Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е-115

                       

                                             Гр . В. 07.08.2020г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА  пети август

ПРЕЗ две хиляди и двадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. В.

                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.С. С.                             

                                                                                                            2.В. М.

                                  

ПРИ СЕКРЕТАРЯ            Н.К.                                   И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

            съдия  С. С.    в. ГР.Д. №   107          ПО ОПИСА

ЗА   2020 ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Делото е образувано по въззивна жалба на  И.З.К. чрез адв. Г.П.  против Решение №513 от 31.12.19г. по гр.д. №237/19г. на ВРС .

Счита,че неправилно първоинстанционният съд е приел квалификацията на ВЛ,че се касае за поддържащ ремонт,с който не се е повишила стойността на имота.Излага аргументи,че такава квалификация в закона не съществува,а ремонта може да бъде необходим или неотложен.Иска  от съда да отмени  решението и постанови ново,с което да уважи предявения иск .Моли да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В законния двуседмичен срок по чл.263 ГПК ответникът по жалба В.Ц.А. не е   подала писмен отговор.Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

От данните по делото във връзка с направените в жалбата оплаквания Окръжният съд констатира следното:

Пред първоинстанционният съд е предявен иск от И.З.К. чрез адв. Г.П.  , срещу В.Ц.А. за сумата от 3 000лв.,съставляваща стойността на направени от ищцата подобрения в недвижим имот-къща в с. К.,собственост на  ответницата.Ищцата заедно със семейството си е била наемател без да са сключвали  договор за наем. Твърди и в хода на делото е установено,че те със съпруга си са направили ремонт на покрива и стаите.ВЛ по назначената експертиза е описало вида и стойността на СМР като материали и труд и те възлизат на стойност 3 681,08лв.Разпитаните по делото свидетели са установили,че именно ищцата е направила ремонта на къщата .

ВРС е възприел изказаното в с. заседание мнение на ВЛ,че направеният ремонт е поддържащ и е отхвърлил иска като е приел,че с така направения ремонт не се е увеличила стойността на имота.

Пред въззивната инстанция нови доказателства не са ангажирани.

При тези данни съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

Безспорно установено е в производството пред първата инстанция, че ищцата е направила подобрения в наетия от нея имот ,собственост на ответницата.Няма  данни дали наемодателя е изразил съгласие  наемателят да прави ремонти ,но няма данни и да се е противопоставил.

 Правилно ВРС е приел, че се касае за иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД,но е направил неправилен извод относно основателността на исковата претенция.Със стойността на направените от ищцата подобрения ответницата се е обогатила със стойността на вложеното в ремонта на отдаденото под наем помещение,а ищецът съответно се е обеднил,тъй като е вложил средства и труд,които не са му заплатени и не са приспаднати от наема.Поправката на покрив,на който са сменени основни греди и голяма част от керемидите в никакъв случай не е ремонт по обикновена поддръжка на имота и в никакъв случай не следва да е за сметка на наемателя,освен ако се приспадне от дължимия наем за съответния период.Направеният ремонт е бил необходим с оглед нормалното използване на вещта-имот,който да е годен за обитаване.Без този ремонт  биха се нанесли други по-големи щети за имота,ако покрива тече и съответно ремонта би бил на по-голяма стойност.Ако имота не е бил отдаден под наем ответницата като собственик на имота би следвало да извърши този ремонт с оглед запазване на имуществото си.След като ремонта е заплатен от наемателя то собственикът дължи връщане на сумата,съставляваща стойността на ремонта,с която на практика се е обогатил,а ищцата обеднила.

Ищцата е претендирала сума в размер на 3 000лв. и независимо,че според експертизата стойността на ремонта е в размер на 3 681,08лв.,то следва да се присъди претендираното с ИМ.

Жалбоподателката  е претендирала разноски по делото и такива следва да се присъдят за двете инстанци в пълен размер,а именно: 1 257,50лв. съгласно представени списъци по чл.80 ГПК .

Водим от горното съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТМЕНЯ Решение №513 от 31.12.19г. по гр.д. №237/19г. на Видински районен съд,вместо което постанови:

ОСЪЖДА В.Ц.А.,ЕГН ********** *** да заплати на И.З.К.,ЕГН ********** *** сумата от 3 000 /три хиляди/лева,съставляваща стойността на извършен от ищцата ремонт в имот,собственост на ответницата , с която сума ищцата се е обеднила,а ответницата съответно неоснователно се е обогатила,ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.01.2019г.-датата, на която  исковата молба е входена във ВРС-до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА В.Ц.А.,ЕГН ********** *** да заплати на И.З.К.,ЕГН ********** *** сумата от 1 257,50лв., съставляваща направени от ищцата разноски за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                         2.