№ 23453
гр. София, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МОНИКА ХР. Х.ВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. Х.ВА Гражданско дело №
20241110168145 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ЗК „ЛЕВ
ИНС“ АД срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) във
връзка с чл. 49 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) и чл. 86 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати следните суми: сума в размер на 611,22
лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско“ и образувана застрахователна щета №
5000-1261-22-251445, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба (14.11.2024г.) до окончателното плащане, както и
мораторна лихва в размер на 142,32 лева за периода от 27.01.2023 г. до
01.11.2024 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 30.04.2021 г. около
10:50 в гр. София, на ул. „Константин Фотинов“ №104, л. а. марка „БМВ“,
модел „7 ЕР РЕИХЕ“, с peг. № ******* управляван от Д. Г. Д., по време на
движение по ул. „Константин Фотинов“ с посока на движение ул. „Витиня“,
попада в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, като в
резултат на това са нанесени имуществени вреди на застрахования при
ищцовото дружество по застраховка „Каско“ лек автомобил. Сочи се, че след
подадено заявление е образувана щета № 5000-1261-22-251445, по която било
определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 611,22 лева.
Сочи се, че до ответника, в качеството му на стопанин на пътя, била изпратена
регресна покана за възстановяване на сумата, получена в деловодството на
Столична община на 10.01.2023г., но плащане не постъпило, като Столична
община формулирала отказ да възстанови сумата. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
1
Ответникът, Столична община, оспорва исковете. Твърди, че ПТП не е
настъпило по описания механизъм и вредите не са причинени от
необезопасено препятствие. Оспорва материалната доказателствена сила на
представения двустранен констативен протокол, тъй като длъжностното лице
не е възприел факти от процесното ПТП, а е възпроизвел казаното от водача на
л.а. Твърди, че пътят е ремонтиран и оспорва наличието на дупка на
посоченото място.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
От приложена Застрахователна полица № 93002010081361 по
застраховка „Каско“ на МПС се установява наличието на валидно
застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увредения
автомобил, „Моника Комерс 2“ ЕООД, със срок на валидност от 18.10.2020 г.
до 17.10.2021 г., покриващ датата на инцидента.
От приетия по делото Протокол за ПТП № 1790705 от 30.04.2021 г.,
съставен от органите на МВР, в който е отразено, че на посочената дата в
10:50 ч. на кръстовището на „Константин Фотинов“ № 104 управляваният от
Д. Д. автомобил „БМВ“ е преминал през необезопасена дупка, с което са
нанесени щети по автомобила.
По делото е приложено уведомление за настъпило застрахователно
събитие, подадено от водача, от което се установява, обстоятелствата около
ПТП-то и се констатират уврежданията по лява предна и лява задна гума и
джанта.
По делото е била образувана застрахователна преписка „щета № 5000-
1261-22-251445“, по която е съставен Доклад по щета, от който е видно, че
събитието е прието за покрит риск и е определено обезщетение в размер на
611,22 лв. за увреденото МПС.
От приложеното по делото платежно нареждане от 22.11.2022 г. се
установява по безспорен начин, че ищецът е изплатил на застрахованото
дружество обезщетение в общ размер на 611,22 лева.
Приложена е покана до Столична община от 10.01.2023 г., с която
ищецът е предявил регресната си претенция, както и Писмо-отговор от
24.01.2023 г., с което общината е отказала плащане, считайки претенцията за
необоснована.
По делото е прието заключението по допуснатата съдебно
автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като пълно и
обосновано. Размерът на причинените вреди, изчислен от вещото лице на база
средни пазарни цени към датата на събитието, възлиза на 780,28 лв. Според
експертизата механизмът на ПТП, описан в съставения от органите на КАТ
протокол, съответства на нанесените на застрахования лек автомобил и
описани от застрахователя щети, като последните са в пряка причинна връзка
с произшествието от техническа гледна точка.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното:
2
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага изводът, че е
предявен иск и правно основание чл. 410, ал. 1, т.2 от КЗ вр. чл. 49, вр. чл 45
от ЗЗД, който се обуславя от установяване на правопораждащ фактически
състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: 1)
сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2)
плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3)
отговорност на прекия причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45
ЗЗД, за което следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност,
вреди, причинна връзка между деянието и вредите; 4) размера на причинените
вреди; и 5) отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасено и необозначено пропадане на
пътна настилка, вид и размер на претърпените вреди.
В тежест на ответника е да докаже плащане.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е имало сключен действащ договор за
застраховка „Каско“. При действието на този договор е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 611,22 лева. С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят е встъпил в правата на
застрахования, произтичащи от непозволено увреждане, като за
удовлетворяване на вземането си има правото да предяви пряк иск против
делинквента. Основателността на предявения иск на застрахователя с правно
основание чл. 410 КЗ е поставена в зависимост от това дали в патримониума
на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди, причинени от
непозволено увреждане.
Не се оспорва, че ПТП е станало в гр. София. Съгласно чл. 167, ал. 1 и
ал. 2, т. 1 ЗДвП службите за контрол, определени от кметовете на общините,
контролират в населените места изправността на състоянието на пътната
настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-
кратък срок. Следователно по силата на ЗДвП на Община София е вменено
задължение да стопанисва и поддържа улиците в гр. София. Общината
изпълнява тези дейности чрез служителите си или други лица, на които е
възложила изпълнението на посочените задължения, като носи обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност при действията/бездействията на
лицата, натоварени с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответното населено място. Когато правото на
собственост върху повредената вещ, от която настъпват вредоносните
последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в
чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-обезпечителна отговорност за
виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е
възложило да поддържат в изправност повредената вещ. Когато при ползване
на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл
са задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от
Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление №
3
17/1963 г. на Пленума на ВС. В настоящия случай, ответната община е и
собственик на улицата на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. §7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА, като с нормата на чл. 31 ЗП е възложено задължението за
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища. С оглед на
това, че наличието на дупка на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е
резултат от бездействието на длъжностните лица, на които Община София е
възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения, която освен това
е и собственик на улицата, при наличие на обективна възможност за
обезопасяването, общината отговаря спрямо увреденото лице на основание
чл. 49 ЗЗД.
По отношение на механизма на ПТП съдът намира, че същият е
доказан от ищеца, а именно: на 30.04.2021 г. около 10:50 в гр. София, на ул.
„Константин Фотинов“ №104, л. а. марка „БМВ“, модел „7 ЕР РЕИХЕ“, с peг.
№ ******* управляван от Д. Г. Д., по време на движение по ул. „Константин
Фотинов“ с посока на движение ул. „Витиня“, попада в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, като в резултат на това са нанесени
имуществени вреди. Съгласно съдебната практика констативният протокол за
ПТП, издаден след задължително посещение на мястото на ПТП от
длъжностно лице на полицията в случаите на чл. 125 ЗДвП вр. с чл. 6 и чл. 7
Наредба № 1-167 от 24. 10. 2002 г. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията
за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития,
свързани с МПС, какъвто е представеният по делото, съставлява официален
свидетелстващ документ относно пряко възприетите от съставителя му факти
при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци, наличие на дупки, като спрямо последните той се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила. /решения № 85 от 28. 05. 2009
г. по т. д. № 768/2008 г.; № 711 от 22. 10. 2008 г. по т. д. № 395/2008 г.; № 98 от
25. 06. 2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на Второ т. о.; № 15 от 25. 07. 2014 г. по т.
д. № 1506/2013 г. на Първо т. о.; № 24 от 10. 03. 2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на
Първо т. о.; № 110 от 04. 09. 2013 г. по т. д. № 194/2012 г. на Второ т. о.; № 227
от 12. 02. 2014 г. по т. д. 0 769/2012 г. на Първо т. о.; № 73 от 22. 06. 2012 г. по
т. д. № 423/2011 г. на Първо т. о. и др.,/. Ответникът е оспорил по принцип
доказателствената стойност на протокола, без да иска ангажираните на
конкретни доказателства във връзка с оспорванията си, с които да се оборва
доказателствената стойност на протокола. При оспорване на официален
документ, какъвто е протокола за ПТП, тежестта на доказване неистинността
на документа пада върху страната, която го оспорва. Следователно в тежест на
ответника е било да установи оспорванията си във връзка с механизма и
вредите по МПС, настъпили в резултат на процесното ПТП. Възражението на
ответника, че пътят е бил ремонтиран е неоснователно, доколкото не са
ангажирани никакви доказателства в тази връзка.
Съдът приема, че отразените в описа на застрахователя повреди по
автомобила са настъпили в резултат от процесното ПТП, както и вещото лице
е посочило, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП и
4
за платеното за тях обезщетение следва да се ангажира отговорността на
ответника.
Следователно по делото се установява наличието на предпоставките от
фактическия състав на чл. 410 КЗ за ангажиране отговорността на ответника
за възстановяване на застрахователното обезщетение по застраховка „Каско”,
изплатено от ищеца на увреденото и застраховано от него лице.
В настоящата хипотеза доколкото стойността на нанесените вреди по
средни пазарни цени към датата на ПТП надхвърля размера на платеното от
ищеца обезщетение, предявеният иск се явява доказан в пълния му размер.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
За да бъде поставен длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил
поканен от ищеца да плати. Ответникът е бил поканен да възстанови
платеното от ищеца обезщетение с покана от 10.01.2023 г., с която ищецът е
предявил регресната си претенция, като и писмо-отговор от 26.01.2023 г.,
общината е отказала плащане, считайки претенцията за необоснована.
В този смисъл изискуемостта е настъпила на 27.01.2023г., съгласно чл.
84 ал. 2 ЗЗД, поради което искът за забава е основателен за периода, за който е
предявен от 27.01.2023 г – 01.11.2024г., за размера от 142,34 лева.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал разноски в исковото производство включващи: държавна такса в
размер на 100 лева, депозит за САТЕ в размер на 400 лева, както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал.8 ГПК
определя в размер на 200 лева. Доколкото разноските са реално сторени, то
същите следва да бъдат присъдени в пълен обем.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, сумата от 611,22 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 5000-1261-22-251445,
образувана по ПТП, реализирано на 30.04.2021 г. в гр. София с МПС „БМВ“ с
рег. № ******* поради попадане на автомобила в необезопасена и
несигнализирана дупка на пътното платно, както и сумата в размер на 142,34
лева, представляваща мораторна лихва за периода 27.01.2023г. – 01.11.2023 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата
молба в съда (14.11.2024 г.) до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, да заплати на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лева, сторени разноски в исковото
5
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6