М
О Т И В И
към
Присъда № 260031 от 05.03.2021 г. по НОХД № 1236/2018 г. на СлРС
изготвени
на 13.04.2021 г.
РП
– Сливен е внесла обвинителен акт против подс. П.С.Д. за престъпление по чл.
330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и подс. Х.Г.С. за престъпление по чл. 330,
ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК.
Преди
започване на разпоредителното заседание ощетеното юридическо лице „А.” ЕООД –
гр. Сливен, представлявано от управителя Е.П.Н., чрез повереник е предявило
срещу подсъдимите П.С.Д. и Х.Г.С.
граждански иск за заплащане на сумата от 38 656,00 лева (тридесет и осем
хиляди шестстотин петдесет и шест лева), представляваща обезщетение за
причинените имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната
лихва от датата на деянието 22.02.2016 год. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски. Конституиран като граждански
ищец, ощетеното юридическо лице се представлява в с.з. от повереник, който поддържа
предявения граждански иск и моли да бъде уважен изцяло, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски.
В
с.з. прокурорът поддържа обвинението така както е предявено спрямо подсъдимите,
като счита че от всички събрани материали на досъдебното производство и тези в
съдебните заседания, фактическата обстановка, описана в обвинителния акт, е
доказана по безспорен и категоричен начин. Пледира на подсъдимите да бъде
определено наказание в размер на една година и шест месеца „Лишаване от свобода“,
което да бъде изтърпяно ефективно. По отношение на гражданския иск пледира, че
същият следва да бъде уважен в размера, в който е предявен. Пледира
веществените доказателства по делото, да бъдат отнети и унищожени, като вещи
без стойност.
В
с.з. подс. П.С.Д., редовно призован, се явява лично, не се признава за виновен,
дава обяснения по повдигнатото му обвинение и моли да бъде оправдан.
В
с.з. подсъдимият Х.Г.С., редовно призован за с.з., се явява лично, не се
признава виновен, дава обяснения по повдигнатото му обвинение и моли да бъде
оправдан.
Адв.
П. *** – упълномощен защитник на подсъдимия Д., пледира за оправдателна присъда
по повдигнатото му обвинение, като счита, че няма доказателства, че един от подсъдимите
е имал мотив да увреди, което и да е имущество на пострадалия, както и че няма
доказателства, които да доказват по несъмнен и категоричен начин, че
подсъдимите са извършили престъпленията, в които ги обвиняват. Пледира, че
гражданският иск е неоснователен и недоказан, поради факта, че няма палеж, а
съответно няма и вреди. По отношение на веществените доказателства счита,
че на подс. Д. следва да бъдат върнати
веществените доказателства, които са негови и са иззети от дома му, тъй като
нямат връзка с престъплението, а за останалите предоставя на съда.
Адв.
Б. *** - упълномощен защитник на подс. С., пледира, че нито безспорно, нито
категорично е доказано обвинението по обвинителния акт, липсвал мотив за
извършване на престъплението, както и липсвали преки доказателства. Пледира за
оправдателна присъда и отхвърляне на гражданския иск, тъй като същият не
кореспондирал и трябвало да бъде доказан с писмени доказателства. По отношение
на веществените доказателства, счита че тези, които били разпознати в съдебно
заседание, следва да бъдат върнати на собствениците, а за останалите предоставя
на съда.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
П.С.Д. е със средно образование, неженен, не работи, осъждан.
Подсъдимият
Х.Г.С. е със средно образование, неженен, не работи, осъждан.
Свид.
Е.Н. познавал подс. Х.С.. През 2006 год. свид. Е.Н. бил арестуван в Б., като
бил съпроцесник с подс. С.. В хода на производството в Б. свид. Е.Н. дал
показания, че бил нает през 2003 год. от подс. С. за да събира в Б.за сметка на
подс. С. парите, които се печелили от проституция две момичета. С присъда от
31.08.2006 год. на 52-ри състав на първоинстанционния съд на Б.– Кралство Б.,
която спрямо подс. С. била задочна, на последния било наложено наказание шест
години затвор и глоба в размер на пет хиляди евро, а на свид. Е.Н. било
наложено наказание задържане под стража за срок от четиринадесет месеца и глоба
в размер на три хиляди евро, както и била постановена конфискация на МПС марка
„Фолксваген Туарег 2004”,
регистриран на името на свид. Е.Н. под номер *****, иззета на 31.05.2006 год.,
тъй като бил в резултат на пране на пари.
След
като изтърпял наказанието си в Б., свид. Е.Н. се прибрал в България и видял
подс. С., като искал да разговаря с него за случая, но подс. С. изобщо не искал
да говори, бягал около колата си и крещял, че свид. Е.Н. го бил предал, че го
бил набутал.
На
26.06.2007 год. била издадена Европейска заповед за арест спрямо подс. С. във
връзка с присъда постановена задочно на 31.08.2006 год. от 52-ри състав на
първоинстанционния съд на Б.– Кралство Б..
С
Решение № 6 от 06.07.2009 год. по ЧНД № 245/2009 год. по описа на ОС - Сливен,
била призната влязлата в сила задочна присъда по отношение на подс. С. от
31.08.2006 год. на 52-ри състав на първоинстанционния съд на Б.– Кралство Б. и
в изпълнение на тази присъда подс. С. изтърпявал наказанието „Лишаване от
свобода” в Затвора – Бургас.
С
влязло в сила на 21.11.2013 год. Определение № 241/13.11.2013 год. по ЧНД №
998/2013 год. по описа на ОС – Бургас подс. С. бил освободен условно
предсрочно. С това определение на основание чл. 70, ал. 6 от НК бил определен
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част на наказанието към 13.11.2013
год. в размер на осем месеца и три дни, както и пробационна мярка по чл. 42а,
ал. 2, т. 2 от НК – „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от шест месеца по време на изпитателния срок.
Докато
подс. С. бил в Затвора - Бургас, момчета, които излизали от затвора казвали на
свид. Е.Н., че подс. С. му се заканвал за Б., да му отмъсти.
В
периода от 2009 год. до 2011 год. подс. С. и подс. Д. ***. Докато били в
затвора подс. С. споделил на подс. Д., че е влязъл в затвора заради „Е.
боксьора”, който го бил „натопил” и затова го осъдили в Б.. При тези разговори
подс. С. предложил на подс. Д. когато излезе от затвора да подпали автомобила
на свид. Е.Н., но той не се съгласил. На 23.03.2015 год. подс. Д. изтърпял
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
Около
средата на м. 02.2016 год. подс. Д. се свързал с подс. С.. Срещнали се в
сладкарница „Шаклиян” в кв. „Българка”, разговаряли и когато си тръгнали подс. С.
споделил на подс. Д., че ще потърси хора от София за да запалят автомобила на
свид. Е.Н.. Тогава подс. С. предложил на подс. Д. той да свърши тази работа,
като запали автомобила. Подс. Д. попитал колко ще му заплати за това и подс. С.
му отговорил, че ще получи 500,00 лева. Срещу тази сума подс. Д. се съгласил да
извърши палежа и поискал подс. С. да му покаже къде се намира лекият автомобил
на свид. Е.Н.. С автомобила на подс. С. отишли в кв. „С.К.”, където той показал
на подс. Д. мястото, където свид. Е.Н. паркира лекия автомобил м. „Фолксваген
Туарег”. Подс. С. обяснил на подс. Д., че автомобилът бил със сливенска
регистрация, черен на цвят, след което го откарал до дома му. Подс. Д. се
съгласил да извърши палежа и веднага получил от подс. С. сумата от 200,00 лева,
като остатъкът му бил обещан след извършване на деянието.
На
21.02.2016 год. свид. Ж.Ж. бил в дома си, заедно с приятелката си свид. Н.А.,
която отшила до апартамента му с лек автомобил м. „Ланча Дендра”, който по
документи се водел на името на баща й. Били само двамата в апартамента и си
пуснали да гледат филм, като след около 30 - 40 минути от започването на филма
свид. Н.А. заспала. Около 22,30 часа в дома на свид. Ж.Ж. дошла братовчедка му
- свид. Р.П., която при пристигането си видяла, че свид. Н.А. спи. Свидетелите Ж.Ж.
и Р.П. гледали филм, когато подс. Д. се обадил по телефона на свид. Ж.Ж.,
попитал го къде е и когато свидетелят му казал, че си е в къщи, подс. Д. казал,
че е пред входа да му отвори. Подс. Д. се качил в апартамента, където постояли
заедно 10 - 15 минути. Вече било след полунощ, когато свид. Р.П. попитала свид.
Ж.Ж. дали ще я закара до дома й, като последният се съгласил. Подс. Д. казал,
че ще тръгне с тях. Свид. Ж.Ж. взел ключовете за автомобила на свид. Н.А. и
тримата се качили в колата, като първо оставили подс. Д. до дома му. След като
свид. Ж.Ж. оставил свид. Р.П. до дома й, по телефона му се обадил подс. Д.,
казал му, че не му се прибира и ако можело да го вземе, за да отидат отново в
дома на свидетеля. Свид. Ж.Ж. отново качил в автомобила подс. Д., като
последният обяснил, че било необходимо да се купи бензин, тъй като на негов
приятел бил свършил горивото на автомобила си в кв. „С.К.” и имал нужда да му
се занесе бензин. Подс. Д. и свид. Ж.Ж. отишли до бензиностанция „Ромпетрол”,
която се намирала в гр. Сливен на бул. „Панайот Хитов”. Подс. Д. поискал свид. Ж.Ж.
да отиде той до бензиностанцията и да напълни едно шише с бензин за пет лева,
за да не се излагал. Свид. Ж.Ж. спрял автомобила в кв. „Ново село“, взел едно
шише от Кока-Кола от автомобила и отишъл пеш до бензиностанцията. Било вече
около един - два часа през нощта и на бензиностанцията нощна смяна бил свид. Г.Р.,
от когото свид. Ж.Ж. поискал да му зареди бензин за пет лева, като носел шише
от Кока-Кола. Това шише не можело да събере бензин за цялата сумата и свид. Г.Р.
му дал едно шише от склада и допълнил в него за пет лева точно. След това свид.
Ж.Ж. си тръгнал в същата посока, от която бил дошъл - към кв. „Ново село“.
Свид. Ж.Ж. се върнал в автомобила, който управлявал и потеглили заедно с подс. Д..
Подс. Д. поискал той да го закара до 12-то основно училище в кв. „С.К.” в гр.
Сливен, да спре от северната страна на училището и да изчака. След като спрели,
подс. Д. взел бутилка от Кока-Кола, пълна с бензин, слязъл от автомобила и
отишъл до мястото, където свид. Е.Н. паркирал лекия автомобил м. „Фолксваген
Туарег” с peг. № *****, собственост на ТД „А.” ЕООД, с управител свид. Е.Н..
Автомобилът бил паркиран на пътното платно срещу бл. № *** в кв. „С.К.”, до
тротоара на жилищна кооперация. Автомобилът бил паркиран успоредно на
витринните стъкла на находящия се под жилищната кооперация магазин „М.“, а пред
него бил паркиран лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ямболска регистрация. След
като отишъл до него, подс. Д. полял с бензина отворите на предния капак на
колата и със запалката си запалил разлетия бензин. След като изчакал автомобилът
да пламне, побягнал обратно, върнал се при свид. Ж.Ж., качил се в автомобила и
му казал да потегля, като споделил че е „запалил една кола”. Свид. Ж.Ж. и подс.
Д. се върнали в апартамента на свид. Ж.Ж., като последният по - късно закарал
подс. Д. до дома му. В резултат на това запалване автомобилът м. „Фолксваген
Туарег”, изгорял напълно.
Видно
от изготвената по делото пожаро - техническа експертиза, следи от използвана
запалима течност трудно могат да бъдат открити, тъй като при развил се пожар
температурата достига около и над 800 ℃, а при гасенето на пожара в
резултат на миещия ефект на гасителните вещества такива следи биха се заличили.
Според вещото лице следите оставени при пожара сочат, че пожарът за кратко се е
развил по предното челно стъкло, по декоративната решетка под предното стъкло,
по предната дясна гума на автомобила, по предния десен калник и е навлязъл
навътре в купето, като е обхванал целия автомобил, както и че можело да се
заключи, че огнището на пожара е предната дясна част на автомобила. Посочено е
в експертизата, че най – вероятно е залято предното челно стъкло и предната
дясна гума, а след запалването, огънят е навлязъл в двигателния отсек, обхванал
е декоративната решетка под стъклото, навлязъл е в купето и го е унищожил
напълно. Вещото лице е посочило, че липсата на други достоверни източници за
запалване и изхождайки от мястото и времето на възникване на пожара и данните
от материалите по досъдебното производство, счита че най – вероятно причината
за пожара е умисъл, като неговото предизвикване е причинено посредством внасяне
на открит огнеизточник отвън и най – вероятно за засилване на огневия импулс е
използвана запалима течност. В експертизата е отразено, че продължителността на
пожара от възникването му, откриване, подаване на сигнал в РЦ 112 и до самото
ликвидиране от екип на РСПБЗН – Сливен е около 20 – 25 минути; както и че при
огледа на местопроизшествието били намерени запалителни вещества, които били
иззети, като веществени доказателства – парче плат, сиво на цвят, обгоряла част
от ПВЦ бутилка и един брой обгоряла клечка кибрит. В заключение вещото лице е
отразило, че възникналият пожар на 22.02.2016 год. в процесния лек автомобил
най – вероятно е причинен умишлено, посредством внасянето на открит
огнеизточник, като за засилване на огневия импулс е използвана запалима
течност, като горенето е започнало в предната част на лекия автомобил (л. 147 –
150 от ДП). От показанията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
същият е разглеждал различни версии и причината за пожара е умишлено запалване,
не техническа неизправност или някакъв друг проблем, както и че пожарът е от
човешка дейност (л. 62 от делото).
Видно
от изготвената по делото съдебно - оценителна експертиза, стойността на щетите,
нанесени на лек автомобил м. „Фолксваген Туарег” с peг. № *****, изразена в
справедливата му пазарна оценка към момента на произшествието – 22.02.2016
год., възлиза на 38 656,00 лева (л. 129 – 143 от ДП).
От
приложения по делото Протокол за оглед на местопроизшествие се установява, че
същият е извършен на 22.02.2016 год. от 03,00 часа до 03,50 часа. Обект на
огледа бил лек автомобил „Фолксваген Туарег” с peг. № *****, който бил паркиран
на пътното платно срещу бл. ***** в кв. „С.К.“ до тротоар на жилищна
кооперация, като същият бил паркиран успоредно на витринните стъкла на
находящия се под кооперацията магазин „М.“, а пред автомобила бил паркиран лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с ямболска регистрация. От протокола се установява
още, че били намерени и иззети, като веществени доказателства парче плат, сиво
на цвят, обгоряла част от ПВЦ бутилка и един брой обгоряла клечка кибрит (л. 3
– 11 от ДП).
В
хода на разследването бил проведен следствен експеримент, за което следствено
действие бил съставен протокол от 23.02.2016 год., с приложен към него
фотоалбум, неразделна част от него. При провеждането на следствения експеримент
свид. Ж.Ж. е посочил движението си в гр. Сливен процесната вечер, като е
отразено, че достигайки едно от кръстовищата на юг се виждала сградата на 12-то
ОУ, отразено е къде е спрял автомобила, когато подс. Д. е слязъл, посоката в
която е тръгнал подс. Д. със шишето бензин в ръка и че подс. Д. се е върнал от
същата посока, в която е потеглил (л. 12 – 19 от ДП).
От
приложеното по делото заверено копие от присъда в превод от френски език на
Първоинстанционния съд Б.се установява, че подс. С. бил съпроцесник със свид. Е.Н.,
като последният дал показания, че бил нает през 2003 год. от подс. С. за да
събира в Б.за сметка на подс. С. парите, които се печелили от проституция две
момичета. Установява се още, че по тази присъда на подс. С. било наложено
наказание шест години затвор и глоба в размер на пет хиляди евро, а на свид. Е.Н.
било наложено наказание задържане под стража за срок от четиринадесет месеца и
глоба в размер на три хиляди евро, както и че била постановена конфискация на
МПС марка „Фолксваген Туарег 2004”,
регистриран на името на свид. Е.Н. под номер *****, иззета на 31.05.2006 год.,
тъй като бил в резултат на пране на пари (л. 55 – 73 от ДП).
От
приложеното по делото копие от получен по факс превод на Европейска заповед за
арест по отношение на подс. С. се установява, че същата е издадена на
26.06.2007 год. във връзка с присъда постановена задочно на 31.08.2006 год. от
52-ри състав на първоинстанционния съд на Б.– Кралство Б. (л. 74 – 88 от ДП).
От
приложената по делото служебна справка от свид. Е.Н., в качеството му на собственик
на „А.” ЕООД – гр. Сливен се установява, че за процесния лек автомобил не е
имало сключена застраховка „Каско“ и никога не било получавано каквото и да е
обезщетение за пожара на същия на 22.02.2016 год. (л. 235 от делото).
От
приложената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
се установява, че за процесния лек автомобил е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с начална дата на покритие 28.07.2015 год. до
27.07.2016 год. в Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ (л. 236 от
делото).
От
приложеното по делото уведомление от Застрахователна компания „Олимпик“ АД,
Кипър чрез Застрахователна компания „Олимпик – клон България“ КЧТ се
установява, че след извършена справка в застрахователната система на дружеството
било установено, че за процесния лек автомобил не е сключвана застраховка
„Каско“, съответно не било изплащано застрахователно обезщетение по такава
застраховка по повод застрахователно събитие от 22.02.2016 год. (л. 254 – 255
от делото).
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост на подс. С., с влязло в сила на
21.11.2013 год. Определение № 241/13.11.2013 год. по ЧНД № 998/2013 год. по
описа на ОС – Бургас, същият бил освободен условно предсрочно, като на
основание чл. 70, ал. 6 от НК бил определен изпитателен срок в размер на
неизтърпяната част на наказанието към 13.11.2013 год. в размер на осем месеца и
три дни, както и пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК –
„Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца
по време на изпитателния срок (л. 23 – 25 от делото).
Видно
от приложената по делото Справка за съдимост на подс. Д., същият е осъждан
многократно, включително и по НОХД № 348/2012 по описа на СлОС, като присъдата
е влязла в сила на 26.03.2013 год. и подс. Д. на 23.03.2015 год. е изтърпял
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ за срок от три години и четири
месеца, (л. 17 – 22 от делото).
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно,
така и в тяхната съвкупност. В показанията на всички свидетели се съдържат
отделни елементи, касаещи процесния случай.
От
показанията на разпитания по делото свид. С.С., се установява, че лек автомобил
„Фолксваген голф” с ямболска регистрация бил паркиран непосредствено до магазин
„М.” в кв. „С.К.”, както и че на 22.02.2016 год. около 08,00 часа, когато
слязъл пред блока видял, че до автомобила бил спрян джип, който бил напълно
изгорял; както и че този джип бил на неговия съсед Е.. От показанията на
разпитания по делото свид. Г.Р., който през 2016 год. работил на бензиностанция
„Ромпетрол” се установява, че на 21.02.2016 год. бил нощна смяна, като смяната
му почнала в 18,30 часа и бил на работа до 07,30 часа на 22.02.2016 год. От
показанията на свид. Г.Р. се установява още, че около един - два часа през
нощта, дошло едно момче, което искало за пет лева да му зареди бензин, като
носело шише от Кока-Кола, но тъй като не можело да събере цялата сумата, му дал
едно шише от склада и допълнил в него за пет лева точно; че след около половин
- един час, след като момчето си тръгнало, дошла полиция да го пита дали е
зареждал в шише бензин. От показанията на свид. Г.Р. се установява още, че
момчето дошло само, пеша, откъм площадката в „Ново село”, от горна страна на
бензиностанцията, и в същата посока си тръгнало. От показанията на разпитания
по делото свид. Е.Н. - управител на „А.” ЕООД, чиято собственост е процесният
автомобил „Фолксваген Туарег” се установява, че за същият не е имало
застраховка „Каско”, имало само застраховка „Гражданска отговорност”, както и
че не е подавал искове за обезщетение за автомобила. От показанията на свид. Е.Н.
се установява още, че бил спрял автомобила в кв. „С.К.“ пред бл. ****, на
улицата успоредно на тротоара и пред него имало спрян автомобил „Фолксваген
Голф”; че към два часа след полунощ чул взрив, погледнал през прозореца и
видял, че колата му гори; излязъл отвън, видял че на предния капак на
автомобила има бутилка пластмасова, която гори и от нея се стичало нещо вътре в
самия двигател и там също горяло; че се обадил на тел. 112 и дошлите полицаи са
отишли да разпитват по бензиностанциите къде може да е налято гориво в
бутилката. От показанията на свид. Е.Н. се установява, че през 2006 год. бил
арестуван в Б. за това, че той заедно с подс. С. и неговият брат, били група и
едно от момичетата на подс. С. било му давало пари да ги предаде на подс. С.;
че след като изтърпял наказанието си в Б. и се прибрал в България, видял подс. С.
и искал да разговаря с него за случая, но подс. С. изобщо не искал да говори,
бягал около колата си и крещял, че свид. Е.Н. го бил предал, че го бил набутал.
От показанията на свид. Е.Н. се установява още, че през годините, докато подс. С.
бил в Затвора - Бургас, момчета, които излизали от затвора му казвали, че подс.
С. му се заканвал за Б., да му отмъсти; както и че през всичките тези години не
е имал никакви разговори или срещи с подс. С.. От показанията на свид. Е.Н. се
установява, че имал автомобил „Фолксваген Туарег” през 2006 год., но когато бил
арестуван в Б. му го конфискували. Съдът кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели С.С., Г.Р. и Е.Н., тъй като показанията на тези
свидетели са логични, безпротиворечиви, относими са към предмета на делото,
подкрепят се от събраните по делото доказателства и същите пресъздават това,
което са възприели лично, като свидетелите не се намират в никакви близки или
родствени отношения с подсъдимите.
Съдът
прочете по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК показанията дадени на
досъдебното производство пред съдия от свид. Н.А., тъй като разпитана в съдебно
заседание същата заяви, че не си спомня, имала краткотрайна памет, а разпита на
досъдебното производство е проведен на 24.02.2016 год., непосредствено след
деянието От прочетените показанията на свид. Н.А. се установява, че на
21.02.2016 год. отишла до дома на свид. Ж.Ж., с автомобил „Ланча Дендра“, който
по документи се водел на баща й, гледали филм и тя заспала, като докато тя
спяла в дома на свид. Ж.Ж. дошли братовчедка му свид. Р.П. и подс. Д.; както и
че когато се събудила към 04,00 часа видяла, че свид. Ж.Ж. спял, а подс. Д. бил
на лаптопа. От показанията на свид. Н.А. се установява още, че след това била
извикана в полицейското управление, където бил и свид. Ж.Ж., и след като ги
пуснали го попитала какво е станало, какво са правили с нейната кола, на което
той първоначално отричал, но след това й разказал какво се е случило процесната
вечер, а именно идването в апартамента на свид. Р.П. и подс. Д., тръгването на
тримата от апартамента, както и действията на свидетеля и подс. Д., като
последният бил заявил, че някакъв негов приятел е закъсал и свид. Ж.Ж. трябва
да го закара, отиването им до бензиностанция „Ромпетрол”, отиването пеша свид. Ж.Ж.
да зареди бензин в бутилка, отиването им към кв. „С.К.“, спирането на
автомобила около 12-то основно училище, както и че подс. Д. излязъл от
автомобила и се върнал след около 15-20 минути и когато подс. Д. се върнал и се
качил в колата, се смеел и казал на свид. Ж.Ж. „Знаеш ли какво направих?
Запалих една кола”. Съдът кредитира изцяло прочетените показания на свид. Н.А.,
тъй като показанията на този свидетел са логични, безпротиворечиви, относими са
към предмета на делото, подкрепят се от събраните по делото доказателства и
същата пресъздава това, което е възприела лично, като свидетелката не се
намират в никакви близки или родствени отношения с подсъдимите.
Съдът
прочете по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК показанията дадени пред
орган на досъдебното производство от свид. Р.П., тъй като са налице съществени
противоречия с дадените в съдебно заседание. Съдът кредитира прочетените
показанията на свид. Р.П., в частта, в която същата заявява, че на 21.02.2016
год. около 22,30 часа отишла на гости на братовчед си свид. Ж.Ж., като когато
отишла в апартамента свид. Н.А. спяла; че гледали филм и около 00,30 часа по
телефона на свид. Ж.Ж. се обадил подс. Д., който също й бил братовчед, като
последният попитал свидетеля къде е и когато свид. Ж.Ж. отговорил, че си е в
къщи, подс. Д. казал, че е долу пред входа и накарал свид. Ж.Ж. да отвори
вратата. От показанията на свид. Р.П. се установява още, че подс. Д. се качил в
апартамента и тримата останали заедно около 10-15 минути, след което излезли
тримата от апартамента и свид. Ж.Ж. тръгнал да ги откара по домовете им с
автомобила на свид. Н.А.; че закарали подс. Д. ***, около 01,00 часа, след
което свид. Ж.Ж. закарал свидетелката до дома й. Съдът кредитира тези показания
на свид. Р.А., тъй като същите са дадени на 25.02.2016 год. непосредствено след
деянието, те са логични, безпротиворечиви, подкрепят се от събраните по делото
доказателства, като свидетелката пресъздава това, което е възприела лично.
Съдът не кредитира прочетените показания на свид. Р.А., в частта в която
заявява, че били попитали свид. Н.А. дали може да вземат ключовете и че същата
се била закачала с подс. Д., тъй като в тази им част противоречат на
показанията на свид. Н.А., от които е видно, че тя не е разговаря с тях
вечерта, както и че не е давала автомобила на никого и дори е попитала след
това свид. Ж.Ж. какво са правили с нейната кола. Съдът кредитира показанията на
свид. Р.П. дадени в съдебно заседание в частта, в която заявява, че е била
процесната вечер на гости на братовчед си свид. Ж.Ж., където била и свид. Н.А.,
а по – късно дошъл подс. Д., както и че тя заедно със свид. Ж.Ж. и подс. Д. са
тръгнали с автомобила на свид. Н.А., тъй като в тази им част се подкрепят от
събраните по делото доказателства. Твърденията на свид. Р.П., че е отишла в
апартамента към 19,00 – 20,00 часа, че попитали свид. Н.А. дали може да ги
закара, че било около 24,00 часа когато се прибрала в дома си, съдът не
кредитира, тъй като противоречат на останалите кредитирани от съда
доказателства по делото.
Съдът
прочете по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК показанията дадени пред друг
състав на съда по същото дело от свид. А.М. и свид. Н.Д.. От показанията на
свид. А.М. се установява, че свидетелят познава и двамата подсъдими и е в добри
отношения с тях; както и че не знае защо подс. С. е заявил, че му е искал 7
000,00 лева; че подс. Х.С. не му е поръчвал да запали автомобила, както и че
подс. П.Д. не му е споделял, че е запалил автомобила на свид. Е.Н.. От
показанията на свид. Н.Д. се установява, че свидетелят познава и двамата
подсъдими, като бил в приятелски отношения с тях; както и че бил чул и бил разбрал,
че подс. Х.С. бил накарал подс. П.Д. да запали някаква кола. Съдът кредитира
прочетените показания на свид. А.М. и свид. Н.Д., тъй като същите пресъздават
това, което са възприели лично и показанията им се подкрепят от събраните по
делото доказателства.
Съдът
прочете по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК показанията дадени пред друг
състав на съда по същото дело от свид. Ж.Ж., от които се установява, че бил
дома си с приятелката си свид. Н.А., по - късно дошла братовчедка му - свид. Р.П.,
а след това дошъл и подс. П.Д.; че след 24,00 часа, братовчедка му пожела да я
закара до тях, като подс. П.Д. също казал, че иска да се прибира, като първо
оставил подс. П.Д. ***, след което оставил братовчедка си в кв. „Клуцохор”. От
показанията на свид. Ж.Ж. се установява още, че докато се прибирал подс. П.Д.
му се обадил да го пита къде е, че не му се прибирало все още и ако можело да
отиде да го вземе, за да отидели отново в дома на свидетеля; че взел подс. П.Д.,
който му споделил, че негов приятел е закъсал с колата си в кв. „С.К.“ и да
отидели да му дадат бензин; отишли до бензиностанция „Ромпетрол“, като спрели
автомобила в една уличка, за да не се излагали, че зареждат бензин за пет лева,
налял бензин в две шишета, свидетелят заплатил стойността на бензина; след
което тръгнали за да дадат бензина на приятеля на подсъдимия, но не могли да го
намерят; че подс. П.Д. казал да спре автомобила, слязъл взел двете бутилки и
отишъл да търси приятеля си, като след около 10 - 15 минути се върнал, и
двамата се върнали в апартамента на свид. Ж.Ж., след което последният отново
закарал подс. П.Д. *** тази им част съдът кредитира показанията на свид. Ж.Ж.,
тъй като се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът не кредитира
прочетените показания на свид. Ж.Ж., в които твърди, че тръгнали с неговия
автомобил, че подс. Д. му казал да спре до 11-то основно училище и че като се
върнал подс. Д. казал, че колата е запалила, тъй като в тази му част
показанията противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства.
От показанията на свидетелите Н.А. и Р.П. е видно, че са тръгнали с автомобила
на свид. Н.А.. От показанията на свид. Н.А., от обясненията на подс. П.Д. и от
проведения следствен експеримент с участието на свид. Ж.Ж. безспорно се
установява, че автомобилът бил спрян от свид. Ж.Ж. до 12-то основно училище. От
показанията на свид. Н.А. се установява, че свид. Ж.Ж. и е споделил, че при
връщането на подс. П.Д. в автомобила, последният е казал, че е запалил една
кола.
Съдът
прочете по реда на чл. 281, ал. 1, т. 4 от НПК показанията дадени пред друг
състав на съда по същото дело от защитения свидетел, от които се установява, че
свидетелят разбрал от подс. П.Д. за престъплението, което било извършено около
01,00 часа през нощта, като подс. Х.С. обещал да даде пари за това на подс. П.Д.,
но не му бил дал цялата сума. Съдът кредитира тези показания на защитения
свидетел, тъй като същите се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства. Съдът не кредитира показанията на защитения свидетел в
останалите части, тъй като са непоследователни и противоречиви.
Съдът
не кредитира показанията на разпитания по делото свид. И.С., тъй като
противоречат на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,
кредитирани от съда. Свид. И.С. твърди, че след полунощ, на 22-ри срещу 23-ти
февруари 2016 год. към 24,00 - 01,00 часа бил закъсал до 11-то училище в кв.
„Дружба“ до бл. 8 и се обадил на подс. П.Д. да му донесе гориво; след малко
подс. П.Д. дошъл пеша заедно с едно момче, и му донесъл гориво два - три литра,
в голямо пластмасово шише; налели го и подс. П.Д. се качил в неговия автомобил
и свидетелят го закарал до дома му, а другото момче си тръгнало. Тези показания
противоречат на показанията на свид. Н.А., на обясненията на подс. П.Д. и на
проведения следствен експеримент с участието на свид. Ж.Ж., от които безспорно
се установява, че автомобилът е бил спрян от свид. Ж.Ж. до 12-то основно
училище, а не в близост до 11-то основно училище. Освен това от показанията на
свид. Ж.Ж. и от обясненията на подс. П.Д. безспорно се установява, че подс. П.Д.
е отишъл сам, а от показания на свид. Ж.Ж. и на свид. Н.А., както и от
обясненията на подс. П.Д. е видно, че последният е искал да го закарат до кв. „С.К.“,
а не до кв. „Дружба“, същият се е отдалечил от автомобила сам и след това като
се върнал до автомобила при свид. Ж.Ж., и двамата са се върнали в апартамента
на свид. Ж.Ж.. Следва да се отбележи, че престъплението е извършено на
22.02.2016 год., а свид. И.С. твърди, че подс. П.Д. му е занесъл бензин на
23.02.2016 год.
Съдът
кредитира показанията на свид. М.Г. доколкото същата заявява, че в дома й не
бил идвал подс. П.Д., но същите са неотносими към предмета на делото.
Съдът
кредитира прочетените по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 от НПК
обяснения на подс. П.Д., дадени в присъствието на защитник по същото дело пред
орган на досъдебното производство, в които подс. П.Д. подробно и последователно
пресъздава механизма на извършеното престъпление. От тези обяснения на подс. Д.
се установява, че през 2009 год. - 2011 год. бил в Затвора - Бургас, където бил
и подс. Х.С.; че последният му споделил, че е влязъл в затвора заради свид. Е.Н.,
който го бил натопил и за това бил осъден в Б.; че на няколко пъти подс. Х.С.
му предложил като излезе от затвора да подпали автомобила на свид. Е.Н., като
тогава не се съгласил, но след като двамата излезли от затвора през м. февруари
2016 год. се обадил по телефона на подс. Х.С., за да го пита нещо лично, след
което се срещнал с подс. Х.С., като тогава се съгласил да запали автомобила
срещу 500,00 лева, като получил веднага сумата от 200,00 лева, а след като
свършил работата щял да получи остатъка; че подс. Х.С. му показал къде се
паркирала колата, която била „Фолксваген Туарег” със сливенска регистрация. От
обясненията на подс. П.Д. се установява още, че на 21 срещу 22.02.2016 год.
отишъл в апартамента на свид. Ж.Ж., където били свид. Н.А. и свид. Р.П.; че
около полунощ с автомобила на свид. Н.А. тръгнали тримата - свид. Ж.Ж., свид. Р.П.
и подс. П.Д.; че свид. Ж.Ж. оставил подс. П.Д. ***, след което оставил свид. Р.П.,
и се върнал да вземе подсъдимия; че подс. П.Д. казал на свид. Ж.Ж., че му
трябвал малко бензин, който да занесе на приятел, който бил закъсал в кв. „С.К.“;
отишли до кв. „Ново село“, спрели в една уличка и от там свид. Ж.Ж. отишъл пеш
до бензиностанция „Ромпетрол“ да зареди бензин за пет лева в пластмасово шише.
От обясненията на подс. П.Д. се установява още, че след това свид. Ж.Ж. го
закарал до кв. „С.К.“, като го накарал да спре до 12-то основно училище и да го
изчака да занесе бензина; че подсъдимия отишъл до автомобила на свид. Е.Н.,
полял предния капак и запалил бензина със запалка и когато видял, че пламнал,
побягнал, върнал се обратно до автомобила, в който го чакал свид. Ж.Ж. и
двамата се върнали в апартамента на свидетеля. Съдът кредитира тези прочетени
обяснения на подс. П.Д., тъй като се подкрепят от останалите събрани по делото
писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира обясненията на подс. П.Д. в
съдебно заседание, тъй като същите противоречат на всички кредитирани от съда
доказателства по делото. В тези обяснения подс. П.Д. твърди, че било вярно, че
свид. Ж.Ж. отишъл да вземе бензин с шишето, защото него го било срам, но този
бензин бил за негов приятел, който бил закъсал и свид. Ж.Ж. го закарал до 11-то
основно училище. Видно от показанията на свид. Ж.Ж., на свид. Н.А. и проведения
следствен експеримент, свид. Ж.Ж. е закарал подс. П.Д. в кв. „С.К.“ и го
оставил в близост до 12-то основно училище. Ето защо съдът намира, че
обясненията на подс. П.Д. в съдебно заседание са негова защитна позиция, която
не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Съдът
кредитира обясненията на подс. Х.С. в съдебно заседание в частта, в която
заявява, че свид. Е.Н. и съпруга му са свидетелствали срещу него по делото в Б.,
като подс. Х.С. изтърпял наказанието по белгийската присъда в затвора, където
бил и подс. П.Д., както и прочетените по реда на чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3
от НПК обяснения на подс. Х.С., в частта в която заявява, че през м.февруари
2016 год. е говорил по телефона с подс. П.Д., тъй като се подкрепят от
останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства. Съдът не кредитира
обясненията на подс. Х.С. в съдебно заседание, в които твърди, че след като
излязъл от затвора със свид. Е.Н. нямали проблеми, виждали се постоянно, нямали
лоши чувства или намерения, не били се карали. Тези твърдения на подс. Х.С.
противоречат на показанията на свид. Е.Н., от които е видно, че след връщането
на свидетеля в Република България, при срещата им подс. Х.С. изобщо не искал да
говори, бягал около колата си и крещял, че свид. Е.Н. го бил предал, че го бил
набутал; както и че през всичките тези години свидетелят не е имал никакви
разговори или срещи с подс. Х.С.. Освен това подс. Х.С. твърди в прочетените по
реда на НПК обяснения, че свид. А.М. му бил искал 7000,00 лева, в противен
случай те знаели какво да правят, което противоречи на показанията на свид. А.М.,
от които се установява, че не знае защо подсъдимия твърди тези неща. Ето защо
съдът намира, че тези обясненията на подс. Х.С. са негова защитна позиция,
която не се потвърждава от останалите доказателства по делото.
Съдът
кредитира и заключенията на вещите лица по изготвените пожаро - техническа
експертиза и съдебно - оценителна експертиза, тъй като същите не бяха оспорени
от страните, а съдът няма основание да се съмнява в безпристрастността и
професионалната компетентност на експертите.
Съдът
даде вяра и на писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното
производство, имащи значение за изясняване на обстоятелствата по делото,
прочетени по реда на чл. 283 от НПК и не оспорени от страните.
Въз
основа на приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият П.С.Д. е осъществил
състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК, тъй като
на 22.02.2016 год., в гр. Сливен, кв. „С.К.“, на обособен паркинг пред жилищна
кооперация № *****, като извършител, подбуден от съучастника си Х.Г.С., запалил
имущество със значителна стойност – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Туарег” с рег. № *****, на стойност – 38 656 лева (тридесет и осем хиляди
шестстотин петдесет и шест лева), собственост на „А.” ЕООД – гр. Сливен, с
управител Е.П.Н..
С
деянието от описаната фактическа обстановка подсъдимият Х.Г.С. е осъществил
състава на престъплението по чл. 330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 от НК, тъй като
през м.февруари 2016 год., в гр. Сливен, в съучастие като подбудител, умишлено
подбудил извършителя П.С.Д. да запали на 22.02.2016 год. в гр. Сливен, кв. „С.К.“
на обособен паркинг пред жилищна кооперация № *****, имущество със значителна
стойност – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туарег” с рег. № *****, на
стойност – 38 656 лева (тридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и шест
лева), собственост на „А.” ЕООД – гр. Сливен, с управител Е.П.Н..
Възражението
на защитата на подсъдимите, че липсвал мотив за извършване на престъплението, е
неоснователно. Следва да се отбележи, че в Решение № 357/09.11.2009 год. по
н.д. № 340/2009 год. на ВКС, III н.о., изрично е посочено, че мотивът поначало
не е елемент от субективната страна на състава на престъплението, но има
значение за индивидуализацията на отговорността на дееца. В настоящия случай
видно от показанията на свид. Е.Н. при срещата му с подс. С., последният
крещял, че свид. Е.Н. го бил предал, че го бил набутал. Освен това видно от
показанията на свид. Е.Н. докато подс. С. бил в Затвора - Бургас, момчета,
които излизали от затвора му казвали, че подс. С. му се заканвал за Б., да му
отмъсти. В подкрепа на показанията на свид. Е.Н. са и кредитираните обяснения
на подс. Д., от които е видно, че подс. С. е споделил, че е влязъл в затвора
заради свид. Е.Н., който го бил натопил и за това бил осъден в Б., като
предложил на подс. Д. като излезе от затвора да подпали автомобила на свид. Е.Н..
Следователно подс. С. е имал мотив да се извърши деянието, което е станало едва
след като подс. Д. излязъл от затвора. Подс. Д. бил мотивиран да извърши
деянието, да запали процесния автомобил, тъй като за извършеното щял да получи
сумата от 500,00 лева, от които получил веднага 200,00 лева. В тази връзка
възражението на защитата на подс. Д., че будело недоумение как може човек да
извърши престъпление, за което го грози тежко наказание и да му заплатят само
500,00 лева, също е неоснователно. Видно е от доказателствата по делото, че
подс. Д. е направил възможното за да не бъде открит като извършител на деянието
– отишъл е в дома на свид. Ж.Ж., който го е карал през нощта с автомобила на
свид. Н.А.; накарал е свид. Ж.Ж. да отиде сам пеша да напълни пластмасово шише
с бензин, под претекст, че подс. Д. го е срам да зарежда бензин за пет лева, а
същият трябвал за закъсал негов приятел; след което свид. Ж.Ж. го откарал до
12-то основно училище, откъде подс. Д. пеша отишъл до паркирания автомобил и го
запалил. Освен това видно от доказателствата по делото подс. Д. се е съгласил
да извърши престъплението именно за тази сума от 500,00 лева.
Възражението
на защитата на подсъдимите, че липсват преки доказателства, също е
неоснователно. В настоящия случай в хода на производството са събрани преки
доказателства, каквито са разпитите на свидетелите Г.Р., Е.Н., Н.А., Р.П. и Ж.Ж.,
които не са присъствали непосредствено в момента, в който подс. Д. е запалил
автомобила, но същите пресъздават движението и действията на подс. Д.
процесната вечер. Освен това в конкретния случай са налице и самопризнания на
подс. Д., който са приобщени по делото по реда на НПК. По отношение на деянието
на подс. С. също са налице преки доказателства, а именно обясненията на подс. Д.
и показанията на свид. Е.Н.. За пълнота следва да се отбележи, че възражението
на защитника на подс. С., че не може да има осъдителна присъда само въз основа
на косвени доказателства, е неоснователно. Както е посочено в Решение №
507/13.12.2013 год. по н.д. № 2037/2013 год., ВКС, III н.о., принципно няма
пречка косвените доказателства да могат да послужат като единствена основа за изграждане
на осъдителна присъда, като в тези случаи съдът е задължен да установи
достоверността на доказателствените средства - източници на косвени
доказателства, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените
чрез тях доказателствени факти, като всяко доказателствено средство трябва да
се обсъди във връзка с всички останали, за да се прецени съставляват ли те
хармонично цяло, свързани ли са с основния факт, могат ли да се направят изводи
досежно този факт и какви, както и че направеният извод трябва да бъде
единствено възможен. В настоящия случай са налице не само преки, но и косвени
доказателства, които анализирани в своята съвкупност водят до единствено
възможния извод за съпричастност на двамата подсъдими към извършеното
престъпление.
Безспорно
е установено, че деянието е извършено в различни форми на съучастие между
двамата подсъдими. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от НК подбудител е
този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. В настоящия
случай подс. С. е подбудител при извършването на престъплението по чл. 330, ал.
1 от НК, тъй като същият е склонил подс. Д. да извърши престъплението, като му
е предложил да плати сумата от 500,00 лева за да запали процесния автомобил и
още тогава е дал сумата от 200,00 лева, а след като била свършена работата, щял
да даде остатъка от парите, с оглед на което неговото деяние е във връзка с чл.
20, ал. 3 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от НК извършител е
този, който участва в самото изпълнение на престъплението. В настоящия случай
подс. Д. е извършител при осъществяването на престъплението по чл. 330, ал. 1
от НК, тъй като същият след като бил склонен от подс. С. и е получил пари за да
извърши деянието, е отишъл до процесния автомобил полял го с бензин и го
запалил, с оглед на което неговото деяние е във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Деянието
подсъдимите са извършили с пряк умисъл. Налице е общ умисъл, тъй като всеки
един от подсъдимите е съзнавал общественоопасния му характер, всички елементи
от състава на престъплението, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от него. Освен това всеки един от подсъдимите е
бил наясно с действията на другия подсъдим. Субективната страна на деянието се
извежда въз основа на конкретните действия на всеки един от подсъдимите. Подс. С.
е подбудил подс. Д. да извърши престъплението, като му е предложил да плати за
това, като е съзнавал, че като извърши деянието си подс. Д., процесният
автомобил ще изгори. Подс. Д. се е съгласил да запали автомобила, осигурил е
бензин, придвижил се е до мястото където бил паркиран автомобила и го е
запалил, като е съзнавал, че той ще изгори.
Съдът
не отчете смекчаващи вината на подсъдимите обстоятелства.
Като
отегчаващи вината на подсъдимите обстоятелства съдът отчете предишните им
осъждания.
При
определяне на вида и размера на наказанието, което следва да наложи на
подсъдимите съдът взе предвид отегчаващите и смекчаващите отговорността на
подсъдимите обстоятелства. Освен това съдът взе в предвид продължителния срок
на наказателното преследване (продължило повече от пет години), който сам по
себе си е оказал превантивно и предупредително въздействие върху подсъдимите (в
този смисъл Решение № 545/05.10.2004 год. по н.д. № 72/2004 год., ІІІ н.о. ВКС).
Съгласно цитираното решение налице е изключително смекчаващо вината
обстоятелство, когато продължителността на процеса е надминала изискването за
приключването му в „разумен срок” по изискванията на чл. 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС,
според който всяко лице има право на гледане на неговото дело в разумен срок.
Преценявайки всичко това съдът стигна до извода, че следва да наложи на
подсъдимите наказания при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК.
С
оглед на гореизложеното съдът определи наказания на подсъдимите както следва:
На
подсъдимия П.С.Д. за извършеното от него престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
На
подсъдимия Х.Г.С. за извършеното от него престъпление по чл. 330, ал. 1 вр. чл.
20, ал. 3 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК - наказание „Лишаване от свобода” за
срок от шест месеца, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Така
определените наказания на подсъдимите съдът прецени за максимално справедливи и
отговарящи в пълна степен на обществената опасност на деянието и съответстващи
на целите и значението на наказанието, визирани в чл. 36 от НК. Съдът счита, че
те ще допринесат за поправянето и за превъзпитанието на подсъдимите и ще
въздействат възпитателно и предупредително - възпиращо и върху останалите
членове на обществото.
По
предявения граждански иск
Съдът
счете, че предявеният от ощетеното юридическо лице „А.” ЕООД – гр. Сливен,
представлявано от управителя Е.П.Н. граждански иск за заплащане на сумата от
38 656,00 лева (тридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и шест лева),
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на
престъплението, ведно със законната лихва от датата на деянието 22.02.2016 год.
до окончателното изплащане на сумата, е своевременно предявен, във връзка с
предмета на делото, поради което го прие за съвместно разглеждане в процеса. За
да се произнесе по него, съдът се съобрази с разпоредбите на чл. 45 и сл. от ЗЗД, както и със събраните по делото доказателства.
Безспорно
се установи, че в резултата на деянието на подсъдимите процесният лек автомобил
марка „Фолксваген”, модел „Туарег” с рег.№ ***** бил запален. Поради което в
следствие на виновното и противоправно поведение на подсъдимите на гражданския
ищец „А.” ЕООД – гр. Сливен, била причинена имуществена вреда в размер на
38 656,00 лева, поради което предявеният граждански иск за сумата от
38 656,00 лева, се явява основателен и доказан. Ето защо съдът осъди
подсъдимите П.С.Д. и Х.Г.С. да заплатят на гражданския ищец „А.” ЕООД – гр.
Сливен, представлявано от управителя Е.П.Н., сумата от сумата от 38 656,00
лева (тридесет и осем хиляди шестстотин петдесет и шест лева), представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на престъплението,
ведно със законната лихва от датата на деянието 22.02.2016 год. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 1004,30 лева (хиляда и четири
лева и тридесет стотинки), представляваща направени разноски по делото.
Съдът
отне в полза на Държавата веществените доказателства по делото, а именно:
полиетиленов плик, съдържащ сиво парче плат, запечатан с лепенка № Б1870;
полиетиленов плик, съдържащ обгоряла част от ПВЦ бутилка, залепен с лепенка №
Б1869 и полиетиленов плик, съдържащ обгоряла клечка от кибрит, запечатан с
лепенка № Б1872, които след влизане в сила на присъдата да се унищожат като
вещи без стойност.
Веществените
доказателства по делото, а именно: чифт маратонки, черни на цвят, марка
„Адидас”, с бяла подметка и бели орнаменти, с надпис „SAMBA”, № 42 – запечатани
с лепенка № Б5408; 1 брой зелена шапка с козирка, с бяла лента в предната част
и надпис „DSQUARED” – запечатана с лепенка № Б5410; 1 брой тъмносиня шапка с
козирка, със зелен кант, марка „Адидас” – запечатана с лепенка № Б5409; 1 брой
микро CD-карта, 8 GB, ведно с адаптер към нея – запечатани с лепенка № БЗ199; 1
брой мобилен телефон, с черен панел, тъч-скрийн, без изписана марка, ведно със
зарядно устройство и поставена СИМ-карта на мобилен оператор „Теленор”, с ИМЕЙ *****–
запечатани с лепенка № Б3201; 1 брой черна качулка, шушлякова, с ластици и цип
– запечатана с лепенка № Б3204; 1 брой мобилен телефон марка „Нокия”, ведно с
поставена СИМ-карта на мобилен оператор „Виваком”, с ИМЕЙ *****– запечатан с
лепенка № Б3203; 1 брой черно шушляково яке, 1 брой тъмносиво текстилно долнище
от анцуг марка „Есприт”, 1 брой синьозелени на цвят маратонки „Адидас”,
поставени в черен полиетиленов чувал, следва да се върнат на собственика П.С.Д.
след влизане на присъдата в сила.
Веществените
доказателства по делото, а именно: 1 брой черно мъжко шушляково яке с качулка и
1 брой спортна шапка с козирка марка „Адидас”, запечатани в плик с лепенка №
Б1842 и 1 брой мобилен телефон „Нокия 206.1” с ИМЕЙ № *****със СИМ-карта на
„Виваком”, следва да се върнат на собственика Ж.Н.Ж. след влизане на присъдата
в сила.
Веществените
доказателства по делото, а именно: 1 брой СД марка HP CD-R 700 MB с надпис
Магазин; 1 брой СД марка SONY DVD-R 4,7 GB с надпис Гуми; 1 брой СД марка SONY
DVD-R 4,7 GB с надпис Гуми 2; 1 брой СД марка HP DVD-R 4,7 GB с надпис 123 и 1
брой СД марка SONY DVD-R 4,7 GB с надпис Кооперация, следва да се съхраняват по
делото до изтичане сроковете за съхранение на самото дело.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият П.С.Д. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 90,00 (деветдесет лева) в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Х.Г.С. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 90,00 (деветдесет лева) в полза
на бюджета на държавата по сметка на ОДМВР – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият П.С.Д. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 46,22 (четиридесет и шест лева и
двадесет и две стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на РДПБЗН –
Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Х.Г.С. беше осъден да заплати направените на
досъдебното производство разноски в размер на 46,22 (четиридесет и шест лева и
двадесет и две стотинки) в полза на бюджета на държавата по сметка на РДПБЗН –
Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият П.С.Д. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 773,12 лева (седемстотин седемдесет и три
лева и дванадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Съгласно
правилата на процеса, подсъдимият Х.Г.С. беше осъден да заплати направените по
делото разноски в размер на 40,00 лева (четиридесет лева) в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – Сливен, както и държавна такса върху
уважения граждански иск в размер на 773,12 лева (седемстотин седемдесет и три
лева и дванадесет стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – Сливен.
Ръководен
от изложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: