Р
Е Ш Е
Н И Е № 583
гр. Бургас, 13.02.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XL гр. състав, в публично съдебно заседание на пет-надесети януари през две хиляди и двадесета година, с
Председател: Калин Кунчев
при секретар Зинаида Монева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 5822 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове
по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 от ЗМВР и
чл.86, ал.1 от ЗЗД, предя-вени от Т.Г.Г. против ГД “Национална полиция“ – МВР.
Ищецът твърди, че в периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. е работил при ответника на 12-часови работни смени – по
график, на длъжност “старши полицай“/“младши инспек-тор“ в група 1 ППД към
СООРЖТ в ЗЖУ – Б, към Дирекция
“Жандармерия“, със статут на
държавен служител.
Твърди и че ГД “Национална полиция“ не му е платила дължимото за това време до-пълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 244.82 часа,
получени след преиз-числяване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно
чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата,
вр. с чл.140 от КТ, а имен-но – 1 671.75 лв., с оглед на допуснатото в
съдебното заседание изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК, чрез
увеличението му по размер.
Иска от Съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да стори това.
Претендира обезщетение за забавено
плащане в общ размер от 205.45 лв. за периода от 31.10.2016г. до 22.07.2019г.,
законната лихва върху главницата и направените по делото разноски.
Ответната ГД оспорва исковете. Излага
съображения, че положеният от Г. из-вънреден труд е надлежно начислен в съответни протоколи и му е платен по
действащите правила, уреждащи по специфичен начин заплащането на нощния труд на
служителите на МВР. Моли Съда да
отхвърли претенциите. Претендира разноски.
Съдът – като прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
Не се спори между страните, че през периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. ищецът е заемал длъжността “старши полицай“/“младши инспектор“ в група 1 ППД
към СООРЖТ в ЗЖУ – Бургас към Дирекция “Жандармерия“, към ГД “Национална полиция“ – МВР, със статут на държавен служител, по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.
Безспорно, също така, е и
обстоятелството, че той е полагал
труд на 12-часови смени, по график, включително и за времето от 22.00 часа до
06.00 часа, т. е. и през нощта – общо 1 712 часа за целия период, така и заключението на вещото лице по ССЕ, от което се
уста-новява, че ответникът е изплатил на ищеца общо 428 лв. – по 0.25 лв. на
час, съобразно за-поведи № 8121з-791 от 28.10.2014г. и № 8121з-1429 от
23.11.2017г. на министъра на вът-решните работи, издадени на основание чл.179,
ал.2 от ЗМВР.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на
държавните служи-тели на МВР се състои от основно и допълнителни такива.
В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР е
предвидено, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплаща допълнително такова за извънреден
труд, а според чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за
заплащане на последното се
оп-ределят с наредба на министъра на
вътрешните работи, а размерът – с негова заповед, ал.2. /цитираните по-горе две/
Съгласно чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично
при 5-дневна работна сед-мица. За работещите на
8, 12 или 24-часови смени, то се
изчислява сумирано за
тримесечен период, с възможно полагане на труд и през
нощта – между 22.00 и 06.00
часа, като работ-ните часове не следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов
период, ал.3. В ал.5, т.2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно вре-ме, до 280 часа годишно, се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработе-ни до 70 часа на тримесечен
период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основ-ното месечно
възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от
ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работно-то време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
За процесния период, от 22.07.2016г. до 22.07.2019г., са действали Наредба №
8121з-407/11.08.2014г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776/29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно
горната разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е
предвидено, че при сумира-но отчитане на отработеното време общият брой часове,
положен нощен труд за отчетния период, се умножава по 0.143 – чл.31, ал.2.
Подзаконовият нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба
– в сила от 01.04.2015г. и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело
№ 5450/2016г. на ВАС, влязло в сила от датата на постано-вяването му и
обнародвано. В периода от отмяната до издаването и обнародването на тре-тата
Наредба – на 02.08.2016г., отново приложима е била първата, предвиждаща
преизчис-ляване на нощния труд в дневен.
В Наредба № 8121з-592 /обн. в ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от На-редба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като така-ва би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР
в по-неблагоприят-но положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работ-ното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчи-тане, компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, ка-саеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структу-рата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано из-числяване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно вре-ме,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през
нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно – приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане за нощния си труд, а от
друга – за-дължава
работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват
продължителността на работния ден. Когато последната е надвишена, пък, очевидно се ка-сае за
положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Т. е. това са две раз-лични основания за заплащането на допълнителни възнаграждения –
обстоятелство, което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие
на издадените от министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед №
8121з-791/28.10.2014г. В случая, както беше посочено по-горе, на ищеца е
изплатена само добавката от 0.25
лв. за всеки отработен нощен час за исковия период – общо 428 лв.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се явява доказана по своето
основание – за времето от 12.07.2016г. до 01.08.2016г. е приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а за останалата част, субсидиарно – Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което като
обективно и компетентно изгот-ветно Съдът изцяло кредитира се установява, че
положеният от ищеца за периода от 22.07. 2016г. до 22.07.2019г. нощен труд – общо 1 712 часа, преизчислен в дневен – с
коефициент 1.143, е 1 956.82 часа. Разликата 244.82 часа не е
отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е начислена и не е
платена. Установява се и че дължимото нетно трудово възнаграждение за този
извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР, е в
претендирания от Г. размер, общо 1 671.75
лв.
При негова доказателствена тежест, ответникът не е
ангажирал доказателства да е за-платил на ищеца дължимото допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд в горния размер до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Т. е., искът се явява доказан и по своя
размер, поради което следва да бъде уважен из-цяло.
Както беше посочено, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно и
допълнителни такива, в това
число и за извънреден труд, съ-гласно чл.178, ал.1, т.3 от с. з. След
изтичането на определения за заплащането на послед-ното срок – за всяко
тримесечие, ответникът е изпаднал в забава. Следователно, основател-на се явява
и аксецорната претенция за присъждането на мораторната лихва за периода от 31.10.2016г.
до 22.07.2019г., която видно от заключението на вещото лице по ССЕ
също е в търсения от ищеца размер – 205.45 лв.
Върху главницата се
дължи и законната лихва, считано от датата на подаване на ис-ковата молба в
съда – 22.07.2019г., до окончателното плащане.
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 350
лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 116.87 лв. и 200 лв. за ССЕ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ – МВР, гр.С, бул.““ № ,, да заплати на Т.Г.Г., ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 671.75
лв., представляваща нетния размер на
дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 244.82 часа, получени след
преизчисляване с коефициент
1.143 на положния от
него, като “старши полицай“/“младши инспектор“ в група 1 ППД
към СООРЖТ в ЗЖУ Б, към Дирекция “Жандармерия“, за периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. 1 613 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2019г. до окончателно-то
плащане; сумата 205.45 лв. обезщетение
за забавено плащане за времето от 31.10.2016г. до 22.07.2019г., както и
сумата 350 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Главна дирекция “Национална полиция“ – МВР да заплати по сметка на РС Бургас
държавна такса в размер на 116.87 лв.
и 200 лв. за ССЕ.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия:/п/ Калин Кунчев
Вярно с оригинала: З.М.