№ 3516
гр. София, 24.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110205548 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189 ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59 и сл. от
ЗАНН
Образувано е по жалба на Д. Г. И., ЕГН **********, против електронен
фиш серия К № 4232970, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4
вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл.
21 ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се претендира отмяна на електронния фиш поради
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и неправилно
приложение на материалния закон.
В съдебно заседание жалбоподателят Д. Г. И., редовно уведомен, не се
явява. Представлява се от адв. Н.З. от САК, който пледира за отмяна на
електронния фиш поради съществени нарушения на процесуалните правила.
Изтъква, че е налице разминаване в обстоятелствата на нарушението съгласно
вещественото доказателствено средство и посоченото във фиша. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна - отдел "Пътна полиция" при СДВР, редовно
уведомена, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е
1
процесуално допустима, доколкото е подадена от наказаното физическо лице,
срещу подлежащ на обжалване електронен фиш и в срока по чл. 189 ал. 8
ЗДвП /съгласно приложената разписка електронният фиш е връчен на
жалбоподателя на 07.03.2022г., а жалбата е подадена на 21.03.2022г., видно от
датата на пощенското клеймо/.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалвания
електронен фиш, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"Д." ООД, ЕИК ххххххххххххххх, е юридическо лице, регистрирано
на територията на Република България със седалище гр. П., адрес на
управление ул. "хххххххххххх" № 76, бл. 18, ап. 16 и с управител
жалбоподателят Д. Г. И..
Към 06.12.2020г. дружеството "Д." ООД било ползвател на лек
автомобил марка "Ауди", модел "СК7" с рег. № ххххххххххх.
На 06.12.2020г. в 10:35 часа жалбоподателят Д. Г. И. управлявал лек
автомобил марка "Ауди", модел "СК7" с рег. № ххххххххххх на територията
на с. Долни Богров, Столична община, по бул. "Ботевградско шосе" в района
на номер 2 с посока на движение от с. Горни Богров към град София. В
коментирания пътен участък максимално разрешената скорост на движение
за пътни превозни средства от категория "В" към 06.12.2020г. била 50 км/ч.
Въпреки това жалбоподателят И. управлявал автомобила със скорост от 99
км/ч.
Спазването на режима на скоростта в посочения участък на
06.12.2020г. за времето от 08:50 часа до 11:00 часа се контролирало с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M с идентификационен номер 560, разположена в служебен
автомобил на СДВР с рег. № Сххххххххх. Мобилната система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с
идентификационен номер 560 представлява одобрен тип средство за
измерване, вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените
типове средства за измерване, със срок на валидност 24.02.2020г. и била
преминала последваща проверка на техническата изправност на 30.10.2020г.
със заключение, че съответства на одобрения тип.
На 07.12.2020г. от СДВР бил издаден обжалваният електронен фиш
2
серия К № 4232970, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5
ЗДвП на жалбоподателя като законен представител на дружеството -
ползвател на автомобила било наложено административно наказание "глоба"
в размер на 600, 00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства
– писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - справка
за собствеността на автомобил с рег. № ххххххххххх, заповед № 8121з-
931/30.08.2016г. на Министъра на вътрешните работи, справка за датата на
издаване на обжалвания електронен фиш, протокол за използване на
автоматизирано техническо средство или система рег. № 4332р-
58961/06.12.2020г., ежедневна форма на отчет, справка - картон на водача,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835, протокол
от проверка № 4-38-20/30.10.2020г. на лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при сектор "Управление
на собствеността" - полицейска техника" при Главна дирекция "Национална
полиция", писмо от ГДНП рег. № 3286р-12416/12.03.2020г., разписка от
07.03.2022г., писмо от СДВР рег. № 433200-39914/19.04.2022г., отговор от
ОПУ - София изх. № 1100-389/13.06.2022г., ведно със схема за организация
на движението и пътните знаци в село Долни Богров, бул. "Ботевградско
шосе" № 2, вещественото доказателствено средство – снимков материал към
клип № 15647, вещественото доказателство - снимка на разположението на
уреда.
Съдът кредитира писмените доказателства като ги оцени като
последователни, взаимнокореспондиращи си и съответни на приобщеното
веществено доказателствено средство. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал.
15 ЗДвП изготвените с технически средства или системи, заснемащи или
записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на
моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са
веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес. С оглед на изложеното съдът кредитира изцяло приложения снимков
материал от клип № 15647 като годно веществено доказателствено средство.
От същия се установява видът, марката и регистрационният номер на
управлявания автомобил, както и измерената скорост.
3
Като веществено доказателство съдът кредитира приложената снимка
на разположението на уреда при осъществяване на контрола по отношение
спазване режима на скоростта на 06.12.2020г., макар изготвянето на такава
снимка да не е било необходимо в случая, тъй като снимка на разположението
на уреда се изисква само в случаите на временно разположени на участък от
пътя автоматизирани технически средства и системи - чл. 10 ал. 3 от Наредба
№ 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
Приобщените по делото доказателства са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и
взаимовръзка сочат на възприетата от съда фактическа обстановка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Жалбата е неоснователна, а електронният фиш следва да бъде
потвърден, тъй като е издаден при спазване на процесуалните правила и при
правилно приложение на материалния закон.
Атакуваният електронен фиш е издаден в предвидената от закона
писмена форма и със съдържанието по чл.189, ал.4 ЗДвП, както и при
спазване на предвидения за това процесуален ред. Електронен фиш серия К
№ 4232970 е издаден от компетентна държавна институция – Столична
дирекция на вътрешните работи. Обжалваният електронен фиш съдържа
всички реквизити, изискуеми съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 4 ЗДвП:
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, ползвателя на превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане. Касае се за стеснен кръг реквизити в сравнение с
изискуемите при наказателните постановления, които същевременно са
достатъчни, когато се касае за нарушение, установено с автоматизирано
средство за контрол.
В атакувания електронен фиш са посочени с достатъчна конкретика
обстоятелствата на нарушението в това число и мястото на извършването му,
4
като е посочено на кой път, отворен за обществено ползване, е установено
движението на лекия автомобил, посоката му на движение, посочено е и
времето на извършване на нарушението. Съдът не намира за основателно
възражението на жалбоподателя, че в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразило се в
посочване на различно време на извършване на нарушението в електронния
фиш в сравнение с данните от клипа. Видно от вещественото доказателствено
средство движението на автомобила е заснето в 10:35:35 часа, а в електронния
фиш като време на извършването му е посочено 10:35 часа. Не е налице
никакво противоречие и неяснота по отношение времето на извършване на
нарушението, като в електронния фиш е посочен същия час, в който е заснето
движението на автомобила със скорост над разрешената, макар и да не е
посочено с точност до секунда. Не е налице неяснота и по отношение мястото
на извършване на нарушението. Мястото, където се е осъществявал контрол
на спазването на режима на скоростта, и респективно - където е мястото на
извършване на нарушението, се установява и от приетия като писмено
доказателство протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система рег. № 4332р-58691/06.12.2020г. /където като място за
контрол е посочено "с. Долни Богров, бул. "Ботевградско шосе" № 2"/, както
и от ежедневната форма на отчет, от която също е видно, че на 06.12.2020г. за
времето от 08:45 часа до 11:00 часа контрол по спазване режима на скоростта
е осъществяван в село Долни Богров на бул. "Ботевградско шосе" № 2. Най-
сетне, в обжалвания електронен фиш е посочена скоростта на движение на
лекия автомобил, действащото в конкретния пътен участък ограничение,
както и констатираното превишение. Ето защо съдът намира, че в атакувания
електронен фиш се съдържа в достатъчна степен описание на обстоятелствата
на нарушението, като по ясен, недвусмислен и категоричен начин са
посочени всички елементи от състава му.
Съдът намери и че от събраните доказателства се установява по
несъмнен и категоричен начин извършеното нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Спазени са изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В материалите по
административнонаказателната преписка е приложен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система по образец съгласно чл.
5
10 ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
От писмените доказателства се установява, че контролът на скоростта
в съответния пътен участък на 06.12.2020г. е осъществяван с мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M с
идентификационен номер 560. Видно от приетото като писмено
доказателство по делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 10.02.4835 същата представлява одобрен тип средство за измерване,
вписано под номер 4835 в държавния регистър на одобрените типове средства
за измерване, тъй като съгласно коментираното удостоверение срокът на
валидност на одобряването на типа на средството за измерване е до
24.02.2020г., а съгласно чл. 30 ал. 5 от Закона за измерванията когато срокът
на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства
за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. От
протокол от проверка № 4-38-20/30.10.2020г. на лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при сектор "Управление
на собствеността" - полицейска техника" при Главна дирекция "Национална
полиция" се установява и че мобилната система за видеоконтрол е преминала
последваща проверка на техническата изправност на 30.10.2020г. със
заключение, че съответства на одобрения тип.
Според чл. 21 ал. 1 ЗДвП максималната разрешена скорост на
движение за пътни превозни средства от категория "В" в населено място е 50
км/ч, като в случай, че в конкретен пътен участък е въведено различно
ограничение на скоростта, то се сигнализира с пътен знак /чл. 21 ал. 2 ЗДвП/.
От отговора от ОПУ - София изх. № 1100-389/13.06.2022г., ведно със схема за
организация на движението и пътните знаци в село Долни Богров, бул.
"Ботевградско шосе" № 2 се установява, че към 06.12.2020г. в участъка на
бул. "Ботевградско шосе" срещу номер 2 максимално разрешената скорост за
движение е била 50 км/ч, която е била сигнализирана и с пътен знак Д11,
обозначаващ начало на населено място, и макар ограничението да произтича
от общата разпоредба на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, същото е било сигнализирано и с
допълнително поставен пътен знак В26.
Съдът намира, че от вещественото доказателствено средство и от
писмените доказателства се установява и конкретната величина на
превишението на скоростта на движение на лекия автомобил. От
6
вещественото доказателствено средство се установява, че измерената скорост
на движение на лекия автомобил е 102 км/ч. От протокола за последваща
техническа проверка на мобилната система се установява стойността на
относимата възможна грешка предвид измерената скорост на движение - 3 %
при скорост над 100 км/ч. Коментираната възможна грешка е приспадната в
полза на жалбоподателя, като при измерена скорост от 102 км/ч,
административнонаказателната му отговорност е ангажирана за движение със
скорост 99 км/ч (102 км/ч - 3 % от 102 км/ч).
Съгласно чл. 188 ал. 2 ЗДвП когато нарушението е извършено при
управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице,
предвиденото наказание се налага на неговия законен представител или на
лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното
превозно средство. Съгласно отговор от СДВР, ОПП изх. № 433200-
39914/19.04.2022г. жалбоподателят не е подавал декларация по чл. 189 ал. 5
ЗДвП, с която да посочи друго лице, управлявало автомобила на 06.12.2020г.
Такива доводи не се излагат и в жалбата пред съда.
Ето защо съдът прие, че като е управлявал на 06.12.2020г. в 10:35 часа
лек автомобил марка "Ауди", модел "СК7" с рег. № ххххххххххх на
територията на с. Долни Богров, Столична община, по бул. "Ботевградско
шосе" в района на номер 2 с посока на движение от с. Горни Богров към град
София със скорост от 99 км/ч. при максимално разрешена скорост на
движение от 50 км/ч, жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на нарушението по чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Нарушението е осъществено при пряк умисъл като форма на вината,
доколкото жалбоподателят е съзнавал, че управлява МПС със скорост,
надвишаваща разрешената за движение в населено място.
Нарушението не представлява маловажен случай по см. на чл. 28
ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на обществена
опасност на деяния от този вид (чл. 93 т. 9 НК). Извършеното нарушение е
формално такова, като законодателят не е предвидил настъпването на каквито
и да е съставомерни вреди от същото. Освен това следва да се отбележи, че
нарушенията, свързани с управлението на МПС с превишена скорост,
застрашават в значителна степен обществените отношения, обект на защита
от ЗДвП, тъй като създават опасност от настъпването на вредни последици -
7
причиняване на ПТП, увреждане живота, здравето и имуществото на
останалите участници в движението по пътищата. Не на последно място, за да
достигне до извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай, съдът съобрази и че се касае за превишение на скоростта
с 49 км/ч в населено място. От схемата на организация на движението се
установява и че в пътния участък има пешеходна пътека, както и спирка на
масовия градски транспорт, което предполага наличието на по-голям брой
пешеходци като участници в движението, чиито здраве и живот
жалбоподателят е застрашил, нарушавайки режима на скоростта, което сочи
на по-високата степен на обществена опасност на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП водач, който
превиши разрешената максимална скорост в населено място за превишаване с
над 40 км/ч се наказва с глоба 600 лв. Размерът на глобата е абсолютно
определен, като съгласно чл. 27 ал. 5 ЗАНН същият не може да бъде
намаляван.
По изложените съображения съдът намира, че депозираната жалба е
неоснователна и атакуваният електронен фиш следва да се потвърди.
Въззиваемата страна не претендира и не доказва разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 5 вр. ал. 9 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 4232970, издаден от
СДВР, с който на основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 5 ЗДвП на Д. Г. И.,
ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер на
600, 00 /шестстотин/ лева за нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8