№ 272
гр. Стара Загора, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Орлин Н. Летов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
в присъствието на прокурора Ю. Г. С.
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20255500500607 по описа за 2025 година
Производството е на основание чл.271- 273 и чл.124, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Въззивното дело е било образувано по подадена в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба вх.№ 12828/06.08.2025г. от
ищцата /пълнолетната българска гражданка/ А. А. О. от гр.К., *** срещу
негативната за нея част от постановеното първоинстанционно Решение №
494/14.07.2025г., постановено по приключеното гр.д.№ 2346/2024г. по описа
на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, в която сочи, че не е доволна от тази
му обжалвана част. Счита, че в атакуваната му част Решението на РС-
Казанлък било неправилно и незаконосъобразно, като излага своите защитни
фактически и правни изводи. Счита, че неприсъдените й парични суми били в
противоречие и с обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено икономически условия на живот,
икономическия растеж, стандарта на живот, средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната. Няма свои
нови доказателствени искания пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Моли да се уважи жалбата й изцяло, ведно със законните последици от това.
Няма претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция.
Въззивницата не се е явила лично или чрез процесуален представител и не е
пледирала пред настоящата въззивна съдебна инстанция. Представила е по
делото предварително писмено становище в Молба вх.№ 13605/20.10.2025г., в
1
което потвърждава и доразвива направените си оплаквания във въззивната
жалба и своите защитни фактически и правни тези в процеса.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба вх.№ 13509/22.08.2025г. от ответника
/публичноправния субект/ РП - гр.С.З. /ТО - гр.К., ***/, която възразява
против в.жалба на ищцата, тъй като счита твърденията й за лишени от
фактическо и правно основание, претендира, че подадената в.жалба била
неоснователна и недоказана, поради което тя да се остави изцяло без
уважение, и да се потвърди в атакуваната му част първоинстанционното
Решение, като мотивирано, законосъобразно, мотивирано и правилно, със
законните последици от това. Няма свои нови доказателствени искания и
претенции за разноски пред настоящата въззивна съдебна инстанция. В този
смисъл е и пледоарията на процесуалния й представител - прокурора от ОП-
Ст.Загора пред настоящия въззивен съд.
Въззивният съд, като се запозна с изложените във въззивната жалба на
ищцата оплаквания, с аргументите в Отговора на в.жалба от ответника, с
мотивите на атакуваното първоинстанционно Решение, със събраните от РС
писмени и гласни доказателства и с приложимите материалноправни и
процесуални норми, счита, че въззивната жалба е външно редовна,
процесуално допустима, родово и местно подсъдна на настоящия въззивен
ОС- Ст.Загора, поради което следва да се произнесе по направените във
в.жалба оплаквания, с които е бил своевременно, редовно и надлежно сезиран.
Настоящият въззивен съд, след като обсъди доводите на всяка от
страните, като провери мотивите и диспозитивите в атакуваната част на
първоинстанционното съдебно Решение, и като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено и доказано по
несъмнен и безспорен следната фактическа и правна обстановка по делото:
Принципно предметът на спора се определя от посочените от ищцата
/въззивница/ като основание на иска обстоятелства и от търсената от нея
правна защита, като въззивният съд е длъжен да разреши материалноправния
спор между страните по същество. Безспорно съгласно общата разпоредба на
чл.2, ал.1, т.1 от ЗОДОВ, Държавата /като публично-правен субект/ отговаря
чрез своите органи /в случая ПРБ - гр.София в лицето на РП - С.З., ТО - К./ за
техните действия и бездействия в кръга на законовите им правомощия и
компетенции.
По направените във в.жалба конкретни оплаквания - видно от мотивите
на атакуваното първоинстанционно Решение, не се установи, показа и доказа
твърдяната от въззивницата неправилност на направените фактически и
правни изводи от РС, тъй като в тях не се съдържат съображения за отричане
противоправността на деянието, като кумулативна предпоставка от
фактическият състав на правонарушението. Направената от РС правна
квалификация е в пълно съответствие с посочените в Исковата молба на
ищцата и в Доклада на РС факти и обстоятелства, със събраните по делото
писмени и гласни доказателства и с действително приложимите по казуса
2
материално-правни и процесуални норми, по които е следвало да се произнесе
въззиваемия ПРБ- София в рамките, сроковете и правомощията си относно
образуването и приключването на досъдебното производство против
въззиваемата - ищца. РС е констатирал, установил и обосновал точния брой на
основанията по закон и се е произнесъл достатъчно обосновано по тях, като
напълно обосновано, законосъобразно и правилно е констатирал, че в
конкретните процесни случаи са били налице неоснователни действия по тях
от страна на ответника - въззивник ПРБ- София.
Изложените във въззивната жалба оплаквания по отношение на
ответника - въззивник ПРБ- София, с оглед изложените факти и обстоятелства
по окончателно приключеното досъдебно производство, са обсъдени
подробно, мотивирано и законосъобразно от първоинстанционния съд, в
процедурата за прекратяване на наказателното преследване против ищцата -
въззиваема не са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи
естеството на процесните искови претенции за главници и лихви. Поради
което и в настоящото въззивно съдебно производство чл.258- 273 от ГПК не се
доказаха твърдените от въззивницата - ищца нарушения, нито на материлните,
нито на процесуалните правни норми.
Следователно напълно правилно РС е преценил, мотивирал и
постановил, че отговорността на ответната Прокуратура следва да е
резултатна /а не предполагаема такава/, поради което са налице твърдените от
въззивницата /ищца/ фактически и правни основателности на предявените
обезщетителни облигационни парични искове по специалния ред на ЗОДОВ.
Основния спорен въпроси в настоящото въззивно производство е
относно справедливия, обоснован и доказан размер на претърпените
неимуществени вреди и присъденото парично обезщетение за тяхното
материално обезщетяване.
Видно от събраните пред РС безспорни писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, е било установено и доказано по
несъмнен и безспорен начин, че спрямо въззивницата /ищца/ - пълнолетната
българска гражданка А. А. О. от гр.К., *** на 08.02.2021г. е било издадено
постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение
от разследващ полицай при РУ - Казанлък по ДП № 284 ЗМ 1044/2019 г. по
описа на РУП- гр.К., пр.пр.№ 1157/2019г. по описа на РП - гр.С.З., ТО - гр.К.,
***, на 21.04.2021г. същата била привлечена в качеството на обвиняема,
затова че в периода от м.август 2017г. до м.декември 2017г. в гр.К., ***, на два
пъти в условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвала
пред ВСК при Дирекция „Социално подпомагане“ - гр.К., *** от неистински
частни за престъпление по чл.316, чл.309, ал.1 и чл.26, ал.1 от НК. Съответно
й е била взета най-леката по закон мярка за неотклонение /МН/ „Подписка“.
Досъдебното производство било образувано на 09.08.2019г. за това, че
през 2017г. в гр.К. били съставени неистински частни документи. С оглед
приложената официална писмена справка от ЧСИ за размера на дълга й
прокурорът е приел, че деянието не представлява престъпление, тъй като
3
макар формално и да осъществявало признаците на престъплението, визирано
в постановлението за привличане на обвиняемо лице, поради своята
малозначителност неговата обществена опасност била явно незначителна и в
случая следвало да се приложи разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, като се
отчетат чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
изплащането на всяко едно задължение и липсата на причинена вреда, както и
обстоятелството, че всички лица са роднини по права линия - възходящи и
низходящи от първа степен. Наказателното досъдебно производство против
нея било окончателно прекратено на 23.08.2021г., със законните последици.
Следователно спрямо въззивницата /ищца/ е било налице досъдебно
наказателно преследване за периода от 21.04.2021г. до 23.08.2021г.
включително с обща продължителсност около 4 месеца. При трайно наложил
се обективен критерий по аналогични казуси към онзи период от време, с
оглед константната съдебна практика на съдилищата в региона, в страната и на
ВКС- София по подобни случаи, при такова по вид обвинение и при тази
мярка за неотклонение, евентуалното парично обезщетение е в размен около
1000 лв.- 1200 лв. годишно, или по около 90- 100 лв. месечно съгласно общия
законов критерий по чл.45- 49 във вр. с чл.50 от ГПК. Следва да се има
предвид и размера на тогавашната минимална работна заплата за страната
/МРЗ/ от 650 лв. месечно съгласно ПМС № 331/26.11.2020г., публикувано в
Д.в.№ 103/04.12.2020г., считано от 01.01.2021г. до 31.12.2021г. При което за
процесния период от 4 месеца е напълно мотивирано, обосновано,
законосъобразно и правилно да бъде определено парично обезщетение в
размер на присъдените на пострадалата въззивница /ищца/ 300 лв. общо,
ведно със законната лихва върху тях от датата на увреждането - датата на
прекратяване на наказателното преследване спрямо нея /23.08.2021г./ до
окончателното изплащане на сумите съгласно общите норми на чл.82- 86 от
ЗЗД.
Предвид което, така определения и обжалван размер на присъденото на
въззиницата парично обезщетение по реда на специалния закон /чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ/ се явява изцяло съобразен с установените и доказани реални
претърпените от въззивницата /ищца/ неимуществена вреда в резултат на
незаконното наказателно преследване срещу нея и предявеният иск за
заплащането им се явява основателен и доказан в този му присъден от РС
частичен размер.
С оглед на всичко гореизложено настоящият въззивен съд възприема
изцяло мотивите на РС в атакуваната част на първоинстанционното му
осъдително Решение и препраща изцяло към съществуващите мотиви на РС -
Казанлък предвид нормата на чл.272 от ГПК.
С оглед естеството на спора и размерите на първоначално предявената
облигационна искова претенция от 3 000 лв., която е под законовата граница
от 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК, настоящото въззивно
съдебно Решение е окончателно и не подлежи на по-нататъшно касационно
обжалване пред ВКС- София.
4
Ето защо предвид гореизложеното и на осн. чл.271, ал.1, изр.1, пр.1,
чл.124, ал.1, пр.2 и чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК във вр. с чл.2, ал.1, т.3 и чл.10,
ал.1 от ЗОДОВ, въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 494/14.07.2025г. по гр.д.№
2346/2024г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5