Р E Ш Е
Н И Е
гр. София ,14.08.2020г.
В И М Е Т О НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно
отделение , ІХ -
ти Въззивен състав , в открито заседание на единайсти
август през двехиляди и двадесета година в състав:
Председател : АЛЕКСАНДРА
ЙОРДАНОВА
Членове : 1 . НИКОЛАЙ НИКОЛОВ
2. РОСИ МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря Арсова и
в присъствието на прокурора
Иванов , като разгледа
докладваното от съдия
Йорданова В . О. Х. Д .
№ 2539 по описа за 2020 година , и за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по реда на чл. 313
от НПК.
С присъда от 08.06.20г. по
Н .О .X. Д
. № 14653 /18г. , СРС, НО , 18 състав е признал подсъдимия Р.Т.Б. за невиновен за
извършено престъпление по чл.
211 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК и го е оправдал по така повдигнатото му
обвинение . С
присъдата е отхвърлен предявения срещу подсъдимия от „К.“
АД (с предходно наименование „В.З.**“ АД) с ЕИК********, със седалище и адрес
на управление ***,********граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за
осъждането на подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 211600 евро (с левова
равностойност 413853,63 лева) — обезщетение за причинени от престъплението
съгласно обвинението имуществени вреди, ведно с - на основание чл. 86 от ЗЗД -
обезщетение за забава в размер на законната лихва от 02.09.2005 г. до
окончателното изплащане на главницата .
Срещу присъдата е
постъпил протест от СРП , с който се иска да се
отмени постановената присъда на
СРС и подсъдимия да бъде осъден по
повдигнатото му обвинение .
Срещу присъдата е
постъпила
жалба от
гражданския ищец „К.“
АД, с която се иска да се
отмени постановената присъда на
СРС и подсъдимия да бъде осъден по повдигнатото
му обвинение , като бъде уважен
предявения граждански иск или се иска
делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда поради допуснати съществени процесуални нарушения от
СРС .
Срещу присъдата е постъпила жалба
от упълномощеният защитник на
подсъдимия , с която се иска да се
потвърди постановената присъда на СРС и подсъдимия да бъде оправдан по
повдигнатото му обвинение .
В съдебно заседание представителят на СГП подържа подадения протест и пледира да се отмени присъдата на първоинстанционния съд като подсъдимия бъде признат за виновен и осъден по внесеното обвинение спрямо него.
В съдебно заседание повереникът на гражданския ищец „К.“ АД – адв.Д. подържа подадената жалба и пледира за отмяната на постановената присъда
и осъждането на подсъдимия по внесеното обвинение ,както и
пледира за уважаването на
предявения граждански иск изцяло .
В съдебно заседание упълномощеният защитник на подсъдимия Р.Т.Б. - адв. А. пледира да се потвърди присъдата на СРС , а протеста и жалбата на гражданския ищец „К.“ АД да се оставят без уважение .
В съдебно заседание подсъдимият Р.Т.Б. моли да бъде потвърдена оправдателната присъда , тъй като не е извършил престъплението , в което го обвиняват.
Съдът
като обсъди доказателствата по делото , доводите на страните
и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено
следното :
Протестът
и жалбите са
неоснователни .
Първоинстанционният съд в
рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение
за установяване на обективната истина по
делото, при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз основа
на събрания от него доказателствен материал се установява следната
фактическа обстановка :
Подсъдимият Р.Т.Б. е роден на *** г. в гр. Велико Търново , ЕГН **********, българин , български гражданин, с висше образование, с адрес за призоваване гр. София,
ул. „********неосъждан, разведен .
Подсъдимият Р.Т.Б. в качеството си на представляващ и управляващ „П. — Б.“ ЕООД сключил с гражданския ищец (тогава е
наименование „В.З.**“ АД), представляван от свидетеля Е.Й., два договора от
09.06.2005 г. и анекси към тях от същата дата, по силата на които договори/анекси
„П. — Б.“ ЕООД , следвало да достави съответно горещо валцована ламарина и
заготовки за ж. п. колела срещу заплащане.
Във връзка с това отделно
подсъдимият Р.Т.Б. като представляващ и управляващ „П. — Б.“ ЕООД се
договорил за осъществяване на доставката
на горещо валцована ламарина и заготовки за ж. п. колела съответно от Украйна и от Русия с фирмата „ЮК - С.”
ЕООД като посредник по доставка и с фирмата ” COMRON ENTERPRISES LTD “ като доставчик, сключвайки с тех отделни договори , а въз основа на договорите/анексите от
09.06.2005 г., респективно — поради изявления на подсъдимото лице, стигнали
до свидетеля Е.Й., които били в смисъл, че съответните
парични преводи са необходими за осъществяване на съответните доставки,
дружеството-ищец извършило до 02.09.2005 г. плащания в общ размер на 211600
евро с левова равностойност 413853,63 лева, както в полза на представляваното
от подсъдимия Б. дружество, така и в полза на друго лице, но въпреки това , нито една от стоките не била доставена
на „В.З.**“ АД и въобще до територията на Република България ,а съгласно
визираните по-горе анекси доставките следвало да се осъществят до пристанище
Бургас, България. Заплатените от
акционерното дружество парични суми не му били възстановени, но не се установява
във взаимоотношенията си със гражданския
ищец, респективно — със свидетеля Й., до
02.09.2005 г. подсъдимия Р.Б. да е
действал, имайки намерение доставките да не се осъществят, респективно със
съзнанието, че така ще бъде увреден ищецът; иначе, за същата сума като тази,
претендирана като главница по процесния иск (т. е. — сумата като общ размер,
която била преведена от ищцовото дружество на основание двата визирани по-горе
договора от 09.06.2005 г съответно
анексите към тях), без 63-те стотинки, както и за лихва, „П. — Б.“ ЕООД било
осъдено да ги (общата сума по главницата плюс лихва) заплати на настоящия
граждански ищец въз основа на влязло в сила съдебно решение на СГС.
Горната фактическа
обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства : обясненията на подсъдимия пред
първоинстанционния съдебен състав , свидетелски показания; заключението на
назначената от първоинстанционния съдебен състав експертиза; книжата и съответните
им преводи, изготвени в хода на съдебното производство пред първоинстанционния съдебен
състав; справка за съдимост на подсъдимия; копия на договори от 09.06.2005 г. и
анекси към тях; решение на СГС по иск срещу „П. — Б.“ ЕООД; копия на договор
между „П. — Б.“ ЕООД и „ЮК - С.“ ЕООД; документация, получена от украинските
власти по пътя на международната правна помощ, приобщена към доказателствената
съвкупност по реда на чл. 283 от НПК; копия на страници от паспорт с данни на
Стилиян Николов и на лист с лични данни на такова лице.
Така установената фактическа обстановка е правилна
и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства
,свързани с механизма на извършване на деянието и
авторството на подсъдимия , които имат
значение за неангажиране на наказателната
му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената
фактическа обстановка първоинстанциония
съд е направил следните правни
изводи , които се споделят и от
настоящата въззивна инстанция :
Подсъдимият Р.Т.Б. с деянието си
не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по
чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, а именно това, че с цел да набави за себе
си имотна облага в периода от 09.06.2005 г. до 02.09.2005 г. в гр. София при
условията на продължавано престъпление (с 3 деяния) възбудил заблуждение,
съответно поддържал възбуденото заблуждение, у Е.С.Й. — изпълнителен директор
на „В.З.**“ АД, е което причинил имотна вреда на „В.З.**“ АД в общ размер на
211600 евро е левова равностойност 413853,63 лева, като измамата е в особено
големи размери, представляваща особено тежък случай.
Соченото в жалбата на гражданския ищец „К.“ АД, с която се иска да се
отмени постановената присъда на
СРС и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда поради
допуснати съществени процесуални нарушения от СРС, които се изразяват в
липсата на мотиви към постановения първоинстанционен съдебен акт , не би
могло да доведе до искания от гражданския ищец „К.“ АД, резултат,
а именно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда,
тъй като веднъж вече въззивния съд е
упражнил това си правомощие , при което делото е било върнато на СРС за ново разглеждане именно на това основание , а
нормата на чл. 335 ал.3 от НПК въвежда забрана за повторно връщане на делото от
въззивния съд , дори и същия да намери че повторно са налице основанията на чл.
335 ал.2 от НПК . В тази връзка се явява безпредметно обсъждането подробно на
доводите изложени в жалбата на гражданския ищец „К.“ АД, касаещи искането му за връщане на делото за ново разглеждне от друг състав на съда . По отношение
на изложените мотиви към постановения
първоинстанционен съдебен акт ,
въззивният съд намира , че е налице специфичен стил и изказ на излагане на
възприетото от съдията от СРС ,който с
оглед на цитираната забрана визирана в
нормата на чл. 335 ал.3 от НПК , не би могъл да бъде преодолян .
Противно на
доводите в протеста и жалбата гражданския ищец „К.“ АД, ,че от
събраните по делото доказателства се
доказва по безспорен и категоричен начин извършването на престъплението от
страна на подсъдимия по делото , за
което е внесен обвинителен акт по делото
, то въззивният съд споделя изводите на първата
съдебна инстанция , че по делото не се установява ,подсъдимия да е
извършил сочените от обвинението измамливи действия по отношение на свидетеля Е.С.Й. , в качеството му на изпълнителен
директор на „В.З.**“ АД,които са мотивирали
последния да предаде инкриминираните
по делото парични суми на подсъдимия. Това е така , тъй като по делото от фактическа страна не се
установява ,че подсъдимия изначално е
действал със съзнанието, че няма
намерение да изпълни поетото задължение , а действа с намерение да набави за себе си имотна облага . По делото не са събрани
категорични доказателства , че подсъдимия Р.Т.Б. целенасочено
е предприел действия за въвеждане на свидетеля Е.С.Й. в заблуждение, че има намерение да достави съответно горещо валцована ламарина и
заготовки за ж. п. колела срещу заплащане , каквото
именно е повдигнатото му обвинение .Това
е така , тъй като по делото от фактическа страна е установено , че подсъдимия е предприел няколко действия насочени към
изпълнение на поетото задължение ,при което не би могъл да се направи извода ,
че същия изначално е нямал намерение да изпълни договореното , а единствено е целял да формира неверни представи в свидетеля Е.С.Й. , които да го мотивират да предаде на подсъдимия инкриминираните парични суми. В тази насока въззивният
съд отчита извършените от подсъдимия
действия , които са били насочени към
изпълнение на договореното , а именно
установените от фактическа страна действия от
страна на подсъдимият Р.Т.Б. ,който като
представляващ и управляващ „П. — Б.“ ЕООД се договорил за осъществяване на
доставката на горещо валцована ламарина и заготовки за ж. п. колела съответно от Украйна и от Русия с фирмата „ЮК - С.” ЕООД като посредник по доставка и с
фирмата ” COMRON ENTERPRISES LTD “ като доставчик, сключвайки с тех отделни договори . В тази връзка
следва да се отчете и изложеното от разпитаните пред СРС
свидетели А. Б. и П.Ч., който в показанията си свидетелстват за предприети
действия по осъществяване на договорите , както и за причините ,
поради които същите не са изпълнени , а именно случили се събития на
територията на Украйна . Въззивният съд отчита и
установеното по делото от
фактическа страна , а именно ,че не са
били заплатени транспортните
разходи по доставката на стоките, както и не е бил изпратен приемчик , съгласно клаузите
на догорите , като тези обстоятелства също са способствали за неизпълнение на договорите. Тези обстоятелства , заедно със предприетите от
подсъдимия действия насочени към изпълнение на поетите задължения по двата договора , изключват наличието на пряк умисъл в
подсъдимия за осъществяване на
инкриминираното деясние , при което същия следва
да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение
за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 ал.1 вр. чл.26 ал .1 от НК на осн.
чл. 304 от НПК . Въззивният
съд намира ,че по делото
безспорно се установява , че са налице
неизпълнени от страна на подсъдимия задължения по поети ангажименти в установени гражданско-
правни отношения по сключените
граждански договори , които следва да
бъдат разрешени по гражданско – правен ред .
По приетия за съвместно разглеждане в
наказателното производство гражданския
иск :
Въззивният
съд намира ,че не са налице основания за
отмяната на присъдата на СРС и в тази й
част , с която е отхвърлен предявения срещу подсъдимия Р.Т.Б. от гражданския ищец „К.“ АД (с предходно
наименование „В.З.**“ АД) с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***,********граждански
иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждането на подсъдимия да заплати на
ищеца сумата от 211600 евро (с левова равностойност 413853,63 лева) —
обезщетение за причинени от престъплението съгласно обвинението имуществени
вреди, ведно с - на основание чл. 86 от ЗЗД - обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 02.09.2005 г. до окончателното
изплащане на
главницата .Въззивният
съд намира ,че
с оглед на установеното по делото
отсъствие на осъществено престъпно
деяние по визираното от прокурора обвинение за
продължавано престъпление , то предвид
деликтното основание на твърдяното
непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД , а именно твърдяното с обвинителния акт
измамливо поведение на подсъдимото лице, което не се установява по делото , то не са и налице основания за ангажиране на
личната гражданска отговорност на подсъдимия , при което правилно приетия граждански иск е бил отхвърлен от
първата съдебна инстанция . В тази връзка правилно СРС е посочил ,че неизпълнението
на договорни задължения , за което неизпълнение отговорността е на юридическото
лице „П. - Б.“ ЕООД, а не на физическото лице Р.Б. , е различно основание за реализиране на
гражданска отговорност. С оглед липсата
на осъществено престъпно деяние от страна
на подсъдимия и отсъствието на основания за ангажиране на неговата гражданска
отговорност по реда на чл.45 от ЗЗД ,то съдът не
следва да произнася по изтъкнатите доводи от страна на защитата на
подсъдимия за изтекла погасителна давност по отношение на приетия граждански
иск.
При
извършената служебна проверка , въззивният съд не
констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд да са допуснати съществени процесуални
нарушения , които да налагат отмяната на първоинстанционната присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС е законосъобразна и същата следва да бъде потвърдена , а протестът и жалбите следва да се оставят без уважение .
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда от 08.06.20г. по Н .О .X. Д . № 14653 /18г. , СРС, НО , 18 състав .
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.