Определение по адм. дело №1408/2025 на Административен съд - Пазарджик

1. Производството е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 211 от Закон за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

2. Образувано по жалба, предявена от А. Г. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Велинград, [улица], с посочен съдебен адресат адв. В. П., гр. Пазарджик, [улица], срещу Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, е отстранен временно от длъжност главен инспектор А. Г. С., на длъжност началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция н корупция“ при дирекция „вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, за срок от два месеца, считано от датата на издаване на заповедта, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

3. В жалбата е направено искане за спиране на допуснатото от закона изпълнение на оспорената заповед.

Искането е основано на твърденията, че С. живее на семейни начала с М. И. К., с която общо имат дри деца – Х. на 28 г.; С. та 28 г. и Г. на 25 г. на които помагат. Твърди се също така, че края на 2023 г. М. К. е диагностицирана с тумор на гърдата, като през цялата 2024 г. се извършвали редица тежки манипулации с химиотерапия, лъчетерапия, оперативно отстраняване на органи. Сочи се, че към момента, все още продължават посещенията в различни лечебни заведения във връзка с заболяването ѝ.

Извода който е формиран от твърдените факти, е че С. и семейството му имат необходимост от финансови средства, за да покриват скъпото лечение, което не се поема изцяло от здравната каса.

Възразява се, че в случая, отстраняването от длъжност е за максималния, установен в закона срок от два месеца, което се счита за несъразмерно.

Сочи се също така, че в случая гл. инспектор С. се явява лице, което въпреки отстраняването му от длъжност, продължава да бъде в служебно правоотношение с МВР, като това правно положение го препятства за сключването на трудов договор или възникване на друго служебно правоотношение, което пък го лишава от доходи.

4. Във връзка с твърденията на жалбоподателя са представени Епикризи по отношение на М. И. К. от 04.10.2024 г.; 20.11.2024 г. и от 02.01.2024 г. във връзка с твърдяното онкологично заболяване.

5. Според чл. 211, ал. 1, изр. първо и второ от ЗМВР, заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Обжалването не спира изпълнението.

Процесната заповед каза се, е издадена, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР сиреч, по отношения на нея е допуснато предварително изпълнение по силата на закона, като не е установена изрична забрана за съдебен контрол.

6. Правилото на чл. 166, ал.4 от АПК, установява възможността, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Допуснатото по изрична законова разпоредба предварително, незабавно изпълнение на определена категория административни актове, предполага наличието на една, повече или на всички предпоставки възведени в чл. 60 ал. 1 от АПК. При това положение, необходимо условие за спиране от съда на изпълнението на заповед, чието предварително изпълнение е допуснато по реда на чл. 211, ал. 1 от ЗМВР, е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в разпоредбата на чл.60, ал. 1 от АПК.

7. В конкретния случай, постановяването на процесната мярка е обосновано с това, че със Заповед № 8121К-11441 от 16.10.2025 г., на министъра на вътрешните работи е образувано дисциплинарно производство по реда на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР, срещу гл. инспектор С. за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните пратиш за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата „. Според дисциплинарно наказващия орган, ръководната длъжност на С. му позволява да въздейства върху служители за извършване на действия в негова полза и за манипулиране на предоставяните от тях сведения, като той разполага с възможности да ползва информационните фондове на МВР (лично или като търси съдействие или разпорежда на свои подчинени служители), да се сдобива с лични данни и адреси на служители и граждани имащи отношение към случая.

Именно, възможността за осигуряване на безпрепятствена възможност за разкриване на обективната истина в образуваното дисциплинарно производство е оценена от законодателя, като особено важен защитим обществен интерес, който обосновава допускането на предварително изпълнение на заповеди от категорията на процесната такава.

8. Твърденията на които на които жалбоподателя обоснова искането си за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, следва да бъда определени като недоказани и неоснователни. Не са представени данни, че С. и К. живеят на семейни начала. Дори това твърдение да се приеме за вярно и факта на онкологичното заболяване на К. за истинен, то следва да се констатира, че съобразно представените по делото епикризи, лечението на заболяването е проведено преди една година, като за наличието на такова понастоящем не са представени конкретни данни.

Твърдението, че С. и К. „помагат“ на децата си които са на 28 и 25 години е несериозно. Въпросните деца очевидно, отдавна са пълнолетни.

Не на последно място, трябва да се съобрази и факта, че отстраняването от длъжност на С. е временно за срок от два месеца, което не е период от време, предполагащ настъпването на някакви особено значителни или трудно поправими вреди за него.

9. Всичко това налага извода, че жалбоподателя не сочи и не установява противопоставим интерес, който да обосновава допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната заповед да бъде спряно.

Ето защо, Съдът

ОПРЕДЕЛИ :

ОТХВЪРЛЯ искането на А. Г. С., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Велинград, [улица], да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед № 8121К-12410 от 19.11.2025 г., на министъра на вътрешните работи, с която, на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 и чл. 215, ал. 1 от ЗМВР, е отстранен временно от длъжност главен инспектор А. Г. С., на длъжност началник на сектор 01 „Превенция на корупцията и анализ на корупционния риск“, отдел 07 „Превенция н корупция“ при дирекция „вътрешна сигурност“ на Министерство на вътрешните работи, за срок от два месеца, считано от датата на издаване на заповедта, като е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в седем дневен срок от съобщаването на страните.