№ 2796
гр. София, 22.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:С. И. У.
като разгледа докладваното от С. И. У. Административно наказателно дело
№ 20231110203748 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл.
63д от ЗАНН.
С Решение № 3041 от 26.06.2023 г. Софийски районен съд, НО, 15
състав е отменил Наказателно постановление (НП) № 42-0005415/14.02.2023
г., издадено от Директор на РД“АА“ - гр. София, с което на жалбоподателя С.
Х. С. за административно нарушение по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от
04.08.2008 г. на МТ, на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози е наложена глоба в размер на 2000,00 (две хиляди)
лева.
С решението съдът се е произнесъл по въпроса за разноските в
производството, като предвид изхода на делото е присъдил такива в полза на
въззивника, като е осъдил Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София да заплати на С. Х. С., ЕГН **********, сумата в
размер на 500,00 (петстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството.
В срока за обжалване на решението от страна на въззиваемата страна –
Директор на РД“АА“ - София, е постъпила молба за изменение на
постановеното решение в частта за разноските като се излага, че съдът
неправилно е присъдил разноски в полза на жалбоподателя предвид
наличието на своевременно направено възражение за това, както и че
уговореният размер на адвокатския хонорар не кореспондира с извършената
от процесуалния представител работа, респективно че надвишава размера,
1
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С тези доводи моли решението на съда да бъде изменено в частта за
разноските, като в полза на въззивника да не се присъждат такива.
С оглед спазване правата на всяка от страните, на въззивника С. Х. С. е
изпратен препис от депозираната по-горе молба на Директор на РД“АА“ -
София, с възможност за становище. В предоставения срок процесуален
представител на въззивника е изразил становище за неоснователност на
жалбата.
При така установеното, съдът прие от правна страна следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането по чл. 248 от ГПК е направено в рамките на
законоустановения срок от легитимирана страна, поради което се явява
процесуално допустимо.
Разгледана по същество молбата е неоснователна по следните
съображения:
Производството по чл. 248 от ГПК не е самостоятелно производство, а е
продължение на делото по повод дължимостта и размера на направените от
страните разноски в съответната инстанция. То е способ за защита срещу
неправилно присъждане на разноски – чрез допълването на съдебния акт,
когато те не са присъдени или чрез неговото изменение, когато са неправилно
определени, без да се обжалва по същество съдебният акт (в този смисъл
Определение № 627/18.08.2014 г. по ч.гр.д. № 696/2014 г., Г. К., ІІІ Г. О. на
ВКС; Определение № 114/20.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1847/2016 г., Г.К., ІІ Г. О.
на ВКС; Определение № 196/12.06.2015 г. по гр.д. № 9/2015 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС).
По отговорността за разноските съдът не се произнася служебно, а само
по молба на заинтересованата страна. В разглеждания случай, въззивникът в
производството е релевирал своевременно искане за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение, като е представено
2
доказателство за разходването им - сключен договор за правна защита и
съдействие, видно от който сумата от 700,00 лева е заплатена изцяло и в брой
при подписване на договора.
Съгласно чл. 63д от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство, страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В АПК отговорността за разноски е уредена в чл. 143, в който е
предвидено, че: когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските
по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ /ал. 1/; подателят на жалбата има право на разноски
по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него
административен акт /ал. 2/; когато съдът отхвърли оспорването или прекрати
производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението
си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ /ал.
3/; Когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, право
на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен
/ал. 4/.
В мотивите на въззивното решение съставът на Софийски районен съд е
изложил подробни съображения за това защо намира, че претендираното от
страна на процесуалния представител на въззивника в производството
адвокатско възнаграждение следва да бъде присъдено и в какъв размер,
предвид направеното възражение за прекомерността му, като определеният
такъв съответства напълно и на фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното, депозираната молба с правно основание по чл. 248
от ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за
разноските, се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Директор на РД“АА“ - София
за изменение на Решение № 3041 от 26.06.2023 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 15 състав, в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен
съд София-град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на
основанията, предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4