№ 1314
гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110107165 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответника Е. А. С. за следните суми: 1401.54 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия през периода 01.05.2017г.- 30.04-20г., в имот, с аб.
Номер*****, 28.41 лева, представляваща цена за предоставяне на услуга дялово
разпределение за периода 01.02.18г.- 30.04.20г., ведно със законна лихва от 04.03.21г. до
изплащане на вземанията, както и 226.24 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължението за доставена топлинна енергия за периода
15.9.2018 г. – 23.2.2021 г. и 5.24 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за
периода 31.03.2018 г. – 23.02.2021 г.
След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове
за част от вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, а именно: 862,89лева
–незаплатена главница от стойността на доставената топлинна енергия за периода 05.17г.-
04.20г., мораторна лихва за забава в размер на 226,24лева за периода 15.09.18г.- 23.02.21г.,
както и сума за дялово разпределение за главница от 28,41лева за периода м. 02.18г.- м.
04.20г., както и мораторна лихва за забава върху сума за дялово разпределение в размер на
5,24лв. за периода 31.03.18г.- 23.02.21г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
1
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Поддържа, че ответникът не е заплатил и дължимата такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е
доставена енергията. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени в исковото
производство. Претендира разноски.
Ответникът Е. А. С. в отговора на исковата молба оспорва предявените искове , като
твърди , че същите са изцяло заплатени от него. Поддържа, че в рамките на исковия период е
заплатил издадените от ищеца фактури за доставена и потребена топлинна енергия –
именно фактура № **********/31.07.19г. , издадена общо за периода 01.05.18г.- 30.04.19г. с
дължима сума от 616,30лв. с ДДС ; фактура № **********/31.07.20г. , издадена за
задължения общо за периода 01.05.19г.- 30.04.20г. на стойност 327,32лв. с ДДС и по обща
фактура № ********** с дата на издаване 30.06.20г.- общо за периода 01.05.20г.- 30.04.21г. в
размер на 65,32лева. Твърди , че съсъ заплащане на сумите по посочените фактури е погасил
изцяло задължението си , поради което не дължи търсените суми, както и лихва за забава.
Релевира възражение за давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца взема становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
Между страните не се спори /а това се установява и от доказателствата/, че през исковия
период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната
станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.
Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн. ДВ
107/09.12.2003 г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален
и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното
дружество и ползването й от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т. 2а
от ДР ЗЕ /приложима редакция след 17.07.2012 г./ потребители, респ. битови клиенти на
топлинна енергия през процесния период са физически лица – ползвател или собственик на
имот, които ползват електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си. Ответникът не оспорва , че в рамките на исковия период е бил
собственик на процесния имот. Това се установява и от представените от ищеца
2
писмени доказателства. Следователно, установено е съществуването на облигационно
договорно правоотношение между ищеца и ответника, произтичащо от договор за продажба
на топлинна енергия, по който ищецът е доставял в имота на ответника топлинна енергия,
което е достатъчно за доказване на иска по основание. Съдържанието на този договор е
уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват
първоначалния ответник дори и без да ги е приел изрично съгласно специалната разпоредба
на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ.
Установяването факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, е отделено за безспорно между страните обстоятелство, доколкото не
се оспорва от ответника .
От представените по делото от ответника платежни нареждания се установява, че на
28.04.21г. е извършил заплащане на главница за топлинна енергия по съобщение към
фактура № **********/31.07.19г. на обща стойност 616,30лв. със срок за плащане от
абоната 14.09.19г. , като в основанието за плащане е посочен период на главница от м.
05.18г.- 30.04.19г. На 28.04.21г. с платежно нареждане ответникът е извършил плащане по
фактура № **********/31.07.20г. с посочен в нея срок за плащане 14.09.20г., на сума от
237,32лева с посочено основание отчетен период 01.05.19г.- 30.04.20г. На 31.08.21г. с
платежно нареждане ответникът е заплатил сума за топлинна енергия по обща фактура №
**********/30.06.21г. за отчетен период 01.05.20г.- 30.04.21г. на стойност 65,32лева с ДДС.
Според заключението на вещото лице по допуснатата от съда счетоводна експертиза
последното заплащане от ответника към ищеца в размер на 65,32лева е за период извън
процесния, което е видно и от посоченото в него основание, поради което с него не е
извършено погасяване на процесните вземания. С другите две плащания с посочени
периоди м. 05.18-м. 04.19г. в р-р на 6161,30лв. и за периода от м. 05.19г. до м. 04.20г. за
сума от 237,32лв. от ответника , ищецът е извършил приспадане от обща сума по съдебна
сметка на ответника, включваща главница и лихва, като след осчетоводяване от ищеца на
извършените заплащания , по сметката на ищеца се води спрямо ответника незаплатен
остатък от 862,89лева за главница.
Съдът намира, че доколкото ответникът при извършените от него плащания в полза на
ищеца е посочил кои свои задължения и за кои периоди погасява, че ищецът не е имал
основание да извършва погасяване по описания от вещото лице в заключението па ССчЕ
начин.
Или настоящият съдебен състав намира, че с извършеното заплащане ответникът е
погасил главница за периода от м. 05.18г. до м. 04.20г. в общ размер на 853,62лева . Или
останалия незаплатен остатък от ищеца за топлинна енергия за периода , непогасен по
давност – м. 03 и м. 04.2018г., е в размер на 60,10лева , до който размер искът за главницата
за топлинна енергия следва да бъде уважен.
3
Частично основателна е и претенцията за заплащане на дължимата годишна такса за
извършваната услуга дялово разпределение. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61,
ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „ФИРМА” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение
Ищецът претендира сумата 28.41 лева – такса за дялово разпределение за м. 02.18г.- м.
04.20г. Предвид релевираното възражение за давност, съдът намира, че сумата е дължима за
периода м. 03.18г.- -м. 04.20г. в размер на 28,12лева.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Според чл.33, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество, които са част от
съдържанието на облигационните отношения между страните, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който
се отнасят. Поради това, предвид извършеното заплащане от ответника, мораторната лихва
върху остатъка от главницата за топлинна енергия в размер от 60,10лева , изчислена от съда
по реда на чл. 162 ГПК възлиза на 14,91лева , за колкото следва да бъде уважен искът за
мораторна лихва за забава върху главница за топлинна енергия и отхвърлен над този размер.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
отправена и получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени своевременно поисканите разноски в исковото и заповедното производство
/предвид т. 12 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се постанови осъдителен
диспозитив за разноските в заповедното производство/.
Ищецът е сторил разноски както следва: 416,77 лева – в исковото производство за
държавна такса, депозит за експертиза и юрисконсултско възнаграждение, а в заповедното
производство – 83,23лева за държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт. Намалени
съобразно отхвърлената част от исковете, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по
делото в размер на 38.23 лева за исковото производство, и в размер на 7,65лева – за
заповедното производство.
4
Ответникът не е поискал присъждане на разноски, поради което и такива не следва да
му се присъждат със съдебното решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ, че Е. А. С. , ЕГН ********** , дължи на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****
сумата 60.10 лева, незаплатена цена на доставена топлинна енергия през периода м. 03 –м.
04.2018г. в имот с аб. номер ***** и сумата 28.12 лева, представляваща задължение за цена
за предоставяне на услуга дялово разпределение за м. 03.2018г.- м. 04.20г. , заедно със
законната лихва от 04.03.2021 г. до погасяване на задълженията, както и мораторна лихва
върху главница за топлинна енергия, за периода 15.09.18г.- 23.02.2021г. в размер на
14,91лева за периода 15.09.18г.- 23.02.21г., за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 12816/21г. на СРС,69с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ***** срещу Е. А. С. , ЕГН
********** , иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ за цена на
топлинна енергия за сумата над 60.10 лева до 862.89 лева и за периода м. 05.18г.- 04.20г.,
както и за м. 05.17г. до м. 02.2018г. , иск за установяване на задължение за такса за дялово
разпределение за сумата над 28,12лв. до 28.41 лева и за периода м. 02.18г. , както исковете
по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от над 14,91лева до 226,24лева ,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху задължението за
доставена топлинна енергия за периода 15.9.2018 г. – 23.02.2021 г., и изцяло за сумата 5.24
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за предоставяне на услуга дялово разпределение за периода 31.03.18г. –
23.02.21г.
ОСЪЖДА Е. А. С. , ЕГН ********** да заплати на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК *****
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 38,23лева разноски за исковото производство, и
сумата от 7,65лева – разноски по заповедното производство по ч. гр.д. № 12816/21г. на СРС,
69с-в.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415, ал.5 ГПК Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 30.03.21г. по ч.гр.д. № 12816/21г. по описа на СРС, 69с-в в
частта от над 826,29лева до 1401,54лева – главница –цена на доставена топлинна енергия
за периода 01.05.17г.-30.04.20г. до имот с аб. № *****, тъй като установителен иск за
посочената част от сумата по главницата не е предявен в указания от съда срок.
Решението е постановено при участието в процеса на „ФИРМА” АД, като трето лице
помагач на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните. В частта, в която частично е обезсилена
5
издадената заповед за изпълнение, решението има характер на определение, и подлежи на
обжалване с частна жалба в 1—седмичен срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6