РЕШЕНИЕ
№ 1575
гр. Варна, 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110106080 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Р. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** срещу „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. ***
Предявени са следните искове:
Отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че Р. И. Г., ЕГН: **********,
с адрес: гр. ***, не дължи на „*** ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, сумите по Изпълнителен лист от 24.06.2008г.,
издаден по ч.гр.д. № 3596/2008 по описа на Районен съд Варна, а именно:
сумата от 2 516,03 лева - главница; сумата от 3 956,63 лева - законна
лихва за периода от 18.06.2008г. до 15.05.2023г.; сумата от 215,01 лева -
договорна лихва за забава за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.;
сумата от 79,27 лева - такса за закъснение за периода от 07.11.2007г. до
16.06.2008г.; сумата от 56,21 лева -държавна такса; сумата от 124,31
лева - юрисконсултско възнаграждение като погасени по давност.
Осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено „***" ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Р. И. Г.,
1
ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, сума в размер на 879,69 лева получена
от ответника „***" ЕООД на отпаднало основание в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД 255/2008 по описа
на ЧСИ ***район на действие ОС ***
осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за да бъде осъдено „***" ЕООД, ЕИК: ***
със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *** сума в размер на 141,93 лева,
представляваща платени от ищеца разноски към съдебния изпълнител по
перемирано ИД 255/2008 по описа на ЧСИ ***, рег. № ***район на
действие ОС ***, с които ответникът-взискател неоснователно се е
обогатил за сметка на ищеца.
В исковата молба ищецът твърди, че срещу него е издаден Изпълнителен
лист от 24.06.2008г. по ч.гр.д. № 3596/2008 по описа на Районен съд Варна.
По силата на горепосочения Изпълнителен лист той е осъден да заплати
солидарно с М. Д.Р. следните суми на „***" АД:
- сумата от 2 516,03 лева /две хиляди петстотин и шестнадесет лева и три
стотинки/ - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
18.06.2008г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 215,01 лева /двеста и петнадесет лева и една стотинки/ -
договорна лихва за забава за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.;
- сумата от 79,27 лева /седемдесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки/ -такса за закъснение за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.;
- сумата от 56,21 лева /петдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ -
държавна такса;
- сумата от 124,31 лева /сто двадесет и четири лева и тридесет и една
стотинки/ -юрисконсултско възнаграждение.
С издадения Изпълнителен лист „***" АД образува изпълнително дело №
255/2008 по описа на ЧСИ ***, рег. № *** район на действие ОС ***, срещу
ищеца.
Впоследствие „***" ЕАД прехвърля вземането срещу ищеца и
солидарния длъжник на „***" ЕООД с Договор за цесия от 21.12.2009г.
Изпълнително дело № 255/2008 по описа на ЧСИ *** е образувано на
2
03.11.2008г. Срещу ищецът са предприети изпълнителни действия на
05.11.2018г. - наложен запор върху МПС и 13.11.2008г. - наложен запор върху
трудовото възнаграждение.
Последното валидно изпълнително действие срещу Р. Г. е от
13.11.2008г., с оглед на което изпълнителното дело се е прекратило по силата
на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 13.11.2010г.
ЧСИ обаче не е прекратил, а е продължил изпълнителното дело срещу
доверителя ми. Твърди се, че на Р. Г. незаконосъобразно е наложен запор на
банковата сметка в „***" АД на 22.01.2018г., от които запор са удържани
незаконосъобразно суми в периода 01.08.2018г. - 18.11.2019г. На 01.07.2021г.
е наложен запор върху МПС на ищеца. Изпълнителното производство
продължава и до момента и не е издадено постановление за прекратяване на
изпълнителното дело.
Твърди, че всички поискани и предприети изпълнителни действия след
13.11.2010г. са невалидни и не прекъсват сроковете на перемпция и давност
спрямо доверителя му, т.к. изпълнителното дело № 255/2008 по описа на ЧСИ
*** вече е било прекратено по силата на закона.
Твърди, че към датата на предявяване на настоящия иск, гореописаните
вземания по Изпълнителен лист от 24.06.2008г. по ч.гр.д. № 3596/2008 по
описа на Районен съд Варна, се явяват погасени по давност на основание чл.
110 от ЗЗД, съгласно който, с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.
111, б. „в" от ЗЗД, с тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви. В
случая, давността е изтекла за Р. Г. на 13.11.2013г. за главницата и за лихвите.
По изпълнително дело № 255/2008 по описа на ЧСИ *** е удържана сума
в размер на 1021,62 лева (хиляда двадесет и един лева и шестдесет и две
стотинки) за периода 01.08.2018г. - 18.11.2019г., видно от Сметка за размера
на дълга с изх. № 12500/24.04.2023г., издадено от ЧСИ***, рег. № ***.
Сумата е удържана след настъпването на перемпцията и е в резултат на
незаконосъобразно принудително изпълнение. От тази сума 879,69 лева е
преведена на ответника „***" ЕООД, а остатъкът от 141,93 лева е удържан за
такси към ЧСИ ***
Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните, че
Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. *** не дължи на *** ЕООД, ЕИК: ***,
3
със седалище и адрес на управление: гр. *** представлявано от Р. И.а М.-Т.
сумите по Изпълнителен лист от 24.06.2008г., издаден по ч.гр.д. № 3596/2008
по описа на Районен съд Варна:
- сумата от 2 516,03 лева /две хиляди петстотин и шестнадесет лева и три
стотинки/ - главница;
- сумата от 3 956,63 лева /три хиляди деветстотин петдесет и шест лева и
шестдесет и три стотинки/ - законна лихва за периода от 18.06.2008г. до
15.05.2023г.;
- сумата от 215,01 лева /двеста и петнадесет лева и една стотинки/ -
договорна лихва за забава за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.;
- сумата от 79,27 лева /седемдесет и девет лева и двадесет и седем
стотинки/ -такса за закъснение за периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.;
- сумата от 56,21 лева /петдесет и шест лева и двадесет и една стотинки/ -
държавна такса;
- сумата от 124,31 лева /сто двадесет и четири лева и тридесет и една
стотинки/ -юрисконсултско възнаграждение.
Иска се да бъде осъдено „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.***
сума в размер на 1021,62 лева, от която 879,69 лева получена от ответника
„***" ЕООД неоснователно в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение по ИД 255/2008 по описа на ЧСИ *** рег. № *** район на
действие ОС ***, а 141,93 лева, представляваща платени разноски към
съдебния изпълнител по ИД 255/2008 по описа на ЧСИ ***, рег. № ***, район
на действие ОС Варна, с които ответникът-взискател неоснователно се е
обогатил.
В законоустановения срок е постъпил отговор от ответното дружество.
В него се твърди, че предявените искове са неоснователни.
Срещу ищеца е образувано заповедно производство по ч.гр.д.
3596/2008г.на РС Варна, приключило с издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от дата 24.06.2008г., въз основа на които е образувано изп.
дело № 255/2008г. на ЧСИ ***
С молбата за образуване са поискани изпълнителни действия спрямо
4
длъжниците по ИЛ, предприети от ЧСИ.
Движението по изпълнителното дело прекъсва погасителната давност с
извършените или поискани конкретни изпълнителни действия.
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2022 г. по тълк. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК на ВКС, съгласно което, докато е траел изпълнителният процес
относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни
дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече
от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
По делото са извършени следните действия след 26.06.2015 г.:
На 06.12.20018г. - молба за извършване на справки с посочен
принудителен способ.
На 18.06.2021 г. - молба за извършване на справки с посочен
принудителен способ.
На 05.11.2021г. - молба за запор на конкретни банкови сметки.
На 11.04.2023 г. - молба за извършване на справки с посочен
принудителен способ
Дори да е настъпила перемпция по изпълнително дело в даден момент
или ЧСИ да е извършил нарушения, за които носи дисциплинарна
отговорност, то с поисканите и извършени конкретни принудителни действия
давността е прекъсната, тъй като давностният срок се приема, че започва да
тече от 26.06.2015г., в случай че не е налице по-късна дата. (Решение № 37 от
24.02.2021г. ВКС
Давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно - с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането на
взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съгласно
ТР №2/2015г. на ОСГТК на ВКС.
Твърди, че изпълняемото право (ликвидно и изискуемо притезание) и
правото на принудително изпълнение (правомощието да се изисква от органа
на принудителното изпълнение да предприеме действията, включени в
съответния изпълнителен способ) не са погасени. Ищецът дължи процесното
5
вземане.
Ищецът не оспорва неизпълнението си по сключен договор за кредит,
респ. по издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист, нито
дължимостта на сумата, а единствено липсата на притезателно право на
принудително изпълнение като същевременно са налице доказателства за
обратното.
Искът по чл. 55 от ЗЗД също се явява неоснователен доколкото
ответното дружество е получило сумите на валидно правно основание.
Иска се отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител, в
писмено становище поддържа предявения иск, съответно отговор на исковата
молба.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно
и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:
От събраните по делото писмени доказателства – изпълнителен лист от
24.06.2008 г. по ч.гр.д.№ 3596/2008г. на ВРС, 10 състав, молба с вх.№
2607/03.11.2008г., молба с изх.№ 3541/31.05.2011 г., подробна сметка за
постъпили и разпределени суми изх.№ 12500/24.04.2023г. заверено копие от
изп.д.№ 255/2008г. на ЧСИ *** се установява, че срещу М. Р. и ищеца е
издаден Изпълнителен лист от 24.06.2008г. по ч.гр.д. № 3596/2008 по описа на
Районен съд Варна.
По силата на горепосочения Изпълнителен лист той е осъден да заплати
солидарно с М. Д. Р. следните суми на „***" АД:
- сумата от 2 516,03 лева - главница, ведно със законната лихва върху
нея, считано от 18.06.2008г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 215,01 лева - договорна лихва за периода от 07.11.2007г. до
16.06.2008г.;
- сумата от 79,27 лева -такса за закъснение за периода от 07.11.2007г. до
16.06.2008г.;
- сумата от 56,21 лева -държавна такса;
- сумата от 124,31 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Сумите са дължими по договор за кредит №11/12361563 от 20.06.2006г.
6
и договор за поръчителство по него.
С издадения Изпълнителен лист „***" АД на 03.11.2008г. подава молба
до ЧСИ ***за образуване на изпълнително дело. На 04.11.2008г. ЧСИ ***
образува изпълнително дело № 255/2008 срещу ищеца и солидарния длъжник
Р. Г..
По изпълнително дело № 255/2008 по описа на ЧСИ И. С. са предприети
следните изпълнителни действия:
на 05.11.2008г. - наложен запор върху МПС на М. Р.
на 13.11.2008г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника Р. Г..
запор на банковата сметка на длъжника Р. Г. в „***" АД на 22.01.2018г.
запор на банковата сметка на длъжника М. Р. в ТБ „***" АД на
22.01.2018г.
На 01.02.2019г. е наложен запор върху трудово възнаграждение на
длъжника М. Р.
На 01.07.2021г. е наложен запор върху МПС на длъжника Р. Г..
На 04.05.2023г. е наложен запор на вземания на длъжника М. Д. и Р. Г.
към „***“ АД.
На 12.05.2023г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника М. Р.
На 18.01.2024г. е наложен запор върху вземания на длъжника Р. Г. към
„***“ АД.
Всяко едно от горепосочените изпълнителни действия са извършени по
молба на взискателя по изпълнителното дело.
„***" ЕАД прехвърля вземането срещу ищеца и солидарния длъжник на
„Е***" ООД с Договор за цесия от 21.12.2009г. На 31.05.2011г. „***" ООД
подава молба по изпълнително дело № 255/2008 по описа на ЧСИ *** за
конституирането си като взискател по делото.
На 20.04.2020г. по изп.дело постъпва молба от „***“ ЕООД с
уведомяване, че процесното вземане е цедирано с договор от 29.02.2016г. на
„***“ ЕООД.
Видно от подробна сметка за постъпили и разпределени суми по
изпълнително дело № 255/2008г. по описа на ЧСИ *** се установява, че по
делото са постъпили следните суми:
7
- 152.69 лв. — постъпила сума на 01.12.2008 г. от запор на трудово
възнаграждение във ***, от която:
- 134.69 лв. преведени на 03.12.2008 г. на взискателя ***
- 18.00 лв. преведени на 03.12.2008 г. г. по сметка на ЧСИ *** / т.9 от
ТТРЗЧСИ/;
- 165.47 лв. — постъпила сума на 01.08.2018 г. от запор на банкови
сметки в ТБ ДСК АД от която:
- 56.07 лв. преведени на 02.08.2018 г. на взискателя ***
- 107.00 лв. преведени на 02.08.2018 г. по сметка на ЧСИ *** / т.9, 26 от
ТТРЗЧСИ/;
- 0.80 лв. - пр. такса
- 1.60 лв. -д.т. БНБ
- 50.95 лв. — постъпила сума на 24.08.2018 г. от запор на банкови сметки
в ***, от която:
- 50.15 лв. преведени на 29.08.2018 г. на взискателя ***
- 0.80 лв. - пр. такса
- 331.67 лв. — постъпила сума на 27.05.2019 г. от запор на банкови
сметки в *** от която:
- 300.74 лв. преведени на 13.06.2019 г. на взискателя ***
- 30.13 лв. преведени на 13.06.2019 г. г. по сметка на ЧСИ ***/т. 26 от
ТТРЗЧСИ/:
- 0.80 лв. - пр. такса
- 473.53 лв. — постъпила сума па 18.11.2019 г. от запор на банкови
сметки в *** от която:
- 472.73 лв. преведени на 26.1 1.2019 г. на взискателя ***
- 0.80 лв. - пр. такса
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следите искове:
- Отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1 ГПК да бъде прието за
установено в отношенията между страните, че Р. И. Г., ЕГН: **********, с
8
адрес: гр. *** не дължи на „***, със седалище и адрес на управление: гр. ***,
сумите по Изпълнителен лист от 24.06.2008г., издаден по ч.гр.д. № 3596/2008
по описа на Районен съд Варна, а именно: сумата от 2 516,03 лева - главница;
сумата от 3 956,63 лева - законна лихва за периода от 18.06.2008г. до
15.05.2023г.; сумата от 215,01 лева - договорна лихва за забава за периода от
07.11.2007г. до 16.06.2008г.; сумата от 79,27 лева - такса за закъснение за
периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.; сумата от 56,21 лева -държавна
такса; сумата от 124,31 лева - юрисконсултско възнаграждение като погасени
по давност.
Осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено „*** със седалище
и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр. ***, сума в размер на 879,69 лева получена от ответника „***
на отпаднало основание в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение по ИД 255/2008 по описа на ЧСИ*** район на действие ОС
***
осъдителен иск по чл.59 ЗЗД за да бъде осъдено „*** със седалище и
адрес на управление: гр. ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********, с
адрес: гр.***, сума в размер на 141,93 лева, представляваща платени от
ищеца разноски към съдебния изпълнител по перемирано ИД 255/2008
по описа на ЧСИ ***, рег. № *** район на действие ОС ***, с които
ответникът-взискател неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Изменението в правната квалификация на предявените искове не
повлиява разпределената доказателствена тежест на страните по делото.
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден Изпълнителен
лист от 24.06.2008г. по ч.гр.д. № 3596/2008 по описа на Районен съд Варна, че
по изп.лист е образувано изп.д.255/2008г. на ЧСИ ***, че „***" ЕАД
прехвърля вземането срещу ищеца и солидарния длъжник на „***" ЕООД с
Договор за цесия от 21.12.2009г., че е настъпила перемпция по
изп.д.255/2008г. на ЧСИ ***, че на 13.11.2013г. вземанията по изп.д. са
погасени по давност, че по изпълнително дело № 255/2008 по описа на ЧСИ
*** след настъпилата перемпция е удържана сума в размер на 1021,62 лева за
периода 01.08.2018г. - 18.11.2019г., от които 879,69 лева е преведена на
ответника „***" ЕООД, а остатъкът от 141,93 лева е удържан за такси към
ЧСИ *** че ответника се е обогатил със сумата от 141,93 лева удържана от
9
ищеца за такси към ЧСИ ***
В тежест на ответника е да докаже, че трябва да докаже, че по
изп.д.255/2008г. на ЧСИ *** са извършвани посочените в отговора
изпълнителни действия.
Исковете са допустими, доколкото е налице висящо изпълнително
производство за събиране на процесните суми и взискателят не е
удовлетворен в цялост.
От приетото по делото копие на изп.д.255/2008г. на ЧСИ *** се доказа,
че срещу ищеца като солидарен длъжник с М.Р.е издаден Изпълнителен лист
от 24.06.2008г. по ч.гр.д. № 3596/2008 по описа на Районен съд Варна с
посоченото по-горе съдържание в полза на ***. Установи се, че по този
изпълнителен лист *** е подала молба на 03.11.2008г. до ЧСИ *** която на
04.11.2008г. е образувала изпълнително дело. Вземането по изпълнителния
лист е цедирано от *** АД на „***" ООД с Договор за цесия от 21.12.2009г.
Последното го цедира на 29.02.2016г. на „***
С Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г., основано на
нормата чл. 115, ал. 1 б. "ж" ЗЗД, че докато трае изпълнителния процес
относно вземането, давност не тече т.е. давността се спира.
Съгласно Тълкувателно решение № 3 28.03.2023 г. по т. д. № 3/2020 г.,
ОСГТК, ВКС, обаче, докато е траел изпълнителният процес относно
вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност
за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015
г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.
Вземанията, чието съществуване ищецът претендира да бъде отречено, се
погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок – чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Въз
основа на задължителните ТР 3/2023 г. и ТР 2/2015 г., съдът приема, че
началния момент, от който е започнала да тече давността за процесното
парично вземане е дата 26.06.2015 г. След датата 26.06.2015 г. от материалите
по приобщеното изпълнително дело, е установено несъмнено, че давността е
била прекъсвана с писмени искания от взискател и предприети изпълнителни
действия от ЧСИ - налагане на запори на МПС, трудови възнаграждения,
вземания към трети лица.
10
На основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното дело се прекратява
по силата на закона, ако взискателя не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години. В случая от приобщеното
изп.д.255/2008г. на ЧСИ *** се установява, че на 13.11.2008г. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника Р. Г., като следващото
изпълнително действие е извършено на 22.01.2018г. със запор на банковата
сметка на длъжника Р. Г. в „***" АД. Поради това изп.д.255/2008г. на ЧСИ
*** е прекратено ex lege на 13.11.2010г. Това от своя страна не води до
погасяването по давност на процесните вземания. Не води и до събирането
им, както и на събирането на такси от съдебния изпълнител от длъжника
ищец по настоящото дело на отпаднало основание. Това е така, поради
обстоятелството, че процесните вземания не са погасени по давност.
Събирането им от ЧСИ по перемирано изпълнително дело би могло да доведе
до дисциплинарна отговорност, но не и до неоснователност на събирането им.
С оглед на гореизложеното от 26.06.2015 г. когато е започвал да тече
петгодишния давностен срок, до датата на подаване на исковата молба в РС
Варна на 16.05.2023 г. независимо от перемпцията настъпила ех lege на
13.11.2010г., 5 годишния давностен срок не е изтекъл, поради което и
предявените искове се явяват неоснователни. Предприетите изпълни действия
чрез налагане на запори върху МПС, трудови възнаграждения и вземания към
трети лица на 22.01.2018г., 01.02.2019г., 01.07.2021г., 04.05.2023г.,
12.05.2023г., 18.01.2024г. срещу длъжниците по изп.дело са довели до
прекъсване на давността по процесните вземания на посочените дати и са
сложили начало на нов давностен срок, който не е изтекъл към момента на
подаване на исковата молба.
Процесните вземания като непогасени по давност са дължими от ищеца в
качеството му на солидарен длъжник. Поради това платените от ищеца суми
по изпълнителното дело включително и събраните му такси по него от 2018г.
до приключване на устните състезания са платени на съществуващо правно
основание – задължения по договор за кредит, по който той е бил поръчител и
ТТРЗЧСИ за реално извършени изпълнителни действия по изп.д.255/2008г. на
ЧСИ ***
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника се дължат разноски, но той не е поискал присъждане на такива,
11
поради което съдът не дължи произнасяне.
Ищецът е поискал присъждане на разноски, а процесуалния му
представител е поискал присъждане на възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ. Предвид изхода по делото на ищеца не се дължат разноски, а
на процесуалния му представител не се дължи възнаграждение.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
***срещу „*** ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление: гр. ***
иск с правно основание по чл.439, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
не дължи на „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** сумите по Изпълнителен лист от 24.06.2008г., издаден по ч.гр.д. №
3596/2008 по описа на Районен съд Варна, а именно: сумата от 2 516,03 лева -
главница; сумата от 3 956,63 лева - законна лихва за периода от 18.06.2008г.
до 15.05.2023г.; сумата от 215,01 лева - договорна лихва за забава за периода
от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.; сумата от 79,27 лева - такса за закъснение за
периода от 07.11.2007г. до 16.06.2008г.; сумата от 56,21 лева - държавна
такса; сумата от 124,31 лева - юрисконсултско възнаграждение като погасени
по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
срещу „***" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.***иск
с правно основание по чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъдено „***, със седалище
и адрес на управление: ***, да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес:
гр. ***, сума в размер на 879,69 лева получена от ответника „***" ЕООД на
отпаднало основание в резултат на незаконосъобразно принудително
изпълнение по ИД 255/2008 по описа на ЧСИ ****, район на действие ОС ***
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***
срещу „***, със седалище и адрес на управление: гр. *** иск с правно
основание по чл.59 ЗЗД за да бъде осъдено „****, със седалище и адрес на
управление: гр. *** да заплати на Р. И. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***,
сума в размер на 141,93 лева, представляваща платени от ищеца разноски към
12
съдебния изпълнител по перемирано ИД 255/2008 по описа на ЧСИ ***, рег.
№ ***, район на действие ОС ***, с които ответникът-взискател
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
13