№ 210
гр. Разград, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Валентина П. Димитрова
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20253300500544 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Х. А. К. Р. чрез пълномощник против Решение № 581/
01. 09. 2025 г. по гр. д. № 429/ 2025 г. по описа на Районен съд Разград в частта, с която е
прието за установено на основание чл. 23, ал. 1 СК по отношение на Х. А. К., че Н. Н. Ю. е
изключителен собственик на следната движима вещ: МПС БМВ 320 И, рег. № ***, двигател:
N46B20BAA222H751, рама: WBAVA71070PR97948, придобит на 19.11.2021 г., със
застрахователна стойност 2456 лева, съгласно Удостоверение № 00409164/10.02.2025 г.,
издадено от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, като отхвърля иска за делба на същата
движима вещ .
С необжалваната част на решението се допуска съдебна делба между Н. Н. Ю. и Х. А. К.
на следното имущество: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор №61710.504.161.1.15
/шестдесет и една хиляди седемстотин и десет точка петстотин и четири точка сто
шестдесет и едно точка едно точка петнадесет/ по ККР на гр. Разград, общ. Разград, обл.
Разград, с адрес на самостоятелния обект: град Разград, п.к. 7200, ж.к. ***, състоящо се от
дневна, спалня, разширена кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 75.65 кв.м.
/седемдесет и пет квадратни метра и шестдесет и пет квадратни дециметра/, който
самостоятелен обект се намира на етаж 5 /пети/ в сграда с идентификатор №
61710.504.161.1, с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи - 8 /осем/,
като сградата е разположена в ПИ е идентификатор № 61710.504.161, с предназначение на
1
самостоятелния обект: жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, брой нива на обекта 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - СОС с идентификатор № 61710.504.161.1.14; под обекта - СОС е
идентификатор № 61710.504.161.1.12 и над обекта - СОС с идентификатор № -
61710.504.161.1.18, ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 15 /петнадесет/ с
полезна площ от 4.79 кв.м. /четири цяло седемдесет и девет стотни квадратни метра/, при
граници за избеното помещение: от ляво - избено помещение № 13; от дясно - стена; отгоре -
жилища на първи жилищен етаж, ведно с 5.86 % /пет цяло осемдесет и шест стотни
процента/ идеални части от общите части на сградата и 8.68 % /осем цяло шестдесет и осем
стотни процента/ идеални части от отстъпеното право на строеж върху мястото, ПРИ
РАВНИ ПРАВА.
В жалбата се излагат подробни доводи, че решението в обжалваната част е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се
подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор на жалбата, в който се излагат
съображения за нейната неоснователност.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решениетое валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по
същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към
решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща
към тях на осн. чл. 272 от ГПК.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявения от Н. Н. Ю.
инцидентен установителен иск по чл. 23, ал. 1 от СК по отношение на придобитото по време
на брака му с въззивницата МПС БМВ 320 И, рег. № *** с твърдение, че е купено с негови
лични средства – такива дарени от сестра му.
В писмения отговор и въззивната жалба, ответницата твърди, че с ищеца не са били
във фактическа раздяла по време на покупката на автомобила. Оспорва, че е купен с лични
средства на ищеца от дарение. Предоставената от сестрата на ищеца сума била дадена в
заем, който й бил върнат след четири месеца след отпускане на потребителски кредит. Не
бил съобразен нейният принос в придобиване на имуществото. Представя договор за
потребителски кредит от 02. 04. 2022 г. за предоставен потребителски кредит на ищеца Н.
Н. Ю. от ОББ АД в размер на 42 000 лева, по който тя участва като съдлъжник.
2
Безспорно се установява от събраните по делото писмени доказателства, че страните
по делото са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак на 20. 09. 2008 г. , който е
прекратен с развод с Решение № 446/ 25. 07. 2024 г. по гр. д. № 580/ 2024 г. по описа на РС
Разград. Страните не спорят, че през този период с Договор за покупко-продажба на МПС от
19.11.2021г. , Н. Ю. е придобил процесния лек автомобил за сумата 3 000 лева. Ищецът е
предявил инцидентен установителен иск по отношение собствеността върху движимата вещ
МПС БМВ 320 И, рег. № ***, с който твърди, че автомобилът е негова лична собственост,
тъй като бил придобит със средства, дарени му от неговата сестра и съпруга й. Представил е
Заверен препис от извлечение от сметка от м. 11/ 2021 г. на М. И. от Спестовна банка Х. Г. П.
за преведена сума в размер на 3500 евро до Н. Н. Ю..
Разпитан е като свидетел М. А. И., съпруг на сестрата на ищеца, който дава
показания, че сумата от 3500 евро е дарена от съпругата му на брат й да си купи автомобил,
а е преведена от самия него, защото банковата им сметка е обща. Отрича сумата да е
връщана, респ. да е дадена в заем. Не си спомня дали Н. и Х. са били вече разделени.
Св. Б. сочи, че с Х. се запознали през 2000 г. и станали близки приятелки, съпрузите
им също си допаднали и се виждали и семейно. Твърди, че двете се чували всеки ден по
телефона, споделяли си лични неща, финансови планове и решения. Х. купила мебели и
уреди на изплащане от фирмата на свидетелката, Н. не бил заинтересован от обзавеждане на
дома. Знае от приятелката си, че са взели пари на заем за закупуването на автомобила, но
после ги върнали на сестрата на ищеца. С част от сумата, предоставена им като
потребителски кредит рефинансирали старо задължение, а с друга част се издължили на
сестрата на ищеца.
По този начин очертан, спорът между страните пред въззивната инстанция е дали
стойността на движима вещ: МПС БМВ 320 И, рег. № ***, закупена през време на брака на
страните, е заплатена със средства от извънсемеен произход на ищеца.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с инцидентен установителен иск по чл. 23 СК - за
пълна трансформация на лично имущество на ищеца.
За заварени от новия СК бракове, какъвто е и бракът между страните по делото, се
прилага законовият режим на съпружеска имуществена общност, след като съпрузите не са
уредили отношенията си с брачен договор или не са избрали режим на разделност.
Уредената в чл. 23 СК трансформация на лично имущество е самостоятелно
основание за възникване на лично притежание. Съпругът, който твърди, че е титуляр на
конкретно вещно право поради трансформация, трябва да докаже произхода на средствата,
вложени в придобиването, за да се приеме, че то представлява преобразуване на негово
лично имущество.
Необоснован е изложеният довод във въззивната жалба, че районният съд не е отчел
съвместния принос на съпругата към придобиване на имуществото, тъй като макар и да не
била заплатила пряко процесния автомобил, през този период полагала постоянни грижи за
дома и семейството си. Както е прието с мотивите на ТР № 2/ 2022 г. от 20. 01. 2025 г. по
3
тъл. д. № 2/ 2022 г. на ОСГК на ВКС, макар и двата правни института да имат за последица
изключването на съпружеската имуществена общност, те са различни един от друг и в
практиката следва ясно да бъдат разграничавани, като да не се допуска смесване помежду
им. Трансформацията по чл. 23 СК също изключва възникването на СИО, но не по причини,
свързани с личността и поведението на другия съпруг, а поради законодателното решение в
областта на семейното право да бъде регламентиран частен случай на общата забрана на
неоснователното обогатяване и за да се избегне превръщането на брака в своеобразен
придобивен способ за другия съпруг. В случая не е предявен иск по чл. 21, ал. 4 от СК за
изключване приноса на въззивницата, поради което доводът и във въззивната жалба не
следва да се обсъжда.
Безспорно е установено от събраните гласни и писмени доказателства, твърденията и
признанията на страните по делото, че цената на процесния автомобил, според договора за
покупко-продажба на МПС от 19. 11. 2021 г. е заплатена на продавачите от въззиваемия,
който е страна по него. Няколко дни преди сключване на договора за покупко-продажба, на
12. 11. 2021 г. с банков превод същият е получил сумата 3 500 евро и според показанията на
св. М. И., превел е сумата на въззиваемия, защото била дарена от съпругата му на нейния
брат за да си купи автомобила. Доказателствената сила на тези писмени и гласни
доказателства не е опровергана от сочените от въззивницата. Договорът за потребителски
кредит е сключен на 02. 04. 2022 г. и липсват данни как са разходвани предоставените с него
средства. Св. Б. няма преки и непосредствени впечатления от тези обстоятелства, поради
което показанията й не може да се приемат за достоверни.
По изложените съображения, решението на районния съд в обжалваната част следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата страна следва да се
заплати от въззивника разноските по делото в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 16/ 19. 01. 2025 г. по гр. д. № 566/ 2023 г. по описа на РС
Исперих.
ОСЪЖДА Н. А. С., Ф. М. Н., М. И. Н. да заплатят на Ф. М. Н., М. И. Н. сумата 1200
лева, разноски по делото пред въззивната инстанция за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните с касационна жалба пред ВКС .
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5