,21 % от общо необходимите.
В исковата си молба ищецът застъпва довода, че общо сторените разходи по
подобрения следва да бъдат разделени на РЗП на цялата сграда, при което така
получената средна стойност на разходите бъде взета за основа, при която се изчислят
разходите, които той е сторил за конкретния самостоятелен обект. Така предложения
подход, съдът намира, че би бил приложим единствено в хипотеза, при която се
докаже по делото, че всички самостоятелни обекти в сградата, намиращи се във
всички нейни секции, към момента на преустановяване на строителството от
предходния строител, респ. започване на строителна дейност от ищцовото дружество,
се намират в еднаква степен на незавършеност. Не такива са фактите, които се
установиха в настоящото производство, в което по безспорен начин се доказа, че
секции „А“ и „Б“ са били в значително по-висока степен на осъществени строителни
работи, за сметка на останалите секции и обслужващи общи части от сградата. От тук
следва и извода, че ищецът не може да претендира осреднена стойност на обезщетение
за сторените от него разходи по подобрения, доколкото той е сторил различни по
размер разходи за различните самостоятелни обекти, намиращи се на различен
строителен етап в момент, в който той е предприел строителните дейности досежно
сградата през 2020г. Дължи се обезщетение в размер на действителния разход за
осъществените СМР, който е сторен от ищеца за конкретния обект. Тази стойност
конкретно не е посочена от заключенията на вещите лица, но може да бъде изведена от
наличните по делото данни.
От заключението по на вещото лице П.М. по съдебно – техническата експертиза в
11
производството по чл. 207 ГПК, образувано по почин на ищеца, съдът приема, че
общата РЗП на сградата възлиза на 7664,62 кв.м., в която РЗП на тяло „А“ /в което се
намира процесният магазин/ се включва и РЗП на самата секция „А“ от 1366,21 кв.м.
При съотношение РЗП на секция „А“ към РЗП на цялата сграда 1366,21/7664,62 кв.м.
се установява, че тази секция представлява 17,82 % от общата РЗП на сградата. В тази
секция „А“ са изпълнени 47 % СМР, а неизпълнените възлизат на 53 %. При
приравняване на тази проценти в квадратни метри се установява, че изпълнените СМР
възлизат на 642,11 кв.м., а неизпълнените в размер на 724,09 кв.м. Ищецът е сторил
разходи за неизпълнена част от строителството започнато от предходен строител, като
неизпълнението в конкретната секция „А“ съотнесено към общата РЗП на сградата,
която следва да се изпълни възлиза на 9,447% или 724,09/7664,62 кв.м. Именно тези
9,447 % представляват онази част от общите 76,30 %, които са изпълнени от ищеца,
представляващи общо строителни и довършителни работи за цялата сграда. При
отнасяне на неизпълнените 9,447%, като част от общата РЗП на сградата към общия
размер на неизпълнение за същата, който възлиза на 76,30 %, се установява, че тази
секция заема 12,38 % от общото неизпълнение на СМР по сградата 9,447%/76,30%.
Следва да бъде съотнесено така установеното число от 12,38 % като процент от
общото неизпълнение на сградата към паричната стойност за строителните и
довършителни работи, същите на обща стойност от 7 265 057,20 лева с ДДС /която
стойност се извлича от неоспореното заключение по вещото лице М. А./, при което
следва и извода, че за секция „А“, ищецът е сторил разходи в размер на 898359,51 лева
с ДДС /7 265 057,20 лева х 12,38%/. РЗП на секция „А“ възлиза на 1366,21 кв.м., при
което за един кв.м. средно сторените разходи възлизат на 657,66 лева с включен ДДС.
За яснота съдът, посочва горните изчисления в табличен вид за цялата сграда:
Обект
РЗП вИзп.Неизп.% отИзп.Неизп.%%ОбщаЛв. СМРСредно
м2СМР вСМР вРЗП наСМР вСМР внеизп.неизп.стойностпоЛв./м2
%%секция,м2 отм2 отСМРотна СМР засекция,с ДДС
кота п.цялацялацялаобщосградата ви
сградасградасграданеизп.лв. с ДДСпаркинг
76,30%
Вх.А
1366,2147%53%17,82%642,11724,099,447%12,38% 898359,6657,55
Вх.Б1407,7345,25%54,75%18,37%636,99770,7310,056%13,17% 956225,6679,26
Вх.В1049,2620,57%79,43%13,69%215,83833,4210,874%14,25% **********,46
Вх.Г1066,9420,57%79,43%13,92%219,46847,4711,057%14,49% **********,46
Вх.Д1065,039,55%90,45%13,90%101,71963,3112,568%16,47% 11951631122,18
кота521,610%100%6,81%0521,616,805%8,91% 647146,81240,67
„-5,7“
кота810,370%100%10,57%0810,3710,573%13,85% 10054031240,64
„-
2,85“
Кота377,470%100%4,92%0377,474,925%6,45% 468316,41240,64
„0,00“
Общо7664,62 23.7%76,30%100%1816,12 5848,4976,30% 100% 7256057,20 7256057
След като се установи стойността на разходите по строителство и довършителни
работи по секция „А“, то следва да се установят и стойността на разходите за
процесния магазин. В заключението на съдебно – оценителна експертиза на вещото
лице М. А., се посочи, че степента на завършеност на магазина към преустановяване
строителството от предходния строител, съответно към момента на предприемане на
действия по строителство и довършителни работи от ищеца през 2020г., конкретно за
този обект възлиза на 41,79 %. От тук следва изводът, че изпълнените от ищеца СМР
за магазина възлизат на 58,21 % /100%-41,79%/. Неизпълнената част общо за секция
„А“ възлиза на 53 %, при което следва, че за процесния самостоятелен обект, ищецът е
12
сторил по-големи разходи от тези за останалите обекти в същата секция. Тази разлика
възлиза в размер на 9,10 % /53% /58,21%/, при което и цената на кв. метър, която се
установи, че средно за секция „А“ възлиза на 657,66 лева следва да се увеличи с този
процент от 9,10 %, при което конкретно за процесния магазин същата възлиза на
717,50 лева на кв.м. Общата застроена площ на магазина възлиза на 231,10 кв.м.,
поради което размера на разходите сторени за строителство и довършителни работи
възлизат на 165814,25 лева /717,50 лв.м2 х 231,10 м2/.
Увеличената стойност на магазина, която вещото лице А. в приетата по делото
съдебно – оценителна експертиза изчислява възлиза на 281000 лева, при което на
сторилия подобрения ищец в имота на ответника се дължи по – малката сума от
165814,25 лева, съставляваща разходите по строителство и довършителни работи.
Възраженията на ответника за необходимост от премахване на стени и стълбища,
които били изградени от ищеца в разрез със строителните книжа останаха недоказани,
при което не следва същите да бъдат взимани в предвид при формиране на крайния
извод за стойността на сторените разходи по подобрения от ищеца в неговия имот.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният в условията на
евентуалност иск за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на сторените разходи по подобрение на имота е частично
основателен за сумата от 165814,25 лева ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 09.02.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, за който размер искът следва да се уважи, като за
разликата над уважения размер от 165814,25 лева до пълно предявения размер от
350211 лева, предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен, на осн. чл.
59 ЗЗД.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени съдебно –
деловодни разноски съразмерно размера на уважения иск или сумата от 11837,58 лева,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
предявения иск или сумата от 12031,18 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК . Възражението
на ищеца за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на
процесуалния представител на ответника, съдът намира за неоснователно, доколкото
същото е съобразено с цената на защитавания материален интерес. Следва да бъде
посочено, че доколкото не е посочено, по кой иск /главен и евентуален/, какъв е
размера на уговореното възнаграждение за процесуално представителство, то следва,
че уговореното такова е в общ размер за осъществяване на процесуална защита в
полза на ответника и по двата предявени срещу него искови претенции, при което
следва извода, че не се констатира превишение от минималните размери на
възнагражденията уредени в Наредба за възнагражденията за адвокатската работа.
Наред с изложеното следва да бъде посочено, че възнаграждението е съобразено с
фактическата и правна сложност на спора, като и броят и продължителността на
процесуалните действия, които се извършиха по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Гитекс“ ЕООД, *** със седалище и адрес на
управление *** срещу ЕТ „Марица-М-Б. М.“, *** със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. ***, *** за осъждане на ответника да заплати сумата от 350211 лева
представляващи обезщетение в размер на увеличената стойност на собствен на
ответника недвижим имот представляващ магазин със застроена площ от 231,10 кв.м.
с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район *** вследствие сторените от ищеца
13
разходи по подобрения в имота, ведно със законната лихва върху главницата считано
от депозиране на исковата молба в съда – 09.02.2023г. до окончателно изплащане на
задължението, на осн. чл.74, ал.2 вр. чл. 72, ал.1 ЗС.
ОСЪЖДА ЕТ „Марица-М-Б. М.“, *** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Гитекс“ ЕООД, *** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 165814,25 / сто шейсет и пет хиляди осемстотин и
четиринадесет лева и 25 ст./ лева, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда – 09.02.2023г. до окончателно
изплащане на задължението, представляващи обезщетение за неоснователно
обогатяване в размер на сторените разходи по подобрение на собствения на ответника
недвижим имот представляващ магазин със застроена площ от 231,10 кв.м. с
идентификатор *** по КККР на гр. Варна, район *** като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в ЧАСТТА за разликата над уважения размер от 165814,25 лева до пълно предявения
размер от 350210 лева, на осн. чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЕТ „Марица-М-Б. М.“, *** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ***, *** ДА ЗАПЛАТИ на „Гитекс“ ЕООД, *** със седалище и адрес на
управление *** сумата от 11837,58 / единадесет хиляди осемстотин тридесет и
седем лева и 58 ст./ лева, съставляващи съдебно – деловодно разноски съразмерно
уважената част на предявения иск, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА „Гитекс“ ЕООД, *** със седалище и адрес на управление *** ДА
ЗАПЛАТИ на ЕТ „Марица-М-Б. М.“, *** със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ***, *** сумата от 12031,18 /дванадесет хиляди тридесет и един лева и
18 ст./ лева, съставляващи съдебно – деловодно разноски съразмерно отхвърлената
част на предявения иск на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14