Р Е Ш Е Н И Е № 173
гр.Стара
Загора , 14.06.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на тридесет и първи май
през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието на
прокурора Румен Арабаджиков
,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 78 по описа
за 2017 год, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във
връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди/ЗОДОВ/.
Образувано е по искова молба, наименована жалба, вх.№ 13523/ 17.08.2016г,
подадена в Административен съд Пловдив, от И.Р.Я. с адрес Затвора Ловеч против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ на сумата 55000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, настъпили от действия и/или бездействия на администрацията
в Следствения арест гр.Стара Загора за периода на пребиваването му от 23.09.2014г. до
30.09.2014г. и от 28.07.2015г. до 30.07.2015г. По
исковата молба е образувано адм.д.№ 1983/ 2016г по описа на Административен съд
Пловдив, което с определение № 345/ 16.02.2017г е прекратено и изпратено по
подсъдност на Административен съд Стара Загора.
Конкретните оплаквания са
изложени в уточняваща молба от 25.10.2016г./л.27-32 от адм.д.№ 1983/2016г на
Административен съд Пловдив/ като вредите се основават на нарушения, описани в
т.ІІ - от т.1 до т.7, както следва: 1. Изтезания, жестоко и нечовешко поведение
по см. на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС и извършени от длъжностни лица на ГД«ИН» по см. на чл.3, ал.3 от ЗИНЗС – причиняване на силна физическа болка и страдание; умишлено лишаване от
достатъчна жилищна площ, храна, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, унизително отношение, уронващо човешкото достойнство на ищеца, принуждаващо
го да върши действия против волята си, поражда чувство на страх и малоценност;
2. Непредоставяне на достатъчна храна по смисъла на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС;
3. Компрометиране на непрекъснато време за сън от 8 часа на денонощие по
смисъла на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС; 4. Непредоставяне на подходяща хигиена, на
условия за къпане, пране и дезинфекция по смисъла на чл.151 от ЗИНЗС – под
законоустановения минимум; 5. Ограничаване правото на престой на открито по
смисъла на чл.256, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и чл.276, ал.2 от ПП ЗИНЗС – в закрито
помещение и под законоустановения минумим от 1 час на ден; 6. Ограничаване
правото на свиждане по смисъла на чл.255, ал.1, т.1 от ЗИНЗС и чл.266 от ПП ЗИНЗС – под законоустановения минимум от 40 минути; 7. Съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК – нарушаване на процесуалните
му права на обвиняем. Като основание за
търсене на отговорността се твърдят вреди - пряка и непосредствена последица от
пребиваването при тези условия. Исканията са да се осъди ГД «ИН» да заплати 55 000 лв. за причинени неимуществени вреди и да се
предприемат мерки и да се сезират компетентните инстанции за възобновяване на
наказателното производство по нак.дело № 657/2015г. по описа на РС-Стара
Загора на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК. В съдебно заседание лично и чрез определения адвокат за
предоставяне на безплатна правна помощ поддържа предявения иск.
Ответникът - Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” гр. София
чрез процесуалните си представители юрисконсулти Чолаков и С. в съдебно
заседание и в представен писмен отговор оспорват предявения иск като
неоснователен и недоказан. Поддържа се, че условията в ареста Стара Загора принципно
биха могли да донесат дискомфорт и неудобства, но не могат да се квалифицират
като причиняващи страдание и унижаващи човешкото достойнство. Твърди се, че
неосигуряването на достатъчна жилищна площ на ищеца и на санитарен възел в
килията не е е в резултат от умишлени действия. Оплакванията на ищеца за
неосигурен престой на открито, нехигиенизиране на помещенията, предоставяне на
недостатъчно по количество и качество храна се преценяват като недоказани.
Обосновава се липса на причинно-следствена връзка между твърдените страдания и
действията на арестната администрация предвид установеното по делото психично
състояние на И.Я.. По изложените
съображения и при липса на доказателства за конкретно увреждане на здравето на
ищеца като пряка последица от неговото пребиваване в ареста Стара Загора е
направено искане претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор дава мотивирано заключение,
че предявеният иск е частично основателен и доказан. Предлага да бъде уважен
според събраните доказателства и по справедливост.
От
събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:
Ищецът И.Я. е привеждан
в Ареста гр.Стара Загора от Ареста гр.Враца по делегация за извършване на процесуално-следствени
действия за времето от 15.30ч на 23.09.2014г до 8.45ч на 26.09.2014г и за
времето от 13.00ч на 28.07.2015г до 8.00ч на 30.07.2015г. В първия период на
задържане е настанен в килия № 2 с площ 11.20 кв.м. с капацитет 4
легла, а през втория - в килия № 8 с
площ 9.60 кв.м. и капацитет 4 легла. Не е извеждан за престой на открито на
датите на превод в и от ареста, както и на 26.09.2014г поради подписан
декларация за отказ от такъв престой. Арестът гр. Стара Загора е с капацитет от 16 килии с 49 легла, като в килии № 2 и
8 има по 4 легла. За всички легла има дюшек, възглавница и
одеало, а спално бельо се осигурява при поискване. Килиите са снабдени с масичка, шкаф и
химическа тоалетна. Разполагат с прозорец с размер 60/130 за осигуряване на
дневна светлина. Вентилацията се осигурява от специални отдушници, разположени
на тавана на всяка килия. Налично е едно
общо санитарно помещение с 2 бр санитарни възли, 4бр
мивки, 4 бр душове
и 3 бр бойлери. Осветлението е от естествена светлина от прозорци към буферен коридор и отвори над вратите на килиите
към арестния коридор и изкуствена светлина, с осветителни
тела тип „луна”. Престоят на открито се провежда в специално
обособено помещение с пряка естествена светлина и въздух чрез 2 бр големи
четирикрилни прозореца. Храната се доставя три пъти на ден от
Затвора Стара Загора със специализиран автомобил, отговарящ на хигиенните
изисквания. Всички общи арестни помещения се мият всеки ден с вода и
дезинфекционни препарати като организацията се осъществява от изявило желание
задържано лице, което получава приготвен разтвор за почистване, под контрола на
дежурните длъжностни лица и медицински специалист. Тези
обстоятелства са описани в приетите като доказателства писмо изх.№ 0266/
17.01.2017г на Началник ОС „ИН” Стара Загора /л.44/, справка рег.№ 1318/
07.05.2017г, изготвена от Тодор Дешлиев - КО арест Стара Загора /л.82/ и
справка рег.№ 2110/ 30.05.2017г, изготвена от мл.експерт Стоян Найденов, МИО
арест Стара Загора /л.135/.
Разпитаният
по делото свидетел Г.Й. твърди, че не познава ищеца, но е пребивавал в ареста
гр.Стара Загора през 2014г за четири месеца и през м.декември 2016г. От
показанията му се установява, че в килията няма санитарен възел и използвали
кофа. Извън установеното време за ползване на тоалетна не им отказвали, но
ставало след половин час от сигнализирането.
В килията било тъмно, дюшеците и завивките били мръсни. Ползвали банята
за около 5 минути четирима души заедно. Имало топла вода. Свижданията били с
продължителност по десетина минути, защото имало много хора. Не им била
отказвана медицинска помощ. На свидетеля храната му харесвала. Сами чистели
помещенията, за което получавали препарати. Отношението на началника било
добро.
Свидетелят
П.Б. споменава същите факти относно условията на живот, при които е бил
поставен ищецът при пребиваването му в в Ареста гр.Стара Загора през 2015г –
липса на санититарен възел и свързаното с това ползване на кофа, както и
липсата на отказ да се ползва санитарния възел извън установеното време.
Заявява, че постелъчно бельо се дава при поискване, храната била добра и се осигурявала
медицинска помощ. Докато били заедно с ищеца не са ползвали баня, което ставало
едни път седмично, а сапун и шампоан се осигурявали от роднини. Не си спомня ищецът да е имал нужда от лекар
и да е отказвал престой на открито. Твърди, че свижданията се провеждали за 30
минути и той не ги е пропускал. Според него в началото на престоя в килията
било тъмно, но се свиквало.
По
делото са приети като доказателства Заверено копие на медицинското здравно досие на ищеца
рег. №87/12.01.2017г. от ГДИН, Затвор-Враца, съдържащо: Епикриза от СБАЛЛС-
София, неврологично отделение от 22.06.2012г.; Амбулаторен лист
№505/12.08.2015г. от д-р Валентина Маринова; Епикриза от СБАЛЛС-Вътрешно
отделение от м.12.2015г.; Резултати от медицински изследвания от СБАЛЛС – София
от 08.02.2016г.; Епикриза от СБАЛЛС-Вътрешно отделение от 25.04.2015г.;
Епикриза от СБАЛЛС-Ловеч – Психиатрично отделение от 11.07.2016г.; Амбулаторен
лист №000086/25.03.2015г. от д-р Маргарита Влъчкова; Медицинско направление от
28.01.2016г.; Извлечение от Здравен картон на И.Р.Я. от Медицински център при
Затвора – Враца; Постановление №1178/2014г. от 10.09.2014г. на Районна
прокуратура – Стара Загора; Писмо от ГД«ИН», сектор «Арести» гр.Враца
№4590/17.09.2014г.; Протокол за обиск на лице от 23.09.2014г.; Справка за
медицински преглед от 23.09.2014г.; Медицинска справка на задържания под стража
от 23.09.2014г. от сектор «Арести» гр.Стара Загора; Опис на водените и
съхранявани документи в арестантското дело на задържано лице, прието в сектор
«Арести» - арест.дело №232/23.09.2014г.; Писмо от сектор «Арести» гр.Пловдив
рег.№СА-2675/27.07.2015г.; Справка за медицински преглед от 27.07.2015г.;
Медицинска справка на задържания под стража от сектор «Арести» гр.Стара Загора
от 28.07.2015г.; Протокол за обиск на лице от 28.07.2015г.; Декларация по т.40,
41, 42, 43, 44, 45, 46, 48, 49, 50, 51, 54, 55, 56, 57, 58 от задължителната
документация за водене в арестите от 28.07.2015г.; Разписка за предаване и
приемане на конвоирани лица от 30.07.2015г.; Договор от 19.09.2012г. рег.
№3583/18.09.2012г. между ГД«ИН» и «Термобау» ООД ведно с количествено-стойностна
сметка за извършване на СМР; Договор рег.№4750/04.12.2012г. между ГД«ИН» и
«Стоев» ЕООД ведно с количествено-стойностна сметка за извършване на текущ
ремонт; Договор рег.№7110/29.12.2014г. между ГД«ИН» и «Екодезконтрол» ЕООД;
Седмичен график за разпределение на времето в Арест гр.Стара Загора; Писмо
рег.№6436/10.06.2013г. на ГД«ИН» София; Седмично меню – 2 бр.; Седмично меню за
периода 27.07.2015г.–02.08.2015г.; Фактура № **********/ 15.09.2014г. на
Пловдивфарма ООД; Фактура № **********/15.09.2014г. на «Дионисиеви» АД; Фактура
№ **********/12.09.2014г. на «Промат Комерс» ООД; Фактура №
**********/28.07.2015г. на Пловдивфарма; Фактура № **********/27.07.2015г. на
«Дионисиеви» АД Стара Загора.
Така
установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Предявеният
иск е неоснователен и недоказан, а по отношение на Претенцията да се предприемат мерки и да
се сезират компетентните инстанции за възобновяване на наказателното
производство по нак.дело № 657/2015г. по описа на РС-Стара Загора - недопустим.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица
могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи
и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.
Основателността на такъв иск предполага предварително установяване на точно
определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен
административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт,
действие или бездействие да са при и по повод изпълнение на пряка
административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда
от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и
непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт,
действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред.
В случая се претендират неимуществени вреди като резултат от
незаконосъобразните действия и бездействия на ГД "ИН" и на длъжностни
лица от нея, за периода на престой в следствен арест от 23.09.2014г. до
30.09.2014г. и от 28.07.2015г. до 30.07.2015г. Предметът
на делото е очертан в исковата молба, според която се търси обезщетяване за
твърдени от И.Я. претърпени неимуществени вреди, като последица от причиняване на силна
физическа болка и страдание; умишлено лишаване от достатъчна жилищна площ,
храна, осветление, проветряване, медицинско обслужване, унизително отношение,
уронващо човешкото достойнство на ищеца, принуждаващо го да върши действия
против волята си; непредоставяне на достатъчна храна по смисъла на чл.84, ал.2,
т.1 от ЗИНЗС; компрометиране на непрекъснато време за сън от 8 часа на
денонощие; непредоставяне на подходяща хигиена, на условия за къпане, пране и
дезинфекция; ограничаване правото на
престой на открито – в закрито помещение и под законоустановения минумим от 1
час на ден; ограничаване правото на
свиждане под законоустановения минимум от 40 минути.
В част четвърта на ЗИНЗС е регламентиран редът на изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в
тази част не се предвижда друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от
свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за
неотклонение задържане под стража.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС,
минималната жилищна площ за един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4
кв.м., като в закона /в действащата за периода на исковата претенция редакция
на §13 от ПЗР на ЗИНЗС ДВ бр.103 от 2012г/ изрично е посочено, че тази
разпоредба влиза в сила от 01.01.2019г. Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, като в ал.4 е
посочено, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление,
отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и
минимумът обзавеждане на спалните помещения се определят с правилника за
прилагане на закона. В чл.20, ал.2 от ППЗИНЗС е регламентирано, че в спалните
помещения на местата за лишаване от свобода се осигурява пряк достъп на дневна
светлина и възможност за естествено проветряване, а количеството дневна
светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване се
определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени
сгради. В ал.3 е предвидено на лишените от свобода да се осигурява постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода като в заведенията от закрит тип ползването
на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно
§ 9 / предишен § 6 – ДВ, бр.20 от 2014г/ от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в
сила три години след приемането на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от
Министерския съвет за подобряване на условията в местата за лишаване от
свобода. С оглед предвидения отлагателен срок за влизане в сила на посочените
разпоредби, нормативно въведените изисквания за миниламна жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, за пряк достъп на дневна светлина и
възможност за естествено проветряване, не са част от действащото
законодателство за периода на исковата претенция. Макар формално да не е налице
нормативно регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване
от свобода съдът счита, че
администрацията на затвора е длъжна да осигури на задържаните лица такива
условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и
психическо здраве и унизяване на човешкото им достойнство, в какъвто смисъл са
и препоръките в докладите на Европейската Комисия за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно разпоредбата на
чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието
лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и
психическото здраве на лишените от свобода. Разпоредбата на чл.84, ал.2, т.1
от ЗИНЗС предвижда правото на лишените от свобода на достатъчна по калориен и
химически състав безплатна храна, разпоредбата на чл.84, ал.2, т.2 - на
непрекъснато време за сън не по-малко от 8ч на денонощие, а разпоредбата на чл.86,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС - на престой на открито не по-малко от един час на ден. В нормата
на чл.151 от ЗИНЗС е регламентирано
задължение за администрацията да осигури на лишените от свобода, респективно на
задържаните под стража, условия за поддържане на лична хигиена и хигиена на
спалните помещения.
Спорният въпрос по настоящото дело е
дали конкретните жилищни /битови/ и санитарно-хигиенни условия, при които И.Я.
е бил поставен за времето на пребиваването му в Следствения арест гр.Стара
Загора в изпълнение на мярка за неотклонение, сочат накърняване на признатото
му право по чл. 29, ал.1 от Конституцията на РБългария и на правото му по
чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права /обн. ДВ
бр.60/ 1970г., в сила за РБългария от 23.03.1976г./ и в този смисъл
представляват нарушавание на забраната по чл.3 от Европейската конвенция за
защита на правата на човека и основните свободи.
Разпоредбата на чл. 29, ал.1 от Конституцията на
РБългария прокламира, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. В чл.10, т.1 от Международния пакт за
гражданските и политическите права изрично се предвижда, че всяко лице, лишено
от свобода, има право на хуманно отношение и на уважение на присъщото на
човешката личност достойнство. В чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека
и основните свободи е прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на
мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на
лицата, изтърпяващи наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното
законодателство на страната това основно право е регламентирано с нормата на
чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, предвиждаща, че осъдените не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това право на лишените от
свобода съответства насрещното административно задължение при изпълнение на
наказанията да бъдат осигурени необходимите и достатъчни условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им /чл.2, т.3 от ЗИНЗС/.
Съдебната практика на Европейския съд
по правата на човека /вкл. и във връзка с дела, водени срещу България/, е
установила общи принципи и стандарти за преценката дали в конкретни случаи е
налице нарушение на прокламираното в чл.3 от ЕКПЧ основно право. Според ЕСПЧ
„безчовечно или унижаващо отношение” предполага страдание или унижение,
достигащи отвъд неизбежния елемент на страдание и унижение, свързан с дадена
форма на легитимно третиране или наказание. Съгласно мотивите на Решение на
ЕСПЧ от 02.02.2006г. по делото Йовчев
срещу България „мерките за лишаване от свобода могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и метода на изпълнение на мярката не го подлагат на стрес и трудности с
интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието, свързано със
задържането и че като се имат предвид практическите нужди на лишаването от
свобода, здравето и доброто му състояние са адекватно осигурени”.
По делото е безспорно обстоятелството,
че спалните помещения, в които е настаняван Я., не са оборудвани със санитарен
възел и мивка с течаща вода. Санитарното помещение е общо, достъпът до което
съгласно установения режим включва три пъти дневно личен тоалет. Извън тези
интервали от време за облекчаване на физиологичните нужди е използвана кофа. Прилагането
на предвидените в ЗИНЗС мерки за изолация и произтичащите от тях ограничения,
не налагат непременно въведените в Следствения арест гр.Стара Загора ограничителни
условия за ползване на санитарен възел. Ответникът не е посочил конкретни факти
и обстоятелства, за да бъде определен като необходим спрямо ищеца ограничения
по брой и часове достъп до санитарно помещение за поддържане на лична хигиена. Наложената на ищеца мярка за неотклонение „задържане
под стража” и свързаните с това законови изисквания за сигурност и охрана на
лицата, неминуемо водят до ограничения в свободата на придвижване, но в случая
прилагането на нормативно регламентираните в ЗИНЗС и ППЗИНЗС мерки за изолация
и произтичащите от тях ограничения, са довели до необосновано нарушаване на
основни права на Я. /право на хуманно отношение и на уважение на присъщата на
човешката личност достойнство/ и са рефлектирали неблагоприятно върху личната
му сфера. Трябва да се вземе предвид обаче установеният по делото достъп
до санитарен възел три пъти дневно /Седмичен график за разпределение на времето
в Арест гр.Стара Загора, л.81/, като през останалата част се е осигурявал
достъп при изявено желание от страна на задържаните. Следователно изпитваното
от ищеца неудобство от липсата на свободен достъп до тоалетна и течаща вода
през процесния период не е с такъв интензитет, какъвто би бил в случай, че този
достъп е бил ограничен през активната част от денонощието. По делото не са
налице данни за повишена нужда при ищеца от тези потребности поради специфики
във физиологичното му състояние или заболяване, което да му е причинило
значителни вреди. Видно от представените с досието на Я. епикризи, медицински
справки и амбулаторен лист, няма посочени оплаквания свързани с проблеми на
отделителната система. В същото време, периодът на задържането – около пет
денонощия, не е прекалено голям, което да обуслови и значителни вреди. В пилотното
решение на ЕСПЧ от 27. 01. 2015 г. по делото „Нешков и други срещу България”, е
прието, че относителната краткост на този период не изключва автоматично от
обхвата на чл. 3 от Конвенцията отношението, от което се оплаква лицето, ако
всички други елементи са достатъчни, за да се приведе това отношение в обхвата
на тази разпоредба, но отново в същото решение /§ 241/ се набляга на
възможността за уединение при извършване на физиологичните нужди. Действително
ищецът не е разполагал с възможност за уединение, но предвид безспорните факти на
недоказаност на медицински или здравословни противопоказания, на осигурения
достъп през денонощието до тоалетна и краткия срок, макар да не изключва
автоматично обхвата на чл. 3 от Конвенцията, изключва от гледна точка на събраните
по делото доказателства настъпването на някакви значителни вреди за ищеца,
които да подлежат на обезщетяване.
От
доказателствата по делото се установява, че за периода на задържане ищецът е
бил настанен в две килии, всяка с площ
от около 10 кв.м., оборудвана с четири легла като не е превишаван капацитетът
за настаняване. Въпреки това очевидно жилищната площ в спалните помещения
за всеки от задържаните е била под 4 кв.м. На следващо място се установява, че
осветеността в килията е слаба като се осигурява главно от осветителни тела –
тип „луна”, т.е. в помещението не е осигуряван достатъчен достъп на дневна
светлина. Проветрението се осъществява през буферен коридор и аспираторна
система, т.е. няма пряк достъп до чист въздух. Не е спорно и обстоятелството,
че помещението, в което се е осъществявал «престой на открито» всъщност не е на
открито, а представлява обособено помещение с прозорци. Това означава, че
престоят на открито не е осигурен в
пълния изискуем от закона обем. Но от страна на ищеца не са посочени никакви
негативи, свързани именно с липсата на престой на открито. Събраните по делото
доказателства не сочат, че се е чувствал засегнат или унижен от липсата на разходка
на открито.
Неподкрепени
с никакви доказателства и поради това неоснователни са твърденията в исковата
молба, че администрацията на ареста не е предоставила необходимото постелъчно
бельо, не е
предоставяла достатъчна храна по смисъла на чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС, компрометирала е непрекъснато време за сън от
8 часа на денонощие по смисъла на чл.84, ал.2 от ЗИНЗС, ограничила е правото на свиждане по смисъла на чл.255,
ал.1, т.1 от ЗИНЗС и чл.266 от ПП ЗИНЗС – под законоустановения минимум от 40
минути. Не се установи по безспорен начин бездействие на
служителите на ответника по повод лоша битова хигиена в килиите, свързана с
почистване и наличие на насекоми. В тази връзка съдът кредитира представените
писмени доказателства - седмични менюта, договори с почистваща фирма и фактури
за закупени санитарни материали, които
кореспондират с показанията на свидетелите Й. и Б.. Не се доказа също причиняване на силна
физическа болка и страдание по отношение на ищеца, както и лишаването му от
медицинска помощ, още по-малко умишлено такова. Не са ангажирани доказателства
и за причинени вследствие престоя в ареста заболявания, за които се съдържат
твърдения в исковата молба. Обективно, предвид изключително краткия престой в
Ареста Стара Загора, не е възможно ищецът да е ослепял и да е получил
епилепсия.
Относно оплакването за допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, а именно нарушаване на процесуалните права на
ищеца като обвиняем, следва да се отбележи, че изложените факти не се отнасят
до администрацията на ответника, а до тази на районен съд.
Изложените
обстоятелства /пребиваването почти 24ч. в денонощието в спално помещение от
около 10 кв.м. с повне още трима задържани и свързаната с него липса на
двигателна активност, удовлетворяването на естествените физиологични нужди в кофа
в присъствие на други лица, липса на пряка слънчева светлина, липса на естествено
проветрение и липса на достатъчен престой на открито/ в своята съвкупност
принципно водят до потискане, унижаване, неблагоприятно засягане на личността,
до накърняване на човешкото достойнство и до физически болки и страдания. Но
преценени с оглед 5-дневния престой в Ареста гр.Стара Загора /изчислен
съобразно посочените часове на превод в и от ареста/, причинените на И.Я.
неудобства не надхвърлят обичайните, свързани с изпълнението на мярката за
неотклонение «задръжане под стража» и не са довели до понесени от него страдания,
трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво,
присъщо на тази мярка за неотклонение. Твърде кратката продължителност на
периодите, в които Я. е превеждан в Ареста гр.Стара Загора при твърдените от
него неблагоприятни условия, дава основание да се направи извод, че твърдяното
страдание не е превишавало неизбежното ниво на страдание, присъщо на
изтърпяване на мярката за неотклонение и преживяното не е преминавало прага на
строгост по чл. 3 ЕКПЧ. В този смисъл е приетото от Европейския съд по правата
на човека по т. 108 от Решението по делото „Алексов
срещу България” С оглед обичайните правила за условия на
живот, съответстващи на изискванията за хуманно отношение, което да не
накърнява човешкото достойнство, условията, в които е бил поставен И.Я. при
пребиваването му в Следствения арест гр.Стара Загора дори предвид кумулативния
им ефект не могат да бъдат квалифицирани като унижаване на човешкото
достойнство и изтезание. За да достигне до това заключение, съдът отчита и
установеното по делото добро отношение на надзорния състав, усилията да се
поддържа добра хигиена в арестните помещения, да се осигури адекватно
медицинско обслужване и да се предоставя качествена храна, отговаряща на
законовите изисквания за количество и качество.
В контекста на изложеното не може да се
направи извод, че са налице действия или бездействия от страна на ответната
затворническа администрация, с които задържаните под стража, конкретно ищецът,
да са били подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. С оглед на така посоченото съдът не приема за доказани
фактите относно описаните в исковата молба лоши битови, санитарно-хигиенни
условия и унизително отношение, което уронва човешкото достойнство и води до
емоционални и физически страдания, при които да е бил поставен ищецът при
пребиваването му в Следствения арест гр.Стара Загора. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 284 от ЗИНЗС, Държавата
отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушенията
на чл. 3 то
същия закон. Съгласно чл. 284, ал. 5 от същия закон, в тези случаи
настъпването на неимуществени вреди следва да се предполага до доказване на
противното, но за да се предполагат вреди, следва да са налице действия или
бездействия, които да подлагат задържания под стража
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Такива в
настоящото производство не бяха доказани.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че не са доказани всички
кумулативни предпоставки за реализиране отговорността на държавата по смисъла
на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск от И.Р.Я. против ГД „Изпълнение на
наказанията” гр.София следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претенцията да се предприемат мерки и да се сезират компетентните инстанции за
възобновяване на наказателното производство по нак.дело № 657/2015г. по описа
на РС-Стара Загора на основание чл.422,
ал.1, т.5 от НПК не влиза в предметния обхват на ЗОДОВ от една страна, а от
друга не е от компетентността на административния съд, предвидена в чл.128 от АПК. Това налага оставянето й без разглеждане, което не препятства ищеца да
използва правната възможност да сезира компетентния прокурор, съобразно
предвиденото в чл.420, ал.1 от НПК.
Според изхода на делото ищецът следва
да бъде осъден да заплати на ответника разноски, определени съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.2 ЗОДОВ, която предвижда ако искът бъде отхвърлен нацяло, ищецът да заплати разноските по производството. Съгласно чл.78 ал.8 ГПК вр. с
чл.144 АПК в полза на юридически лица се присъжда и адвокатско
възнаграждение, когато са защитавани от юрисконсулт, какъвто е и процесният случай. Размерът му съдът определя, съгласно чл. 78,
ал.8 ГПК вр.чл.144 от АПК и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, на 200лв
като взе предвид характера и сложността на делото и размера на предявения иск.
Водим от горните мотиви, Старозагорският административен
съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
на И.Р.Я. ЕГН ********** с адрес Затвора Ловеч против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за присъждане на основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ на сумата 55000лв, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили от действия и/или бездействия на администрацията в Следствения
арест гр.Стара Загора за периода на пребиваването му от 23.09.2014г. до 30.09.2014г. и от
28.07.2015г. до 30.07.2015г, като неоснователен и недоказан.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на И.Р.Я. с адрес Затвора Ловеч да се предприемат мерки и да
се сезират компетентните инстанции за възобновяване на наказателното
производство по нак.дело № 657/2015г. по описа на РС-Стара Загора.
ОСЪЖДА И.Р.Я. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София сумата 200 /двеста/ лв, представляваща направени по
делото разноски за юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред ВАС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: