Р Е Ш Е Н И Е
№ …… 13.01.2020 година гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На десети
декември 2019 година
В публично
заседание в следния състав:
Председател:
АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2978 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл. 228 от ЗЗД.
Ищците И.В.Д. и В.И.Д. твърдят в исковата молба, че
01.08.2014г. между тях като наемодатели и ответника като наемател е сключен
Договор за наем на недвижим имот с нотариална заверка на подписите рег.№5803 от
04.08.2014г., с предмет отдаване под наем за временно и възмездно ползване на
недвижим имот, представляващ питейно заведение, градина и гараж, с обща площ
226,50 кв.м., находящ се в гр. Стара Загора, кв. Зора, ул. Волна песен № 1 при
условия подробно изложени в договора, за срок от 60 месеца или 5 години,
считано от датата на подписването му - 01.08.2014г., като същият е прекратен
едностранно от Наемателя с предизвестие за прекратяване от 01.09.2018 г.
По време на действие на Договора за наем на недвижим
имот, съгласно раздел 2 - Условия на отдаване под наем, чл.2.1 от договора,
наемателя бил длъжен да заплаща на наемодателите всеки месец наем в размер на
500 лв., като общо дължимата сума за периода на действие на Договор за наем на
недвижим имот от 01.08.2014г. била в размер на 25 499,80 лв. Съгласно
договореното /чл.2.2 от Договора/ сумата е следвало да се заплаща по банков път,
по банкова сметка ***, разкрита при „Райфайзенбанк (България)" ЕАД.
По време на действие на наемно правоотношение - 48 месеца
или 4 години, наемателят следвало да заплаща изцяло и частично, ежемесечно
наемни вноски, без посочване на конкретния месец, за който се извършва
изпълнението. Към настоящия момент по сметката на наемодателите, посочена в
чл.2.2 от договора за наем и по която наемателя е превеждал дължимите суми за
наем постъпила сума в размер на 19 782,87 лв. при дължима такава в общ
размер на 25 499,80 лв.
Ищците сочат, че по своята същност всяка една наемна
вноска е самостоятелно задължение, еднакво обременително за длъжника,
определено по своето основание и размер, и дължима за всеки съответен месец.
Съгласно чл.76 ал. 1 от ЗЗД, всяко едно заплащане щом не е посочен месеца, за
който е изпълнено задължението погасява предходните и по-стари такива.
Дължимата разлика за месечните наемни вноски от страна на наемателя по Договор
за наем на недвижим имот от 01.08.2014 г. била в общ размер на 5 716.93 лв.,
както следва: сумата от 216.93 лв., частично неизпълнение на дължима наемна
вноска за месец септември 2017г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение на
дължимата наемна вноска за месец октомври 2017 г.; сумата 500 лв., пълно
неизпълнение на дължимата наемна вноска за месец ноември 2017 г.; сумата 500
лв., пълно неизпълнение на дължимата наемна вноска за месец декември 2017 г.; сумата
500 лв., пълно неизпълнение на дължимата наемна вноска за месец януари 2018 г.;
сумата 500 лв., пълно неизпълнение на дължимата наемна вноска за месец февруари
2018 г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение на дължимата наемна вноска за месец
март 2018 г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение на дължимата наемна вноска за
месец април 2018 г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение на дължимата наемна
вноска за месец май 2018 г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение на дължимата
наемна вноска за месец юни 2018 г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение на
дължимата наемна вноска за месец юли 2018 г.; сумата 500 лв., пълно неизпълнение
на дължимата наемна вноска за месец август 2018 г.
Ищците заявяват, че въпреки опитите за разговори за
уреждане на отношенията между страните, до настоящия момент ответникът
„ВИВАСВЕТ- ШИРИН" ЕООД не извършил плащане на дължимите суми, представляващи
дължими наемни вноски по Договор за наем на недвижим имот от 01.08.2014 г. в
размер на 5 716,93 лв. Поради това обстоятелство ищците подали заявление
по чл.417 ГПК против „ВИВАСВЕТ - ШИРИН" ЕООД до Районен съд Стара Загора
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. По образуваното
ч.гр.дело №1590/2019 г. по описа на PC Стара Загора, била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№946/14.03.2019 г. и образувано е изп.д. №234/2019г. по описа на ЧСИ И.
Стръмски с рег.№ 870 в КЧСИ. Ответното дружество подало възражение срещу
заповедта за изпълнение, пораи което за ищците бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за установяване на вземането им.
Молят съда да постановите решение, с което да признае за
установено, че ответникът дължи на ищците сумата от общо 5 716,93
лв., представляваща неизпълнено
задължение за заплащане на наемната цена по договор за наем от 01.08.2014г. за
периода м.09.2017г. до м.08.2018г. /подробно посочена по месеци в исковата
молба/, ведно законната лихва считано от датата на подаване на Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК до PC Стара Загора -
13.03.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира направените по настоящото
дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД Ст.Загора представя
писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в което взема становище, че оспорва в
по-голямата им част изложените в исковата молба твърдения.
Не оспорва, че между страните е сключен Договор за наем
на недвижим имот с конкретни клаузи, размера на наемната вноска и твърдението,
че същата следвало да се превежда по сметка на ищеца.
Оспорва твърденията в исковата молба, че ответното
дружество не е заплатило дължимите от него суми, представляващи наемната цена
по договора. Заявява, че ищецът има договор за банков кредит и дължимите от
„ВИВАСВЕТ-ШАРИН" ЕООД по договора суми се внасяли по сметката на ищеца,
обслужваща неговия договор за кредит. Сочи, че с ищеца разговаряли относно обстоятелството
дали дружество му дължи някакви суми, ищецът правил многократно сметки и всеки
път претендирал различни суми, без да може да обясни защо се получават подобни
разлики в пресмятанията му. Твърди, че разполага с вносни бележки за внасяни
суми по сметката на ищеца в размер на около 13340 лв. Ищецът бил запознат с
възраженията на ответника, но тъй като не представял банкови извлечения, с
които да подкрепи исканията си, ответникът счита, че исковата му претенция е
неоснователна и недоказана, както и че не е дал повод за подаване на заявление
до съда, респективно не е дал повод за завеждане на исковата молба. Моли съда
да отхвърли предявения иск. Претендира направените разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №1590/2019г. по описа на
Районен съд Ст.Загора се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №946/14.03.2019г.,
съгласно която е разпоредил длъжникът „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД Ст.Загора да заплати на
кредиторите И.В.Д. и В.И.Д. сумата от 5716,93лв. за главница, от която 216,93лв. неизплатена част от
наемна цена за м.09.2017г. и 5500лв. наемна цена за периода м.10.2017г. до
м.09.2018г., ведно със законната лихва от 13.03.2019г. до окончателното
плащане и разноски – 114,50лв. държавна такса и 430лв. адвокатско
възнаграждение. На 14.03.2019г. бил издаден и изпълнителен лист. В срока по
чл.414 ал.2 ГПК, ответникът възразил, че не дължи вземането по издадената
заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от
представения договор за наем на недвижим имот от 01.08.2014г., че страните по
делото са били в облигационни отношения по договор за наем, по силата на които
ищците в качеството на наемодатели са предоставили на ответника – наемател за
временно възмездно ползване собствения си недвижим имот, представляващ Питейно заведение,
градина и гараж с обща площ 226,50 кв.м. в гр.Ст.Загора, кв.Зора, ул.Волна
песен №24, за срок от 60 месеца, считано от 01.08.2014г., при наемна цена 500,00лв.,
платима по посочена в договора банкова сметка. ***, че договорът е прекратен,
считано от 01.09.2018г. при условията на чл.6.2 от същия.
Не
е спорно по делото, че ищците са изпълнили задълженията си по договора, като са
предоставили на ответника за временно възмездно ползване собствения си недвижим
имот. С оглед на това в
тежест на наемателят е възникнало задължението за заплащането на наемната
цена съобразно договореното между страните и разпоредбите на чл.232 ал.2 и
чл.228 от ЗЗД.
От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което
не е оспорено от страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се
установява, че за периода на действие на договора за наем – 01.08.2014г. до
01.09.2018г. ответното дружество, респ. неговия управител са внесли по
посочената в договора за наем банкова сметка ***ата от 18 048 лв. на 51 вноски,
като сумите са внасяни в брой на каса. Действието на договора е продължило 49
месеца, или дължимата наемна цена е 24 500лв.
По делото са представени от ответника и не са оспорени от
ищците вносна бележка №25/21.09.2018г. за сумата от 1000лв. и вносна бележка
№8/24.10.2018г. за сумата от 125 евро с левова равностойност 244,47лв., внесени
от ответната страна по посочената в договора за наем банкова сметка ***.
Така общо внесените от ответника по договора за наем суми
възлизат на 19 292,47лв., при дължима за срока на действие на договора
сума от 24 500лв., или неизплатения остатък възлиза на 5207,53лв.
Тъй като ответникът не представи доказателства опровергаващи
твърденията на ищеца за неизплатената част от наемната цена, то съдът приема за
установено, че е налице неизпълнение на основното задължение по договорите за
наем от страна на наемателя, а именно заплащането на определената наемна цена. Предвид
горното съдът счита, че така предявения иск с правно основание чл.232 ал.2 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен до размера на
5207,53лв. В останалата част до претендирания размер искът следва да бъде
отхвърлен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по настоящото дело разноски съразмерно с уважената част от
иска в размер на 670,41лв., както и направените в заповедното производство
разноски съразмерно в размер на 495,98лв.
На основание чл.78 ал.3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска
в размер на 126,53лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора,
ул.Волна песен №1, представлявано от Ш.Н.Р., че същото дължи на И.В.Д., ЕГН **********,*** и В.И.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 5207,53лв., представляваща неизплатена част от наемната цена по
договор за наем на недвижим имот, сключен на 01.08.2014г., прекратен на
01.09.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.03.2019г. до
окончателното плащане, за изпълнението на
което парично задължение са издадени в полза на И.В.Д. и В.И.Д. против „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД Ст.Загора заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 ГПК №946/14.03.2019г. и изпълнителен лист по
ч.гр.дело №1590/2019г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.Д.,
с п.а. и В.И.Д., с п.а. против „ВИВАСВЕТ-ШИРИН”
ЕООД Ст.Загора, с п.а. иск за установяване на вземането им за наем по договор за наем на недвижим имот, сключен на
01.08.2014г., прекратен на 01.09.2018г., за изпълнението на което парично
задължение е издадена в полза на И.В.Д. и В.И.Д. против „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД
Ст.Загора заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №946/14.03.2019г. и изпълнителен лист по ч.гр.дело №1590/2019г. по
описа на СтРС, в останалата част над сумата от 5207,53лв. до претендираните 5716,93лв.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД Ст.Загора, с п.а. да заплати на И.В.Д., с п.а. и В.И.Д., с п.а. направените по настоящото дело разноски съразмерно
с уважената част от иска в размер на 670,41лв., както и направените в заповедното производство разноски съразмерно в
размер на 495,98лв.
ОСЪЖДА И.В.Д., с п.а. и В.И.Д., с п.а. да заплатят на „ВИВАСВЕТ-ШИРИН” ЕООД Ст.Загора, с п.а. направените по настоящото дело разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 126,53лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :