№ 3401
гр. София, 12.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110203256 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-
028009 от 03.02.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна
Полиция“, упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на АНН. В. П., с ЕГН:********** й е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за
нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 т
ЗДвП.
В депозираната въззивна жалба се инвокират подробни съображения от
фактическа и правна страна. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения и при колизия с материалния закон.
Релевират се доводи за липсата на административно нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призована, се явява лично.
Същата е представлявана в рамките на административно-наказателното
производство от професионален защитник, който инвокира допълнителни
доводи в подкрепа на релевираните от жалбата. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. Не се
релевират доказателствени искания. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащ на законов съдебен контрол от родово,
местно и функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят АНН. В. П. е правоспособен водач на МПС от
23.11.1998 г. Същата не е била наказвана по ЗДвП за извършени
административни нарушения. Не са били издавани електронни фишове и
наказателни постановления срещу нея. Жалбоподателят П. управлявала към
08.09.2021 г. лек автомобил „Опел Мерива“ с рег. № СВ 2853 КМ.
Свидетелят Р. М. АНГ. е правоспособен водач на МПС от 09.07.1991 г.
Същият е бил многократно наказван по ЗДвП за извършени различни по вид
административни нарушения. Издадени са били в периода 14.07.2003 г. –
22.12.2020 г. влезли в сила 28 на брой наказателни постановления и 31 броя
електронни фиша. Свидетелят А. управлявал към 08.09.2021 г. лек автомобил
„Мерцедес“ с рег. № Х 1275 ВС.
В гр.София съществува бул. „Тодор Александров“ в посока към бул.
„Константин Величков“. Съществува и улица „Опълченска“, която пресича
бул. „Тодор Александров“ в посока към бул. „Александър Стамболийски.
Точката на пресичане между бул. „Тодор Александров“ и ул. „Опълченска“
образува 4-образно кръстовище.
При ориентиер бул. „Александър Стамболийски“ направо, разположен
перпендикулярно, дясното пътно платно на улица „Опълченска“, която
пресича перпендикулярно бул. „Тодор Александров“, за да образува
кръстовище в посока напред се състои от три пътни ленти. Крайната дясна
пътна лента от дясното платно на улица „Опълченска“ позволява в
кръстовището да се извърши десен завой на движение към дясното платно на
бул. „Тодор Александров“ в посока към бул. „Константин Величков“, както и
за движение направо през кръстовището с продължаване по улица
„Опълченска“ в посока към бул. „Александър Стамболийски“. Средната лента
от дясното платно на ул. „Опълченска“ позволява в кръстовището да се
продължи направо през него за движение напред по улица „Опълченска“ в
посока бул. „Александър Стамболийски“. Крайната лява пътна лента от
дясното платно на улица „Опълченска“ позволява в кръстовището да се
извърши ляв завой на движение към дясното платно на бул. „Тодор
Александров“ в посока към улица „Средна гора“, както и за движение
направо през кръстовището с продължаване по улица „Опълнченска“ в посока
бул. „Александър Стамболийски“. В края на посочените три ленти от дясното
платно на улица „Опълченска“, пресичащи перпендикулярно бул. „Тодор
Александров“ в посока бул. „Александър Стамболийски“, е била разположена
2
действаща и технически изправна светофарна уредба. Т.е. навлизането в
кръстовището с бул. „Тодор Александров“ било регулирано със светофарна
уредба за движещите се водачи на МПС по лентите от дясното пътно платно
на улица „Опълченска“ в посока напред към бул. „Александър
Стамболийски“, разположено перпендикулярно на кръстовището между ул.
„Опълченска“ и „Тодор Александров“.
При ориентиер ул. „Пиротска“ направо, разположена перпендикулярно,
дясното пътно платно на улица „Опълченска“, която пресича
перпендикулярно бул. „Тодор Александров“, за да образува 4-образно
кръстовище с него в посока напред, се състои от три пътни ленти. Крайната
дясна пътна лента от дясното платно на улица „Опълченска“ позволява в
кръстовището да се извърши десен завой на движение към дясното платно на
бул. „Тодор Александров“ в посока към ул. „Средна гора“, както и за
движение направо през кръстовището с продължаване по улица
„Опълнченска“ в посока към улица „Пиротска“. Средната лента от дясното
платно на ул. „Опълченска“ позволява в кръстовището да се продължи
направо през него за движение напред по улица „Опълченска“ в посока към
улица „Пиротска“. Крайната лява пътна лента от дясното платно на улица
„Опълченска“ позволява в кръстовището да се извърши ляв завой на
движение към дясното платно на бул. „Тодор Александров“ в посока към бул.
„Константин Величков“, както и за движение направо през кръстовището с
продължаване по улица „Опълнченска“ в посока към улица „Пиротска“. В
края на посочените три ленти от дясното платно на улица „Опълченска“,
пресичащи перпендикулярно бул. „Тодор Александров“ в посока към улица
„Пиротска“, е била разположена действаща и технически изправна
светофарна уредба. Т.е. навлизането в кръстовището с бул. „Тодор
Александров“ било регулирано със светофарна уредба за движещите се
водачи на МПС по лентите от дясното пътно платно на улица „Опълченска“ в
посока напред към „ул. Пиротска“, разположена перпендикулярно.
Движищете се леки автомобили и МПС по дясното пътно платно на
улица „Опълченска“, която пресича перпендикулярно бул. „Тодор
Александров“ (при ориентиер бул. „Александър Стамболийски“ направо,
разположен перпендикулярно на това кръстовище) се ползвали с предимство,
когато се движели направо през кръстовището за продължат по улица
„Опълченска“ в посока бул. „Александър Стамболийски“, пред леките
автомобили и МПС, които се пристроявали в срешуположната крайна лява
дясна лента от срещулежащото му дясно платно на улица „Опълнченска“,
пресичаща в кръстовище бул „Тодор Александров“ при извършване на ляв
завой в кръстовището за продължаване по бул. „Тодор Александров“ в посока
към бул. „Константин Величков“. Т.е. водачът на конкретно МПС, за когото
светел зелен цвят на светофарната уредба, при пристрояването му в крайна
лява дясна лента на улица „Опълченска“ с кръстовището на бул. „Тодор
Александров“ за извършване на ляв завой на движение за продължаване по
бул. „Тодор Александров“ в посока към бул. „Константин Величков“, следвал
да изчака движещите срещу него в същия момент с предимство от
срещулежащото му дясно пътно платно водачи на МПС, за които също светел
3
зелен цвят на светофарната уредба, разположени в лентите на дясното платно
на ул. „Опълченска“, пресичаща бул. „Тодор Александров“ за продължаване
направо през кръстовището по улица „Опълченска“ в посока към бул.
„Александър Стамболийски“.
В тази връзка зеленият цвят на светофарната уредба с указание за
извършване на ляв завой по лявата крайна дясна лента на движение на улица
„Опълченска“ с кръстовищите с бул. „Тодор Александров“ за продължаване
по бул. „Тодор Александров“ в посока бул. „Константин Величков“ бил с по-
голяма продължителност по време от общо от 35 секунди или с 1-2 секунди в
повече за разликата от времето при обща продължителност от 25 секунди на
светещия зелен светофар на ползващите се предимство на преминаване
водачи на МПС от срещулежащото дясно пътно платно на улица
„Опълнченска“ с кръстовището на бул. „Тодор Александров“ за
продължаване на направо по улица „Опълченска“ в посока към бул.
„Александър Стамболийски.
На 08.09.2021 г. жалбоподателят П. управлявала в гр.София своя лек
автомобил марка „Опел Мерива“ с рег. № СВ 2853 КМ . Около 12.50 часа
на 08.09.2021 г. жалбоподателят П. с лекия си автомобил „Опел Мерива“ с
рег. № СВ 2853 КМ се пристроила за ляв завой по лявата крайна дясна лента
на движение на улица „Опълченска“ с кръстовището с бул. „Тодор
Александров“ за продължаване през кръстовището по бул. „Тодор
Александров“ в посока бул. „Константин Величков“. В този момент
светофарът за нея светел с червен цвят. Изчакала светофарът да светне за нея
зелен цвят. Подала мигач за извършване на ляв завой по лявата крайна дясна
лента на движение на улица „Опълченска“ с кръстовищите с бул. „Тодор
Александров“ за продължаване по бул. „Тодор Александров“ в посока към
бул. „Константин Величков“. За нея светнал зелен цвят. Тя навлязла с лекия
си автомобил в кръстовището. Пристроила се. Спряла движението на
автомобила. Изчаквала да преминат с предимство движещите срещу нея от
срещулежащото й дясно пътно платно водачи на МПС, за които също светел
зелен цвят на светофарната уредба, разположени в лентите на дясното платно
на ул. „Опълченска“, пресичаща бул. „Тодор Александров“ за продължаване
направо през кръстовището по улица „Опълченска“ в посока към бул.
„Александър Стамболийски“. Жалбоподателят П. пропуснала 2-3 автомобила
пред себе си. В същият момент разположеният в крайна дясна лента от
дясното платно на ул. „Опълченска“, пресичаща бул. „Тодор Александров“ за
продължаване направо през кръстовището по улица „Опълченска“ в посока
към бул. „Александър Стамболийски“ лек автомобил марка „Мерцедес“ с
рег. № Х1275 ВС, управляван от свидетеля Р. М. АНГ., който бил втора
или трета кола, потеглил на зелен цвят на светофарната уредба за
посоката му движение, но навлязъл при скорост от около 20.00 км/ч в
самото кръстовище на жълт цвят на светофарната уредба, при което дори
да се е ползвал с предимство, което важало докато светел за него зелен цвят
на светофара, се ударил с висока скорост в дясния ръб на лекия автомобил на
жалбоподателя П., пристроена в кръстовището, за да извърши тя с лекия си
автотомобил ляв завой през кръстовищите с бул. „Тодор Александров“ за
4
продължаване по бул. „Тодор Александров“ в посока към бул. „Константин
Величков“. В този момент на настъпването на ПТП между двата
инкриминирани автомобила светофарът за свидетеля А. по посоката му на
движение светел червено, а за жалбоподателя П. продължавал да свети зелено
по посоката й на движение към бул. „Константин Величков“. В резултат на
удара, удареният лек автомобил на жалбоподателя П. се завъртял бързо
наляво и поради образуваните инерционни сили автомобилът й марка „Опел
Мерива“ с рег. № СВ 2853 КМ се ударил в намиращият зад него лек
автомобил марка „Мицубиши“ с рег. № СВ 4344 ММ, управляван от
свидетеля С. ПЛ. Г. , която също искала да извърши ляв завой през
кръстовищите с бул. „Тодор Александров“ за продължаване по бул. „Тодор
Александров“ в посока към бул. „Константин Величков“. За да не пречат на
пътното движение и останалите участници в него, трите автомобила били
преместени на безопасно място. След ПТП били сигнализирани органите на
СДВР-ОПП. Пристигнали на място автоконтрольорите от СДВР-ОПП
свидетелите В. Г. Д. и П. В. В. . Всеки от тримата водачи на трите посочени
МПС попълнили пред свидетелите Д. и В. писмени декларации за ПТП от
08.09.2021 г. В тях от всеки била посочена причината за ПТП, според
неговата обективна гледна точка и субективни възприятия. В декларациите
тримата водачи посочили, че преминали на зелен цвят на светофарната уредба
за посоката им на движение. Бил съставен от свидетеля Д. въз основа на тези
декларации за ПТП констативен протокол за ПТП № 1776705 от 08.09.2021 г.
за ПТП между лекия автомобил на свидетеля Р. М. АНГ. и жалбоподателя
АНН. В. П.. Бил съставен въз основа на тези декларации за ПТП констативен
протокол за ПТП № 1776706 от 08.09.2021 г. за ПТП между лекия автомобил
на свидетеля Силвана Пламенова Г. и жалбоподателя АНН. В. П..
Служителите на СДВР-ОПП са приели, че жалабоподателя П., тъй като била
без предимство е предизвикала ПТП, поради неизчакването преминаването на
движещия се с предимство срещулежащия на нея лек автомобил марка
„Мерцедес“ с рег № Х1275 ВС, управляван от свидетеля А., поради което
била ангажирана административно-наказателната й отговорност със
съставянето на АУАН серия GA № 464268 от 08.09.2021 г. от
актосъставитреля В. Г. Д..
Въз основа на АУАН серия GA № 464268 от 08.09.2021 г. срещу
жалбоподателят АНН. В. П. е постановено от АНО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-028009 от 03.02.2022 г. издадено
Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“, упълномощен със
заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
АНН. В. П., с ЕГН:********** й е наложено административно наказание
парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за нарушение по чл.37, ал.1 от
ЗДвП вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 т ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка се установява събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите от свидетелите В. Г. Д. и П. В. В. (частично),
от показанията на свидетеля С. ПЛ. Г. (частично), от възраженията на
жалбоподателя АНН. В. П. и съставената нея в административно-
5
наказателното производство транспортна схема на събитието след
предявяването на страните на видеозаписа на ПТП на основание чл.284
НПК, от изпълнените основно и допълнително заключение на САТЕ.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания
свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
Съдът отбелязва, че свидетелите от СДВР-ОПП отзовали се на
местопроизшествието – В. Г. Д. и П. В. В. не са очевидци на ПТП. Нито са го
възприели. Нито са гледали видеозапис от същото. Съставили са АУАН въз
основа на твърденията на всеки един от водачите на трите инкриминирани
автомобила, управлявани на инкриминираната дата и място от жалбоподателя
П., от свидетеля Р. М. АНГ. и от свидетеля С. ПЛ. Г.. По отразените данните в
съставените от тримата водачи декларации, че са преминали на зелен
светофар, свидетелите Д. и В. са преценили субективно, че само поради
мястото на разположението на автомобила на жалбоподателя П. – върху път
или на място в кръстовището без предимство, е отнела предимството на
движещия се срещу нея предимство водач на лекия автомобил марка
„Мерцедес“ с рег. № Х 1275 ВС. Съдът намира, че показанията на свидетеля
Р. М. АНГ. са изцяло опровергани от САТЕ на вещото лице Ангел Кирил А..
САТЕ на вещото лице А., която съдът кредитира изцяло като пълна,
мотивирана, обоснована, професионално защитена, авторитетна, независима,
обективна и безпристрастна установява, че преди удара в кръстовището
автомобилът на свидетеля А. е навлязъл при жълт светлинен сигнал на
светофарната уредба на посоката му на движение, като самото ПТП с
автомобила на жалбоподателя П. е настъпил при вече светещ за него червен
цвят, за разлика от продължаващия да свети за нея зелен цвят на
светофарната уредба по посоката й на движение през кръстовището в посока
бул. „Константин Величков“. Самата САТЕ с основното си и допълнителното
заключение, както и свидетеля В. от СДВР-ОПП доказват най-важният факт
по делото – че светлинният зелен светофар, касаещ автомобилите
разположени в лентите на дясното платно на ул. „Опълченска“, пресичаща
бул. „Тодор Александров“ за продължаване направо през кръстовището по
улица „Опълченска“ в посока към бул. „Александър Стамболийски“ е по
кратък като продължителност от 25 секунди за разлика от повече
продължително светещият при време от 35 секунди светлинен зелен
6
светофар, касаещ автомобилите, разположени в лявата крайна дясна лента на
движение на улица „Опълченска“ с кръстовищите с бул. „Тодор
Александров“ за продължаване с ляв завой по бул. „Тодор Александров“ в
посока към бул. „Константин Величков“. Съдът приема, че свидетеля С. ПЛ.
Г., дори и жалбоподателя П. по мястото на разположението на автомобилите
в процесното кръстовище преди самото ПТП не са могли да възприемат
лично дали действително е светел зелен цвят на светофарната уредба за
свидетеля Р. М. АНГ.. Свидетелят Г. само предполагала, че за него е светел
зелен цвят. Но положително решение за потвърждаване на административно-
наказващате теза на наказващия орган не може да се основава на
предположения, каквито сочи свидетеля Г.. Поради тези съображения
показанията на свидетеля Г., и изложените в сходен смисъл показанията на
свидетеля Д., доколкото не са възприели самото ПТП и дали за свидетеля А. е
светел зелен светофар на посоката му на движение преди да навлезе в
кръстовището, не се кредитираха. По тези съображения, съдът не кредитира и
показанията на свидетеля А. и отразените от него данни в декларацията му за
ПТП от 08.09.2021 г. за обстоятелството, че е преминавал на зелен цвят на
светофарната уредба през кръстовището. Тези показания и негова декларация
от ПТП са изолирани и опровергани изцяло от заключенията на САТЕ. САТЕ
е категорична. Същата се основава на обективно изследване и оглед на
местопроизшествието. Експертизата изследва циклограмите на Столична
община. Извършени са замервания от експерта. Вещото лице А. е използвал и
е възприел като експерт видеозаписът на ПТП, предявен от съда на страните
на основание чл.284 от НПК. САТЕ е засекла на място и по данните от делото
точното време на циклограмите, в които се установява за свидетеля А. е
светел жъл цвят на светофара при навлизането му в кръстовището, като ПТП
е било реализирано по време, когато светофарът от жълт светнал в червен
цвят за него, а за жалбоподателя П. преди, по време на и след ПТП
светофарът за нея е светел само в зелено. При това положение и с оглед
изложеното настоящият съдебен състав приема, че свидетелят А. при
навлизането му в кръстовището на жъл цвят на светофарната уредба и при
реализирането на ПТП с автомобила на жалбоподателя П. в кръстовището на
червен цвят на същата светофарна уредба по посоката му на движение по
силата на закона не се е ползвал с предимство пред автомобила на
жалбоподателя П., чието непредимство се трансформирало в законово
предимство в посоката й на движение за извършване на ляв завой през
кръстовището за продължаване през него по бул. „Тодор Александров“ в
посока бул. „Константин Величков“.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е въззивна инстанция по същество, с оглед на което дължи
цялостна проверка “ex offitio” относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
от външна страна съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
7
писмена форма, при спазване на установения ред и в преклузивните срокове,
предвидени в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя, като отказът да
се получи АУАН е удостоверено по надлежният законов ред.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и
НП отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията
по чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките
на неговите пълномощия, като описаното нарушение с възведената правна
квалификация е изчерпателно описано в акта за установяване на
административно нарушение, по идентичен начин – описано и в
наказателното постановление, подведено е правилно под съответната норма
на материалния закон, надлежно връчени на нарушителя чрез упълномощено
от него лице с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани.
Съдът намира, обаче, че неправилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя АНН. В. П., на основание
извършеният от съда доказателствен анализ на цялата доказателствена
съвкупност.
Съдът приема, че административното нарушение на жалбоподателя
П. по чл.37, ал.1 от ЗДвП не е доказано и не е установено по безспорен и
несъмнен начин с оглед тежестта на доказване върху административно-
наказващия орган – “onus probandi”. Административно-наказателната
теза на АНО е изцяло опровергана от наличната по делото
доказателствена съвкупност.
АНО с влязло в сила НП № 21-4332-028009 от 03.02.2022 г. е
санкционирал като виновно и противоправно поведението на жалбоподателя
П..
В настоящото производство се установи и доказа от САТЕ, от
видеозаписа на ПТП, от циклограмите на Столична община и от показанията
на свидетелите Д. и В. в кредитираните им части, че жалбоподателя П. не е
предизвикала ПТП. Това го е сторил свидетелят Р. М. АНГ.. Същият е
навлязъл в инкриминираното кръстовище на жълт светлинен сигнал на
светофарната уредба и е реализирал ПТП с автомобила на жалбоподателя П.,
за която светофарната уредба светела само в зелено. Предимството в случая е
било за жалбоподателя П., а не за свидетеля А., който в нарушение на
правилата на светлината сигнализация по ЗДвП е навлязъл при жълт
светлинен сигнал в кръстовището със скорост от около 20 км/ч, реализирайки
ПТП с автомобила на жалбоподателя П.. Последната се ударила, поради
образуваните инерционни сили в автомобила на свидетеля Г., намиращ се зад
нея – л.а. „Мицубиши“ с рег. № СВ 4344 ММ. Но причината и основен
каузален принос за ПТП има свидетелят А., а не жалбоподателят П..
8
Свидетелят Г. излага в показанията си предположения за ПТП и кой го е
предизвикал. Съдът възприе от заключенията на САТЕ и от показанията на
свидетеля В. от СДВР-ОПП, че зеления светофар за свидетеля А. е бил с по-
кратка продължителност от светещия зелен цвят на светофара за
жалбоподателя П.. За да се ползва от правилото на чл.37, ал.1 от ЗДвП
свидетелят А. не е следвало да нарушава правилата на закона като навлезе
при жълт цвят в кръстовището и при червен такъв - предизвика ПТП с
автомобила на жалбоподателя П.. Предимството му на посоченото законово
основание е било допустимо само, ако жалбоподателят А. правомерно бе
преминал през кръстовището на зелен цвят и само докато е минавал през
кръстовището за него цветът е бил същият. Тогава ще се ползва с
предимство. САТЕ на вещото лице АНГ. К. АНГ. установи други факти и те
се потвърждават от циклограмите на Столична община, от огледа на
местопроизшествието и засичанията на времето на всяка от светофарните
уредби за посоките на движение на свидетеля А. и жалбоподателя П. и на
данните от видеозаписа от ПТП. Липсват преки и косвени факти по делото,
които да водят до единствения категоричен извод за наличие на
административно нарушение по състава на чл.37, ал.1 вр. 179, ал.2 вр. ал.1,
т.5, пр. 4 ЗДвП. И в административно-наказателния процес слуховете,
догадките и предположенията не могат да заместят фактите, тъй като
доказателствен източник на фактическите положения към всяко конкретно
административно нарушение, уредено в материалния административно-
наказателен закон и в пределите на предмета на доказване по чл.102 от НПК и
по ЗАНН в наказателното производство, следва да бъдат доказателствата и
доказателстветните средства, събрани по реда и способите на НПК и по
ЗАНН. Тези доказателства и фактическите положения, изведени от
доказателствените средства и способи на доказване, дефинирани в чл.136 от
НПК и в светлината на разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК и по правилата на
административно-наказателния процес от ЗАНН следва да са единни,
непротиворечиви, еднопосочни и потвърждаващи се в съвкупност,
взаимодопълващи се, кореспондиращи се и корелиращи по такъв начин,
включая и на предопределящи крайният изход на производството във
финален логичен законосъобразен резултат, който да е потъврждаване на
тезата на АНО, че има административно нарушение и че то следва да бъде
санкционирано, но само и единствено след доказване на обвинението на
актосъставителя по безспорен, несъмнен и абсолютен начин. Доказването,
освен с преки доказателства, при липсата им, може да бъде осъществено и с
косвени такива. В съдебната практика не е спорно, че осъдителна присъда,
включително и потвърдително въззивно решение на постановено НП на
административен орган като решаваща правораздавателна юрисдикция по
силата на закона може да почива и само на косвени доказателства, но това е
допустимо само ако косвените доказателства, преценени във взаимната им
връзка и логическа обвързаност, формират система (верига), при
съществуването на която може да бъде направен единствено възможен правен
извод за извършеното престъпление или административно нарушение от
обективна и субективна страна и неговото авторство. По делото се посочи, че
9
за състава по чл.37, ал.1 вр. 179, ал.2 вр. ал.1, т.5, пр. 4 ЗДвП не се установиха
нито преки, нито косвени факти, а за последните липсва хармонична, единна
и непрекъсната връзка между тях, която да води до логичното потвърждаване
на НП срещу жалбоподателя П. на повдигнатото й административно-
наказателно обвинение.
При това положение АНО неправилно е ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя П..
В контекста на изложеното, въззивната жалба на жалбоподателя Пенков
е основателна и доказана, поради което НП следва да се отмени от съда като
неправилно и незаконосъобразно.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. В тази
насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и последните промени
в разпоредбата на чл.63 от ЗАН, извършени с ДВ бр.94 от 29.11.2019 г., които
имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните на
разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл.143, ал.1 от
АПК, СДВР – ОПП следва да понесе разноските за адвокат, сторени от
жалбоподателя и с оглед изхода на спора съгласно договор за правна помощ в
размер на 300.00 лева. Според тази процесуална норма – когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
В тази връзка, съдът кредитира приложеният от жалбоподателя П.
договор за правна помощ на л.127 от СП, при което съдът следва да й
присъди сумата от 300.00 лева за дължим адвокатски хонорар в
производството.
В производството по разноските съдът прилага разпоредбата на чл.143 от
АПК за сторените от страните разноски, а според чл.144 от АПК за
неуредените случаи и въпроси в АПК и в частта на разноските се прилага
субсидиарно ГПК за дължимите разноски, сторени от органа на съдебната
власт (съда) (чл.77 и чл.78 ГПК). Доколкото въззиваемата страна СДВР-ОПП
е равнопоставена страна на жалбоподателя П., то разноските за изпълнената
експертиза следва да се възстановят в полза на бюджета на съда от загубилата
страна, поради отмяната на НП и с оглед основателността на въззивната
жалба. При това положение съдът намира, че с оглед изхода на
производството, страната останала задължена в случая СДВР-ОПП за
разноските за изпълнената експертиза следва да ги възстанови от бюджета на
съдебния орган в общ размер на 650.00, заплатени в полза на експертата по
САТЕ и с оглед издадените по делото РКО с оглед изхода на спора
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
10
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 21-4332-028009 от
03.02.2022 г. издадено Началник ГРУПА към СДВР, отдел „Пътна Полиция“,
упълномощен със заповед № 8121з – 1632/02.12.2021г., с което на основание
чл. 53 от ЗАНН на АНН. В. П., с ЕГН:********** й е наложено
административно наказание парична „глоба“ в размер на 200.00 лева за
нарушение по чл.37, ал.1 от ЗДвП вр. с чл.179, ал.2 вр. чл.179, ал.1, т.5, пр.4 т
ЗДвП.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати на
въззивника АНН. В. П., ЕГН: ********** на основание чл.143, ал.1 от АПК
сумата от 300.00 лева за дължимо адвокатско възнаграждение за
представителство в настоящото производство.
ОСЪЖДА въззиваемата страна СДВР – ОПП чрез законният й
представител с адрес гр.София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 4 да заплати в
полза на Софийски районен съд по бюджетната сметка на Висш съдебен
съвет на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН вр. чл.144 вр. чл.143 от АПК вр.
чл.77 ГПК сумата от 650.00 лева, включваща две отделни възнаграждения
за вещото лице по приетата експертиза в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София-град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11