РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Варна, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110204433 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на И. Т. И. срещу НП № 397/ 30.09.2022 год. на Зам. Кмета на Община
Варна, с което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП
на И. Т. И. е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
С жалбата се изразява несъгласие с издаденото НП, което се намира, че
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка и се изразява
несъгласие с констатациите направени от административно наказващия орган.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява
лично, но се представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание явява се
представител.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
На 24.08.2020г. в около 13.10ч. в гр.В**** жалбоподателят паркирал на
1
тротоара лек автомобил с рег. № В 6444 СА с което създал пречки за
преминаване на пешеходците. Нарушението било квалифицирано като такова
по чл. 94 ал.3 от ЗДП.
Акта е съставен в присъствието на нарушителя, който е направил
възражения.
В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН са депозирани
възражения пред административнонаказващия орган.
Въз основа на така съставения акт АНО издал НП, с което за нарушение
на чл.94 ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178 Е от ЗДвП наложил на жалбоподателят
административно наказание „Глоба“ в размер на 50 лв.
В съдебно заседание са разпитани свидетелите Й. Х., чиито показания
съдът кредитира. Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена,
въз основа на събраните по делото гласни доказателства, и от приложените по
делото писмени доказателства прочетени и приети от съда по реда на чл.283
от НПК.
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е
издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване
на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган – съгласно
приложената Заповед, като АУАН също е съставен от компетентно лице,
видно от приложената по преписката заповед.
При цялостната проверка на атакуваното НП, съдът намира
следното-
Съгласно посочената за нарушена норма на чл.94, ал.3 ЗДвП ”За престой
и паркиране в населените места пътните превозни средства се спират
възможно най-вдясно на платното за движение по посока на движението и
успоредно на оста на пътя. Допуска се престой и паркиране на моторни
превозни средства с допустима максимална маса до 2,5 тона върху тротоарите
само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци”. В обжалваното НП е
налично само и единствено твърдението ”паркиране върху тротоара”. Това
2
твърдение влиза в съществено противоречие с нормата на чл.94, ал.3 ЗДвП,
която се твърди че е нарушена. Нормата има две условия, относно
паркирането в населени места: 1. Касаещо паркиране на платното за
движение - най-вдясно по посока на движението и успоредно на оста на пътя,
което условие е задължително и 2. Паркиране върху тротоара на МПС, които
не са тежкотоварни, при спазване на минимум 2 м отстояние от страната на
сградите за преминаване на пешеходци /допуска се само на определените от
собствениците на пътя места при спазване на отстоянието/. Нормата на чл.94,
ал.3 ЗДвП не е от категориите на забранителните /обратно на чл.98 /, а
съдържа общи правила за престой и паркиране. Изречение 2 на нормата също
не е забранителна, а допускаща престой и паркиране върху тротоар при
спазване на посочените в нея условия.
В конкретния случай съдът намира, че не спазено от страна на
административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно
описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на
доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение. Предвид това съдът намира, че е допуснато съществено
процесуално нарушение довело до накърняване правото на защита на
жалбоподателя. Издаденото наказателно постановление не съдържа в
обстоятелствената част съществени белези на наказуемо по чл.178 Е и чл.94,
ал.3 ЗДвП деяние, а именно твърдение, че това място не е сред разрешените
места, че паркираният автомобил е над 2,5 тона, че не е спазено изискуемото
отстояние за преминаване на пешеходци. Описанието на тези обстоятелства е
от съществено значение. От съществено значение е и да бъдат описани и
приложени доказателства потвърждаващи нарушението. В тази връзка съдът
намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка.
Важни обстоятелства изясняващи фактите по делото не са били описани. Не е
било посочено отстоянието и точното място на което е бил паркиран
автомобила.
Анализа на чл.94, ал.3, и санкцията на чл.178 е ЗДвП сочат, че
законодателят не е забранил изрично паркирането върху тротоар. С така
посочените разпоредби, законодателят е презумирал, че за да не бъде
възможно преминаването по тротоарите на другите участници в движението,
в случая на пешеходците, е необходимо да е налице разстояние минимум от 2
3
м., което разстояние в случая не е установено предвид липсата на изготвен и
представен по делото снимковия материал. Обвинението за ”паркиране върху
тротоар” е в противоречие с изискванията на чл.94, ал.3 изр.2 ЗДвП, като дори
наказващият орган не е посочил в какво се състои ако е налице
”неправилност” и която точно забрана е нарушена. Констатираните пропуски
на съществени белези на нарушението, за което жалбоподателя е
санкциониран.
С § 6, т.6 от ДР на ЗДвП се определя, че ”Тротоар” е изградена,
оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя,
ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на
пешеходци. От горното следва, че тротоарът е част от пътя, а тъй като
улиците са приравнени към пътищата, следователно тротоарът е и част от
самите улици. Съгласно §6, т.1 от ДР на ЗДвП ”Път” е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на
пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и
улиците. Същото определение може да се намери и в т.2 от ДР на Наредба на
МРРБ № 1/17.01.2001 год. за организиране движението по пътищата -”Път” е
всеки отворен за обществено ползване път и улиците в населените места.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от
ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е
направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на
разноските по делото. На съда са представени доказателства –договор за
правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата. Предвид горното и
съгласно разпоредбата на чл.38 ал.2 когато съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал.
2 и осъжда другата страна да го заплати. В конкретния случай производството
по делото продължи в едно съдебно заседание, не е с фактическа или правна
сложност. По тези съображения в полза на жалбоподателя, следва да бъдат
присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в минимален размер от
400 лв., определен съгласно Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът намира, че следва да осъди
Община гр. Варна, тъй като именно това е страната участвала в
производството да заплати на жалбоподателя сторените от него разноски в
4
размер на 400 лева.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Варненски
районен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 397/ 30.09.2022 год. на Зам. Кмета на Община Варна, с
което за нарушение на чл.94 ал.3 от ЗДвП на осн.чл.178Е от ЗДвП на И. Т. И.
е наложено административно наказание Глоба в размер на 50 лева.
Осъжда Община гр. Варна да заплати на адвокат Т. С. П. от ВАК сумата
от 400 лева за направените по делото разноски-адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия
орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5