Р Е Ш Е Н И Е № 41
/неприсъствено/
гр.Видин, 17.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският районен съд, гражданска
колегия, в публично заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател: Даниел Димитров
Членове:
при секретаря О. Петрова и в присъствието на прокурора
..........…...…като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.дело № 1370 по
описа за 2019 год. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Постъпила е искова
молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, с която против Т.Й.М. ***, ЕГН **********
е предявен иск с правно основание по чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79 ал. 1 ЗЗД.
Твърди
се от ищеца, че между него и ответника Т.Й.М. е сключен Договор за мобилни услуги № ********* от 22.12.2016 г. Съгласно
договора за мобилни услуги на ответника били предоставени мобилен телефонен
номер ********** и
мобилно устройство Tablet Alkatel Pixi4 7 3G Вlack.
Излага
се, че ответникът не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 3 бр.
фактури, издадени в периода м. януари 2017 г. - м. април 2017 г. Във всяка от
фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от
горепосочения договор, сключен между него и клиента.
Поддържа се, че Фактура № **********/25.01.2017 г. е издадена за отчетния
период 25.12.2016 -24.01.2017 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса -
16,66 лв., както и ползвани услуги - 270,00 лв. (услуги с добавена стойност SMS),
които са в
краен размер на 286,66 лв. без вкл. ДДС - 343,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,
начислена във фактурата, е 343,99 лв., като, след приспадане на надвнесено
плащане за задължение от предходен отчетен период в размер на 3,78 лв., претендираната сума по фактурата е 340,21 лв.
Сочи се, че Фактура № **********/25.02.2017 г. е издадена за отчетния
период 25.01.2017 -24.02.2017 г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса -
16,66 лв. без вкл. ДДС, която е в краен размер на 19,99 лв. с вкл. ДДС. Общата сума,начислена във фактурата,
е 19,99 лв.
Твърди
се, че след предсрочното прекратяване на процесния Договор за мобилни услуги №
********* от 22.12.2016 г., сключен между „Теленор България" ЕАД и Т.Й.М.,
по негова вина поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/25.04.2017 г., която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване.
Размерът и основанието за възникване на задължението са уредени в т. 11 от
договора за мобилни услуги. Съгласно посочената клауза в случай на предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни
такси от прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на
действието му - 22.12.2018 г. Въз основа на уговореното между страните
неустойката за номер ********** възлиза на 537,26 лв., което вземане в
настоящото производство се претендира частично. Претендираната неустойка е 74,97 лв.
Излага
се, че изискуемостта на вземанията на „Теленор България" ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. Поради липсата на действия
на ответника, насочени към изпълнение на паричните му задължения, от страна на
„Теленор България" ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до
Районен съд - Видин, въз основа на което
е образувано ч. гр. д. № 3033/2018 г. по описа на ВдРС, и по което е издадена
заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че дължи на ищцовото дружество сумата от 435,17 лв. (четиристотин тридесет и пет лева и седемнадесет стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/25.01.2017 г., фактура № **********/25.02.2017 г., фактура №
**********/25.04.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират
се и направените разноски.
Ответникът редовно призован, по смисъла на чл. 41, ал. 2
от ГПК, не се представлява и не взема становище
по исковете.
Въпреки дадената му възможност за писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв. На същия са указани
последиците на чл.133, чл.143 ал.3 от ГПК, както и на чл. 238. ал.1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
С молба вх. № 340/13.01.2020 г. ищецът
чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено
решение на основание чл. 238 ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника
са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, намира, че са налице предпоставките по чл.
239 ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото
са писмени.
Съдът намира, че са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение/чл.239 ал.2 ГПК/,
поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са
следните:
Съгласно чл.238 ал.1 ГПК,
ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
В случая са налице
посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в
съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл.238 ал.1 ГПК
не са достатъчни. Освен тях чл.239 ал.1 т.2 ГПК поставя и изискване по
същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в
исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от
фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са
достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като
истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е
оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по
делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция
като основателна следва да бъде уважена като се признае за установено, че
ответникаа дължи претендираната парична сума.
Във
връзка с изложеното предявеният иск следва да бъде уважен като се признае за
установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата в размер от 435.17
лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/25.01.2017 г., фактура № **********/25.02.2017 г., фактура №
**********/25.04.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
В случая основателна се
явява и претенцията за присъждане на направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2013 на ОС
ГТК на ВКС и изхода на делото ответника следва да понесе отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство.
В тази връзка ответната страна следва да
заплати на ищеца направените разноски по настоящето производството, в общ размер
от 385.00 лв. /25.00 лв. внесена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско
възнаграждение/, както и тези, направени в заповедното производство, в общ размер
на 385.00 лв. /25.00 лв. - заплатена държавна такса и 360.00 лв. - адв.
възнаграждение/.
Водим от
горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Т.Й.М. ***, ЕГН **********, че дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6 сумата в размер от 435.17 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/25.01.2017 г., фактура № **********/25.02.2017 г., фактура №
**********/25.04.2017 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Т.Й.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 385.00 лв.-разноски по исковото производство /25.00
лв. внесена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Т.Й.М. ***, ЕГН **********, да
заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, сумата в общ размер от 385.00
лв.,направени разноски по ч.гр.д.№ в 3033/2018
г. по описа на ВдРС /25 лв. за държавна такса и 360.00 лв. за адвокатско
възнаграждение/.
Решението
не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: