№ 180
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500935 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 38 от 17.0.2024 г., постановено по гр.д. № 484/2023 г. по
описа на РС – Пирдоп, е отхвърлен предявеният от ЗАЕД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49
ЗЗД, вр. чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ) да заплати сумата от 272,90 лева, представляващо
изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт“ във
връзка с щета № .............., ведно със законната лихва за забава за периода от
21.02.2023 г. до 20.06.2023 г. в размер на 9,10 лева, ведно със законната сума
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 21.06.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение
застрахователното дружество ищец е осъдено да заплати сторените от
агенцията разноски в производството в размер на 100,00 лева.
Срещу решението е предявена въззивна жалба от ищеца в
производството – ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с оплаквания
за неправилност и необоснованост. Сочи се, че по категоричен начин се
доказвали всички предпоставки, необходими за уважаване на иска – валидно
сключен застрахователен договор, настъпването на покрит застрахователен
риск (ПТП), наличието на вреди, които са в причинно-следствена връзка с
реализираното застрахователно събитие, заплащане от страна на ищеца на
застрахователно обезщетение. Посочва се също така, че безспорно по делото
1
било обстоятелството, че процесният участък от пътя, на който е станало ПТП
е част от републиканската мрежа, което обуславя регресната отговорност на
ответника. С тези аргументи по същество е отправено искане за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на нов въззивен акт по съществото, с
който предявеният иск да бъде уважен. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника в
първоинстанционното производство, с който въззивната жалба се оспорва.
Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок,
срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от
ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд -
Пирдоп решение, поради което е процесуално допустима.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на
жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното: първоинстанционният съд е сезиран с искова
молба от от ЗАЕД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 и чл. 86 от ЗЗД, с които моли да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата 272,90 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско Стандарт" във връзка с
щета № .............., ведно със законната лихва за забава за периода от 21.02.2023
г. до 20.06.2023 г. в размер на 9,10 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на
сумата. В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор, с който
оспорва исковете по основание и размер и моли да бъдат отхвърлени изцяло.
Съдът, като прецени доводите на страните, прие от фактическа страна
следното.
Видно е от застрахователна полица № .............. от .............. г. за
застраховка „Каско Стандарт" на МПС, че същата има за обект лек автомобил
марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № .............., като застрахован е трето за
спора дружество - „ОТП Лизинг“ ЕООД, а застраховател - ищецът в
настоящото производство. Срокът на застрахователното покритие е една
година - от 20.04.2022 г. до 19.04.2023 година.
Представени са Общи условия на ищеца по застраховка Каско Стандарт,
съгласно които застрахователят покрива пълна загуба и частична щета, която
застрахованият би понесъл със застрахованото МПС при реализиране на
застрахователните рискове.
Представени са писмените документи, приложени по образуваната при
ищеца преписка по щета № ............../04.01.2023 г., в това число – Заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки Каско и
Гражданска отговорност на автомобилистите при имуществени вреди опис и
оценка на щетите; декларация за настъпване на застрахователно събитие по
полица „Каско Стандарт“; опис на претенция № 50-02180-3/23/04.01.2023 г. и
опис-заключение по същата претенция, както и доклад по щета ............... От
посочените писмени доказателства е видно, че на 02.01.2023 г., трето по
делото лице – Л.М., управлявайки процесния автомобил по път II – 37, на 600
метра преди кръстовището му с път Е871, посока град Златица, попаднал в
необезопасена дупка на пътното платно, която не успял да избегне, в
2
следствие на което на автомобила са причинени материални вреди – на предна
лява гума се образувала голяма подутина. Според застрахователя увреденият
детайл е бил за подмяна, като цената на гумата е 270,90 лева, а трудът (монтаж
и демонтаж) – 2,00 лева, или общо 272,90 лева. В доклада се сочи, че на
основание платена застрахователна премия, описание от вещо лице и
експертиза, се предлага да се изплати като обезщетение по застраховка Каско
за отстраняване на щетите, сума в размер на 272,90 лева, която сума да бъде
изплатена на Л.М. по посочената в същия банкова сметка.
Видно от платежно нареждане от 09.01.2023 г., ищцовото дружество е
изплатило посочената сума.
С регресна покана с изх. № 649/15.01.2023 г. ищцовото
застрахователното дружество поканило ответника да възстанови изплатеното
застрахователно обезщетение в размер на 272,90 лева. Поканата е получена от
ответника на 20.02.2023 г., видно от представеното по делото известие за
доставяне.
В хода на първоинстанционното производство са събрани гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Л. Т. М. и Д. С. М..
Свидетелят М. сочи, че че на 02.01.2023 г. с процесният лек автомобил
се прибирал от град Бургас към град София, движел се по Автомагистрала
„Тракия“, след Пловдив попаднал в задръстване и се отбил на разклона към
Панагюрище с идея да се качи на Подбалканския път и бързал да се прибере
защото бил на работа вечерта. Свидетелят посочва още, че след Панагюрски
колони, спускайки се към гр. Златица, на около 500-600 метра преди Т-
образното кръстовище за Подбалканския път, на средата на осевата линия
имало голяма дупка, отдясно също имало дупки, а срещу него се движели
друго МПС и в опит да избегне дупката завил на дясно, при което предна лява
гума на автомобила попаднала в дупката. Свидетелят М. установява, че отбил
автомобила вдясно и видял, че на предна лява гума имало „цицина“, а тъй като
било около 17.00 часа вечерта и бързал за работа, не уведомил КАТ, на место
не е правен протокол за ПТП, не е имало снимков материал, нито били
изготвени скици, не е сменял гумата на място защото нямал резервна,
рискувал и с повредената гума се прибрал, след 3 дни посетил офиса на
застрахователя в гр. Перник, тъй като автомобила имал застраховка "Каско",
на место установили щетата, изплатили му до 80% или 90% от стойността й. В
показанията си свидетелят посочва още, че лекият автомобил е марка "Дачия",
модел "Дъстър", на лизинг е, той е ползвател и си плаща лизинга, гумата е
била около 290.00 лева, но застрахователят му е изплатил 10-20 лева по –
малко, като не си спомня други подробности по случая.
В показанията си свидетелката М.а посочва, че на 02.01.2023 г. се
прибирали от морето към град Содия, пътували по Автомагистрала „Тракия“,
но имало голямо задръстване и тъй като съпругът й бързал да се прибере за
нощна смяна на работа от 19.00 часа, решил да мине през Панагюрище и по
Подбалканския път да се приберат по - бързо до град Перник. Според
свидетелката пътят към град Златица бил осеян с дупки, съпругът й се
опитвал да ги избегне, но в една дупка автомобила попаднал и нещо силно
изтрещяло, тя помислила, че металната ос на колата се е счупила.
Свидетелката М.а установява, че случаят станал около 17.00 часа, пътя бил
осеян с много дупки, имало насрещно движение, съпругът й отбил
3
автомобила, слезнал и го огледал, не била счупена металната ос, а имало
проблем в предна лява гума, рискували и много внимателно се прибрали, за да
отиде съпруга й на работа. Свидетелката посочва, че на место не е била
викана полиция, не са идвали служебни лица и не са правени никакви
документи.
Настоящият състав на съда кредитира показанията на свидетелите,
доколкото същите са последователни, безпротиворечиви и потвърждаващи се
от останалите събрани по делото доказателства.
По делото първоинстанционният съд е допуснал излушването на
съдебно-автотехничекса експертиза. От заключението на вещото лице, което
не е оспорено от страните и настоящият състав кредитира като пълно, ясно и
обосновано, се установява, че механизмът на ПТП, описан в заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение, е технически възможен, като при
попадане на предно ляво колело в дупка може да се получи протъркване на
страничната част на гумата и получаване на подутина в тази част, което да
доведе до опасна по-натътчна експлоатация на тази гума и необходимост от
подмяната й. Според вещото лице тази щета е в съответствие с щетата,
описана в заявлението за изплащане на застрахователно обезщетение и е в
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с настъпилото на
02.01.2023 г. ПТП, като съответства и на констатираната от застрахователя
щета. Според експерта също така средствата необходими за възстановяване на
повредата по автомобила възлизат на 272,90 лева.
Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Правната квалификация на предявения иск е приетата от районния съд.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.
Ангажирането на тази регресна отговорност е обусловено от
установяването на следните кумулативни предпоставки: 1/. наличието на
валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и
застрахователното дружество /ищец/; 2/. заплащане на застрахователното
обезщетение от страна на дружеството ищец; 3/. предпоставките по чл.
49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие
противоправно деяние /действие или бездействие/ при или по повод на
възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се
предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
С оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът следва да установи при
4
условията на пълно и главно доказване горепосочените правопораждащи
факти, а в тежест на ответната страна е да да опровергае наличието на някой
от кумулативните елементи на фактическия състав, на които основава тезата
си ищеца , както и опровергаването на презумпцията за вина. Ответникът
следва да докаже и възраженията си свързани със съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лекия автомобил, поради
допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата, в резултат на
което е възникнало ПТП.
В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция „Пътна
инфраструктура“. Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските
пътища се управляват агенцията. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДвП вменява
задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат
изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път,
да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и
сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП АПИ
осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на
републиканските пътища. В § 1 т. 13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално
понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на
пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението. Поддържането на пътищата е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно
движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и
защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.
От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че
реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно
противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и
отстраняване на повреди по него, като между страните не е спорно
обстоятелството, че процесният пътен участък е част от републиканската
пътна мрежа.
Безспорено е също така и наличието на сключен договор за
имуществено застраховане. За този договор е предвидена писмена форма за
действителност, която е спазена, а доколкото е сключен като застрахователна
полица същата съдържа всички необходими задължителни реквизити. По
силата на договора ищецът, като застраховател, е приел да покрива риска от
повреди по собствено на застрахования моторно превозно средство, като във
връзка с процесното ПТП е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 272,90 лева.
Неоснователно е възражението на ответника, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит по полицата риск. В
настоящия случай застраховката е сключена с покритие по клауза "Пълно
Каско", и допълнително покритие - "Помощ на пътя" (асистанс) и "Официален
сервиз". Съгласно уредбата на клаузата „Пълно Каско“ застрахователят
покрива щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза
„Пожар, природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“, като видно от
дефиницията, дадена в представените Общи условия по застраховка „Каско
Стандарт“, ПТП е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
5
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. Безспорно попaдане в дупка на пътното платно при движение, се
покрива от посочената дефиниция и представлява покрит риск. В тази връзка
следва да се отбележи също така, че несъстоятелно ответникът поддържа и че
обезщетяване на вреда по гумите на автомобила би могло да се претендира
при допълнително заплащане на застрахователна премия. Подобно
обстоятелство не може да се изведе нито от текста на застрахователния
договор, в който подобно допълнително покритие не фигурира, нито от самите
общи условия на застраховката.
Като допълнителен аргумент по отношение на възраженията на
ответника за изключен риск съгласно ОУ на застрахователното дружество и за
липса на основание за плащане на застрахователните обезщетения по
застраховка "Каско" настоящият състав намира още, че ответникът не може да
се позовава на неизпълнение на конкретни договорни задължения от страните
по застрахователното правоотношение, тъй като той не е страна по договора.
Право на такива възражения биха имали само застрахователя и застрахованото
лице. Ответникът не е в кръга на лицата, които могат да правят защитни
възражения основани на застрахователния договор. Независимо от това, за
пълнота на изложението, съдът намира следното: Ищецът е сключил
застрахователен договор, като застрахователната полица и общите условия са
подписани и от двете страни по договора. Пътнотранспортното произшествие
е покрит застрахователен риск по силата на отбелязаната в застрахователната
полица клауза "Пълно каско" и предвид уговореното в общите условия. В
случая за застрахователя е възникнало задължение да заплати застрахователно
обезщетение при условията на Раздел "Каско", глава трета, раздел I, т. 6.3 от
общите условия, съгласно която при щети, настъпили от ПТП, когато съгласно
действащата нормативна уредба компетентните органи не посещават мястото
на събитието, застрахователят обезщетява до две увредени
гуми/джанти/тасове в срока на действие на застрахователната полица при
щети по гумите, джантите и декоративните тасове на автомобила, в случаите,
когато уврежданията са в резултат на преминаване през дупки и неравности на
пътното платно, след представяне на писмени свидетелски показания на лице,
различно от застрахования или упълномощения водач на МПС. В случая са
депозирани показанията на свидетелката М.а, т. е изпълнено е условието на т.
6.3: настъпването на застрахователното събитие да бъде потвърдено с
показанията на трето лице. По изложените съображения, настоящият състав
приема, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се покриват и
вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което попада в
дадената дефиниция на пътнотранспортно произшествие. Процесните щети са
включени в застрахователното покритие, поради което за ищеца е възникнало
регресно вземане спрямо ответника.
От съвкупния анализ на а събраните по делото писмени и гласни
доказателства, както и при съобразяване на заключението по приетата в хода
на делото автотехническа експертиза, се установява, както че механизмът на
процесното ПТП е именно този описан в исковата молба и заявлението за
изплащане на застрахователно обезщетение, така и че са настъпили
претендираните имуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена
връзка с произшествието. От показанията на двамата разпитани свидетели –
6
един от които е управлявал увредения автомобил, а другият е била негова
спътница, съответно очевидец на случилото се, категорично се установяват
времето, мястото и начина, по който се е реализирало процесното ПТП - а
именно, че на 02.01.2023 г. застрахованият автомобил е попаднал в неозначена
и необезопасена дупка на пътното платно на път II – 37, на 600 метра преди
кръстовището му с път Е871, посока град Златица, в резултат на което е
настъпило увреждане на предна лява гума. Показанията на двамата свидетели
са непротиворечиви помежду им, логични и детайлни, а и се подкрепят от
заключението на автотехническата експертиза.
Освен изложеното, следва да се посочи и обстоятелството, че по делото
няма никакви данни - преки или косвени, които да сочат на вероятен друг
механизъм на увреждане на процесния автомобил, поради което възражението
на ответника в този смисъл е неоснователно.
Неоснователно ответникът поддържа и, че претенцията е недоказана
поради липсата на съставен Протокол за ПТП от компетентните органи на
КАТ, съответно непредставянето на снимков материал. Съгласно чл. 125 ЗДвП
службите за контрол на МВР имат задължението да посетят мястото на ПТП в
случаите, когато между участниците в произшествието има разногласие
относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни
средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените
му при произшествието щети и когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход
поради причинените му от произшествието вреди. Също така в чл. 6, т. 4 от
Наредба № iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
министерството на вътрешните работи, комисията за финансов надзор и
гаранционния фонд (загл. изм. - дв, бр. 19 от 2017 г.) е указано, че не се
посещават от органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи
за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС, освен когато
повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход.
В настоящият случай се установи, че в порцесното ПТП участник е бил
само водачът на МПС марка „Дачия“, модел „Дъстър“, с рег. № .............., няма
пострадали лица, а автомобилът е продължил движението си на собствен ход,
в който случай както беше посочено не е необходимо уведомяването на
компетентните органи. Следва да се посочи също така, че съставянето на
проткол не е задължителен елемент за възникване на правото на обезщетение.
Протоколът е само един от възможните начини за установяване на
реализираното пътнотранспортно произшествие, като в него се обективират
обстоятелствата около него, участниците и видимите увреждания.
Настъпването на застрахователното събитие може да бъде установявано с
всички допустими доказателствени средства, включително гласни
доказателства, какъвто е разглеждания случай.
По изложените съображения настоящият състав намира предявената
регресна претенция за доказана по основание.
По отношение на размерът, следва да се посочи, че по делото е
установено, а и не е спорно между страните, че застрахователят е заплатил
обезщетение в размер на 272,90 лева, с оглед на което и на основание чл. 410,
7
ал. 1 КЗ е встъпил в правата на увредения срещу делинквента. В тази връзка
съдът възприема и изложеното в заключението на вещото лице, според което
пазарната стойност за възстановяване на нанесените, вследствие процесното
ПТП, щети на увредения автомобил е 272,90 лева, в какъвто размер
предявеният иск следва да бъде уважен. Обезщетението се следва на ищеца
ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба –
21.06.2023 г. - до окончателното му заплащане.
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Настоящото дело е именно за изплащане на парично задължение,
като предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
претенцията за заплащане на лихва за забава за периода от деня, следващ деня
на поканата, до деня, предхождащ подаването на исковата молба. Използвайки
електронен калкулатор - https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html,
настоящият състав отчете, че за претендирания в исковата молба период от
21.02.2023 г. до 20.06.2023 г. дължимата законна лихва върху главница от
272,90 лева е в размер на 10,39 лева. В исковата си молба ищецът претендира
законна лихва за забава в размер на 9,10 лева, която сума е по-малка от
дължимата му се, според посочените изчисленията, поради което тази
претенция също следва да бъде уважена в цялост.
По делото недоказано остана възражението на ответника за
съпричиняване на вредите от водача на лекия автомобил поради
несъобразяване с пътните условия. В тази връзка следва да се изтъкне, че не се
ангажират доказателства при условията на пълно доказване, от анализа на
които да може да се обоснове извод, че водачът на увредения автомобил е
допринесъл за увреждането чрез неспазване на задълженията си по чл. 20, ал.
2 от Закона за движението по пътищата. Съгласно последната цитирана норма
водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. На първо
място, в случая се касае до несигнализирана и необезопасена дупка на пътното
платно, която не представлява предвидимо препятствие по цитираната норма.
На второ място, липсват конкретните данни за скоростта на движение на
процесния автомобил, поради което е изключен извод за несъобразяването на
скоростта на движение с условията на пътя, съответно със съществуващата на
пътя дупка. Не се доказва и с оглед пътните условия водачът на автомобила да
е бил в състояние да спре пред нея, да я заобиколи или да премине над нея.
Във връзка с изложеното в отговра на исковата молба, че липсвали
доказателства, че водачът е управлявал превозното средство без да се намира
под въздействието на алкохол или други упойващи средства, както и че
вредите не са резултат на негови умишлени действия, следва да се посочи, че
тежестта за доказване на обратното е на навелата възражението страна - в
случая ответника, който доказване в този смисъл не проведе.
Превдив всичко гореизложено въззивният състав намира, че в
8
настоящия случай са налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл. 410, ал.
1, т. 2 КЗ.
Тъй като крайните изводи на първоинсатнционната и въззивната
инстанция не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено и
вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да
бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото и направено искане в този смисъл, в полза на
въззивната страна следва да се присъдят направените разноски във
настоящото производство. Такива се установяват в размер на 25,00 лв. -
държавна такса и 480,00 лева с ДДС – адвокатско възнаграждение.
Посочените суми в пълен размер въззиваемата страна следва да бъде осъдена
да заплати на жалбоподателят във въззивното производство.
Уважаването на въззивната жалба в цялост налага преизчисляване на
разноските в първоинстанционното производство, като такива се следват
единствено в полза на ищеца – настоящ въззивник. За производството пред
първоинстанционния съд ищецът е сторил следните разходи – 50,00 лева
държавна такса, 400,00 лева адвокатски хонорар, 300,00 лева депозит за вещо
лице, 120,00 лева депозит за свидетели, или общо 870,00 лева, които следва да
бъдат присъдени в негова полза.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 38 от 17.0.2024 г., постановено по гр.д. №
484/2023 г. по описа на РС – Пирдоп, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2, вр. чл. 49 и чл. 86 ЗЗД
Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония“ № 5, да заплати на ЗЕАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕАД, ЕИК .............., със
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
представлявано от изпълнителните директори Н. Ч., И.Г., П. Ш., Т. И., Н. П.
сумата от 272,90 лева /двеста седемдесет и два лева и деветдесет стотинки/,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
"Каско Стандарт" във връзка с щета № .............., както и сумата от 9,10 лева
/девет лева и десет стотинки/, представляваща законна лихва за забава за
периода от 21.02.2023 г. до 20.06.2023 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 21.06.2023 г.,
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Македония“ № 5, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
9
изпълнителните директори Н. Ч., И.Г., П. Ш., Т. И., Н. П. сумата от 505,00 лева
/петстотин и пет лева/, представляваща сторените от застрахователното
дружество разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Агенция „Пътна
инфраструктура“ – гр. София, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Македония“ № 5, да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД, ЕАД, ЕИК .............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н. Ч., И.Г., П. Ш., Т. И., Н. П. сумата от 870,00 лева
/осемстотин и седемдесет лева/, представляваща сторените от
застрахователното дружество разноски в първоинстанционното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10