№ 255
гр. Пазарджик, 22.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно частно
гражданско дело № 20215200500654 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.419, ал.1 и чл.420, ал.3 от ГПК, във
връзка с чл.274 и сл. от ГПК.
Същото е образувано по повод на подадена частна жалба с вх.
№265413/01.07.2021г. от Б. Г. ДЖ., чрез пълномощника й адв.М.К. срещу
разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение №3031/09.11.2010г., постановено по ч.гр.д.№4597/2010г. по
описа на РС- Пазарджик.
В жалбата се твърди, че е уважено заявлението на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за
издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417, т.2 от ГПК и издаване на Изпълнителен лист срещу
Р.С.В. /като длъжник- кредитополучател/ и Б. Г. ДЖ. /като поръчител/
солидарно за суми подробни описани.
Твърди се, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано. В
тази насока се визира, че заповедта е издадена на основание, т.нар.
Извлечение от банкови сметки на длъжник и приложените ведно с него
Договор за потребителски кредит от 28.10.2009г.
Приема се, че представеното извлечение от банковите сметки на
длъжник не е редовен от външна страна документ по чл.417, т.2 от ГПК. В
1
самото извлечение е посочено, че същото представлява „Извлечение от
банковите сметки на длъжник, но съгласно чл.417, т.2 от ГПК, заповед за
изпълнение се издава, когато кредиторовото вземане се основава на
извлечение от счетоводни книги, а не на извлечение от банкови сметки.
Счита се, че представеното „извлечение от банкови сметки на длъжник“
не представлява документ по чл.417, т.2 от ГПК и въз основа на него не е
следвало да се издава заповед за изпълнение.
Твърди се, че представеното извлечение не е изведено от
счетоводството/деловодството на Банката, тъй като липсва изходящ номер и
дата на извеждането.
Визира се, че представеното със заявлението „извлечение от банковите
сметки на длъжник“ не представлява пълно копие на счетоводния документ,
като счетоводно отразява възникването и и съдържанието на задължението.
Документът също така не възпроизвежда по съдържание, съответния
счетоводен документ.
Твърди се, че представеното извлечение от счетоводни книги не
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, тъй като от същото не е
посочена на коя дата е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по
договора за кредит, дори не е посочено, че е настъпила такава. Не може да се
направи самостоятелен извод, макар да не е посочена предсрочната
изискуемост, дали тя изобщо е настъпила, тъй като не се сочи в изявлението
от счетоводните книги, кои са просрочените вноски.
Твърди се, че солидарната отговорност на поръчителя е погасена, на
основание чл.417, ал.1 от ЗЗД. След като е изтекъл 6-месечния срок визиран
в тази разпоредба, поръчителевата отговорност на Б. Г. ДЖ. по Договора за
банков кредит е преклудирана, поради непредявяване на иск от Банката
срещу кредитополучателя Р.С.В.. Поради тази причина се счита, че за
банката- заявител в заповедното производство не съществува вземане срещу
поръчителя Б. Г. ДЖ..
Твърди се, че вземането за главницата по договора за потребителски
кредит е погасено с общата пето годишна давност, съгласно чл.110 от ЗЗД. От
друга страна, съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността тече от момента в който
2
вземането е станало изискуемо- 20.11.2009г. с неплащането на една вноска по
кредита, т.е към настоящия момент са изтекли повече от 10 години през които
са предприети действия, които са прекъснали давността.
Искането е да се отмени Разпореждане от 09.11.2010г., постановено по
ч.гр.д.№597/2010г. по описа на РС- Пазарджик, с което е уважено заявлението
на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, за издаване на Заповед №3031/09.11.2010г. за
изпълнение на парично задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от
ГПК, в частта отнасяща се до поръчителя Б. Г. ДЖ. и да се обезсили
издадения Изпълнителен лист от 10.11.2010г., в частта отнасяща се до
поръчителя Б. Г. ДЖ., за сумите: 11039,55лв., от които главница 9889,28лв.;
договорна лихва- 1082,24лв. за периода от 28.11.2009г. до 27.10.2010г.,
включително; наказателна лихва в размер на 68,02лв. за периода 28.02.2009г.
до 27.10.2010г. и законна лихва от 08.11.2010г. до изплащане на вземането,
ведно с разноските по делото- 221,79лв.- държавна такса и 564,95лв.-
адвокатско възнаграждение.
Писмен отговор на подадената жалба от страна на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД“ не
е постъпил в указания от съда срок.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди доводите на
частния жалбоподател и взе предвид данните по делото, намира от
фактическа страна следното:
Производството по ч.гр.д.№4597/2010г. по описа на РС- Пазарджик е
образувано по заявление от 09.11.2010г. на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД за издаване на
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК против основния длъжник- кредитополучател по
договор за потребителски кредит от 28.10.2009г.- Радина Симеонова и против
солидарния длъжник- поръчител Б. Г. ДЖ..
Заповедният съд е уважил изцяло заявлението, като е разпоредил да се
издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съответно е
издал Заповед №3031 от 09.11.2010г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредил длъжниците
Р.С.В. и Б. Г. ДЖ., да заплатят солидарно на кредитора „Ю. И Е.Д.Б.“ АД-
заявител сумата в общ размер от 11039,55лв., от които главница- 9889,29лв.,
3
договорна лихва- 1082,24лв. за периода от 28.11.2009г. до 27.10.2010г.,
включително, наказателна лихва в размер на 68,02лв., за периода от
28.02.2009г. до 27.10.2010г. и законна лихва от 08.11.2010г. до изплащане на
вземането, ведно с разноските- 221,79лв.- държавна такса и 564,95лв.-
адвокатско възнаграждение.
На заявителят е издаден изпълнителен лист за посочените вземания на
02.12.2010г., въз основа на които впоследствие е и образувано изпълнително
дело.
Поканата за доброволно изпълнение с изх.№3973/12.04.2021г. е връчена
на Б. Г. ДЖ. на 18.06.2021г.
При тези данни от фактическа страна, от правна такава, следва да
се приеме следното:
По допустимостта на подадената частна жалба.
Частната жалба с вх.№265413/01.07.2021г. е допустима, тъй като е
подадена в едномесечния срок от връчване на процесната заповед
№3031/09.11.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 от ГПК, като поканата за доброволно изпълнение е
връчена на Б. Г. ДЖ. на 18.06.2021г.
Същевременно в този срок с постъпила частната жалба е подадено
възражение по реда на чл.414 от ГПК, с вх.№265412/01.07.2021г.
По основателността на подадената частна жалба.
Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по смисъла на
чл.418, ал.1 и ал.2 от ГПК се издават, само при наличието на кумулативно
изискуемите законови предпоставки: изпълнителното основание да е едно от
изчерпателно изброените в чл.417 ГПК, като същото е редовно от външна
страна и удостоверява годно за принудително изпълнение притезание в полза
на заявителя срещу лицата, против които се иска издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Счетоводна информация трябва
да е достатъчна като съдържание и обем, за да обоснове и удостовери
задължението на кредитополучателя към съответната кредитна институция.
При положение, че се касае за вземане, произтичащо от банков кредит,
4
безусловно извлечението следва да съдържа и данни за това към датата на
издаването си освен размера на кредита по договора, данни за това кога е
усвоен, данни за това каква част от него е погасена и до кога, коя е
последната внесена погасителна вноска, нейният размер и за кой месец се
отнася, коя или кои следващи погасителни вноски не са платени, размера им
и за кои месеци се отнасят, какъв е размерът на остатъка от задължението и
договорна лихва за забава /ако има уговорена такава/, кога е настъпил
падежът на всяка от вноските, кои месечни вноски и в какъв размер не е
платил в посочените от договора срокове, тоест, сбъднало ли се е условието
за предсрочна изискуемост на кредита. Тази информация безусловно е
необходима, тъй като проверката на съда се свързва и с установяване
верността на твърдението на заявителя за настъпила предсрочна изискуемост
и ликвидност на целия кредит, което по същество представлява проверка за
наличието на подлежащо на изпълнение вземане в полза на банката.
В конкретният казус, настоящият съдебен състав намира, че
представеното изпълнително основание по чл.417, т.2 от ГПК- Извлечение от
счетоводни книги на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, не удостоверява подлежащо на
изпълнение вземане по отношение на претендираните със заявлението суми.
Представеното извлечение съдържа част от минималното изискуемо от
закона съдържание, предвид на което същото не може да се приеме, че е в
съответствие с установената съдебна практика.
От същото действително се установява, че е индивидуализиран
длъжникът, солидарния длъжник, кредитора и договора за банков кредит,
пораждащ вземането, но също така липсва коя е последната погасителна
вноски, кои следващи погасителни вноски не са погасени, какво е платено,
кога е настъпила предсрочната изискуемост, кога е издадено самото
извлечение.
При тези данни, настоящия въззивен състав няма основание да не
приеме извод, че представеното по делото извлечение от счетоводните книги
на банката представлява редовен от външна страна счетоводен документ. В
този аспект основателно се явява възражението на жалбоподателката, че този
документ не отговаря на установените изисквания.
5
В този аспект следва да се посочи, че няма основания да се приемат
като основателни изложените възражения на жалбоподателката в насока, че
представения документ е „извлечение от банковите сметки“, а не „извлечение
от счетоводните книги“. Не е основание да се приеме, че не е налице изходящ
номер на същото, въпреки, че е налице констатация за липса на дата на
издаване.
Следва да се приемат и за неоснователни възраженията в насока за
погасената солидарност на поръчителя съгласно разпоредбата на чл.147, ал.1
от ЗЗД, респективно настъпила давност. Същите в настоящото производство
не са предмет на разглеждане с оглед неговата специфика, а са предмет на
обсъждане евентуално в исков процес.
При така изложените съображения, при частично споделяне на
изложените в частната жалба възражения, настоящата инстанция приема, че
същата като основателна следва да се остави уважи. Тъй като тя е подадена
само от солидарния длъжник, атакуваното разпореждане инкорпорирано в
издадената и цитирана по- горе заповед следва да се отмени само в частта
касаеща жалбоподателката Б. Г. ДЖ., като издадения изпълнителен лист се
обезсили само по отношение на нея.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК в полза на
частната жалбоподателка следва да се присъдят направените по делото
разноски от 1215лв., от които 1200лв.- заплатено адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие и 15лв.-
заплатена държавна такса.
Предвид на гореизложеното, на основание чл.419, във вр. с чл.278 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
Заповед за изпълнение №3031/09.11.2020г., постановено по ч.гр.д.
№4597/2017г. по описа на РС- Пазарджик, в частта относно солидарния
длъжник Б. Г. ДЖ., вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, за
6
издаване на Заповед №3031/09.11.2010г. за изпълнение на парично
задължение, въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, в частта отнасяща
се до поръчителя Б. Г. ДЖ..
ОБЕЗСИЛВА Изпълнителен лист от 10.11.2010г., в частта отнасящ се
до поръчителя Б. Г. ДЖ., за сумите: 11039,55лв., от които главница
9889,28лв.; договорна лихва- 1082,24лв. за периода от 28.11.2009г. до
27.10.2010г., включително; наказателна лихва в размер на 68,02лв. за периода
28.02.2009г. до 27.10.2010г. и законна лихва от 08.11.2010г. до изплащане на
вземането, ведно с разноските по делото- 221,79лв.- държавна такса и
564,95лв.- адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Ю. И Е.Д.Б.“ АД, да ЗАПЛАТИ на Б. Г. ДЖ. направените
по делото разноски от 1215лв., от които 1200лв.- заплатено адвокатско
възнаграждение съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и 15лв.- заплатена държавна такса.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7