РЕШЕНИЕ
№ 186
гр. Б.град, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Атанас Иванов
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Гражданско дело № 20241210101648 по описа
за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от Б. Г. С., ЕГН **********, чрез
родителите Н. И. С. и Г. Б. С. против Община Б.град, представляван от кмета на общината.
Твърди се, че на 01.05.2024 г., около 15:00 ч., в гр. Б.град, кв. Еленово, ул.
„Делвинска“, детето Б. Г. С., ЕГН ********** е излизало от вкъщи, когато била нападната от
3 бездомни и агресивни кучета. Твърди се, че Б. силно се изплашила и не успяла да побегне,
при което паднала на земята, кучетата започнали да я дърпат и хапят за дрехите. Твърди се,
че детето е започнало да вика за помощ, но никой не се е отзовал. Поради огромната уплаха,
Б. веднага звъннала на майка си, като случилото се детето Б. Г. С. преживяла и продължава
да претърпява неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страх и безпокойство от
случилия се инцидент, който е в резултат бездействието на ответника.
Твърди се, че от тази ситуация детето Б., както и нейните родители се чувстват
обезпокоени и притеснени, тъй като както към датата на инцидента, така и към настоящия
момент тя усеща уплаха, не иска да излиза сама, усеща тревожност и страхова напрегнатост.
Навежда се, че изтърпените от нея - страх за живота, уплаха и стрес, са неоценими, като без
какьвто и да е повод от нейна страна, е засегната личната й неприкосновеност. Поддържа се,
че причинените страх за живота, уплаха и стрес са несъизмерими с пари, поради което
нейните родители и определят обезщетението за причинените й неимуществени вреди,
изразяващи се в уплаха, не иска да излиза сама, усеща тревожност, страхова напрегнатост и
стрес, които са в причинно-следствена връзка от виновното бездействие на ответника
Община Б.град, ЕИК *********, административен адрес в гр. Б.град, пл. " Г. Измирлиев " №
1, представлявана от Кмета на Общината, изразяващо се в липса на мерки за
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни в размер на 15
1
000.00 /петнадесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва от депозиране на настоящата
искова молба, до окончателното изплащане на сумата, както и сторените разноски.
Твърди се, че 13.05.2024 г., тъй като били силно притеснени от психическото и
емоционално състояние на Б., извършили психилогично изследване на детето, като посетили
д-р Г. Ст.. След беседата с Б. д-р Ст., направила следното заключение и препоръки, а именно
- . ..Наличие на леко завишена тревожност и страдание в отговор на травматичното
събитие. Динамиката на очертаните негативни преживявания при Б. /уплаха, леко завишена
ситуативна тревожност, страхова напрегнатост/, биха могли да се интерпретират в контекста
на преживяната стресова реакция. Следва да се обмисли продължаване на специализирана
помощ и подкрепа, в частност психотерапия /интервенция при преживяване на травма/за
облекчаване на появилия се дискомфорт, като това би подпомогнало и бъдещото й
когнитивно, личностово, социално и емоционално развитие....”
Прави се довод, че това заключение на д-р Ст., очертава едно по- продължително
лечение за детето, което е вследствие от претърпения от нея инцидент с глутницата
безпризорни кучета.
Навежда се, че съгласно чл. 51 от ЗЗД виновният за непозволеното увреждане дължи
пълна обезвреда за щетите, вкл. неимуществени, причинени на пострадалия. Последните
съставляват промяна чрез смущение, накърняване и унищожаване на благата на човека,
представляващи негови права, телесна цялост и здраве. Прави се довод, че в случая на
детето Б. са причинени телесни увреждания, като от представените с настоящото искова
молба писмени доказателства се установява, че те са свързани с изпитването на болки и
физическия дискомфорт. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за причинените от деликта
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Както се подчертава и в
Постановление № 4 от 23. XII. 1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства.
Поддържа се, че в настоящия случай вредите са причинени от бездействието на
ответника Община Б.град, чието бездействие е противоправно. В Глава Пета от Закона за
защита на животните (ЗЗЖ) са предвидени редица задължения на общинските органи за
овладяване популацията на безстопанствените кучета, като несъмнено целта на закона е
подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, тъй като са
заплаха за живота и здравето на хората. С оглед на това законът предвижда, че общинските
власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета чрез залавянето,
кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и настаняването им в
изградени и стопанисвани от тях приюти (чл.41 - чл.47 от ЗЗЖ). Твърди се, че в настоящия
случаи е безспорно, че детето е било нападнато и ухапано от глутница безстопанствени
кучета. В случая ответникът Община Б.град не е изпълнила нормативните си задължения
въведени от Закона за защита на животните. Анализът на законовата уредба сочи по
недвусмислен начин, че основната мярка за надзор е именно настаняването на кучетата в
приюти - чл. 41, ал. 1 от ЗЗЖ, като само по изключение се допуска кучетата да бъдат
2
връщани на местата, от които са взети - чл. 47, ал. 3 от ЗЗЖ. В Решение № 488 от
07.02.2012г. на ВКС по гр.д. № 988/2010г., IV г.о. се приема, че когато общината не
предприеме предписаното от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, то тя дължи обезщетение. В този смисъл е и Решение №
383 от 27.07.20Юг. на ВКС по гр.д. № 424/2009г. IV г.о.
Твърди се, че в настоящия случай, глутницата безстопанствени кучета са се намирали
в жилищен район и Общината е следвало да предприеме мерки за ограничаване на тяхната
популация или настаняването им в приют, предвид, че района е жилищен.
Прави ищецът искане пред съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5
000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
представляващи болки, страдания и стрес от ухапвания от безстопанствени кучета на дата
01.05.2024 г., които причинили на ищеца, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
01.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и претендира сторените по делото
разноски.
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото – спорното материално право е правото на увредения да иска
обезщетение за вредите – неимуществени, от възложителят, който зле е избрал или зле е
надзиравал изпълнителя при възлагане на работа, която правна квалификация е чл. 49, ал. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД; по втория иск това е правото на вземане за лихви, която
правна квалификация е чл. 86 ЗЗД.
Ответникът Община Б.град, представлявана от Кмета, в срока за подаване на отговор
на исковата молба, е подал такъв, в който навежда, че оспорва предявения иск по
допустимост и основателност.
Навежда се, че за да е основателен искът по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите (ЗЗД) следва да се докаже по безспорен начин кумулативното наличие на
следните предпоставки: възлагане на работа на друго лице; вреди, причинени при или по
повод изпълнението на гази работа.
Навежда се, че в конкретния случай следва по безспорен начин също да се докаже
бездействието на Община Б.град, както и че лицето на което е възложена работата -
Общинско предприятие (ОП) „Общински приют за безстопанствени животни“ - гр. Б.град,
не е самостоятелно и не може само да взима решения. Другият факт, който следва да бъде
доказан е, че кучето което се твърди, че е ухапало ищцата е безстопанствено.
Поддържа се, че с представените доказателства не се доказват по никакъв начин тези
предпоставки. Също така липсва каквото и да е доказателство или доказателствено искане
относно установяване на причинно-следствената връзка между ухапването и настъпилите
вреди. Съгласно практиката на Върховен съд (ВС) и Върховен касационен съд (ВКС), за
разлика от вината, причинно-следствената връзка при деликта следва да се докаже.
Навежда се, че Община Б.град е предприела и регулярно предприема всички
предписани от Закона за защита на животните мерки и действия, с цел ограничаване на
3
популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни. Твърди се, че в зпълнение на нормативните изисквания на
територията на община Б.град е изграден Приют за безстопанствени животни, за който има
издадени следните удостоверения: - Удостоверение №85/07.11.2016 г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Б.град за вписване в
регистъра на ветеринарните лечебни заведения при ОДБХ -- Б.град на ветеринарно
медицинско заведение, представляващо ветеринарна амбулатория - II категория,
собственост/право на ползване на Община Б.град, находящ се в с. Покровник, общ. Б.град,
поземлен имот №000601, с уникален регистрационен №0192081, ведно с Приложение към
него за регистрирани ветеринарни лекари, работещи във ветеринарномедицинско заведение;
- Удостоверение за регистрация на животновъден обект .№ 1062/09.11.2016 г., издадено от
Директора на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Б.град, удостоверяващо, че
животновъден обект: приют за безстопанствени животни, предназначен за отглеждане на
кучета, с капацитет 30 бр., със собственик/ползвател Община Б.град, находящ се в имот
№000601, землището на с. Покровник, общ. Б.град, отговаря на ветеринарномедицинските
изисквания и е вписан в регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ - Б.град с
ветеринарен регистрационен №2708- 0126. Твърди се, че с Нотариален акт №193. том II, per.
№8237, дело №297 от 2015 г. по описа на Нотариус Красимира Минкова, с per. №415 на НК
на Република България, вписан в Служба по вписвания при Районен съд - Б.град, под Акт
№182, том XIX, дело №2227/2015 г., вх. per. №5453 от 16.11.2015 г., „Биострой“ ЕООД, в
качеството на учредител-собственик, в изпълнение на Решение № 9 по Протокол №1 от
30.01.2015 г. на Общински съвет - Б.град, учредява в полза на Община Б.град, в качеството й
на приемател-ползвател, вещно право на ползване, върху собствените на дружеството
имоти, находящи се в землището на с. Покровник. общ. Б.град, а именно: Сграда, с
предназначение „Приют за безстопанствени животни“, състояща се от Административно-
битова част и сграда за настаняване на кучета, с РЗГ1 383,89 кв. м., както и прилежащия към
този обект терен, с площ от 1 634 кв. м., които прилежащ терен представлява 1634/73715 ид.
ч. от собствения на учредителя поземлен имот №000601, землището на с. Покровник, общ.
Б.град, с площ от 73,715 дка.
Твърди се, че с Решение №267 по Протокол №8 от 25.06.2021 г„ Общински съвет -
Б.град създава Общинско предприятие „Общински приют за безстопанствени животни“ и
приема Правилник за организацията и дейността му, като в периода от регистриране на
приюта до създаване на Общинското предприятие, изпълнявайки стриктно задълженията си
по закон, Община Б.град е провеждала обществени поръчки по реда на ЗОП за възлагане на
услугите, свързани с намаляване на популацията на безстопанствените кучета и
предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни, при
съобразяване със Закона за ветеринарномедицинската дейност, Закона за защита на
животните, Общинската програма за овладяване на популацията на безстопанствени кучета
и действащото в страната законодателство.
Навежда се, че в изпълнение на разпоредбите на чл. 40. ал. 3 и ал. 4 от Закона за
4
защита на животните, с Решение № 384 по Протокол № 47 от 26.11.2020 г., Общински съвет -
Б.град е приел Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на
територията на община Б.град, обхваща периода 2020 - 2023 г. В изпълнение на приетата
Програма, Община Б.град съвестно и полагайки дължимата грижа за изпълнение на своите
нормативно установени задължение е предприела редица действия за овладяване
популацията на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на
кучетата към хора или животни на своята територия.
В подкрепа на това твърдение, представя Регистър по чл. 44 от ЗЗЖ за 2023 г. и 2024
г., съставени от Общинско предприятие „Общински приют за безстопанствени животни“, в
които е отразена цяла информация за настанените в Приюта безстопанствени кучета, които
са кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс през съответната година.
Прави се довод, че при настаняване на куче в Приюта се попълва регистър, в който се
описва мястото на залавяне, как го и индивидуалните белези на конкретното животно.
Наличната информация за всяко настанено животно се съдържа в „ЧИП“ с номер,
съответстващ с поставената ушна марка. Напускането на куче от Приюта, се осъществява по
следните причини: при осиновяване и когато е изчерпан задължителния престой, по време
на който същото е обезпаразигено. кастрирано и е извършена преценка относно поведението
на животното, във връзка със задължението по чл. 50, т. 2 от ЗЗЖ.
Навежда се, че от приложените към отговора на исковата молба доклади и
преброителни карти, в изпълнение на изискванията на Наредба №4 от 01.02.2021 г. за
прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност, в края на 2021 г., Община Б.град е организирала
преброяване на кучетата на своята територия. В изпълнение на нормативните изисквания, в
периода септември - ноември през текущата година, Община Б.град планира извършване на
ново преброяване на безстопанствените кучета. Съгласно разпоредбата на чл. 40. аз. 4 от
ЗЗЖ. Кметовете на общини ежегодно до 1 март внасят отчет за изпълнение на програмата за
изпълнение на националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета до изпълнителния директор на Българска агенция по безопасност на храните.
Община Б.град изпълнява и това свое задължение - с Писмо с изх. №07-00-6/08.02.2024 г..
Кметът на община Б.град е внесъл отчет за 2023 г. до Директора на ОДБХ - Б.град.
Твърди се, че са изпълнени всички нормативно установени задължения, свързани с
овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията община Б.град, като е
приложена Справка - разходи, изготвена от ОП „Общински приют за безстопанствени
животни“, от която са видни освен разходите направени за приюта през 2023 г. и до
30.06.2024 г„ но и броят кастрирани и върнати по места кучета, броят преминали през
приюта кучета, а така също и осиновените такива. Забелязва се положителна тенденция на
нарастване броя на осиновените безстопанствени кучета, като за периода 01.01.2023 г. -
31.12.2023 г. осиновени са били 23 кучета, а за периода 01.01.2024 г. - 30.06.2024 г. техният
брой е почти 3 пъти повече - 66 кучета.
5
Навежда се, че с цел предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хората
или животните, ОП „Общински приют за безстопанствени животни“ сключило договор с
зооинженер Хр. Огн., въз основа на който, с оглед специалните знания на Огн., при
необходимост да извършва дейности по наблюдение на кучета и даване на експертно мнение
за поведението им, когато има агресивни прояви, обективирано в етологична експертиза.
Изложеното по-горе се подкрепя и от приложения Регистър - Дневник на приетите,
настанени и освободени животни, съгласно чл. 126, ал. 1 от Наредба №41 от 10.12.2008 г. за
изискванията към обекти, в които се отглеждат, развъждат и/или предлагат домашни
любимци с цел търговия, към пансиони и приюти за животни, за периода от 21.11.2023 г. до
настоящия момент.
Твърди се, че Община Б.град разработи и внесе за приемане в Общински съвет -
Б.град Програма за изпълнение на национална програма за овладяване популацията на
безстопанствени кучета на територията на община Б.град и План за действие, видно от
приложеното Предложение е изх. №60-00-357/14.07.2024 г. от Кмета на Община Б.град,
публикувано на официалната интернет страница на Общинска администрация - Б.град, като
е дадена възможност на заинтересованите лица в производството по издаване на акта да
отправят писмени предложения, становища и възражения по така предложения проект.
Отделно от това, за дейността на Приюта има и Правилник за вътрешния ред на „Общински
приют за безстопанствени животни“, гр. Б.град, утвърден от Кмета на Община Б.град и
Директора на ОБДХ Б.град, който стриктно се спазва и благоприятства ефективната работа
на служителите в общинското предприятие.
Поддържа се, че че съгласно трайно установената и непротиворечива практика на
Върховния касационен съд на Република България, при деликта, когато едно лице действа и
от това действие последват вреди, то дължи обезщетение, ако действието му е
противоправно, като вината се предполага. Когато едно лице бездейства и от това
бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които
е било длъжно да извърши. Предприело ли е с дължимата грижа предписаните от закона
действия, лицето не отговаря за вреди, дори тези действия да не са дали очаквания резултат.
Общините са длъжни да изпълняват правомощията си, защото така те постигат целта на
закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато Общината не
предприеме предписано от закона действие или го предприеме, без да положи дължимата
грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. Ако предписаното от закона
действие е предприето с дължимата грижа и въпреки това настъпят вреди, Общината не
дължи обезщетение, какъвто безспорно е и настоящия случай.
Прави се довод, че Община Б.град изпълнява съвестно, отговорно и полагайки
дължимата грижа, всички предписани от закона действия, с цел овладяване на популацията
на безстопанствените кучета и предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към
хора или животни, поради което дори и действително нараняването на ищцата да е
причинено от безстопанствено куче, то на Община Б.град няма как да бъде вменена вина за
противоправно бездействие. В случая вменените по закон задължения на Община Б.град са
6
изпълнени, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността на Общината за
инцидента по така предявения иск. В случая липсват основания за предявяване на иска
именно срещу Община Б.град, тъй като е необходимо да бъде установено по безспорен
начин противоправното поведение на неин служител, вредата, както и възлагане на работа и
причиняване на вредата при или по повод възложената им работа. Отговорността по чл. 49
от ЗЗД възниква за лицето, което е възложило работата другиму, когато вредите са
причинени виновно от лицето, на което е възложена работата чрез действия, които
съставляват извършване на възложената работа или чрез бездействие за изпълнение на
задълженията си, които произтичат от закона, техническите и други правила или от
характера на работата. В тази насока е Решение № 488 от 07.08.2012 г. на ВКС, IV ГО по гр.
Д.№ 899/2010 г..
Оспорва се твърдението, че ищеца е била ухапана от безстопанствено куче, тъй като в
настоящия случай от представените доказателства не се установява по безспорен начин, че
собственик на кучетата е Община Б.град, както и че кучетата се намират под надзора на
Общината и че настъпилите неимуществени вреди - болки и страдания, са в резултат на
ухапване от именно такива животни. Посочените в исковата молба кучета, които се твърди,
че са нападнали ищеца, не са индивидуализирани и не са посочени конкретни белези и/или
характерни особености, с които да се докаже по безспорен начин, че те са безстопанствени и
попадат под грижите и надзора на Община Б.град. От описаната в исковата молба
фактическа обстановка не става ясно как е установено, че въпросните кучета са бездомни.
Това твърдение не е подкрепено с доказателства и не е безспорно установено, а единствено
представлява предположение. Фактът, че на пострадалото лице не е известен собственикът
на животните, извършили нападението, не следва да е основание за отправяне на
претенцията към Община Б.град. Не следва единствено поради причината, че не се знае кой
друг следва да носи отговорността, да се ангажира тази на Община Б.град.
Сочи се, че след извършена справка за постъпили сигнали на горещия телефон в
Община Б.град и в „Регистър за сигнали на граждани, относно безстопанствени животни на
територията на община Б.град", воден от Директора на ОП „Общински приют за
безстопанствени животни" гр. Б.град, се установило, че на посочените в исковата молба ден
и час - 01.05.2024 г„ около 15:00 ч. няма постъпил сигнал за нападение или ухапване от
кучета.
С оглед гореизложеното, претендираните вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, счита за
неоснователни и недължими от Община Б.град.
При евентуалност се прави възражение за прокемерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. /пет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено
увреждане, настъпили в следствие нападение от безстопанствени кучета, изразяващи се във
физическа болка и душевни страдания, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 01.05.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, тъй като е
7
необосновано високо, несъответстстващо на претърпените болки, страдания и негативни
емоционални преживявания, поради което оспорва предявения иск и по размер.
Справедливостта като критерий за определяне паричния екенвгпет па моралните вреди,
включва винаги конкретни факти, относими към стойността. П този смисъл,
справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. Тя се извежда от
преценката на конкретни обстоятелства, коиго носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждането, продължителност на лечението, начин и обстоятелства, вследствие,
на които е получено, вредоносни последици и тяхната продължителност, допълнителното
влошаване състоянието на здравето и др. Нрет^нднгечпят размер на неимуществени вреди
не е доказан и не е съобразен с характера i степента на уврежданията. В конкретния случай
периодът на физическо и психическа; възстановяване на ищцата не е продължителен.
Опасност за живота и здравето па нищата не е налице, което обстоятелство следва да се има
предвид от съда при определяне размера на предявения иск, в частта за неимуществени
вреди.
Прави искане за присъждане на разноски по делото.
В съдебно заседание, ищецът не се явява лично, взема становище по иска чрез
процесуален представител.
Ответникът делегира процесуален представител, който изразява становище, като
оспорва иска, представя доказателства.
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
От писмените доказателства се установява, че на 13.05.2024 г. на ищеца Б. С. е
извършено психилогично изследване от д-р Г. Ст.. След беседата с Б. д-р Ст., направила
следното заключение и препоръки, а именно - ...Наличие на леко завишена тревожност
и страдание в отговор на травматичното събитие. Динамиката на очертаните негативни
преживявания при Б. /уплаха, леко завишена ситуативна тревожност, страхова напрегнатост/,
биха могли да се интерпретират в контекста на преживяната стресова реакция. Следва да се
обмисли продължаване на специализирана помощ и подкрепа, в частност психотерапия
/интервенция при преживяване на травма/за облекчаване на появилия се дискомфорт, като
това би подпомогнало и бъдещото й когнитивно, личностово, социално и емоционално
развитие....”.
За изясняване на спора от фактическа страна, по делото са ангажирани гласни
доказателства, чрез разпита на свидетели.
В показанията си свидетеля М., баба на ищеца, сочи, че на 01.05.2024 година се случило
ухапването от куче на ищеца. Сочи, че майката на ищеца се обадила на свидетеля, че Б. С. е
нападната от кучета. Свидетеля отишла да я посрещне на ЗМК. Тогава Б. С. била много
изплашена, треперела, това се случило около 15.00 часа, тя показала на свидетеля къде са я
8
одраскали кучетата – на крачето имало червено, а по панталона се личали зъби. Била много
изплашена и разказала как са я нападнали кучетата, че там имало жена, която не й е
помогнала, а е започнала да й вика стига е крещяла. Това е била непозната жена, която си е
водила друго кучи и изобщо не й е помогнала. Ищеца е разказала това на свидетеля, като
кучетата са били три. Едното е било по-голямо, а другите са били по-малки. Ищеца
споделила на свидетеля, че по-малките кучета са я нападнали. Когато отишла при Б. след
инцидента кучетата ги нямало там. Като я взела от ЗМК я откарала вкъщи и се обадила на
майката на ищеца, че я е прибрала. Започнала свидетеля да успокоява ищеца, защото била
много изплашена, плачела и я напръскала с вода по лицето. Когато вървяли към вкъщи
срещнлиме други кучета и тя се разплакала отново от страх. Тя била много притеснена
тогава дори плачела и по телефона, когато се чули била много притеснена. Отвели детето на
лекар, тогава било почивен ден, давали й обезболяващи, после я били отвели на психиатър,
защото била много изплашена и да й се помогне. Уплахата се изразявала в това, че не смее
да ходи сама и до ден днешен ходи свидетеля да я изпраща до спирката и я посреща. Още се
притеснява и се страхува. Сочи свидетеля, че след инцидента с Б. майка й и баща й се били
обадили в Общината и са се свързали с този, който се занимава с кучетата. Все още не са
предприети мерки с тези кучета, те си се разхождат. Има кучета на денонощния, при
басейна, където е и там има. Когато е ходила свидетеля да посреща по-голямата внучка,
когато е тъмно те са там. При разходките с Б. не са ги виждали тези кучета. Преди инцидента
Б. си излизала навън сама, но пак си я е било страх от кучета, но не е имало такъв инцидент
като този, излизала си с приятели. Свидетеля сочи, че не знае на коя улица е настъпил
инцидента, но знае, че е при денонощния магазин в ж.к. „Еленово“. Б. само казала, че едното
куче е било голямо, а двете са били по-малки.
Показанията на свидетеля М.-Юр. установяват, че е леля на Б. и за инцидента на
01.05.2024 година разбрала след като се беше случило. След обяд сестра й се обадила по
телефона и казала, че Б. тръгвайки за танци е била нападната от бездомни кучета, което е
станало след 15.00 часа. Попитала свидетеля как се чувства Б. и какво й е състоянието, като
сестра й казала, че на крачето е ухапана от кучето и й е скъсан панталона и са отишли до
Спешен център. Сочи свидетеля, че впоследствие и до ден днешен, тя си има травма. Не
иска никъде сама да ходи и винаги трябва някой да я придружава или да причаква. Учи в 11
ОУ и ден, в който няма съученикът, с който да се прибере до вкъщи, тъй като я е страх,
свидетеля е извадила ключове от нейния апартамент, тъй като живее точно срещу
училището. Приключвайки училище й звънка по телефона ако няма с кой да се прибере и
пита свидетеля дали може да ходи у тях, свидетеля се съгласява и изчаква майка й след като
приключи работа да мине да си я прибере. Сочи свидетеля, че преди този инцидент не е
имала притеснения и сама си ходела до спирката, за да се качи на автобуса, за да отиде там,
където е тръгнала. Но след тази случка тя се притеснява сама да отиде никъде без да знае, че
някой възрастен след като слезе от автобуса не я чака. И към настоящия момент е точно
така. На следващия ден свидетеля видяла Б. - след инцидента, тъй като са в много добри
отношения и близко живеят, и почти всеки ден се чуват, и се виждат. Б. била много
изплашена и разстроена. Показала на свидетеля крачето й и се усещало, че има уплах и
9
трябва да се работи в посока това нещо да се тушира и да се преодолее. Разговарял
свидетеля със сестра си и тя й казала, че са я водили на психолог, за да може да отшуми това
нещо, но към настоящия момент все още този проблем си го има. В деня, в който бил
инцидента 4-5 дни сестра й давала обезболяващи, защото я боляло крачето. Б. казала, че
тръгвайки за танци на площадката, на която са я нападнали са били три кучета. Имало е по-
далече от нея жена, която си е разхождала домашното куче, но в същия момент нападайки Б.
тя не се е обърнала да й помогне, а й е казала “какво си се развикала, какво толкова се е
случило“. До ден днешен тези кучета си ги наблюдава свидетеля в квартала, тъй като и тя
има домашен любимец и всеки ден го разхожда навън. Свидетеля сочи, че всяка сутрин,
тръгвайки да излиза с него навън очаква всеки момент и е постоянно нащрек кучетата
отново да не се появят, защото обикалят в този район и се принудила дори да си купи спрей,
за да може да се предпази. Разбрала свидетеля, че кучетата са безпризорни от това, че всеки
ден обикалят квартала. Територията им е една и съща, не се движат със собственик, който да
се грижи за тях и от там разбира, че са бездомни кучета. Кучетата имат марки, двете големи
кучета имат марки, но за малкото не е видяла. Излизайки навън Б. много обича да разхожда
кучето на свидетеля и като види от далеч, че идват бездомни кучета изпада в някакъв ужас.
Връща кучето на свидетеля и гледа да се добере до някой възрастен или по-голям, тъй като
по този начин се чувства защитена и дори и да бъде нападната от кучетата има кой да
реагира. Срещала е кучетата, които са я нападнали и срещайки ги посочи кои кучата са я
нападнали. Лично на свидетеля ги показала. Имала е случай, в който едното от тях е
нападало и свидетеля с домашното й куче и затова е предприела тази мярка да си взема
спрей, за да се предпази. Сочи свидетеля, че когато Б. види кучетата изпада в страх и казва
„лельо това са кучетата, които ме нападнаха“. Има и други инциденти с тези кучета. Едното
от кучетата – кафявото било нападнало съседка, която живее малко над свидетеля и с друга
жена, която си разхождали домашното куче един ден споменала, че се страхува от тях и е
била нападната при Пенсионерския клуб в гръб, пак от същото кафяво куче, и е била
съборена на земята – същите кучета, които описала Б.. В деня на инцидента сестра й казала,
че е звъннала на Инспектората, за да ги уведоми за случая и ако има начин това куче да се
прибере. От Инспектората са се отзовали на място, но кучетата не са били там. Другото,
което е предприела е обезболяващите, които давала, за да отшуми болката и да я отведе на
психолог. Свидетеля сочи, че Б. живее на ул. „Делвинска“ 19 и тръгвайки към спирката има
едно площадче и точно на него се е случил инцидентът. Това се води като обръщателна.
Кучетата са в района от доста отдавна. Още преди инцидента тези кучета обикалят квартала.
Преди инцидента Б. не е имала страх от кучета. Кучето е едно и също, което е довело и до
другите инциденти. Двете по-големи кучета имат ушни марки, но в по-малкото не се е
заглеждала.
Показанията на свидетеля Везенкова-Пашова установяват, че Общинско предприятие за
безстопанствени животни работи по национална програма, като приюта прибира куче, което
е бездомно, само когато има сигнал за ухапване. Излага се, че не е постъпвал сигнал в
приюта за ухапан човек.
10
Показанията на свидетеля Я. установяват, че в деня на инцидента е работел в
Инспектората в Община Б.град, като е отишъл на сигнал за ухапване от куче, но на място
нямало нито кочета, нито хора. След теефонно обажзаве се е свързал с майката на Б. и от нея
разбрал, че са отишли в Поликлиниката.
При изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са няколко
предмета на делото – спорното материално право е правото на увредения да иска
обезщетение за вредите –неимуществени, от възложителят, който зле е избрал или зле е
надзиравал изпълнителя при възлагане на работа, която правна квалификация е чл. 49, ал. 1
от ЗЗД, във връзка с чл. 52 от ЗЗД; по втория иск това е правото на вземане за лихви, която
правна квалификация е чл. 86 ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 49 ЗЗД урежда отговорността на лицето, което възлага извършване
на определена работа, за вредите, причинени от изпълнителя при или по повод
изпълнението на тази работа. Касае се за обективна, безвиновна отговорност за чужди
виновни противоправни действия или бездействия, която има обезпечително - гаранционна
функция.
За да възникне притезателното право на увредения срещу ответника за обезвреждане на
неимуществените и имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по
повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение и 2) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа от ответника чрез своето действие или бездействие.
В конкретната хипотеза, ищецът твърди наличие на бездействие от страна на лицата,
отговарящи за бездомните кучета.
Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в
условията на пълно и главно доказване, извършено от ответника неправомерно деяние
/действие или бездействие/, в резултат на което на ищеца са причинени вреди от посочените
вид и размер.
В случай на установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника, е да
установи изпълнение на задължението си да репарира причинените вреди или
обстоятелства, които изключват отговорността му.
Настоящият състав приема за установено, че са налице всички предпоставки на
визираната правна норма: ухапване от куче, причинно-следствената връзка между
инцидента и настъпилите вреди, бездействие на служители на ответника по овладяване
агресията на бездомните кучета.
Съдът счита, че е проведено доказване на факта на ухапване бездомни кучета. За да
приеме, че е установено ухапване на куче през 01.05.2024 г. съдът взе предвид показанията
11
на свидетеля М., М.-Юр. и Я., което доказателство кореспондира с писмените доказателства
– медицински документи. Съдът кредитира гласните доказателство, поради тази причина,
още повече липсват доказателства, които да опровергават установеното с това доказателство.
Съдът намира, че е доказано, че ухапването е причинено от бездомни кучета. С оглед това,
че е посочено конкретно, че кучетата са се нахвърлили върху ищеца, съдът намира, че следва
да се приеме, че е доказано, че ухапването е причинено от безстопанствени кучета. В
подкрепа на разбирането, че на ищеца е причинено ухапване от кучета е и медицинската
документация – медицинско свидетелство, като на ищеца е причинено травматично
разстройство. Това е причината, за настъпило травматично разстройство. Предвид
съвкупния анализ на доказателствата съдът приема, че е установено, че е причинено
ухапване от куче през 01.05.2024 г.
Така мотивиран, съдът счита, че е доказано, че ищеца е ухапан от куче на 01.05.2024 г.
Съдът намира, че инцидента с ухапване от куче, които ищеца е претърпял са настъпили
в района на магазин около ЗМК на гр. Б.град, намира, че ответната община отговаря за
причинените вреди. Установяването на нападение на улица в град Б.град от кучета, които
нямат собственик, а са безстопанствени и живеят в района около центъра – съдебна палата,
налага разбирането, че община Б.град отговаря за причинените на ищеца вреди. За да
приеме, че ответникът отговаря за причинените вреди, съдът отчете наличието на
предписани с нормативен акт задължения за общината да ограничава популацията на
безстопанствените кучета. В този смисъл и с оглед това, че се установява от събраните
доказателства ищеца да е ухапан от безстопанствени кучета, то следва да се приеме, че е
налице бездействие, за което общината отговаря. В случая за Община Б.град е налице
неизпълнение на нормативно предвидените й задължения за ограничаване и контрол над
безстопанствените кучета. Съгласно приложимият в случая Закон за защита на животните, за
общините, вкл. чрез техните кметове, съгласно закона, са предвидени редица задължения на
общинските органи за овладяване популацията на безстопанствените кучета, като целта на
закона е подобни кучета да не се намират в свободно състояние в населените места, понеже
са заплаха за живота и здравето на хората. В изпълнение на тези разпоредби законът
предвижда, че общинските власти са длъжни да вземат под надзор безстопанствените кучета
чрез залавянето, кастрирането, обезпаразитяването, ваксинирането им срещу бяс и
настаняването им в изградени и стопанисвани от тях приюти (чл. 47. ал. 1 ЗЗЖ). От друга
страна, разпоредбата на в чл. 47, ал. 3. изр. 2 ЗЗЖ и чл. 50, т.2 от ЗЗЖ изрично е предвидено,
че кучетата са под надзора и грижите на общините, поради което чрез взетите от тях мерки
същите следва да гарантират безопасното им поведение спрямо хората, независимо от вида
на тези мерки. От страна на Община Б.град е налице прилагане на нужните мерки, по начин,
че в града са останали агресивни кучета, осъществяващи безпричинни нападения над
граждани, причинявайки им телесни увреждания и психически стрес. Следователно, Община
Б.град неизпълнява своето задължение чрез своите служители да осигурява безпрепятствено
придвижване на хора в общината, незаплашвани от агресивни бездомни кучета.
Макар да са предприети действия по повод проблема с безстопанствените кучета, при
12
положение, че не са изпълнени задължения по осигуряване намаляване популацията на
безстопанствени кучета, респективно по обезпечаване недопускане на настъпване
инциденти с хора, нападнати от кучета, ответната община отговаря за причинените вреди.
Развитите съображения мотивираха съда да приеме, че предявените искове са доказани
по основание.
За разлика от имуществените вреди, неимуществените вреди не подлежат на точна
количествена преценка и размерът на обезщетението съдът определя според критериите за
справедливост, установени с чл. 52 от ЗЗД. В конкретния случай съдът намира, че следва да
бъде определено обезщетение в размер от 1000 лева за неимуществени вреди от инцидента
от 2024 г.. За да приеме такъв размер на обезщетение, съдът отчете възстановителния период
от травма, представляваща ухапване от куче, който продължава не дълъг период от време,
отчитайки промяната в психологичното отношение на ищеца, в която насока взе предвид
показанията на свидетеля М.-Юр., от които се установява, че ищеца преживял страх.
Предвид правилото, установено с чл. 84, ал. 3 от ЗЗД налице са основания върху уважената
част от исковете да бъде присъдена законна лихва от датата на деянието. Съдът приема, че за
разликата над сумата от 1000 лева до пълния претендиран размер исковата претенция
подлежи на отхвърляне като неоснователна.
При този изход на делото и като съобрази уважената и отхвърлена част от исковете,
както и предвид това, че ищеца претендира разноски, съдът приема, че са дължими такива в
размер от 500 лева за възнаграждение за адвокат, както и сумата в размер на 50 лв.,
представляваща държавна.
При гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б.ГРАД, ЕИК *********, пл. „Г. Измирлиев – Македончето“ №
1, представлявана от кмета, да заплати на Б. Г. С., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лв. (
хиляда лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.05.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер, до претендирания от 5000.00 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б.ГРАД, ЕИК *********, пл. „Г. Измирлиев – Македончето“ №
1, представлявана от кмета, да заплати на Б. Г. С., ЕГН **********, сумата от 50.00 лв.
(петдесет лева), представляваща разноски за държавна такса по иска съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА ОБЩИНА Б.ГРАД, ЕИК *********, пл. „Г. Измирлиев – Македончето“ №
1, представлявана от кмета, да заплати на Б. Г. С., ЕГН **********, сумата в размер на
500.00 лв. (петстотин лева), представляваща разноски за възнаграждение за адвокат
съобразно уважената част от иска, като отхвърля искането за разноски над този размер, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Б.град в двуседмичен срок от
13
съобщаването на страните.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно / чл. 102а,
ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
14