Р Е Ш Е Н И Е
Номер 363 Година 08.03.2021 Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на девети февруари две хиляди двадесет
и първа година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Йовка
Банкова
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 57 по описа за
2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186,
ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Образувано е по жалба на ЕТ „НА-ДИ – Димо
Атанасов“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат,
ул.“Андрей Пенев“ № 3, представлявано от Д. А. против заповед № ФК-418-0051267/17.12.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП. Счита, че заповедта е незаконосъобразна и прави искане да
бъде отменена. Възразява, че налагането на ПАМ е обвързано с наличието на
административнонаказателно производство и предвид това, че на търговеца не е
съставен АУАН, то заповедта е издадена при допуснато съществено процесуално
нарушение. Посочва, че лицето Атанас Жеков, което е присъствало на проверката
не е оправомощено да подписва документи, нито да извършва продажби, както и че
от 17.12.2020г. дейността на търговеца е прекратена и търговският обект се
стопанисва от друго лице.
Ответникът – Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно уведомен, не се явява и представлява.
Административен съд Бургас намира, че жалбата
е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
неоснователна.
На 09.12.2020г. е извършена проверка от
служители на ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“ на търговски обект, стопанисван
от жалбоподателя – стъкларско ателие, находящ се в гр.Карнобат,ул.“Димитър
Благоев“ №2 за която е съставен протокол за извършена проверка сер.АА № 0051267/09.12.2020г.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-418-0051267/17.12.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и
забрана достъпа до него за срок от 14 дни.
Заповедта е връчена на 04.01.2021г., видно от
оформената разписка и е обжалвана по съдебен ред с жалба вх.№ 153/07.01.2021г.,
подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
Акт за установяване на административно
нарушение № F584656 е съставен на 04.01.2021г. за това, че при извършена
проверка на търговски обект – стъкларско ателие на 09.12.2020г. е направена контролна
покупка на 1 бр. огледало на стойност 12,00 лева, заплатени в брой, за която не
е издадена фискална касова бележка от работещото в обекта фискално устройство.
При така изложените фактически данни, които се
подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до
следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК,
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК.
Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-418-0051267/17.12.2020г. на началник отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Д„Оперативни дейности“, ГД„Фискален контрол“ в ЦУ
на НАП, е
издадена от компетентен орган с оглед нормата на чл.186, ал.3 от ЗДДС и
правомощията предоставени му със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС, принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От тази правна
норма следва изводът, че заповедта издадена по този ред, в качество и́ на
индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл.59 от АПК. Съгласно чл.59, ал.2, т.4 от АПК, административният
акт следва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито
са изложени в заповедта.
При издаването на заповедта от
административният орган не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните
законоустановени реквизити - наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
Не е налице неяснота относно субекта на който
се налага ПАМ, тъй като задължението по чл.118, ал.1 от ЗДДС, съответно по чл.25 от Наредба № Н-18, има за
адресат лицето, което осъществява търговска
дейност посредством обекта. В настоящия случай това е ЕТ „НА-ДИ – Димо
Атанасов“, на който търговец е наложена ПАМ, като е без значение кое е
виновното физическо лице, осъществило продажбата и неиздало касова бележка, в
каквато насока са възраженията на жалбоподателя, че лицето А. Ж. не било
оправомощено да извършва продажби в обекта. Безспорно е, че към момента на
проверката от контролните длъжностни лица при ЦУ на НАП, когато е констатирано
нарушението търговският обект е стопанисван от жалбоподателя и търговската
дейност се е извършвала от негово име, поради което правилно е определен като
адресат на заповедта. До извод различен от изложения не води и обстоятелството,
че на 17.12.2020г. дейността на жалбоподателя е прекъсната, за което представя
декларация и по негови твърдения дейността в търговския обект се упражнява от
друго лице. Законодателят не е предвидил
принудителната мярка да се прилага само по отношение на обект, който продължава
да бъде стопанисван от нарушителя. Принудителната административна мярка се
прилага по отношение на лицето, извършило нарушение, но се отнася до обекта,
във връзка с който е извършено нарушението, без значение чия собственост е той
или от кого се стопанисва. В този смисъл и съгласно чл.187, ал.1, изр.2 от ЗДДС, мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушенията, включително когато към момента на запечатване обектът или обектите
се стопанисват от трето лице, ако това трето лице знае, че обектът ще бъде
запечатан.
В случая са налице и материалноправните
предпоставка за налагане на процесната ПАМ, които са коректно посочени в
заповедта, а именно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС,
принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един
месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на
лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за
продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.
Съгласно чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с
изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен
паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1. В чл.25, ал.3 от
Наредба № Н-18 е предвидено, че фискалната касова
бележка в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането, като лицата
по чл.3 са длъжни
едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената
фискална касова бележка.
В съставения протокол
за извършена проверка, е посочена контролна покупка на обща стойност 12,00 лева,
за която не е издаден фискален касов бон в търговския обект. Така посочените
обстоятелства не се оспорват от жалбоподателя и от него не се ангажират
доказателства, че за процесната
продажба е издадена фискална касова бележка или съответна касова бележка от
кочан, въпреки изрично дадените му указания в този смисъл в постановеното по
делото определение № 124/20.01.2021г. С
неиздаването на изискващата се касова бележка, в изпълнение на задължението по
чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18, търговеца фактически не е спазил начина за
издаване на съответния документ за продажба, поради което правилно е прието, че
са налице предпоставките по чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС, за налагане на
процесната ПАМ.
В оспорената заповед, се съдържа ясно и
коректно описание на фактическите основания, което осигурява възможност, както адресатът да разбере за какво точно му е
наложена ПАМ, така и на съда, да извърши преценка на законосъобразността на
заповедта. За налагане на ПАМ е достатъчно констатирано нарушение, поради което
след като за процесната продажба не са издадени нито фискален бон от фискално
устройство, нито касова бележка от кочан, към момента на плащането, правилно е
прието, че е налице нарушение на нормата на чл.186, ал.1, т.1, б.”а” от ЗДДС и
е наложена ПАМ.
За налагане на процесната ПАМ е достатъчно
установеното по надлежен ред и от надлежен орган неиздаване на касов бон при
извършена продажба, каквото в случая е налице, поради което и при наличие
предпоставките на чл.186, ал.1 от ЗДДС, органът е длъжен да издаде заповед за
прилагане на ПАМ, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
т.е. независимо от това дали ще бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност на този търговец по реда на ЗАНН. Ето защо, неоснователни са
възраженията на жалбоподателя, с които се обосновава искането за отмяна на
заповедта, предвид издаването ѝ преди съставяне на АУАН № F584656. В
разпоредбата на чл.186 от ЗДДС, отделно от налагането на имуществената санкция
или глоба, предвидено в чл.185, ал.1 от ЗДДС, е предвидено и налагането на
принудителна административна мярка – „запечатване на обект за срок до един
месец“, като в конкретния случай нейното основание е по чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. "а" - неспазване на реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. От
тълкуването на двете разпоредби следва изводът, че налагането на принудителната
административната мярка не зависи от налагането на имуществени санкции или
глоба, т.е. става въпрос за два различни правни института. Административнонаказателното
производство и административното производство по налагане на ПАМ, макар да са
породени от един и същ юридически факт имат самостоятелно съществуване. Това
произтича от различното естество и целите, за които се издават актовете, с които приключват тези
производства. ПАМ имат преустановителни, превантивни или възстановителни
функции, докато наказателните постановления имат за цел налагане на
административно наказване и/или имуществени санкции. Фактическо основание за
налагане на принудителната административна мярка не е приключило
административнонаказателно производство, а неспазване на реда или начина за
издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. При налагането на ПАМ, административният орган действа при
условията на обвързана компетентност, като при наличие на установеното
нарушение не му е предоставена възможност за избор. Процесната заповед е
мотивирана именно с наличие на предпоставки за прилагане на ПАМ – нарушение на начина
за отчитане продажбите в търговския обект, като ирелевантен за спора е фактът
дали за конкретното нарушение е издадено наказателно постановление, тъй като
това не е предвидено от законодателя, като предпоставка за налагане на ПАМ.
Съгласно чл.187, ал.4 ЗДДС, ПАМ се
прекратява от органа, който я е приложил, по молба на административнонаказаното
лице и след като бъде доказано от него, че глобата или имуществена санкция е
заплатена изцяло, като тази норма касае изпълнението на наложената ПАМ. Липсата
на издадени наказателни постановления към момента на налагане на ПАМ, не би
могла да доведе до незаконосъобразност на издадената заповед, тъй като тя няма
предварително изпълнение, както по силата на закона, така и по разпореждане на
административния орган.
В разпоредбата на чл.186, ал.1 от ЗДДС е
предвидена възможност, принудителната административна мярка запечатване на
обект да се прилага за срок до един месец. След като законодателят е предвидил
срок до един месец, то административният орган е длъжен да обоснове защо е
определил срок от 14 дни, който е под средния срок определен в закона. В случая
са изложени мотиви по отношение на продължителността на срока на наложената
ПАМ, като административният орган е посочил и целите, които иска да бъдат
постигнати с налагането на мярката.
Видно от заповедта, срокът за запечатване на
обекта - 14 дни е мотивиран, с обстоятелството, че се касае за търговски обект,
с наличие на непогасени публични задължения към 10.12.2020г. в голям размер и нулев
деклариран финансов резултат за 2019г., за 2018г. – 926,99лв, за 2017г. –
1268,93лв. Освен това създадената организация на работа позволява част от
оборота да не се отчита през фискалното устройство, липсва организация за
създаване на условия търговският обект да се ръководи и да се организира дейността
в него в съответствие с изискванията на Наредба № Н-18, както и невъзможност за
проследяване на реализираните обороти.
Част от така изложените мотиви в достатъчна
степен обосновават правилното определяне на продължителността на наложената
мярка и се споделят от настоящия съдебен състав. Срокът на процесната ПАМ е 14
дни, а максимално предвидения е 30 дни, тоест органът е определил срок под
средния предвиден от законодателя, като е съобразил особеностите на
констатираното нарушение, а именно стойността на покупката за която не е
издаден фискален бон – 12,00 лева, която не е незначителна предвид установения
на търговеца среднодневен оборот от 41,00 лева.
Действително, останалите посочени мотиви -
наличието на непогасени публични задължения и декларираният от търговеца
финансов резултат, са неотносими при определяне срока на ПАМ, но това не води
до незаконосъобразност на заповедта, доколкото посредством цитираните в
предходния абзац мотиви, се установяват законосъобразното определяне на срока
на мярката.
Мярката има за цел постигне на
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния търговски обект, като
прекият резултат е правилно отчитане на дейността и недопускане вреда за фиска.
В случая се касае за законоустановена цел,
тъй като нормата на чл.22 ЗАНН предвижда налагане на принудителни
административни мерки за предотвратяването на административни нарушения.
Уредената в чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителна административна мярка
„запечатване на обект“ е насочена към постигане именно на такава превантивна цел, доколкото към момента на постановяването
и́ търговеца не е преустановил дейността си в търговския обект, т.е.
съществува възможност за извършването и на друго нарушение, свързано с
неиздаване на документ за извършено плащане. В този смисъл, административният
орган при съобразяване на принципа на съразмерност и като е взел предвид
тежестта на нарушението е определил 14 дневен срок на ПАМ, който е съразмерен
на извършеното нарушение и е съобразен с целената превенция за
преустановяване на лошите практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца.
След като, наложената ПАМ запечатване на
обекта за срок от 14 дни е законосъобразна, законосъобразна се явява и
разпоредената забрана за достъпа до обекта на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Забраната за достъп до обекта и запечатването на обекта, представляват две
мерки, които се налагат кумулативно, при наличието на едни и същи предпоставки,
които в случая са налице.
С оглед на изложеното жалбата против заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-418-0051267/17.12.2020г. е неоснователна и на
основание чл.172, ал.2, предл.пето от АПК, във връзка с чл.186, ал.4 от ЗДДС следва
да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд Бургас, десети състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на ЕТ „НА-ДИ – Димо
Атанасов“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Карнобат,
ул.“Андрей Пенев“ № 3, представлявано от Д. А. против заповед №
ФК-418-0051267/17.12.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция
„Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 -дневен срок, от съобщаването на
страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: