№ 17711
гр. София, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110155539 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Производството е бразувано по искова молба на „Т. Д.“ ЕООД срещу ЗК „Л. И.“
АД, с която са предявени осъдителни искове, както следва: за сумата от 5000 лв.,
представляваща остатък от дължима застрахователно обезщетение по щета № 200-
5060-22-000185 образувана във връзка с причинени имуществени вреди по л.а. „Х.“, с
рег. № ******* от настъпило на 30.09.2019 г. ПТП на път III-802 на разклона за
гробищен парк П. по вина на застрахования по застраховка „ГО“ при ответника водач
на л.а. „К. М.“, с рег. № *****, ведно със законната лихва от предявяване на иска
/18.09.2024 г./ до окончателното плащане, както и за сумата от 1340 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 22.07.2022 г. до 17.09.2024 г.
Ищецът твърди, че на посочената дата и място водачът на л.а. „К. М.“, с рег. №
***** при управление на автомобила в пияно състояние и с несъобразена скорост
навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с движещия се в обратна
посока л.а. „Х.“, рег. № *******. Вследствие на инцидента, водачът на л.а. „К. М.“
загива на място, а на л.а. „Х.“ са причинени материални щети. Сочи, че мястото на
произшествието било посетено от органите на Пътна полиция и бил съставен протокол
за ПТП. Образуваното досъдебно производство срещу водача на л.а. „К. М.“ било
прекратено поради смъртта на последния. Застраховател по застраховка „ГО“ на
последното се твърди да е ответното дружество, пред който била заведена щета, по
която на лизингодателя „У. л.“ ЕАД било изплатено застрахователно обезщетение в
размер на 14883,75 лв. при условията на тотална щета и след приспадане на 25 %
запазени части и отчитане на вредоносния резултат – съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на л.а. „Х.“, поради употреба на алкохол. Излага съображения, че
изплатеното обезщетение не отговаря на действително претърпените вреди, като
ответникът неправилно е приел съпричиняване от страна на водача на л.а. Х.. В тази
връзка изтъква, че дори да е употребил алкохол, то той не е допринесъл за настъпване
1
на ПТП. Сочи, че въз основа на договор цесия от 22.07.2022 г. „У. л.“ ЕАД е
прехвърлило на ищеца вземанията си към ЗК „Л. И.“ АД, представляващи дължим
остатък от застрахователното обезщетение по заведената щета по процесния инцидент.
Твърди ответното дружество да е надлежно уведомено за прехвърленото вземане на
04.08.2022 г. Ищецът депозирал възражение до ответника с искане за преразглеждане
на становището по образуваната щета, но последният отказал да стори това, поради
което бил в забава. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира
сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
процесуалната легитимация на ищеца, тъй като договорът за цесия твърди да е
нищожен на основание накърняване на добрите нрави, поради нееквивалентност на
престациите. По същество предявеният иск се оспорва по основание и размер. Оспорва
описания от ищеца механизъм на настъпване на ПТП относно противоправното
поведение на водача на л.а. „К. М.“. Оспорва вина за ПТП да има водача на л.а. „К.
М.“, застрахован по застраховка „ГО“ в ЗК „Л. И.“ АД. Поддържа се, че водачът на л.а.
„Х. Х 350“ да е нарушил ЗДвП като го е управлявал след употреба на алкохол над
допустимата норма, поради което вина за пътния инцидент има и този водач, чийто
принос възлизал на поне 30 %. Оспорва протокола за ПТП в частта относно механизма
на настъпване на ПТП. Поддържа да липсва причинно-следствена връзка между
процесното ПТП и претендираните от ищеца вреди, доколкото не всички увреждания
са следствие от настъпилия пътен инцидент. Оспорва иска и по размер, като счита, че
претендираното обезщетение значително надвишава действително причинените щети.
Счита, че ответникът е заплатил точно и пълно обезщетение за настъпилите вреди от
процесното ПТП, съобразявайки приноса на водачите за неговото настъпване и
извършените от тях нарушения на ЗДвП. По изложените съображения моли за
отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на разноски на дружеството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По допустимостта на производството
Настоящият съдебен състав намира, че възражението на ответника за
недопустимост на предявения иск, поради липса на активна процесуална легитимация
на ищеца е неоснователно, а предявеният иск за допустим. Съображенията за това са
следните:
Съдебната практика (решение № 137/19.11.2021 г. по гр. д. № 2499/2020 г. на
ВКС, Решение № 100/10.07.2024 г. по т. д. № 1022/2023 г. на ВКС и др.) и доктрината
последователно приемат, че длъжникът на цедираното вземане не е легитимиран да
оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното парично вземане,
освен в предвидените в закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично
забранено или допустимо при изрично установени условия. Неотносими спрямо
цесионера са въпросите за цената, срещу която е прехвърлено вземането, дали е
определена по размер, начина на нейното изплащане, както и дали тя е изобщо е била
платена, защото те касаят единствено отношенията между цедента и цесионера. Няма
основание да се приеме, че правен субект, който не е страна по сделката, може да се
позовава на нищожност, поради нарушение на добрите нрави, предвид
нееквивалентност на престациите, тъй като едната страна по цесията неоснователно би
се обогатила за сметка на другата, придобивайки вземане, което многократно
надвишава по размер цената на която е прехвърлено. С уведомяването на длъжника за
извършената цесията, интересът му е изцяло защитен - от този момент нататък той
2
знае, че следва да престира на новия кредитор, като му противопостави всички свои
възражения, които произтичат от договора с цедента и които имат отношение към
конкретно прехвърленото вземане. Всички уговорки между цедента и цесионера са
въпроси, свързани с правоотношението между тях, вкл. основанието за сключване на
договора, предмета му, съгласието за пораждане на правните му последици и
плащането на цената, ако такава е уговорена. Цедираният длъжник не може да
противопостави на цесионера възраженията, основаващи се на отношенията между
цедента и цесионера – напр. възражения за недействителност на договора, разваляне и
т. н. на договора за цесия, тъй като този договор е сключен между други страни.
Доколкото ответникът ЗК „Л. И.“ АД не е страна по договора за цесия, а е
длъжник на цедираното вземане, както и не е налице хипотеза, в която прехвърлянето
на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, в
производството по иска относно цедираното парично вземане, каквото е настоящото,
последното не е легитимирано да оспорва валидността на договора за цесия, сключен
между други страни.
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, в чийто срок на действие,
вследствие на противоправно и виновно поведение на водача на застрахования
автомобил, да е настъпило застрахователно събитие (представляващо покрит риск), в
причинна връзка с което ищецът да е претърпял описаните имуществени вреди, както
и техния размер, че вземанията на „У. л.“ ЕАД по застрахователното правоотношение
във връзка с процесната щета са били прехвърлени на ищеца с договор за цесия; че
ответникът е бил уведомен за извършената цесия; изпадането на ответника в забава.
При установяване на горните факти, че в негова доказателствена тежест на
ответника е да докаже по делото пълно и главно, че е погасил процесното вземане,
както и положителните факти, на които основава възраженията си, в т.ч. и фактите и
обстоятелствата, съставляващи основание на възражението му за съпричиняване на
вредите - за принос на водача, управлявал т.а. „Х.“, с рег. № *******.
Безспорно между страните по делото е, че на 30.09.2019 г. на път III-802 на
разклона за гробищен парк П. е реализирано ПТП с участието л.а. „Х.“, с рег. №
******* и л.а. „К. М.“, с рег. № *****.
От ангажираните по делото писмени доказателства – договор за цесия от
22.07.2022 г., сключен между „У. л.“ ЕАД и „Т. Д.“ ООД се установява, че
лизингодателят прехвърля на лизингополучателя дължимото, на неизплатено в пълен
размер застрахователно обезщетение по застрахователна полица по ГО №
BG/22/119000788736/15.03.2019 г. на ЗК Л. И., със срок на застрахователно покритие от
15.03.2019 г. до 14.03.2020 г., във връзка със застрахователно събитие – ПТП,
настъпило на 30.09.2019г. т.а. „.....“, рег. № ******, ведно с всички лихви за забава.
Видно от същия договор, лизингополучателят е изпълнили всички свои задължения по
договора за лизинг, сключен с „У. л.“ ЕАД. За извършената цесия ответникът е бил
надлежно уведомен на 04.08.2022 г. от цедента. Следователно ищецът се легитимира
като кредитор по процесното вземане за застраховка в качеството му на частен
правоприемник на цедента, поради което е и материално легитимиран да претендира
същото.
Спорните по делото въпроси са свързани с механизма на настъпване на
процесното ПТП, вината за произшествието, размера на вредите, както и причинно-
следствената им връзка с настъпилото събитие. По тези въпроси са събрани следните
3
доказателства:
Приет в препис е констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.09.2019
г., в който е посочено, че на 30.09.2019 г. около 7:00 часа на път П. – път III – 802 км.
26 на разклона за гробищен парк П. водачът на л.а. „К. М.", с рег. № ***** поради
движение с несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП с насрещно движещия се т.а. „Х.“, с рег. № *******. Видимите щети по
превозните средства, отразени в протокола за ПТП били следните: за лек автомобил
„К. М.", с рег. № ***** – предна броня, два фара, преден капак (цялостна деформация);
за .а. „Х.“, с рег. № ******* – цялостна деформация предна част. Отразено е, че
водачът на л.а. „К. М." е починал.
Представена е декларация по щета от 30.05.2022 г. в която е посочено, че на
30.09.2019 г. в 07:00 часа на път III – 802 км. 26 на разклона за гробищен парк водачът
на л.а „К. М." поради несъобразена скорост, навлиза в лентата за насрещно движение
и реализира ПТП с насрещно движещото се МПС бус „Х. Н350“, с рег. № *******,
като състоянието на пътя е било сух асфалт, а пътното платно е било без маркировка,
знак Б3 отдясно пътното платно.
От разпита на свидетеля В. Д. се установява, че на посочената дата, управлявал
служебен автомобил „Х.“, трябвало до ходят до с. Л., на пътя за гробищата между гр.
П. и с. Д., на разклона за с. Д., трябвало да завият наляво, но другият автомобилът
хвърчал отгоре, ударил ги в завоя и спрял директно в него. Водачът на този автомобил
починал. Изяснява, че се движел с 57 км/ч, а другият водач с около 146 км/ч., като
последният бил с 3,2 промила алкохол в кръвта. Пътят се състоял от две платна – по
лента за движение в посока. Свидетелят споделя, че управляваният от него
автомобилът бил тотал-щета, не знае дали е била завадена щета и дали е ремонтиран,
но бил чисто нов на 62000 км. Съдът кредитира показанията на св. Д. относно
механизма на настъпване на пътния инцидент, доколкото същият е пряк очевидец на
процесното ПТП, като последователни, конкретни и непротиворечащи на останалите
доказателства по делото, а именно констативен протокол за ПТП, декларация по щета,
постановление за прекратяване на наказателно производство по пр.пр. № 2517/2019 г.
по писа на РП-П. и ДП № 95/2019 г. на ОДМВР-П..
При така събрания доказателствен материал се установява механизмът на
настъпване на ПТП, а именно че на 30.09.2019г. около 07:00 часа, лек автомобил „К.
М.", с рег. № ***** се движи по Републикански път III-802 км 26, и при разклона за
Гробищен парк гр. П., поради несъобразена скорост навлиза в лентата за насрещно
движение и реализира ПТП с движещия се насреща, товарен автомобил „Х.“, с рег.№
******. В тази връзка съдът намира, че възражението на ответника за различен от
описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП не се доказа.
От ангажираните в съвкупност писмени и гласни доказателства се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача л.а. „К.
М.", с рег. № *****, чиято отговорност е била застрахована при ответното дружество,
който е нарушил нормите на чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 ЗДвП, избирайки несъобразена с
пътните условия скорост, не е контролирал през цялото време управлявания
автомобил, поради което е навлязъл в лентата за насрещно движение и се е ударил
директно в завиващия наляво т.а. Х.“, управляван от св. Д., като е причинил
материални щети на това МПС. Поведението на водача на лек автомобил „К. М.“ е
противоправно, доколкото е управлявал процесното ПТП с висока скорост,
несъобразена с пътните условия при навлизане в завой, като поради това е загубил
контрол над автомобила, същевременно за същия са налице и данни да е употребил
4
алкохол, което също допринесло за загубата на контрол над автомобила и така е
навлязъл в лентата за насрещно движение и директно е спрял в насрещно движещия
се автомобил Х.. Няма данни по делото да е извършвана спасителна маневра от водача
на л.а „К. М.“.
При така установения механизъм на произшествието, релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредите се явява недоказано. Ответникът е посочил,
че вина за настъпването на произшествието има и водача на увредения автомобил,
доколкото е управлявал същия след употреба на алкохол над допустимата норма. От
събраните по делото доказателства, обаче, не се установява по несъмнен начин
поведението на св. Д. да се намира в пряка причинна връзка с настъпването на
процесното ПТП, а ответникът, в чиято тежест е доказването на възражението за
съпричиняване, не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока,
въпреки дадените му от съда указания с доклада по делото. Ето защо съдът намира, че
вина за ПТП има единствено застрахованият при ответника водач.
В причинна връзка с процесното ПТП са настъпили и описаните в приложените
по делото два бр. опис- заключения по щета вреди по т.а. Х. Н350“. От приетото
заключение на САТЕ, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено на
основание чл. 202 ГПК, се установява, че щетите по товарен автомобил „Х.“, с рег. №
******* се намират в пряка и причинно – следствена връзка с настъпилото на
30.09.2019 г. произшествие в гр. П., поради което възражението на ответника, че не
всички вреди по увредения автомобил се намират в причинна връзка с процесния
инцидент съдът намира за неоснователно. Вещото лице е посочило, че към датата на
застрахователното събитие - 30.09.2019 г., процесният автомобил е бил в експлоатация
приблизително 2 години, 8 месеца и 2 дни считано от датата на първоначална
регистрация - 28.01.2017 г. Стойността необходима за възстановяване на товарен
автомобил „Х.“, с рег. № *******, изчислена на база средни пазарни цени към датата
на ПТП е 70606,74 лв. Действителната (средната пазарна) стойност на процесния
товарен автомобил „Х.“, с рег. № *******, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие възлиза на 24450 лв. Вещото лице е посочило, че този
товарен автомобил не се предлагат резервни части от алтернативни производители и
доставчици на резервни части. Стойността необходима за възстановяването му
70606,74 лв., надвишава неговата действителна стойност към датата на
произшествието - 24450 лв., и в случая експертът счита, че е налице тотална щета.
Стойността на запазените части по товарен автомобил „Х.“ според вещото лице
представлява 20 % от неговата действителна стойност или 4894 лв. Стойността на
същия, определена при условията на тотална щета и след приспадане на запазените
части възлиза на 19578 лв. В съдебно заседание вещото лице изяснява, че запазените
части са 20% и на стр. 12 в задача № 5 от заключението да се считат 20%.
По отношение на размера на процесните вреди съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ застрахователят по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди вследствие на притежаването или
използването на МПС, в т. ч. и вредите, причинени на чуждо имущество. При
предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", съдът следва да определи
последното с оглед размера на действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на събитието. Тази действителна стойност съответства на средната пазарна
цена на нови части, материали и труд, необходими за възстановяването на щетите, без
5
да се прилага коефициент на овехтяване, в границите на застрахователната сума,
определена в договора за застраховка "Гражданска отговорност. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна
стойност. Според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид
и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. От заключението се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на увредения лек автомобил е 70606,74 лева, изчислена
по средни пазарни цени към датата на настъпване на произшествието.
По делото не се спори, а и от ангажираните доказателства се установява, че
регистрацията на процесния автомобил е прекратена на 21.06.2022 г.
Съгласно чл. 390 КЗ преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното
превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради
настъпилата тотална щета. Тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. В конкретния случай съгласно заключението на вещото
лице е налице тотална щета, доколкото стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Х.“, определена на база средни пазарни цени – 70606,74 лева, т.е. в
случая надвишава повече от два пъти действителната му стойност /24450 лева/.
Когато при тотална щета увреденото имущество има и остатъчна стойност
запазени части на автомобила, от действителната стойност на вещта следва да се
приспадне стойността на запазените части, които съставляват имуществена облага за
застрахования. В противен случай наред с обезщетението, с което застрахованият ще
се постави в имущественото състояние преди настъпване на застрахователното
събитие, той би получил и имуществена полза, с което ще се наруши принципа
обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с
това преди увреждането. В конкретния случай вещото лице е посочило, че стойността
на запазените части в размер на 20 % е равна на 4894 лева.
Съдът кредитира заключението на САТЕ в частта му относно определената
действителна стойност на щетата, респективно относно определения процент на
запазените части, като намира за нужно да посочи, че ответникът не е оспорил в тази
част заключението на експерта, нито излага конкретни съображения за определяне на
по-голям процент такива. Вещото лице ясно е посочило как е формирало стойността
на запазените части на автомобила, като процент от общата стойност на автомобила, с
оглед на което заключението в цялост следва се цени като обективно, компетентно и
обосновано.
Предвид установения размер на запазените части (4894 лева), съдът намира, че
размерът на дължимото се на ищеца обезщетение за процесните вреди възлиза на
сумата от 19556 лева (при допусната аритметична грешка от вещото лице – 24450
(действителна стойност) - 4894 (20 % запазени части), поради което съдът възприема
тази стойност на дължимото обезщетение, а не погрешно пресметнатата и посочена от
6
вещото лице в САТЕ сума 19578 лева. След приспадането от сумата 19556 лева на
обезщетението, изплатено извънсъдебно от ответното дружество (14883,75 лева), се
установява, че неизплатената на ищеца част от дължимото му се обезщетение е в
размер на 4672,25 лева. Следователно, исковата претенция се явява основателна до
тази сума, а над нея и до пълния предявен размер от 5000 лева следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на претенцията за законна лихва съдът намира следното:
Изискването на чл. 390, ал. 1 КЗ при тотална щета застрахователят да изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета не
е условия за уважаване на този иск. Същото не се отразява на дължимостта на самото
обезщетение, а е от значение само за поставянето на застрахователя в забава. В този
смисъл Решение № 44/02.06.2015г. по т. д. № 775/2014г. на ВКС, ТК, І-во ТО., Решение
№ 140/01.08.2018г. по т. д. № 2278/2017г. на ВКС, ТК, І-во ТО. Такава следва да се
присъди от представяне на застрахователя на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на процесния автомобил. В настоящия случай видно от представеното
свидетелство за регистрация, Част І –л. 22 от делото, процесният лек автомобил е бил
дерегистриран на 21.06.2022 г. Ищецът претендира лихва от по-късен момент, а
именно от 22.07.2022 г. Доколкото съдът формира извод за главен дълг в размер на
4672,25 лева, то законната лихва върху тази сума за периода от 22.07.2022 г. до датата
на исковата молба 18.09.2024 г., определена по реда на чл. 162 ГПК чрез използването
на общодостъпен лихвен калкулатор, възлиза на 1260,38 лева, до която сума
акцесорният иск за обезщетение за забава следва да бъде уважен, а над тази сума до
пълния претендиран размер от 1340 лева да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът
претендира разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и свидетел, както и
държавната такса за издаване на съдебно удостоверение в размер общо на 548,60 лева.
Претендира и разноски за такса за препис от досъдебно производство, но доколкото по
делото не са представени документи от досъдебното производство, съдът намира, че
посочените разноски не следва да бъдат възлагани в тежест на ответника. Претендира
и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1120,80 лева, по отношение на
което ответникът своевременно е направил възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5
ГПК. При извършване на преценка относно прекомерността на адвокатското
възнаграждение на ищеца, съдът съобразява правната и и фактическата сложност на
делото, която в случая не е висока, броя на проведените съдебни заседания, в които е
изслушан свидетел и е прието заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
поради което намира, възражението за основателно, като уговореното и заплатено
адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 850 лева. С оглед на
уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер общо на 1308,73 лева.
На ответника също се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК за
заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на 250 лева и 100 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на отхвърлената част от исковете на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 22,49 лева.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Ч. в.“ № 51Д да заплати на „Т. Д.“ ЕООД, ЕИК ********, с адрес гр. С., жк.
К. п., ул. „С.“ № 8, на основание чл. 432 КЗ вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата
4672,50 лева, представляваща остатък от дължимо застрахователно обезщетение по
щета № 200- 5060-22-000185, образувана при ответника във връзка с причинени
имуществени вреди по л.а. „Х.“, с рег. № ******* от настъпило на 30.09.2019 г. ПТП на
път III-802 на разклона за гробищен парк П. по вина на застрахования по застраховка
„ГО“ при ответника водач на л.а. „К. М.“, с рег. № *****, вземанията по което са
прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 22.07.2022 г. от "У. л." ЕАД, ведно със
законната лихва от предявяване на иска - 18.09.2024 г. до окончателното плащане,
сумата 1260,38 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.07.2022 г.
до 17.09.2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 КЗ за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер 5000 лева, както и иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер 1340 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК ********** да заплати на „Т. Д.“ ЕООД, ЕИК
******** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1308,73 лева, представляваща сторени
разноски пред СРС.
ОСЪЖДА „Т. Д.“ ЕООД, ЕИК ******** да заплати на ЗК „Л. И.“ АД, ЕИК
**********, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК сумата 22,49 лева,
представляваща сторени разноски пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8