№ 3111
гр. София, 15.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАДЯ СТ. БАКАЛОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно
наказателно дело № 20251110204414 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК) във вр.с чл.72, ал.4, изр.1 от Закон за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на Р. П. Л. ЕГН: **********, против Заповед за
задържане на лице рег.№ 513зз-79/19.03.2025г., издадена от полицейски орган-
Н.И.Г.-инспектор при СДВР.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на оспорената
заповед, като издадена в нарушение на материалния закон и при съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Оплакванията са за
това, че липсват правни и фактически основания, въз основа на които да е
извършено задържането, не са посочени факти и обстоятелства, от които да се
извежда, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление.
В о.с.з. жалбоподателя не се явява лично, но чрез процесуалния си
представител поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта, както и за
присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Ответникът – полицейски орган, чрез процесуалния си представител
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Съдът намира за установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед рег.№ 513зз-79/19.03.2025г., издадена от полицейски орган-
Н.И.Г.-инспектор при СДВР на Р. П. Л. е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) задържане за срок до 24 часа в помещение за
временно задържане на СДВР на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. В заповедта
се сочи като фактическо основание за издаването й- разпоредба на чл.72, ал.1,
1
т.1 ЗМВР както и, че задържането е предприето, поради наличие на данни, че
лицето е извършило престъпление по чл.142, ал.2, т.5, вр.с ал.1 от НК – за
отвличане на лицата Ивайло Петров и Божидар Марков – деяние извършено
по отношение на две или повече лица - по досъдебно производство 11/2025г.
по описа на СДВР.В нея е отразено, че Л. е задържан на 19.03.2025г.
С постановление за привличане на обвиняем от 20.03.2025г.по ДП № 513
ЗМК 11/2025г.по описа на СДВР, Р. Л. е привлечен в качеството на обвиняем
за две престъпления – по чл.142, ал.2, т.2 и т.5 вр.с ал.1 от НК и по чл.339, ал.1
от НК.
Видно от определение от 22.03.2025г.по НЧД 2038 по описа за 2025г.на
СГС, 24 с-в, НО, искането на СГП за вземане на мярка за
неотклонение“задържане под стража“ по отношение на Р. П. Л. е оставено без
уважение и по отношение на същия е взета мярка за неотклонение
„ГАРАНЦИЯ“в пари, в размер на 5 000 лева.
В мотивите на определението на СГС, се сочи, че по отношение на
първото престъпление, за което Р. Л. е привлечен като обвиняем, а
именно – отвличане, не може да се направи обосновано предположение за
извършването му от това лице, от събраните до този момент
доказателства.
При така установената фактическа обстановка Съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата, предмет на настоящето производство, е
подадена в предвидения в чл.140, ал.1 АПК двумесечен срок, от надлежна
страна и при наличието на правен интерес от оспорването. Ето защо жалбата е
процесуално допустима и Съдът следва да я разгледа по същество.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган- Н.И.Г. - заемащ
длъжността „инспектор”в СДВР. При издаването й полицейският орган е
действал в условията на оперативна самостоятелност, с каквато е разполагал.
Заповедта обаче противоречи на материалноправната разпоредба, посочена
като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на закона,
поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
В оспорената заповед следва правната норма да е посочена конкретно,
както и фактите, въз основа на които е направен извод за приложимост на
разпоредбата на чл.72, ал.1 ЗМВР, позволяваща задържането на лица от
органите на МВР. Съгласно посочената в заповедта норма на чл.72, ал.1, т.1
ЗМВР полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е
извършило престъпление. Съдът намира, че, така както е констатирал в
определението си и състав на СГС, разгледал искането за вземане на
постоянна мярка“задържане под стража“, по делото не са налични достатъчно
убедителни и безспорни доказателства, които еднозначно да сочат, че
задържането на лицето Р. Л. е обосновано от изпълнение на хипотезата,
описана в чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР. Видно от заверено копие на материалите по
ДП №513 ЗМК 11/2025г.на СДВР, единствено в показанията на двама от
2
многото свидетели(23 на брой) се съдържат данни за двама мъже, облечени в
черни дрехи и с черни шапки –за единия от които, при разпознаването се
сочи, че е Л., както и данни за евентуална вероятност, че жалбоподателят е
ползвал един от автомобилите, свързвани с първото престъпление, което не
води до обосновано предположение с нужната убедителност, че
жалбоподателят е извършил инкриминираното деяние.
Впоследствие се установило, че държейки огнестрелно оръжие, Л. е
предопределил формиране на обосновано предположение за друго,
непосочено в заповедта за задържане престъпление, а именно – по 339, ал.1
от НК
В тази връзка е необходимо наличие на конкретни данни, които да са
отразени в мотивите на административния акт и да обосновават приложението
на конкретната хипотеза от предвидените в правната норма, а такива липсват.
В заповедта изцяло липсват мотиви, които да дадат задоволителен отговор на
въпроса има ли въобще и какви данни са били налице за извършено от страна
на лицето престъпление, към момента на задържането му.
Съгласно чл.59, ал.1, т.4 АПК административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването му. При тълкуване на
посочената разпоредба се налага изводът, че задължително съдържание на
всяка заповед за задържане на лице е посочването на правното и фактическо
основание за издаването й. Леебешковски е бил задържан, без в заповедта да
са посочени конкретните данни за извършено от него престъпление или за
евентуална съпричастност към деяние във връзка с престъплението по
чл.339, ал1 от НК.
Съдът намира, че към момента на задържането на лицето
административният орган не е разполагал с данни за извършено от него
конкретно престъпление по чл.339, ал.1 от НК, а единствено с вероятност за
съпричастност към престъпление по чл.142, ал.2, т.2 и т.5 вр.с ал.1 от НК.
Разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от закона императивно предписва, че може да
бъде задържано само лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Дори в случаите, когато е действал в условията на оперативна
самостоятелност - по целесъобразност, полицейският орган е длъжен да
изложи в заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи
необходимостта от задържането на лицето. Това обаче не е извършено в
конкретния случай. Административният орган единствено е посочил
фактическото основание, което не представлява мотивиране на акта, т.е. не е
посочена необходимостта за задържане на лицето и съответно лишаването му
от право на свободно придвижване и лична свобода за определен период от
време.
Изискването на процесуалния закон за мотивираност на
административните актове е с цел охрана правото на защита на лицето,
адресат на акта, което следва да бъде запознато с фактическото основание за
издаване на заповедта. Така става възможно и осъществяването на
3
административен и съдебен контрол за законосъобразност. Заповедта е
незаконосъобразна, тъй като е немотивирана до степен, съдът да не може да
провери нейната законосъобразност.
Посоченото съдържание на заповедта за задържане затруднява и прави в
голяма степен невъзможно извършването на преценка за законосъобразност
на акта, предвид липсата на мотиви и описание на фактическа обстановка.
При отсъствието на конкретни факти за констатираното от полицейския орган
основание за задържане и непосочването на доказателства за извършеното
престъпление, също така се затруднява провеждането на защитата на
задържаното лице срещу засягащия правата му административен акт.
Задържаният следва да знае с кои свои действия е извършил правонарушение
и да е запознат с доказателствата, въз основа на които то е установено, за да
организира адекватно своята защита срещу заповедта за задържане.
Съгласно Решение от 24.06.2014г. по жалби No50027/08 и No50781/095 на
ЕСПЧ, не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на
приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или
действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към
инкриминираното деяние.В конкретния случай, в обжалваната заповед
липсват факти и обстоятелства за конкретни данни, сочещи на обосновано
предположение за съпричастност на лицето, спрямо което е постановено
задържане.В този смисъл е допуснато нарушение на чл.5 на Конвенцията за
защита на правата на човека и основните свободи.В Тълкувателно решение №
4/22.04.2004г. по дело № ТР-4/2002г. ОСС на ВАС на РБ е посочено, че
необходимостта на задължителност от излагането на мотиви при издаване на
акт от административния орган, е решена с разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2,
т.3 от ЗАП.По този начин се дава възможност на адресата на акта и на
заинтересованите лица, да научат какви са фактите, мотивирали
административния орган да приложи една или друга правна норма.Мотивите
дават възможност на по-горестоящия административен орган и на съда да
извършат проверка за законосъобразност на акта.
С оглед гореизложеното Съдът счита, че оспорената заповед следва да
бъде отменена като незаконосъобразна, поради съществено нарушение на
административно-производствените правила и противоречие с материалния
закон – отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 АПК.
От страна на жалбоподателя са претендирани разноски в размер на 900
лева за адвокатско възнаграждение, които не се явяват прекомерни,
съответстват на степента на фактическа и правна сложност на делото и броя
на проведените съдебни заседания и следва да се присъдят в полза на
молителя.
Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2, предл. второ и чл.143, ал.1
АПК, Съдът
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ по жалба на Р. П. Л. ЕГН: **********, Заповед за задържане
на лице рег.№ 513зз-79/19.03.2025г., издадена от полицейски орган- Н.И.Г.-
инспектор при СДВР, с която Р. П. Л., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
бил задържан за срок от 24 часа в СДВР.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд-София град, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5