Решение по дело №2324/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 212
Дата: 17 февруари 2020 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100502324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……………

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, V с-в

в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари 2020

в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:         ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВВА

                                                                  ИВАНКА ДРИНГОВА

при участието на секретаря Дим.Георгиева

като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

въззивно гр.д. № 2324 по описа за 2019г,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с вх.№ 89963/4.12.2019г срещу решението на ВРС-ХLс-в № 4846/11.11.2019г по гр.д.№6540/2019г, с което е прието за установено, че М.П.К. НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби" АД, сумата от 5384,89лв, представляваща корекция по силата на договор за продажба на ел.енергия за потребена в обект находящ се в с.****, кл. **********, аб.№ ********** през периода 12.01.2019г до 11.04.201, но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура 0279584258488/16.04.2019г; ОСЪДЕНО Е „Енерго-Про Продажби“ АД да заплати на М.П.К., сумата от 822,60лв, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на осн.чл.78 ал.1 ГПК.

Излага оплаквания за неправилност на решението, основани на доводи за незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон.

Твърди, че процесната сума съставлява стойност на реално доставено и потребено количество ел.енергия. Затова дължимостта се основава на договорните отношения между страните и задължението на потребителя да заплаща доставената му ел.енергия е на основание чл.200 ЗЗД и чл.48 ПИКЕЕ.

Моли за отмяна решението и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

Претендира присъждане на сторените по делото разноски, като не прави възражение за прекомерност на тези, заявени от насрещната страна.

 

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил  писмен отговор от М.К. с вх. № 92470/11.12.2019г, в който счита жалбата за допустима, тъй като е подадена в срок, но по същество Е необоснована и като такава следва да се остави без уважение.

Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно И затова моли за потвърждаването му.

Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции.

 

В исковата си молба, предявена против ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ”АД, М.П.К., излага, че с ответното дружество са страни по договор за продажба на ел.енергия с място на доставка обект, находящ се в с.****, кл. **********, аб.№ **********.

Ищацата узнала, че с ф-ра 0279584258488/16.04.2019 му е начислено потребление в размер на 5384,89лв, което оспорва, като твърди, че не е получавал реално такова количество ел.енергия. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ, това не е било по негова вина.  

Моли за постановяване на решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумата от 5384,89лв, представляваща корекция по силата на договор за продажба на ел.енергия за потребена в обект, находящ се в с.Звездица обл.Варна м-ст„Чукура“ кл. **********, аб.№ ********** през периода 12.01.2019г до 11.04.201, но неотчетена и неплатена ел.енергия, която е остойностена във ф-ра 0279584258488/16.04.2019г.

Претендира сторените разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-Про Продажби” АД, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и наличието на договор между страните за продажба на електроенергия. Сочи се, че на 11.04.2019г. е била извършена проверка на средството за измерване на обекта в гр с. ****клиентски № **********, абонатен № **********, при която в присъствието на клиента било констатирано потребление, което не преминавало през СТИ и не се отчитало, тъй като било налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. За проверката бил съставен констативен протокол. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по  чл. 38 от действащите ОУ, поради което е начислена процесната сума, която не е санкция, а допустима по закон – чл.83 т.6, чл.98а, чл.104а ЗЕ фикция за доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от СТИ по обективни причини и се дължи съобразно чл. 200 ЗЗД.

Поради изложеното моли за отхвърляне на претенцията и за  присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

Така предявеният отрицателен установителен иск да недължимост на парична сума намира правното си основание в разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК.

 

СЪДЪТ, предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, приема за установено от фактическа страна:

От писмените доказателства – копия от КП № 1105435/ 11.04.2019г; справка за корекция 52216/12.04.2019г; ф-ра № **********/16.04.2019г; справка за потреблението и справка за платени и неплатени фактури за кл.№ **********; писма с изх.№ 52216_КП1105435_1/15.04.2019г и с изх.№ 52216_КП1105435_ 2/16.04.2019г с 2бр.товарителници, се установява, че на 11.04.2019г длъжностни лица на „ЕРП Север“ АД са извършили техническа проверка на ел.табло, находящо се в с.Звездица, обл.Варна, м-ст „Чукура“, кл. **********, аб.№ **********, при което констатирали незаконосъобразно въздействие върху схемата на свързване на СТИ предвид директното свързване на инсталацията в обекта към ел.мрежа чрез кабел 4х6мм2.

Въз основа на съставения КП на потребителя била начислена корекция за неотчетена потребена ел.енергия за периода 12.01.2019г. до 11.04.2019г и била издадена ф-ра 0279584258488/16.04.2019г, в която цената на коригирано количество доставена ел.енергия за горепосочения период е остойностена в общ размер от 5384,89лв, която абоната бил поканен да плати в срок до 30.04.2019г.

Съгласно заключението на в.лице по приетата съдебно-техническа експертиза, към момента на проверката електромерът в проверявания обект е бил изправен. В случая не е налице манипулация или въздействие спрямо СТИ, а изменение в схемата на свързване на обекта, изразяваща се в директното свързване на инсталацията в обекта към електроразпределителната мрежа чрез кабел 4х6 мм2, като вследствие на това СТИ, не би отчитало потреблението в обекта, преминаващо през този кабел.  Не може да се установи точното количество неотчетена ел. енергия. Математически стойността и цената на потребната електроенергия е правилно изчислена съобразно ПИКЕЕ и ОУ.

Въз основа на установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

        По допустимостта

Абсолютна процесуална предпоставка за разглеждането на иска е наличието на правен интерес от търсената защита, както към момента на предявяването на иска, така и до приключването на устните състезания.

        В настоящия случай наличието на спор между страните за дължимостта на вземането, произтичащи от договора за продажба на ел.енергия, който застрашава имуществената сфера на ищцата с оглед осъщественото едностранно спиране електрозахранването в обекта, обосновава правния интерес от избраната форма на защита, респ. процесуалната допустимост на иска.

По основателността.

В тежест на ответната страна е чрез главно и пълно доказване да установи законосъобразността и правилността на корекцията на сметката на абоната съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и приложимата законодателна уредба и дължимостта на начислената сума.

В случая няма спор, че ищецът се явява клиент на ответното дружество и потребител на ел.енергия по смисъла на ЗЕ; както и че имотът, в който е бил монтиран процесният СТИ /електромер/ се явява част от електропреносната мрежа; а също и че с ответникът-въззивник са били в договорни отношения за доставка на ел.енергия, уредени при публично обявени ОУ.

Спорните въпроси са досежно корекционното основание на вземането, процедурата за установяване на неговите предпоставки.

Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.1 т.6 от Закона за енергетиката устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.

В ал.2 на чл.83 ЗЕ е предвидено посочените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ правила да се приемат от Комисията, т.е. от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, а понастоящем КЕВР, и да се публикуват от Комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С приетата с § 83 т.1 б.„г” от ЗИД ЗЕ, обн.ДВ бр.54/2012 /в сила от 17.07.2012г/, с нормата на чл.98а ал.2 т.6 ЗЕ е въведено изискване Общите условия, при които крайният снабдител продава ел.енергия, да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ.

С оглед горната правна уредба се налага изводът, че с това изменение на ЗЕ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, ако е изпълнено задължението по чл.98а ал.2 т.6 и чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на ДПЕЕЕМ ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел.енергия.

Предвидените в чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013г /ДВ бр.98/12.11.2013г/. Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение на делегирани с разпоредбите на чл.21 ал.1 ЗЕ и чл.83 ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2 ал.1 вр.чл.11 и чл.12 ЗНА, Правилата съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона, с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.

По арг. от чл.5 ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго не е изрично предвидено. Такова предвиждане, различно от установеното обичайно действие на нормативните разпоредби за в бъдеще, не е предвидено в ПИКЕЕ. От това следва, че правилата, установени в ПИКЕЕ са приложими за корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г. Ето защо и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на ПИКЕЕ /обн.ДВ бр.98/12.11.2013г/ следва да се вземат предвид в случая предвид материалния им нормативен характер

Тъй като проверката е била извършена на 11.04.2019, т.е. преди приемането на новите ПИКЕЕ /обн ДВ бр.35/3004.2019/, като обхваща период, за който са били приложими отменените ПИКЕЕ, то следва да се изложат мотиви относно действието на посочения подзаконов нормативен акт.

С Решение № 1500/6.02.2017г 5-членен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 (обн.ДВ 15/14.02.2017) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 128971.12.2015 по адм.д. № 9462/2014г на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т.3 от Протоколно решение № 147/14.10.2013 на ДЕВР, обн.ДВ, бр.98/12.11.2013г, с изключение на чл.48, чл. 49, чл.50 и чл.51 от този акт.

При тези данни следва изводът, че към момента на начисляването е имало нормативно основание за извършване на едностранни корекции на сметките на абонатите за минал период – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51 ПИКЕЕ. Същевременно, обаче, няма действащи правила за процедурата и условията за установяване на предпоставките им. При тази ситуация, поради съществуващата законова делегация в чл.83 ал.2 ЗЕ до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, ответното дружество не би могло да се ползва от корекционната процедура, за която към датата на проверката са липсвали нормативен ред за установяване на предпоставките за извършване на корекционна процедура и начина на извършване на проверка на средството за търговско измерване.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които препраща чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидите на абонатите не би могло да бъде осъществено. Общите правила за доказване на определени факти са неприложими, тъй като отношенията между доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон – ЗЕ, в регулирането на които Държавата, чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е предвидено при приемането на общия закон. Освен това в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и термини, съдържащи се в ЗЕ.

Следователно, недопустимо е само чрез общите на ГПК доказателствени средства да бъде установяван фактът на констатираното неизмерване или неточно измерване на доставяните до абонатите количества ел. енергия. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел защита на потребителите и надзор над доставчиците на енергийни услуги.

Предвид отмяната на чл.47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.

По спорния въпрос съществува и задължителна практика, обективирана в Решение № 165/19.11.2009 по т.д.№ 103/2009г на ВКС-II ТО; Решение № 177/12.12.2011 по т.д.№ 1008/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 223/12.07.2011 по т.д.№ 124/2010гна ВКС-ІІ ТО; Решение № 71/23.06.2011 по т.д.№ 628/2010 на ВКС-І ТО; Решение № 29/15.07.2011 по т.д.№ 225/2010 на ВКС-ІІ ТО; Решение № 189/11.04.2011 по т.д.№ 39/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 26/4.04.2011 по т.д.№ 427/2010 на ВКС-II ТО; Решение № 104/5.07.2010 по т.д.№ 885/2009 на ВКС-ІІ ТО, постановени по новия съдопроизводствен ред и по смисъла на т.2 от ТР 1/19.02.2010г на ОСГТК, които попадат в обхвата на задължителната съдебна практика.

В цитираните решения е застъпено становището, че извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана ел.енергия от доставчика е лишена от законово основание - както при действието на отменените ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ /обн.ДВ бр.107/9.12.2003г/ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. Прието е, че коригирането на сметките само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия от принадлежащите на доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на ползваната енергия, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и установения в чл.82 ЗЗД принцип за виновния характер на договорната отговорност.

В Решение № 189/11.04.2011 е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите.

Процесната корекция е била извършена през м.май 2018, т.е. след посочената по-горе дата /14.02.2017г/ и затова е липсвала изискуемата от ЗЕ подзаконова норма, с която да е уредена специланата процедура. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите, уреждащи формалната процедура за реализиране материалното право по чл.48-51 ПИКЕЕ, не обуславя законосъобразността на самото му прилагане, процесната корекция отново се явява незаконосъобразна.

В допълнение следва да се отбележи и това, че с Решение № 2315/21.02.2018г по адм.д.№ 3879/2017г на ВАС, са отменени и останалите действащи след Решението 1500/6.02.2017г по адм.д. № 2385/2016г на ВАС текстове от ПИКЕЕ, а именно: разпоредбите на чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Същото е потвърдено с Решение № 13691/8.11.2018г по адм.д. 4785/2018г на 5-членен състав на ВАС. С това ПИКЕЕ са отменени вече в цялост. Тъй като решението на ВАС-5чл.с-в е постановено на 8.11.2018г, т.е. след начисляването на корекцията на посочената дата, към датата на постановяване на настоящото решение, същото е влязло в законна сила, поради което като новонастъпило обстоятелство следва да бъде съобразено от въззивния съд.

С оглед всичко изложено по-горе съдът намира, че представеният по делото протокол и извършената въз основа на него корекция на сметка са съставени в нарушение на закона и затова не биха могли валидно да установят наличието на задължение на ищеца спрямо ответното дружество.

Ето защо предявеният иск се явява доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за посочената сума.

Съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции предпоставят потвърждаване решението на ВРС.

С оглед изхода на спора във въззивната инстанция, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 600лв предвид своевременно отправеното искане, представянето на доказателства за реално сторени такива, като посоченият размер не надвишава минималния размер, определен за оценяеми искове до 5000лв, съгл.чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/2004.

Воден от горното, СЪДЪТ

        

Р Е Ш И

      

ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-VIIс-в № 4595/29.10.2019г. по гр.д.№ 8584/2019г, с което е прието за установено, че *** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго–Про Продажби” АД сумата от 3512,72лв, представляваща стойност на служебно начислена ел.енергия за минал период от 10.05.2017г до 09.05.2018г за обект на потребление, находящ се в гр.*** ул.„**** с аб.№********** и кл.№ **********, за което вземане е издадена фактура № **********/ 30.05.2019г, на осн.чл.124 ал.1 ГПК; ОСЪДЕНО Е дружеството да заплати на ***, сумата от 645,51лв., представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.******«*** тауърс-Г» да заплати на М.П.К. ЕГН ********** сумата от 600лв /шестстотин лева/, представляваща сторени в производството разноски, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, арг.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: