№ 132
гр. Свиленград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200780 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 588224-F607953 от
19.07.2021 година на Началник на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив в
Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален контрол” в
Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с
което на „Изпау - 3” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Любимец, ул.„Църковна” № 22, област Хасково, със съдебен
адрес: град Свиленград, ул.„Георги Скрижовски” № 1, област Хасково, чрез
адвокат И.И., представлявано от управителя Димитър Христов Чорлов, за
нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
(Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година), вр.чл. 118, ал. 10 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС), е наложено административно наказание
1
„Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Дружеството-жалбоподател чрез законния си представител – управителя
Димитър Чорлов, моли за отмяна на обжалвания акт като намира същия за
незаконосъобразен и неправилен, тъй като санкционната норма била
неправилна и неконкретизирана и деянието било несъставомерно по
посочената като нарушена материалноправна норма. От Съда се иска да
приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че няма извършено
нарушение.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподател
изпраща представител – управителя Димитър Христов Чорлов. За тях се явява
адвокат И.И., който пледира за отмяна на обжалвания акт на основанията,
посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че датата на нарушението била
некоректно посочена. Претендират се разноски по делото. Не е представен
Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Отдел „Оперативни дейности” – Пловдив, редовно призовани
на посочения съдебен адрес: град Пловдив, ул.„Скопие” № 106, изпращат
представител – Юрисконсулт Вангел Рангелов, който сочи че НП е издадено
законосъобразно и че не са допуснати процесуални нарушения при
издаването му, както и че не са налице предпоставките за приложение на чл.
28 от ЗАНН. Моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски по
делото под формата на юрисконсултско възнаграждение. Представен е
Списък на разноските. Наведено е възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 24.03.2021 година в 10.41 часа служители на АНО – свидетелите Т. В.
2
В. и Д. Т. Д. извършват оперативна проверка на търговски обект –
бензиностанция „Елит ойл” с адрес според въведените данни във фискалното
устройство: град Любимец, автомагистрала „Марица” А 1, при км. 88, от
ляво, област Хасково и стопанисван от дружеството-жалбоподател, в
присъствието на служител на дружеството, при която констатират след
извършена проверка в информационните масиви на НАП и на представени от
дружеството документи че за периода от 01.02.2021 година до датата на
проверката са получени 5 доставки на дизел като в подадените към НАП
данни за тези доставки на горива не се съдържа уникален контролен номер
(УКН) на електронния акцизен данъчен документи (еАДД) за доставените
количества горива по документ, въведени чрез електронна система за
фискална памет (ЕСФП), с баркод четец, като са въведени номерата на
издадените Фактури от изпълнителя на заявката „Интерспийд” ЕООД, вид
гориво и количество. Други нарушения не са констатирани. Проверката
завършва около 14.00 часа. За извършените действия е съставен Протокол
серия АА № 0379955.
Предвид констатираното невписване на УКН на еАДД за доставените
количества горива по документ при подаване на данни към НАП, в кръга на
службата си, Т. В. В. – Инспектор по приходите при ЦУ на НАП, съставя
против дружеството-жалбоподател Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АN и № F607953 от 05.04.2021 година. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля Д. Т. Д. и в
присъствието на законния представител на дружеството-нарушител –
Димитър Христов Чорлов. В изготвения АУАН актосъставителят излага
подробно описание на фактическото нарушение, свързано с констатираното
невписване на УКН на еАДД за доставените количества горива по документ
при подаване на данни към НАП, както и на обстоятелствата по извършването
му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл.
118, ал. 10 от ЗДДС, които вписва за нарушени. АУАН е редовно предявен и
връчен на законния представител на дружеството-нарушител – управителя
Димитър Христов Чорлов, който в графата, касаеща възражения не вписва
такива против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок постъпва Възражение, в
което е посочено, че всички доставки на гориво са отчетени в НАП. В същия
3
смисъл е и Обяснението от дата 25.03.2021 година, дадено във връзка със
съставения Протокол за извършената проверка.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив, издава процесното НП № 588224-F607953 от 19.07.2021 година. В
издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган – чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, като сочи, че нарушението
не е довело до неотразяване на приходи и налага на дружеството-
жалбоподател административно наказание „Имуществена санкция” в размер
на 500 лв. НП е редовно връчено на законния представител на дружеството-
жалбоподател – Димитър Чорлов, на 20.09.2021 година, видно от Разписката,
инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана с посочване на имената и качеството на лицето, получило
документа. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Както в АУАН, така и в НП е прието за установено, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 59а, ал. 1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, тъй като в
подадените от дружеството-жалбоподател в качеството на данъчнозадължено
лице - получател по доставка на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от
ЗДДС, към НАП данни за доставки на горива не се съдържа УКН на еАДД за
доставените количества горива по документ. За това нарушение на основание
чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС на нарушителя е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
Съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, АУАН по този закон се съставят от
органите по приходите, а НП се издават от Изпълнителния директор на НАП
или от оправомощени от него длъжностни лица. Материалната
компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДДС е
установена предвид факта, че Т. В. В. заема (към датата на съставяне на
АУАН) длъжността „Инспектор по приходите в ЦУ на НАП”. Видно от
приетата като доказателство по делото Заповед № ЗЦУ – 1149 от 25.08.2020
година на Изпълнителния директор на НАП, Началниците на Отдели
4
„Оперативни дейности” в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна
дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, имат право съобразно
териториалната си компетентност да издават НП за нарушения,
регламентирани в чл. 185 от ЗДДС. Служебно известно е и персоналното
заемане на тази длъжност от издателя на процесното НП.
Налични са по делото Справки от Търговския регистър относно
актуалното състояние на дружеството-жалбоподател и на дружеството-
доставчик.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприетата от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 02.11.2021
година свидетели – Т. В. В. и Д. Т. Д.. Писмените доказателствени източници,
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Т.В. и Д.Д., които са безпротиворечиви, логични
и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към представители на дружеството-жалбоподател,
което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на показанията на посочените свидетели не се намериха, а
единствено поради служебното им качество – служители на НАП, в този
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от
доказателствата по делото е видно, че актосъставителят е и свидетел,
извършил проверката и установил нарушението, и независимо от това, че
лицето е в служебно правоотношение с АНО, това не го прави
заинтересувано лице, тъй като в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи
при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН (в този
смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година
на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията Пенка Костова).
5
Посоченото е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду
показанията на посочените двама свидетели (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените
доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). Ето защо,
според Съда показанията на тези двама свидетели не са и не се считат за
насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние
на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на
осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
дружеството-жалбоподател, с оглед установения факт, че в подадените в
качеството на данъчнозадължено лице - получател по доставка на течни
горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, към НАП данни за доставки на
горива не се съдържа УКН на еАДД за доставените количества горива по
документ. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
6
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното
НП) – законния представител в лицето на управителя Чорлов, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение
следва да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че
преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с
оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява
възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и
разследване на спорните обстоятелства, като разследването може да бъде
възложено и на други длъжностни лица от същото ведомство. Видно е, че
АНО е изпълнил задълженията си относно преценка на възраженията и
събраните доказателства, и изясняване на спорните факти и обстоятелства във
връзка с Възражението на дружеството-жалбоподател – изрично в НП е
посочено, че възражението е неоснователно. Следва също да се отбележи, че
при издаване на НП, АНО е обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН
относно съдържанието му и няма задължение да се произнася изрично, в
7
самото НП, по направените възражения; т.е. самото обсъждане от страна на
АНО на възраженията не е задължително да съставлява реквизит на
издаденото от него НП. В посочения смисъл е Решение от 29.04.2014 година,
постановено по КАНД № 111/2014 година на Административен съд –
Хасково, докладчик Съдията Теодора Точкова. Но независимо от изложеното
АНО изрично се е произнесъл в НП по основателността на постъпилото
Възражение.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият
и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално
изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за
АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото нарушение е описано точно и
ясно, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Т.е. нарушението е описано по начин, даващ възможност на
наказаното дружество да възприеме в цялост признаците на същото и да
организира адекватно правото си на защита. Фактът, че при посочване на
нарушената материалноправната норма, наказващият орган не е изписал
изрично че се касае за изречение второ на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, не води до различни правни изводи, тъй като този подход
не засяга правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства,
какво е извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани като
нарушение по чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл.
118, ал. 10 от ЗДДС (в този ред на мисли е неоснователно възражението,
касаещо непосочване на точната приложима в случая хипотеза на чл. 118 от
ЗДДС, тъй като това е т. 10 – изрично посочена както в АУАН, така и в НП).
Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от
фактическа страна и законовата разпоредба, която е нарушена. Изложеното се
отнася и до изписването на санкционна норма: чл. 185, ал. 2, вр.чл. 185, ал. 1
от ЗДДС.
Действително не е посочена конкретната хипотеза на чл. 185, ал. 2 от
ЗДДС, отнасяща се до настоящия случай, но в НП е направено достатъчно
ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които е
извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето
за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото
8
на лицето да организира и осъществи защитата си в пълен обем (ето защо
Съдът не кредитира, наведеното в Жалбата възражение, касаещо неправилно
изписване и неконкретизиране на санкционната норма).
Действително в АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля Д., но този
реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите й имена, както адреса по местоработата й, е
налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и не е наличен проблем
с нейната индивидуализация, т.е. с нейната самоличност, респ. призоваването
й в съдебно заседание. От друга страна констатираният пропуск не
представлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не е налице.
Нарушението е извършено в мястото, където се намира ЕСФП. Т.е.
мястото е ясно, точно и коректно посочено според въведените данни във
фискалното устройство.
Датата на нарушението е 01.02.2021 година, тъй като това е датата на
издаване на първия АДД за доставено количество гориво, по отношение на
който при подадените данни към НАП не се съдържа УКН на този АДД (ето
защо наведеното от процесуалния представител на дружеството-
жалбоподател възражение в пледоарията му пред настоящия Съдебен състав е
неоснователно). Нарушението е констатирано при проверката на 24.03.2021
година.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 193, ал. 2 от ЗДДС. Актовете, с които се установяват нарушенията по
цитирания закон, се съставят от органите по приходите. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 05.04.2021 година
актосъставителят Т. В. В. е заемал длъжността „Инспектор по приходите в
ЦУ на НАП”. Предвид изложеното актосъставителят Т.В. безспорно се явява
9
орган по приходите, който има правомощията по чл. 193, ал. 2 от ЗДДС, т.е.
да съставя Актове, с които се установяват нарушения по посочения закон.
Посочените разпоредби пряко делегират правомощия на актосъставителя,
поради което същият не се нуждае от допълнително оправомощаване от
когото и да било. В тази насока е и изявлението на свидетеля В., направено в
открито съдебно заседание, проведено на 02.11.2021 година. Лицето,
подписало НП – Жулиета Никова Михайлова, е заемала към момента на
издаването му длъжността „Началник на Отдел „Оперативни дейности” –
Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция „Фискален
контрол” в ЦУ на НАП”, чиято материална компетентност да издава НП за
нарушения по чл. 185 от ЗДДС се доказва от приетата по делото № ЗЦУ-1149
от 25.08.2020 година на Изпълнителния директор на НАП, т.е. тя се явява
носител на санкционна власт, делегирана й в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС –
Изпълнителния директор на НАП по надлежния ред с административен акт -
Заповед и деянието е извършено в зоната на отговорност на Отдел
„Оперативни дейности” – Пловдив. Персоналното заемане на длъжността от
Жулиета Никова Михайлова е служебно известно на Съда (както вече бе
посочено).
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално
основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
10
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Съдът приема, че е налице яснота относно възприетото от АНО
нарушение. От фактическа страна НП е мотивирано с констатираната липса
на посочен в данните, подадени към НАП от данъчнозадълженото лице -
получател по доставка на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, УКН
на еАДД за доставените количества горива по документ. Ето защо, при
събраните доказателства, Съдът намира, че административното нарушение е
доказано. По тези съображения Съдът приема наведеното в Жалбата
възражение за липса на извършено нарушение за неоснователно (фактът, че
всички доставки на течни горива са отчетени към НАП не променя горните
изводи на Съда, тъй като идеята на законодателя с посочената
материалноправна разпоредба е свързана с навременна финансова отчетност
на стопанските субекти и незабавен фискален контрол, а не такъв след
извършване на допълнителни проверки по документи, респ. на место).
Неоснователно е и другото наведено в Жалбата възражение, касаещо
несъставемерност по посочената материалноправна норма, тъй като
нарушението не е по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, а по чл. 59а, ал. 1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 10 от ЗДДС.
Т.е. дружеството-жалбоподател като данъчнозадълженото лице -
получател по доставка на течни горива съгласно чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, на
посочените дата и място в НП, не е изпълнило задължението си в данните,
подадени към НАП да посочва УКН на еАДД за доставените количества
горива по документ. В настоящото производство не се събраха доказателства,
които да оборят изложените обвинителни факти в АУАН и обжалваното НП.
По делото няма доказателства противни на така възприетата и изложена по –
горе фактическа обстановка. С оглед на изложеното дружеството–нарушител
следва да понесе предвидената в закона административнонаказателна
отговорност за това нарушение.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед
обстоятелството, че е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЕООД, доколкото се касае за обективна отговорност, не следва да се
11
обсъжда въпроса за субективната страна на деянието. Т.е. отговорността за
нарушението на юридическото лице е обективна и не подлежи на изследване
от субективна страна - установяването на предвидените в санкционната норма
обстоятелства от обективна страна, влече съответно
административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е
Решение № 154 от 15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Кремена Костова-
Грозева).
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 година по тълк.н.д.№ 1/2005 година на ВКС,
преценката „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия
обхват се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28
от ЗАНН. Преценката за липса на основания и предпоставки за
квалифициране на конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, е изразена изрично от АНО. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административно нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава, поради което не съставлява маловажен случай. И това е така,
тъй като нарушението засяга важни обществени отношения с висок публичен
интерес, свързан с финансовата отчетност на стопанските субекти и
фискалния контрол. Поради това липсват предпоставки за преквалифициране
на нарушението като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и
в този смисъл Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за
съответстваща на закона, респ. наведеното в Жалбата възражение в тази
насока – за неоснователно.
Съдът проведе пълно доказване на фактите от значение за
административнонаказателното обвинение и делото, на които
дружеството-жалбоподател не се противопостави и не посочи доказателства
за тяхното оборване.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
12
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението,
което е осъществено от обективна страна и правилно е приложил съответната
административнонаказателна разпоредба на ЗДДС, като се е съобразил с
разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административнонаказателният състав на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС
предвижда налагане на наказание на този, който извърши или допусне
извършването на нарушение по чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по
неговото прилагане (, какъвто се явява Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година
съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС). Когато нарушението не води до
неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 на чл. 185 от ЗДДС.
От наличните по делото доказателства, се установява, че дружеството-
жалбоподател е санкционирано за това, че в подадените към НАП данни за
доставки на горива не се съдържа УКН на еАДД за доставените количества
горива по документ. В случая несъмнено са налице данни, че няма неотчетени
от юридическото лице приходи. След като самият АНО е констатирал, че
вследствие на установеното нарушение не е настъпило неотразяване на
приходи, то правилната санкционна норма несъмнено е чл. 185, ал. 2,
изречение второ от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2, изречение второ, вр.ал. 1 от ЗДДС
предвижда по отношение на юридически лица наказание „Имуществена
санкция” в размер от 500 лв. до 2 000 лв. Административното наказание е
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона минимален такъв.
Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не съществува, предвид факта, че административната санкция е
определена в минималния размер, поради което по пряк аргумент от закона
липсва основание за определянето й под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП наказание Съдът намира за справедливо и съответстващо на
извършеното нарушение, както и за правилно с оглед постигане на
предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди дружеството-нарушител към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
По разноските:
13
В настоящото производство дружеството-жалбоподател претендира
присъждане на разноски в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар, а от
страна на АНО – 150 лв. за юрисконсулство възнаграждение, съобразно
представените Договор за правна защита и съдействие, респ. Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно ал. 5 на посочената разпоредба в полза на юридически лица
се присъжда и възнаграждение в размер, определен от Съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт, размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП). Съгласно чл. 144 от
АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 8 от
ГПК когато страната е била представлявана от юрисконсулт, размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. В случая е
представен Списък по чл. 80 от ГПК от страна на АНО. Досежно размера на
юрисконсултското възнаграждение за защита в производства по ЗАНН,
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, според която норма за защита в производствата по ЗАНН
възнаграждението е от 80 лв. до 150 лв., заключава, че за настоящото
производство справедлив размер на юрисконсултско възнаграждение е сума
от 80 лв. За да определи този размер, Съдът се съобрази с фактическата и
правна сложност на делото, както и с развитието на производството –
работата на юрисконсулта се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и
представяне на писмено доказателство. За разликата до пълния претендиран
размер от 150 лв. искането следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, искането на дружеството-жалбоподател за
присъждане на разноски под формата на заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. следва да се остави без уважение.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
14
обжалване на НП, издадени от органите на НАП, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва да присъди сторените в настоящото производство разноски
за юрисконсултско възнаграждение именно на НАП.
По отношение на Решението в частта за разноските дружеството-
жалбоподател не може да се иска изменение, тъй като по делото не бе
представен Списък на разноските от тяхна страна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно НП №
588224-F607953 от 19.07.2021 година на Началник на Отдел „Оперативни
дейности” – Пловдив в Дирекция „Оперативни дейности” в Главна дирекция
„Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с което на „Изпау - 3” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Любимец,
ул.„Църковна” № 22, област Хасково, представлявано от управителя Димитър
Христов Чорлов, за нарушение на чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година, вр.чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, е наложено административно
наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА „Изпау - 3” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.
„Църковна” № 22, област Хасково, представлявано от управителя Димитър
Христов Чорлов, ДА ЗАПЛАТИ на НАП с адрес: град София, ул.„Дондуков”
№ 52, сумата от 80 лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение по АНД № 780/2021 година по описа на Районен съд –
Свиленград, като искането в останалата част за разликата от 80 лв. до 150 лв.
ОТХВЪРЛЯ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Изпау - 3” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Любимец, ул.
„Църковна” № 22, област Хасково, представлявано от управителя Димитър
Христов Чорлов, за присъждане на направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
15
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16