РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 21.10.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 127 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Агенция за събиране на вземания” АД твърди, че „Банка ДСК” ЕАД е
предоставило на ответника В.Г.А. стоков кредит по договор № 308885 от
26.11.2017г. в общ размер на 2601,91 лева за закупуване на различни
електроуреди, преносим компютър и застраховка с еднократна застрахователна
премия. Страните договорили, че кредитът
се предоставя, като съответните стоки се заплащат от банката директно на
търговеца, който ги продава, а цената на застраховката се заплаща директно на зaстрахователя. Договорът бил с фиксиран лихвен процент- 24,79% годишно,
общият размер на лихвата бил 724,37 лева, а общата стойност на плащанията по
кредита- 3326,28 лева. Кредита следвало да бъде върнат на 24 броя месечни
погасителни вноски- първите 23 в размер на 138,59 лева, а последната от 138,71
лева. Крайният срок за изплащане на всички задължения бил 26.11.2019г. На
11.07.2018г. „Банка ДСК” ЕАД прехвърлила на „Агенция за събиране на вземания”
АД вземанията си срещу В.Г.А. по договор за стоков кредит № 308885 от
26.11.2017г.
„Агенция за събиране на вземания” АД изпратило съобщение за извършената
цесия до длъжника с писмо, което се върнало с отбелязване „непотърсена пратка“.
Ищецът счита, че ответникът е нарушил задължението си да уведоми кредитора при
промяна на местоживеенето си и за това, цесията следвало да се счита за
съобщена. Длъжникът не е извършил плащане по предоставения паричен заем.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5763/2019г. за
следните суми:
-
2609,91 лева главница със законната лихва за периода от
30.09.2019г. до окончателното изплащане,
-
403,13 лева договорна лихва;
-
309,42 лева лихва за забава,
Oтветникът не бил открит и заповедта за изпълнение му била връчена по реда
на чл. 47 ал.5 от ГПК.
Съдът указал на ищеца да установи вземането си по исков ред, поради
което в настоящото производство се иска
установяване на вземането по заповедта за изпълнение.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът прави искане за постановяване на неприсъствено
решение. Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение по следните съображения: Ответникът не представя в срок
отговор на исковата молба и не се явява в първото заседание по делото, като не
прави искане то да се гледа в негово отсъствие. На страните са указани
последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в
съдебно заседание. Предявеният иск е вероятно основателен, тъй като е подкрепен
с писмени доказателства- договор за кредит, договор за цесия и съобщение за
цесията, което е връчено на длъжника заедно с книжата по делото. Предвид
изложеното съдът намира, че са налице всички предвидени в закона предпоставки
за постановяване на неприсъствено решение и молбата в този смисъл от страна на
ищеца следва да бъде уважена. Съгласно чл. 239 ал.2 от ГПК решението не се
мотивира по същество, а се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.
1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Предвид изложеното ответникът следва да заплати на ищеца 116,29 лева
разноски в заповедното производство, както и 354,07 лева разноски в настоящото
производство- 204,07 лева държавна такса и 150 лева възнаграждение за
юрисконсулт. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува вземане на “Агенция за събиране
на вземания” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4
против В.Г.А., ЕГН ********** с адрес ***, в размери както следва:
-
2609,91 лева главница със законната лихва за периода от
30.09.2019г. до окончателното изплащане,
-
403,13 лева договорна лихва за периода 26.12.2017г. до 11.07.2018г;
-
309,42 лева лихва за забава за периода 26.12.2017г. до
29.09.2019г,
които вземания са по договор за стоков кредит от 26.11.2017г. сключен между
„Банка ДСК” ЕАД и В.Г.А., като правата на „Банка ДСК” ЕАД по договора са
прехвърлени на “Агенция за събиране на вземания” АД по договор за цесия от 11.04.2018г, и за които вземания е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 5763/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА В.Г.А., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на “Агенция
за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Люлин 10”, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, етаж 2, офис 4 сумата 116,29 лева разноски по ч.гр.дело № 5763/2019г. на
Русенски районен съд, както и сумата 354,07
лева разноски по настоящото дело.
Решението не подлежи на обжалване.
Районен
съдия: /п/