РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. Шумен, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Петранка Б. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253600500226 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №1038/31.12.2024 г. по гр. д. №798/2022 г. ШРС отхвърлил предявените
искове по чл. 108 ЗС и чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено спрямо Р. В. Д., че Ю.
И. К. и Х. Х. К. са собственици на 30 кв.м. – реална част от поземлен имот с идентификатор
... по КККР на гр. Шумен, включваща: 1. заключена между т. 1, 11,10, 9 и представляваща
имот №9 по КРП на гр. Шумен от 1924 г., отразени в приподписаната от съда Комбинирана
скица (Приложение №3) от ДСТЕ и 2. повдигнати и защриховани в червено реални части от
имот №... по КРП на гр. Шумен от 1924 г., отразени в приподписаната от съда Комбинирана
скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснети в съседния поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на гр. Шумен и предаване на владението върху тази реална част.
Прекратил производството по предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за
признаване за установено спрямо Р. В. Д., че Ю. И. К. и Х. Х. К. са собственици на 1/2 ид. ч.
от 43 кв.м. придаваемо място по НА №156, том първи, дело №431/1960 г. на ШРС,
обозначено като повдигнато и защриховано в червено в придподписана от съда комбинирана
скица (Приложение 3) от ДСТЕ, и предаване на владението върху тази идеална част, както и
отстраняване на непълнота в КККР на гр. Шумен чрез нанасяне на описаните 43 кв.м. в
КККР на гр. Шумен, поради недопустимост. Присъдил на ответницата деловодни разноски в
размер на 5900 лв.
Ищците Ю. И. К. и Х. Х. К. обжалват решението САМО в частта, с която е
1
отхвърлен иска по чл. 108 от ЗС в установителната му част (съдържащ и искане по чл. 54,
ал. 2 от ЗКИР за установяване на грешка в КККР) за признаване за установено спрямо Р. В.
Д., че Ю. И. К. и Х. Х. К. са собственици на 2,3 кв.м. – представляваща повдигната и
защрихована в червено реална част от имот №8 по кадастрален и регулационен план на гр.
Шумен от 1924 г., отразена в приподписана от първоинстанционния съд комбинирана скица
(Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснета в съседния поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на гр. Шумен. Жалбоподателите намират решението в
обжалваната му част за неправилно, необосновано и противоречащо на материалния закон.
Правилно било прието от съда, че първият регулационен план от 1925 г. не е приложен. В
противоречие с установеното от вещото лице бил обаче изводът на съда, че със следващия
РП от 1958 г. регулационните граници на имота на ищците са променени, при което реалната
част от 2,3 кв.м. вече е част от имота на ответницата и че този РП е приложен, при което
регулационните граници се превърнали в имотни. Неправилен бил и изводът, че с плана от
1973 г. имотите на страните запазват кадастралните си граници. Невярна била и
фактическата констатация за действащия регулационен план и съответствието му с КККР.
По делото не били налице доказателства реалната част от 2,3 кв.м. да е била приобщена към
имота на ответницата било чрез прилагане на регулационен план, било чрез друг
придобивен способ. След като по делото било установено, че реалната част от 2,3 кв.м. е
била предмет на сделката, удостоверена с НА №186/1958 г., то в последяващите кадастрални
планове и одобрената КККР била налице грешка с неотразяването й в рамките на ПИ,
собственост на праводателите на ищците и техния наследодател. Молят решението в
обжалваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да
бъде уважен предявения иск по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР по отношение реалната част от 2,3
кв.м., представляваща повдигната и защрихована в червено реална част от имот №8 по
кадастралния и регулационен план на гр. Шумен от 1924 г., отразена в приподписаната от
първоинстанционния съд комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно
заснета в съседния поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на гр. Шумен. Претендират
присъждане на разноски за двете инстанции.
В проведеното открито съдебно заседание и в депозираните писмени бележки пред
въззивния съд жалбоподателите заявяват, че обжалват съдебното решение само по
отношение на един от предявените обективно съединените искове – претенцията им съдът
да установи погрешно отразени граници на поземления им имот. При завеждане на иска
разполагали с комбинирана скица, според която реална част от техния имот попадала в
имота на ответника: една реална част - под сграда ....3, която се ползвала от тях -
жалбоподателите и около 26-27 кв.м., която се владеела от ответницата, поради което
заявили претенцията си с правна квалификация чл. 54, ал. 2 от ЗКИР и чл. 108 от ЗС предвид
съдебната практика, че съдът сезиран с ревандикационен иск следва да се произнесе с
отделен диспозитив за принадлежността на правото на собственост на ищеца. В хода на
съдебното дирене се установило, че реалната част е 2,3 кв.м., попадаща под сграда ....., която
се владеела от ищците, поради което осъдителната част на иска за възстановяване на
владението не можело да се търси. В този смисъл искът им по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР бил
2
достатъчен за установяването на собствеността и отстраняването на грешката в КККР по
отношение на тази реална част.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК въззиваемата Р. В. Д. взема становище по жалбата.
Счита, че предявена по този начин жалба е недопустима, тъй като самостоятелен иск по чл.
54 ал. 2 от ЗКИР не бил предявяван. Основна правна квалификация на иска била по чл. 108
от ЗС, а произнасянето на съда по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР било необходимо само доколкото
имало заявено такова основание в обстоятелствената част и в петитума на исковата молба,
както и с оглед мотивите на ТР №8 от 23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС. От
друга страна, предметът иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР бил идентичен с предмета на
ревандикационния иск само в установителната му част, поради което обжалването на
съдебното решение по ревандикационен иск само в установителната му част било
недопустимо. Още повече, че не било обжалвано решението в отхвърлителната му част по
отношение иска по чл. 108 от ЗС и същото в тази част било влязло в сила. Поради това било
недопустимо да се обжалва решение отхвърлящо иск, разглеждан по делото единствено с
оглед обусловеността му от иска за собственост, който го поглъща и който също бил
отхвърлен, а решението по него вече се ползвало със сила на пресъдено нещо. Излага
подробно становище за неоснователност на жалбата по същество.
В проведеното открито съдебно заседание и в постъпилите писмени бележки пред
въззивния съд въззиваемата поддържа становището си за недопустимост на жалбата. Моли
съда да има предвид, че от същата става ясно, че се обжалва единствено иска с правно
основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР, но не и установителната част на иска по чл. 108 от ЗС.
Макар да била налице привидна идентичност по отношение предмета на двата иска в
установителната част по смисъла на ТР №8/2016 г. по т.д. №8/2014 г., то все пак се касаело
за два различни иска, с различно основание и различно искане. Ето защо изрично изразената
воля за обжалване на първоинстанционното решение по отношение иска по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР не следвало да се тълкува разширително, като се приеме, че въззивната жалба касае
установителната част на иска по чл. 108 от ЗС в противоречие с чл. 269 от ГПК. Тъй като
решението в отхвърлителната част по отношение иска по чл. 108 от ЗС било влязло в сила,
то счита за недопустимо да се пререшава спор по установяване на право, установено вече с
влязъл в сила акт. Ето защо за въззивницата липсвал правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение само по отношение на иска по чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. Дори да
се приемело, че жалбата е насочена и срещу решението на първоинстанционния съд в
отхвърлителната му установителна част на иска по чл. 108 от ЗС, то въззивното
производство също би се явило недопустимо, тъй като отхвърлителното решение в
отхвърлителната част по чл. 108 от ЗС било обвързано с отхвърлителното решение в
установителната му част (и обратно понеже то съставлявало две части на едно и също
неделимо решение), поради което в случай на отхвърляне на ревандикационен иск съдът
дължи произнасяне само с един общ диспозитив. Намира за лишено от правна логика
установяването на право, което не можело да бъде реализирано поради влязлото в сила
решение по ревандикационен иск в осъдителната му част.
3
Шуменският окръжен съд, като съобрази изложеното в исковата молба, петитума на
същата и постановеното съдебно решение, намира за неоснователно възражението на
въззиваемата страна за недопустимост на въззивната жалбата поради следното:
В съдебната практика след приемане на ЗКИР и ЗУТ и Тълкувателно решение
№8/23.02.2016 г. по т.д. №8/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че искът по чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР е иск за собственост с предмет реална част от урегулиран поземлен имот, която поради
непълнота или грешка в плана е заснета като част от съседен имот, по който са наведени и
обстоятелства за допусната грешка в кадастралната основа. Този иск може да бъде предявен
както като установителен иск, така и като осъдителен, тъй като след отмяна на ЗТСУ не е
необходимо първо да се изменя кадастралния план, респективно КК и ПУП, за да се
ревандикира спорната площ. Грешното заснемане в кадастралния план или в кадастралната
карта не е довело до промяна на правото на собственост. ПУП (ако не е такъв по чл. 16 ЗУТ)
също няма вещно действие. КК и ПУП не са променили и с изменението им няма да
променят правото на собственост. Поради това и предвид изясняване характера на иска за
установяване на грешка или непълнота като иск за собственост към настоящия момент, в т. 5
от тълкувателното решение е прието, че искът по чл. 53, ал. 2 изр. 2 ЗКИР /първоначална
редакция/, сега чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не е обуславящ по отношение на отделно предявения иск
за собственост на същия имот. Предметът на положителен установителен иск по чл. 124, ал.
1 от ГПК, респективно иска по чл. 108 ЗС в установителната му част е идентичен с иска по
чл. 54, ал. 2 от ЗКИР. И в трите хипотези се установява правото на собственост към
настоящия момент.
Предвид това и като съобрази обстоятелствената част и петитума на исковата молба,
съдът намира, че е предявен осъдителен иск по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР.
Съдът е разгледал и отхвърлил установителната и осъдителната част на този иск, макар
непрецизно да е посочил, че отхвърля предявените искове по чл. 108 от ЗС и чл. 54, ал. 2 от
ЗКИР. Предмет на делото по предявен иск с правно основание чл. 108 от ГПК е правото на
собственост на ищеца. Искът съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до
съда: искане да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху
процесния имот (а при наведено основание грешка или непълнота в ККК – и дали в КК
спорната площ е заснета погрешно в очертанията на имота на ответниците (при грешка) или
не е заснета (при непълнота) и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението
върху имота. За да бъде решен предявения с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на
тези две искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като
само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. Именно
защото искът за ревандикация се състои от две части, в случай че ищецът докаже да е
носител на претендираното право, но ответникът не владее имота, искът следва да се уважи
само в установителната част и да се отхвърли в частта за предаване на владението. Ето защо,
ако ищецът не може да претендира от ответника връщане на имота, това не го лишава от
правен интерес да иска установяване спрямо него със сила на пресъдено нещо на правото си
на собственост. В случая, при наличието на изричен диспозитив за отхвърляне на иска по
4
чл. 108 от ЗС, който ще обвърже ищците със сила на пресъдено нещо по отношение
принадлежността на правото на собственост, то правният им интерес от ревандикационния
иск в установителната му част е налице по отношение на ответника, който не владее имота
(ищците твърдят, че е установено в хода на процеса), но оспорва правото им на собственост.
В този смисъл ищците не могат да бъдат лишени от възможността да упражнят правото си
на обжалване на решението в частта, с която е отхвърлена претенцията им за установяване
на правото им на собственост и отмяната му и вместо това уважаване на претенцията им за
установяване спрямо ответниците със сила на пресъдено нещо на правото им на
собственост. В какъвто смисъл следва да се тълкува искането на въззивниците, доколкото
самостоятелен иск за признаване само на грешка в КК без произнасяне по принадлежността
на правото на собственост е недопустим, а с исковата молба същите изрично са заявили
искане да се признае правото им на собственост с наведено твърдение за наличие на грешка
в КК и предаване на владението. Със същата възможност разполага и ответникът при
постановено срещу него неблагоприятно решение по чл.108 от ЗС в неговата установителна
част. Не е спорно в процесуалната теория и практика, че искът по чл. 108 ЗС при
уважаването му е осъдителен. В този смисъл при отхвърляне на иска по чл. 108 от ЗС със
съдебното решение се установява, че ищецът не е собственик на спорната вещ и няма
притезание спрямо ответника за предаването й. Ето защо съдът приема, че въззивната жалба,
с която се иска отмяна на атакуваното решение в частта по отхвърления иск в
установителната му част за принадлежността на правото на собственост на реална част с
площ 2,3 кв.м. (при твърдения факт, че в хода на процеса е установено, че ответникът не я
владее) е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени
поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Съгласно нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №..., том ....,
дело №.... г. Й. К. К. е призната за собственик на недвижим имот, находящ се в землището
на гр. К....., а именно: къща със 182 кв.м. дворно място на ул. „....“ № ..., при граници: от
изток и север К. К. В., на запад - ул. „.....“, от юг - Е. Н. П..
Същата година, с нотариален акт за покупко-продажба №..., том ...., дело №... г. Й. К.
К. продава на И. В. С. следния недвижим имот: къща в гр. ...... със 182 кв.м. дворно място на
ул. „....“ № ...., при граници: от изток и север - К. К. В., на запад - ул. „...“, от юг - Е.Н. П., за
който имот се отрежда парцел ...-8 в кв. 119а, а при сегашни граници по плана: от север -
ул.“...., от изток - В. А. Ю., от юг - В. Н. А. и от запад – Д. Ц. Б..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба № ... том ..., per. № ..., дело № .... от ...
г., нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупно продажба № ..., том..., peг. № ...,
дело №.... г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупно-продажба № ...,
том..., peг. № ..., дело № . о...т ... г. всички по описа на нотариус с peг. № 024 на НК
5
наследниците на И. В. С. продават на ищеца Ю. И. К. следния недвижим имот: Дворно
място с площ 182 кв.м., заедно с изградената в имота къща, с административен адрес (към
датата на издаване на нотариалния акт): град ...., ул. „....“ № ..., при граници: от изток и север
-К. К. В., от запад- ул. „.“, от юг - Е. Н. П., за който се отрежда парцел .... в квартал ...., при
граници по плана (към датата на издаване на нотариалния акт): от север -ул. „...“, от изток -
В. А. Ю., от юг - В. Н. А. и от запад – Д. Ц. Б., както и подробно описаните в Нотариален
акт за собственост по регулация №..., том ..., дело №....г., издаден от Коларовградски народен
съд 1/2 ид. ч. от празно дворно място, с площ от 43 кв.м. в кв.95, при граници: от запад -
улица, от север - място на ГОНС, от изток - И.В. С., К. К. В. и от юг - място на ГОНС,
придадено към парцел ... ....,...., кв. 95 по плана на гр. ...., същите обозначени по
кадастралния и дворищно-регулационния план на града, одобрен през 1958 г. и като ПИ
№...., в кв. 580а по плана от, по плана от 1973 г. същите частично идентични с поземлен имот
с идентификатор .... с площ от 194 кв.м., с адрес град ..., ул. „...“№ ..., с трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), при съседи: .....,...... ....., заедно със застроените в него: сграда с идентификатор .....,
застроена площ 32 кв.м., брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда - еднофамилна,
сграда с идентификатор....., застроена площ 17 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: друг вид
сграда за обитаване, жилищна сграда - еднофамилна, сграда с идентификатор ....., застроена
площ 18 кв.м., брой етаж: 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване. Имотът е
придобит в режим на съпружеска имуществена общност, тъй към датата на съставяне на
акта ищецът е бил в брак с ищцата Х. Х. К., видно от удостоверение за сключен граждански
брак, издаден въз основа на акт за граждански брак №...../....... на ДЛГС при Община –
Шумен.
По силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
наследство и отказ от наследство №......., т. ....., дело №......г. по описа на ШРС, договор за
прекратяване на съсобственост по реда на чл. 36, ал., т. 2 от Закона за общинската
собственост и нотариален акт за покупко-проджба на недвижим имот №......г., т. ......, рег.
№......., дело №........г. на нотариус рег. №222, ответницата Р. В. Д. е придобила собствеността
върху поземлен имот с идентификатор ....., ведно с изградените в него сгради: сграда с
идентификатор ........, сграда с идентификатор ...... и сграда с идентификатор .....по КК на гр.
Шумен.
В първоинстанционното производство са назначена и приети СТЕ, повторна СТЕ и
допълнителна СТЕ.
Повторната и допълнителна СТЕ, неоспорени от страните, проследява подробно
регулационния статут на имотите и положението на границата помежду им по регулация и
по кадастрална карта.
Вещото лице установява, че при съставянето нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка от 1958 г. № ....., том ...., дело №...... е действал Кадастрален план
на квартал №...., гр. ...... (днешен гр. Шумен) от 1924 г. Месец по-късно, на дата 24.06.1958 г.,
влиза в сила Кадастрален и регулационен план на гр. Коларовград от 1958 г.; 2) При
6
съставянето на нотариален акт за покупко-продажба №....., том ...., дело ...... е действал все
още Кадастрален план на квартал №..., гр. ..... от 1924 г. Четири дни по-късно на дата
24.06.1958 г. влиза в сила Кадастрален и регулационен план на гр. ..... от 1958 г.; 3) При
съставянето на нотариален акт №....., том ....., дело №....г. за собственост върху недвижим
имот придобит по регулация, е действал е Кадастрален и регулационен план на гр. ....... от
1958 г.; 4) При съставянето на нотариален акт за покупко-продажба №...., том ...., рег. №....,
дело №....г. и на нотариалните актове за поправка на този нотариален акт, а именно
нотариален акт №...., том ......, рег. №....., дело №......г. и на нотариален акт №...., том ...., рег.
№....., дело №....г. на нотариус рег.№024 е действал и все още действащ Застроителен и
регулационен план на гр. Шумен от 1996 г. и влязлата в сила КККР от 2005 г. на гр. Шумен.
Вещото лице установява, че първият кадастрален и регулационен план на гр. Шумен е
одобрен през 1924 г. В този план имотът, описан в НА за покупко-продажба №....., том ....,
дело .....г., е отразен с пл. №.... и попада в парцел .... в кв. ....а, образуван от: част от имот с
пл. №8 с площ 168 кв.м., имот с пл. №9 с площ 31 кв.м. и част от имот с пл. №10 с площ 508
кв.м. Имотите, попадащи в УПИ ..... са изчертани на комбинирани скици Приложение 2 и 3
от ДСТЕ: имот 8 е с кадастрални граници по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9; имот 9 е с кадастрални
граници по т. 1, 9, 10 и 11, а имот 10 е с кадастрални граници по т. 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18,
19, 20, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10 и 11. Според вещото лице този регулационен план не е приложен.
Видно от комбинираните скици части от този имот, включително и претендираната реална
част от 2,3 кв.м. са в очертанията на поземлен имот с идентификатор ......., т.е. на ищците.
Вторият кадастрален и регулационен план на гр. Шумен е одобрен със заповед
№3726 от 24.06.1958 г. В него имотът на ищците е отразен с пл. №...., с площ 174 кв.м., а
този на ответницата с пл. №...., като по регулация са били включени в отреждането на
съсобствен парцел ....-.....,......... Според вещото лице имотите на ищците и ответницата
запазват кадастралните си граници. Видно от комбинираните скици реалната част от 2,3
кв.м., по отношение на която спорът е пренесен пред окръжния съд, остава в ПИ ....... Към
парцела има придаваеми части откъм страната на уличната регулация. Планът от 1958 г. е
приложен само по отношение придаваемото място с площ от 43 кв.м..
Третият кадастрален и регулационен план на кв......, гр. ..... е одобрен през 1973 г.
Имотът на ищците е отразен с пл. №...... с площ 169 кв.м., а този на ответницата – с пл. №......
и попадат в съсобствен парцел ІХ-....,..... Имотите на страните запазват кадастралните си
граници. В кадастралните граници на парцела е включено придаваемото място от
предходния план, видно от комбинираните скици от ДСТЕ.
Следващият застроителен и регулационен план на гр. Шумен е одобрен през 1996 г.,
който е действащ към настоящия момент. За имотите са отредени самостоятелни
урегулирани имоти – УПИ...-.... (на ответницата) и УПИ ...-.... (на ищците), като според
заключението на ВЛ дворищно-регулационните граници съвпадат с кадастралните граници.
Не са предвидени придаваеми части към имотите на ищеца и ответника.
Вещото лице е направило оглед и геодезическо заснемане на съществуващите
граници между ПИ ........... и ПИ....... (приложение 1 от ДСТЕ), при което установява, че
7
между двата имота има материализирана граница. Констатира, че на място съществува
ограда между двата имота, като имотите се владеят по действащата КК от 2005 г. и
действащия ЗРП от 1996 г..
Вещото лице установява, че закупеното с НА за собственост по регулация от 1960 г.
дворно място с площ 43 кв.м. е отразено в имотите на страните: 21 кв.м. попадат в ПИ .......
(на ответницата) и останалите 22 кв.м. попадат в ПИ ......(на ищците).
Според заключението на ДСТЕ реална част с площ 30 кв.м. (защриховани в зелено в
приложение №1 към исковата молба) съгласно плана от 1924 г. отговаря на имот с пл. №9 с
кадастрални граници по плана по т. 1, 9, 10 и 11 и попада изцяло в ПИ .... (на ответницата).
Описаният имот пл. №9 по плана от 1924 г. не е приложен към настоящия момент.
Установява, че реални части от поземлен имот пл. №8 попадат в границите на ПИ с
идентификатор .... с обща площ 4,4 кв.м. (2,3 кв.м., 1,9 кв.м. и 0,2 кв.м), показани в кръг в
квадратни метри с червен цвят и щриховка на комбинираната скица Приложение 3 от ДСТЕ.
Видно от скицата, не се застъпват с кадастралните граници на имот пл. №9 по плана от 1924
г. В съдебно заседание, на въпрос в комбинирана скица Приложение №3 от ДСТЕ върху
отбелязаните с червен пунктир места има ли разположена част от сграда, вещото лице Д.,
отговаря положително, като пояснява, че в имот .... е разположена сграда ...., но
щрихованата част от 2,3 кв.м. е под част от сградата.
Свид. Х. А. М., воден от ищците и без родство със страните, заявява, че познава
имотите на страните. Притежавал е имот, намиращ се в съседство на имота на ищците, който
е продал на бащата на ищеца. Сочи, че по част от границата между имотите на страните
имало и сгради. В имота на бай И. и леля Ж. (праводатели на ищците) отляво имало малка
къщичка, а отдясно, още като се влиза в имота имало тоалетна и стаичка, в която те
живеели. Не знае дали тоалетната стига до границата на имота към улицата и дали
границата на място е минавала по плана.
Свид. С. А. М., също воден от ищците и без родство със страните, сочи, че дядо му е
бил собственик на съседен имот - 158. Посещавал е много пъти имота на ищците. Описва, че
като се влезе в имота, в дясно от врата нямало постройки, а ограда, а в ляво имало тоалетна
и стая, долепени една до друга. Тоалетната навремето ползвал бай И., тогавашният
собственик на имота. Преди имало ограда, която минавала точно отзад (има предвид
сградите) и е била права линия, но не знае кога е махната. На предявената му комбинирана
скица Приложение №2 от ДСТЕ сочи, че стаята се намира в имот 159, в чупката между т. 8 и
9, а тоалетната се намирала по права линия и не стигала до улицата. Ответната страна
нямала достъп до там. Спомнял си, че те поискали разрешение от бай И. да си направят
тоалетна, която да долепят, който им разрешил. Споделя, че дядо му е имал съдебен спор за
част от имот 147 (сега на ответницата), който дядо му владеел, но в последствие предал
владението. Оказало се, че част от имот 147 е общинско място, което после било закупено.
Но 70-те години и каквото помни от детството си, между имот 147 и 149 нямало ограда.
Заявява, че тоалетната се намирала в имот 159 и се е владяла от собствениците на този имот.
Сочи, че имотът, владян от дядо му до 1985 г., бил обозначеният на показаната му скица
8
между т. 11, 1, 9 и 10.
Свид. Л. Д. Д., дъщеря на ответницата, заявява, че между имотите на страните е
имало ограда откъм улицата, а сега оградата отпред била премахната. Сочи, че частта от
имот 147, на предявената й скица заключена между т. 1, 9, 10 и 11 и обозначена с №9, те я
владеят откакто се помни. Тоалетната се намирала в имота на майка й, като между
тоалетната и улицата нямало постройки. Достъп до тази тоалетна имали собствениците на
имот 159 и те я ползвали. Вратата на тоалетната била откъм имота на ищците, а самата
тоалетната - в имота на ответницата. Оградата между имотите започвала от улицата, стигала
до тоалетната, стените на която играели роля на ограда и продължавала по стената на стаята.
Свид. Н. Б. Н., първи братовчед на ответницата, заявява, че е роден и живял десет
години в къщата, която се намира в имота на ответницата. В имота живеели свако му и леля
му, а след това ответницата. Описва, че откъм ул. „...“ е имало малка и голяма врата, до нея -
каменен зид около 3-4 метра и ограда на самия зид, тротоар и след това вратата. На
свидетеля е предявена скица Приложение №2 от ДСТЕ, като сочи, че имотът заключен
между т. 1, 9, 10 и 11 се владеел от свако му. До вратата имало тоалетна и навеси, а между
тоалетната и нямало нищо. Оградата между имот 159 и имота на свако му била нацяло. След
сайванта не си спомня как е продължавала оградата.
При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 54, ал. 2
от ЗКИР с наведени твърдения за грешка в КККР – реални части с обща площ от 30 кв.м.,
индивидуализирани в приложение №1 от исковата молба, от собствения на ищците имот,
били невярно нанесени в имота на ответницата. В последствие, след изслушване на
заключението на ДСТЕ, ищците са уточнили площта на претендираните реални части,
включително и на площта на реалната част от 2,3 кв.м., повдигнати и защриховани в червено
в приподписаната от първоинстанционния съд комбинирана скица Приложение №3 от
ДСТЕ. Настоящият състав споделя становището на първата инстанция, че това не променя
претенцията им, в какъвто смисъл е посочената от районния съд съдебна практика на ВКС.
Предмет на въззивната жалба е само решението в частта, с която е отхвърлена
претенцията с правно основание чл. 108 от ЗС вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР касателно
установяване правото на собственост на ищците върху реална част от 2,3 кв. м., повдигната
и защрихована в червено реална част от имот №8 по кадастрален и регулационен план на гр.
Шумен от 1924 г., отразена в приподписата от първоинстанционния съд комбинирана скица
Приложение №3 от ДСТЕ, поради което и само същата следва да бъде разгледана в
настоящото производство.
Ищците твърдят, че са придобили собствеността върху имота си, включително и
върху спорната реална част от 2,3 кв.м. въз основа на правна сделка. Позовават се на
описанието на имота им в първия нотариален акт за покупко-продажба №186, том II, дело
578/20.06.1958 г., според който И. В. С. е придобил къща в гр. .... с 182 кв.м дворно място на
ул. „...“ № ... при граници: от изток и север К. К. В., на запад ул. „.“, от юг Е. Н. П., за който
9
имот се отрежда парцел ...-....в кв. ....а. С оглед на това е необходимо да се изследва правота
на собственост върху спорната площ в полза на праводателите на ищците.
Установява се от заключението на повторната и допълнителна СТЕ, че към датата на
съставяне на нотариалния акт на 20.06.1958 г. е действал кадастрален и регулационен план
от 1924 г. Имотът, описан в нотариалния акт, е представлявал имот пл. №8 с площ от 168
кв.м., който съгласно Комбинирани скици (Приложение 2 и 3) е с кадастрални граници по т.
1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9. По този план за имот пл. №8 е бил отреден парцел ...-... в кв. ....а, в
който са включени част от имот с пл. №.... с площ 168 кв.м., имот с пл. №.... с площ 31 кв.м.
и част от имот с пл. №... с площ 508 кв.м. Става ясно от посочените скици, че реалната част
от 2,3 кв.м. е в кадастралните граници на имот пл. №8. Установява се, че този регулационен
план не е приложен.
При следващия регулационен план от 1958 г. имотите на страните запазват
кадастралните си граници, като по регулация са били включени в отреждането на общ
парцел...-...,.... Към парцела има придаваеми части откъм страната на уличната регулация,
като безспорно се установява от доказателствата по делото, че в тази част регулацията е
приложена и регулационната граница (в тази част) е станала имотна. По делото липсват
данни за изравняване на правата в създадения по регулация общ парцел, поради което съдът
приема, че в останалата част от УПИ регулацията не е приложена. От комбинираните скици
Приложение 2 и 3 от ДСТЕ става ясно, че реалната част от 2,3 кв.м. остава в кадастралните
граници на имот .... (на ищците).
В следващия план от 1973 г. имотите на страните са включени в отреждането на общ
УПИ ...-...,... и запазват кадастралните си граници по предходния план, като в кадастралните
граници на парцела вече е отразено придаваемото място от предходния план. Реалната част
от 2,3 кв.м. остава в кадастралните граници на имот .... Липсват данни за изравняване на
правата в създадения по регулация общ парцел, тоест регулацията да е приложена.
Граничната регулационна линия между двата парцела е по цифрите 7-8-4.
С действащия ЗРП от 1996 г. за имотите на страните са били отредени самостоятелни
поземлени имоти – УПИ ....-... (на ответницата) и УПИ ....-... (на ищците). Няма придаваеми
части между имотите, като дворищно-регулационинте граници съвпадат с кадастралните
граници. Според повторната и допълнителна СТЕ установените разлики са в рамките на
допустимата грешка съгласно Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието,
създаването и поддържането на КККР.
Граничната кадастрална линия в спорната част между двата имота по плана от 1925 г.
минава по т.1, необозначена точка и т. 9, върху който е одобрен РП от 1958 г. и остава
кадастрална граница и в следващите планове. Разминаването в местоположението на
границата е поради грешно нанасяне в кадастралната карта на сграда .... (под която попада
спорната реална част с площ 2,3 кв.м.), съгласно която имотната граница между двата имота
е по стената на сградата към имот ...., а не по външната стена на сградата към имот ....,
съответстващо и на владението на място. При тези данни и видно от отразеното в
комбинирана скица Приложение 3 на ДСТЕ, че реалната част от 2,3 кв.м. от поземлен имот
10
пл. №... по плана от 1925 г., показана в кръг в квадратни метри с червен цвят и щриховка,
попада в границите на ПИ ...., съдът намира за установено, че праводателите на ищците са
притежавали собствеността върху тази реална част. По делото се установява, че тази реална
част попада под изградената от праводателите на ищците тоалетна (попадаща под част от
нанесената в КК сграда с ид. .....). Горните обстоятелства, както и установеното от
свидетелите ползване на имотите, достъпът до тоалетната откъм имот .... и ползването й от
ищците и техните праводатели, което не се отрича от ответницата, обосновават извода, че
тази реална част е собственост на ищците, но неправилно е отразена в имота на
ответниците. При тези обстоятелства не може да бъде прието и възражението на ответника
за придобивна давност.
От изложеното следва извода, че искът по чл. 108 от ЗС във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
се явява основателен в установителната му част касателно реалната част 2,3 кв.м.,
представляваща повдигната и защрихована в червено реална част от имот №8 по
кадастралния и регулационен план на гр. Шумен от 1924 г., отразена в приподписаната от
въззивния съд комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснета в
съседния поземлен имот с идентификатор ....... по КККР на гр. Шумен.
В настоящия случай е налице грешка в одобрената кадастрална карта, изразяваща се
в това, че границата между имот с идентификатор ...., собственост на ищците и имот с
идентификатор ...., собственост на ответницата, не съвпада с кадастралната граница и
регулационната граница, в резултат на което площ от 2,3 кв. м. от имота на ищците е заснет
като част от имота на ответницата. Според установената практика на ВКС при уважен иск за
собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи
правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от
допусната в кадастралната карта непълнота или грешка - да се посочи и в какво се състои
същата. Съдебното решение, придружено от скица, изготвена от правоспособно лице, ще
бъде основание за изменение на кадастралната карта от органите по кадастъра, както и за
записване в кадастралния регистър на действителния собственик по реда на чл. 54, ал. 4 от
ЗКИР.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение, с което предявеният иск по чл.
108 от ЗС във вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР в установителната му част за признаване за
установено спрямо ответницата, че ищците са собственици на 2,3 кв.м. - реална част от
поземлен имот с идентификатор .... по КККР на гр. Шумен, повдигната и защрихована в
червено реална част от имот №... по кадастрален и регулационен план на гр. Шумен от 1924
г., отразена в приподписана от съда Комбинирана скица (Приложение 3) от ДСТЕ и
неправилно заснета в съседния поземлен имот с идентификатор ...... по КККР на гр. Шумен
е отхвърлен, следва да бъде отменено и постановено друго, с което да се признае спрямо
ответницата правото на собственост на ищците върху тази реална част и същата е
неправилно заснета в имота на ответниците.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в сила.
11
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на въззивниците (ищци) следва да се присъдят
разноски за първата инстанция. Ищецът е направил разноски в общ размер на 4275 лв. По
делото са предявени два ревандикационни иска. По единия иск производството е било
прекратено. Другият иск се уважава частично, поради което на ищеца се дължат половината
от направените разноски за този иск, които са в размер 1068,75 лв., поради което
първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му за разноските, които ищците
са били осъдени да заплатят на ответницата - за сумата над 4831,25 лв. до 5900 лв. /за
1068,75 лв./.
С оглед основателността на въззивната жалба и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
въззиваемата дължи на въззивниците извършените деловодни разноски за въззивното
производство в размер на 1550 лв..
Воден от горните мотиви, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА решение №1038/31.12.2024 г. по гр. д. №798/2022 г. по описа на
Районен съд – Шумен САМО в частта, с която е отхвърлен предявения иск по чл. 108 ЗС във
вр. с чл. 54, ал. 2 от ЗКИР за признаване за установено спрямо Р. В. Д., че Ю. И. К. и Х. Х. К.
са собственици на 2,3 кв. м. – реална част от поземлен имот с идентификатор .... по КККР на
гр. Шумен, повдигната и защрихована в червено реална част от имот №.... по кадастрален и
регулационен план на гр. Шумен от 1924 г., отразена в приподписаната от съда Комбинирана
скица (Приложение №3) от ДСТЕ и неправилно заснети в съседния поземлен имот с
идентификатор ....по КККР на гр. Шумен, както и в частта, с която Ю. И. К. и Х. Х. К. са
осъдени да заплатят на Р. В. Д. разноски по делото - за сумата над 4831,25 лв. до 5900 лв. и
вместо тази част ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено спрямо Р. В. Д., ЕГН**********, адрес: гр. Шумен, ул.
“...“ №..., вх. ..., ет. ..., ап. ..., че Ю. И. К., ЕГН **********, адрес: гр....., ул.“....“ №... и Х. Х.
К. ЕГН **********, адрес: гр. ..., ул.“....“ №..., ет...., ап. .., са собственици, на твърдяното
основание – договор за покупко-продажба, на 2,3 кв.м. – реална част от поземлен имот с
идентификатор ... по КККР на гр. Шумен, повдигната и защрихована в червено реална част
от имот №... по кадастрален и регулационен план на гр. Шумен от 1924 г., отразена в
приподписаната от съда Комбинирана скица (Приложение №3) от ДСТЕ неразделна част от
решението и която реална част е погрешно отразена в съседния поземлен имот с
идентификатор .... по КККР на гр. Шумен.
В останалата, необжалвана част, решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА Ю. И. К. и Х. Х. да заплатят на Р. В. Д. деловодни разноски в размер на
1550 лева за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13