Присъда по дело №435/2021 на Софийски окръжен съд
| Номер на акта: | 13 |
| Дата: | 1 юни 2022 г. |
| Съдия: | Недялка Николова Нинова |
| Дело: | 20211800200435 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 10 август 2021 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Обвинението, спрямо привлечените към отговорност лица по НОХД №
435/021г., за извършване на опит за убийство в съучастие като съизвършители
по чл.115, вр.чл.20,ал.2, вр чл.18, ал.1 НК , е както следва:
-По отношение на подсъдимия ТР. Л. АС. - по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр.
с чл.18, ал.1 от НК на 24.12.2020 година, около 14.30 часа в гр. С. в къща с
двор, находяща се на ул. „З.“ №, в съучастие като извършител с ПЛ. Т. ИЛ. от
гр. С., направил опит умишлено да умъртви А. С. Ч. с ЕГН ********** от гр.
С., като нанесъл множество удари с ръце, с крака и с дървен предмет /пръчка/
по тялото на пострадалия, като деянието е останало недовършено по
независещи от волята на дееца причини.
-по отношение на подсъдимия ПЛ. Т. ИЛ., привлечен също за
престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. с чл.18, ал.1 от НК на 24.12.2020
година, около 14.30 часа в гр. С. в къща с двор, находяща се на ул. „З.“ №, в
съучастие като извършител с ТР. Л. АС. от гр. С., направил опит умишлено да
умъртви А. С. Ч. с ЕГН ********** от гр. С., като нанесъл множество удари с
ръце, с крака и с дървен предмет /пръчка/ по тялото на пострадалия, като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца
причини.- престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В съдебно заседание по същество на делото представителят на
държавното обвинение поддържа така повдигнатото обвинение. На базата на
подробен анализ на доказателствата пледира подсъдимите да бъдат признати
за виновни по същото, като се вземе предвид най- вече заключението на
съдебно-медицинската експертиза, от което се установява по категоричен
начин, че вследствие на нанесения побой от двамата подсъдими, на
пострадалия е причинено животозастрашаващо телесно увреждане, което без
своевременната и компетентна намеса на медицински специалисти, би
обусловило смъртта на пострадалия като еднозначна и сигурна последица.
Досежно индивидуализацията на наказателната отговорност пледира
отговороността по отношение на подсъдимия Т.А. да се реализира при превес
на отегчаващи същата обстоятелства, като се вземат предвид многобройните
му осъждания, индикирани от справката за съдимост и се приеме, че се касае
за личност с висока степен на обществена опасност.Според представителя на
СОП следва да бъде определено наказание лишаване от свобода, в размер,
близък до максималния, визиран в специалната разпоредба на чл.115 НК. По
отношение на подс. П.И. прокуратурата застъпва становище, че е налице
баланс на смекчаващите и отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства. Следва да бъде определено наказанието около средния
размер, посочен в НК. Счита, че гражданският иск е напълно доказан по
основание и размер – да се уважи изцяло.Веществените доказателства следва
да бъдат унищожени, а разноските- поставени в тежест на подсъдимите.
Представителят на частното обвинение споделя напълно фактическите и
правни изводи на СОП, като застъпва становище, че обвинението, повдигнато
с внесения обвинителен акт против двамата подсъдими е доказано по един
безсъмнен начин. Причинната върза между нанесения побой и настъпилите
1
увреждания, за които СМЕ се произнася, че биха довели до настъпване на
смъртта на пострадалия, също е извън всякакво съмнение. Поради краткото
време от нанасяне на побоя до констатиране на уврежданията и травмите, не е
възможен друг механизъм на причиняване на последните- напр. от
самоувреждане или действията на трето лице. Частното обвинение изцяло се
присъединява и подкрепя становището на прокуратурата за
индивидуализацията на отговорността. Повереникът адв. П. моли съда да
уважи изцяло гражданския иск така както е предявен, с твърдение, че е
предявен във възможно минималния размер, предвид реалното застрашаване
на живота, което е настъпило и болките, понесени от пострадалия Ч..
Защитникът на подс. А. -адв. М., принципно не оспорва изложените от
прокуратурата факти за нанесен побой, съвместно от двамата подсъдими
върху пострадалия, но оправдава осъществяването на побоя с пияното
състояние на тримата и с невъзможността за постигане на съгласие за цената
на музикална уредба, предложена да бъде закупена от страна на пострадалия
от подсъдимите.При дадените факти защитникът оспорва прочита им,
направен от държавното обвинение, привличайки подсъдимите за опит за
умишлено убийство под формата на съизвършителство.Според защитата
правилното прилагане на материалния закон налага подсъдимите да бъдат
признати за виновни за причиняване на тежка телесна повреда на
пострадалия, тъй като нанасяйки побоя не са целяли пряко причиняване на
смъртта на пострадалия .
Към това становище се присъединява защитникът на подс. П.И.- адв. П.,
позовавайки се на съдебна практика, при която опит при умишлено
престъпление е възможен само при пряк, а е недопустимо да има опит при
евентуален умисъл. В случай, че е налице евентуален умисъл съдът следва да
признае подсъдимия за виновен по по-лекия, реално причинен резултат.
И двамата защитници алтернативно пледират, в случай, че подсъдимите
бъдат признати за виновни по повдигнатото обвинение, съдът да не
възприема предложението на прокуратурата за определяне на наказанието
лишаване от свобода в максимален размер, а следва да се вземе под внимание
обстоятелството, че престъплението е останало недовършено- във фазата на
опита, като съществено обстоятелство, смекчаващо отговорността при
индивидуализирането и.
Същото това обстоятелство следва да се вземе под внимание при
определяне на размера на гражданската отговорност- на обезщетението,
което да бъде присъдено по предявения граждански иск, както и да се вземе
под внимание провокативното поведение на пострадалия Ч., като инициатор
на конфликта, който е предизвикал подсъдимите, псувайки ги. Налице е
съпричиняване в определена степен, в каквато степен следва да бъде намален
размера на присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Съдът, на основата на съвкупната преценка от доказателства от
различни доказателствени групи- писмени доказателства, прочетени по реда
на чл.283 НПК, гласни- свидетелски показания на разпитаните свидетели
пряко и непосредствено в съдебно заседание и показания от досъдебното
2
производство, приобщени по реда на чл.281 НПК, обясненията на двамата
подсъдими, експертни заключения, преценени съвкупно, достигна до
следните фактически изводи:
Ф А К Т И Ч Е С К А О Б С Т А Н О В К А
Свидетелят А. С. Ч. живеел в къща, находяща се в гр. С. на ул.“З.“ №
532. Той се познавал с подсъдимите А. с прякор „Б.“ и И. – „Ж.“, които
живеели на същата улица в гр. С..Няколко месеца преди инкриминираната
дата, при неволен инцидент синът на пострадалия –св. Ж.А. ударил с дърво
сестрата на „Б.“ /Т.А./ с дърво в главата и от тогава отношенията между двете
семейства- на Б. и на пострадалия Ал. Ч. били неприятелски, враждебни.
На 24.12.2020 година, около 14.00 часа, подсъдимият П.И. се обадил
по телефона на свид. Ал. Ч. и му съобщил, че се намира в дома на другия
подсъдим Т.А., като го поканил да дойде при тях в дома на „Б.“-подс. А., за да
му покажат и предложат за закупуване музикална уредба с тонколони. Свид.
Ч. се съгласил и около 14.30 часа пристигнал в дома на подсъдимия А. заедно
със свид. БЛ. В. М.. Двамата влезли във вътрешността на къщата, където, в
една от стаите заварили двамата подсъдими, които били много пияни според
констатацията на св. М.. Същият установил още, че Б. гледа към пострадалия
Ч. „лошо“ и знаейки за предходния инцидент с удара на сестрата на Б.,
очаквал да се случи нещо лошо. Малко след това, двамата подсъдими
накарали свид. Б.М. да придружи сина на подсъдимия А. до жилището на
подс. И., където била уредбата за да я донесе, за да може Ч. да я пробва. В
стаята останали свид. Ч., двамата подсъдими, а в жилищната сграда в този
момент се намирала и свид. В.И. - леля на обв. А..
Видимо, двамата подсъдими били много пияни. Свидетелят Ч. и
неговата съпруга И.Н. познавали техните навици и обичайно поведение,
което имали към датата на инцидента- че имат навика „да пият по цял ден в
дома на Б.“/пок.св. Н./. В един момент неочаквано за пострадалия Ч. двамата
подсъдими се нахвърлили върху него и започнали да му нанасят множество
удари с ръце и с крака по всички части на тялото.“Бихме го с шутове и
юмруци“ –според признанията, направени от подс.И.- „Ж.“. След като по
някакъв начин Ч. успял да се отскубне от нападателите си и да напусне
жилищната сграда, двамата го догонили в дворното място и продължили
побоя над него. В този момент по улицата в непосредствена близост до
дворното място минавал непълнолетния свидетел Г.Ю.. Същият с ужас
забелязал, как подсъдимите бият пострадалия с юмруци ритници. В един
момент „Б.“ взел едно дърво и ударил пострадалия Ч. по гърба с него. От този
удар Ч. бил повален на земята.След което „Ж.“-И. взел дървото от ръцете на
„Б.“ и започнал с него да нанася последователни удари по гърба падналия на
земята пострадал.През това време „Башнията“ го налагал с юмруци и ритници
по цялото тяло. В един момент свидетелят дочул как Б. се опитва да възпре
Ж. с думите : „Стига, ще го утепаме“, но Ж. не се съгласил да преустанови
побоя: „Да го бием , няма да умре“. Свидетелят забелязал как пострадалият се
е бил свил на кълбо на земята, с цел да се предпази от ударите. Уплашен за
3
живота на Ч., същият изтичал до дома му, намиращ се в непосредствена
близост и съобщил на св. И.Н., с която пострадалият живеел на съпружески
начала, видяното в двора на Б.: „Бързо, че бият мъжа ти“. Свид. Н. веднага
излязла от къщата и тръгнала към къщата на подс. А., която се намирала
наблизо на същата улица. Като наближила, забелязала пострадалия в момент,
в който излизал от двора на къщата на подс. А.. Последния ходел трудно,
олюлявал се, лицето му било подуто от побоя, свидетелката забелязала кръв
по лицето и дрехите му. Свид. Н., подхванала пострадалия, който вече не
можел да ходи. Последният и съобщил, че не му стига въздух и не може да
диша. Съобщил още, че двамата подсъдими му нанесли побой. Свидетелят
Б.В., който междувременно се бил върнал и също се намирал на улицата,
възприел състоянието на пострадалия, наличието на кръв по лицето и дрехите
му и последният го помолил: „Биха ме Б. и Ж., карайте ме в болницата, че
умирам, много ме болят ребрата“.Тези думи били възприети и от сина на
пострадалия –св. Ж.А.. Племеникът на пострадалия –св. А.С. забелязал
състоянието на пострадалия непосредствено след нанесения побой, кръв по
него и по дрехите му. По молба на св. Н. двамата със св. Василев незабавно
откарали пострадалия във ФСМП С., със собствения на св. А.С. автомобил
„Фолксваген Голф 3“, където му била оказана спешна помощ от дежурния
лекар д-р Д., която съобщила на св.Ив. Д. – полицейски служител в РУ С., че
пострадалият се намира в много тежко състояние и че съществува реална
опасност за живота му.Вследствие на направената констатация от дежурния
медицински екип в ЦСМП - С. , че здравословното състояние на пострадалия
е критично, същият незабавно бил транспортиран с медицински автомобил в
УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД - гр. С., където бил приет за оказване на спешна
медицинска помощ и лечение, и където критичното му състояние било
овладяно след оказване на своевременна висококвалифицирана
реанимационна и хирургична медицинска помощ.
Според заключението на назначената по делото съдебно-медицинска
експертиза /том. първи, л. 134-143/, изготвено от в.л. Д.Н., изслушано и
прието в съдебно заседание от 23.03.2022г., вследствие нанесения побой на
постр. Ч. са били причинени множество контузии и двустранни околочни
хематоми, множествени счупвания на 6, 9, 10 ребра в дясно и 5, 6, 7, 10, 11, 12
ребра в ляво, двустранно натрупване на въздух в средостението; масивен
подкожен емфизем по глава, шия, тяло, скротум и бедрата. В заключението
си, вещото лице е посочило, че горепосочените травми добре отговарят да са
получени при нанасяне на удари с ръце и крака /юмруци и ритници/, както и с
предмет тип „дърво“. В заключение се сочи, че гръдната травма - двустранни
счупвания на ребрата с натрупване на въздух в средостението, както и
масивния подкожен емфизем са довели до дихателна недостатъчност и е
реализирало медикобиологичната характеристика „постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота“, а лицевата травма е причинила
на пострадалия „болка и страдание“.
При изслушване в съдебно заседание вещото лице е обяснило още
находката „гръден капак“, която е констатирана при пострадалия и
опасността за живота, вследствие преустановяването на дихателната
4
функция. Гръдният кош, който е съставен от ребра, гръдна кост и гръдни
прешлени, образува в своята цялост една гръдна клетка, която трябва да бъде
цялостна , затворена и стабилна, за да се осъществява функцията на
дишането.Поради счупването на много на брой ребра двустранно,
устойчивостта на гръдната клетка се нарушава, т.к. цялата част от ребрата и
гръдната кост са като един капак и се люлее свободно и това осуетява
функцията на дишането, белите дробове колабират, въздухът не може да се
вдишва и издишва и изпълва цялото тяло. В конкретния случай морфологията
на травмата категорично показва постепенно, но агресивно влошаване на
състоянието на пострадалия– изпълване с въздух в гръдната кухина до такава
степен, че въздухът е бил по цялото тяло-шия, гърди, корем, бедра, чак до
скротума и това говори за изключително тежка гръдна травма. Вещото лице
заключава с категоричност, че е налице сериозно животозастрашаващо
състояние, опасността за живота на пострадалия е била реална и неизбежна.
Същата е преодоляна само в резултат на оказване на висококвалифицирана и
своевременна медицинска намеса, която е прекъснала причинната връзка –
деяние – смъртен резултат, обусловен от нанесения побой.
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза /л. 163-167,
том 1/ се установява, че от приложения по делото протокол за
освидетелстване се установява травматично увреждане по ръцете на П.И. — в
областта на тръбната повърхност на ставата между основната фаланга на
втори пръст и отговарящата му втора предкиткова кост, за което, вещото
лице при изслушването и приемане на експертизата заключава, че се касае за
типично нараняване при нанасяне на удар със свита в юмрук ръка.
Изложените по –горе факти се установяват в пряка кореспонденция
между горепосочените експертни заключения и гласните доказателства –
обяснения и показания, сред които най- съществен доказателствен принос
имат признанията, съдържащи се в обясненията на подсъдимите, дадени в
последното заседание и показанията на пострадалия Ч..
От заключението на комплексната СППЕ, назначена в съдебно
заседание по чл.144,ал.2, т.5 НПК, за установяване на годността на
пострадалия А.Ч., в качеството му на свидетел правилно да възприема
фактите от действителността и да дава достоверни показания за същите, се
установява, че освидетелстваният А. С. Ч. не е страдал и не страда от
психични заболявания. Същият е могъл да възприема правилно фактите от
действителността, имащи значение за делото и да дава достоверни показания
за тях / преди, по време и след инцидента/, като поради силния травматичен и
емоционален шок, не може да възстанови подробности от края на побоя
/когато е паднал на земята/.Към момента може да възпроизведе факти и да
даде достоверни показания по релевантните факти.Интелектуалното му
състояние е в ниска степен на нормата, добре ориентиран в социума си и не
представлява никаква пречка същият да участва с пълните права в
производството.
В действителност, макар и да са поставени под съмнение от страна на
защитата, показанията на пострадалия в съществената им част се намират в
пряка кореспонденция с обясненията на подсъдимите. намират в
5
Така, в обясненията на подс. Т.А., макар и неохотно се съдържат
признания за повода и причината на нанесения побой:“Синът на пострадалия
беше ударил сестра ми“.Обясненията също съдържат признания за нанесен
побой, започнат от подсъдимите внезапно, както и че е бил повален на земята.
По- съществени в това отношение са самопризнанията на подс. П.И.:
„Два дена пихме, пихме мастика, ракия, после бира…Съборихме го на
земята.Бихме го с юмруци, шутове и с крак може да съм го ритнал сега… Ние
бяхме двамата.Той нямаше шанс.“
Съдът не кредитира частта от обясненията, съдържаща твърдение, че
конфликтът е провокиран от пострадалия. Относно начина на провокация
обясненията сна двамата подсъдими съществено се различават. Така, според
подсъдимият А., пострадалият ги е напсувал, т.к. не са могли да се разберат
за цената ьна възпросната уредба, докато подс. И. твърди, че Ч. е замахнал да
удари Т.А.. Твърденията ,че побоят е бил иницииран от пострадалия Ч. съдът
приема като защитна позиция, преценяйки ги като житейски недостоверни –
на фона на предходния инцидент, свързан с нанасяне на удар в главата на
Катерина –сестрата на Т.А., както и с обстоятелството, че пострадалият освен,
че се е намирал в чужд дом, е сам срещу двамата подсъдими, за което и подс.
И. признава: „Ние бяхме двамата. Той нямаше шанс“.
Обясненията им, с.т. в частта, че побоят е бил нанасян с голи ръце и
не са използвали дървен предмет, се опровергават от пок.св. Г.Ю., дадени в
хода на досъдебното производство на л.175, прочетени и приобщени по реда
на чл. 281,ал.4,вр.ал.1,т.1 и 2 НПК.При същественото разминаване на
показанията, с тези дадени пред съда, съдът кредитира с доверие пок. св. Ю.,
да,дени в хода на досъдебното производство, като правдиви и достоверни, от
гледна точка на следното:
В показанията си свидетелят разказва подробно, последователно и
логично, това което е възприел на инкриминираната дата. Разказаното, в
такива подробности и детайли не е възможно да е плод на
въображението му, нито пък да възпроизвежда разказани му от друго
лице обстоятелства, поради ниския му интелектуален потенциал и
образователно ниво, констатирани от присъстващия в залата и по време
на разпита му психолог, при придобиване на непосредствени
впечатления от свидетеля.
Свидетелят пред съда отрече изцяло разказаното при разпита си пред
разследващ от ДП, като при даване на показанията си пред съда,
поведението му излъчва страх и несигурност. Липсва логично обяснение
за радикалната промяна в показанията понастоящем, тъй като свидетелят
признава, че разследващият или друго лице не са му оказвали
въздействие при даването на показанията при разпита му по ДП
Това обстоятелство се намира в кореспонденция с пок.св. М. Б., който в
качеството си на педагог е присъствал като гарант, че разпитът ще
протече свободно- без въздействие върху непълнолетния свидетел.В
показанията си в с.з. св. Б. потвърждава, че “не е осъществяван
физически и психически тормоз.Никой нему е казвал какво да говори“
При разпита в съдебно заседание участва психолог- Н. Г. ИВ..Същата
6
след края на разпита изложи впечатленията и заключението
си:“Предвид ниската възраст и ниското емоционално и образователно
ниво на свидетеля, той е податлив на внушение и влияние, както и на
сплашване.“
Макар и неохотно направеното признание от самия свидетел в отговора
на въпроса на повереника –адв. П.: Някой разговарял ли е със свидетеля
преди съдебното заседание, какви показания да даде пред съда?-
отговорът на свидетеля дословно беше: „Па сега, казаха ми така“
Както бе отбелязано по-горе- в разпита си по досъдебното
производство свидетелят подробно, логично и последователно е изложил
впечатленията си от нанесения побой, който се е състоял буквално на метри
пред него, нанасянето на удари от страна на двамата подсъдими върху тялото
на поваления пострадал, с юмруци, шутове с крака, в един момент подс. А. е
нанесъл удар с дърво в гърба на пострадалия, от който е повален, след което
дървото е взето от другия подсъдим Пбламен И., който е продължил да го бие
с него по гърба и тялото. В един момент подс. А. се опитал да възспре подс.
И. с думите: Стига толкова, да не го утепаме“, на което подс. И. отговорил
:“Да го бием, няма да умре“.Пострадалият се е бил свил на кълбо на земята, за
да се защити от ударите, които му нанасяли двамата подсъдими- с юмруци,
ритници, а подс. И.- го е налагал и с дърво.
Нанасянето на удари с дръвен предмет в областта на гърба и гърдите е в
пряка кореспонденция с травматичната находка, констатирана от
заключението на СМЕ- счупване на множество ребра двустранно, вещото
лице е категорично, че такова счупване съответства да бъде получени при
нанесен побой с дървен предмет.
Този факт се установява и от вещественото доказателство, иззето с протокол
за оглед на МП – дървена тояга.
В пряка кореспонденция с обсъдените по-горе доказателства са
показанията и на останалите свидетели, възприели състоянието и съобщеното
от пострадалия непосредствено след побоя- св. И.Н., Б.В., Ж.С. , А.С., които
установяват наличието на кръв по главата и дрехите на пострадалия,
безпомощното му състояние и съобщеното от него- че не му достига въздух,
че му е нанесен побой от „Б.“ и „Ж.“, както и пок.св. Ив. Д. – полицейски
служител – относно констатацията на медицинския екип, прегледал
пострадалия, в лицето на д-р Д., че същият се намира в критично за живота
състояние, налагащо незабавно транспортиране до болнично заведение с
необходимата комвпетентност за лечение в конкретния случай.
От тази устойчива синхронна доказателствена съвкупност, единствено
остават изолирани пок.св. В.И., която се е намирала в жилищната сграда по
време на нанасяне на побоя-започнал в същата и продължил в дворното
място, същата твърди, че нищо не е видяла, нищо не се е случило.Съдът
определя тези показания като недостоверни, предвид мащабите на нанесения
побой и пренадянето му навън – в двора на къщата.Възприетата позиция на
свидетелката обаче е логична и житейски обяснима от гледна точка на
съвсем близките и родствени връзки с единия от подсъдимите – свидетелката
7
е леля на подс. П.И..
Експертните заключения и гласните доказателства се допълват и
подкрепят от писмените такива- протоколите и другите документи, прочетени
и приобщени по реда на чл.283, НПК, доказателства и доказателствени
средства от различни доказателствени групи, които в своята цялост и взаимна
връзка изграждат описаната по-горе фактическа обстановка по категоричен и
непораждащ съмнение начин.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
Квалификацията на престъпното деяние е идентична от обективна и
субективна страна за всеки едни от подсъдимите.
По описания по-горе начин, като на 24.12.2020 година, около 14.30 часа
в гр. С. в къща с двор, находяща се на ул. „З.“ №, в съучастие като
извършител с другия подсъдим, направил опит умишлено да умъртви А. С. Ч.
с ЕГН ********** от гр. С., като нанесъл множество удари с ръце, с крака и с
дървен предмет /пръчка/ по тялото на пострадалия, като деянието е останало
недовършено по независещи от волята на дееца причини, всеки един от
подсъдимите А. и И. е осъществил престъпление по чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр.
чл.18, ал.1 от НК.
В съответствие с константната съдебна практика, съдът намира, че
престъплението е осъществено от подсъдимите с пряк умисъл за причиняване
на смърт на пострадалия, вследствие нанесения побой. За това свидетелстват
вида на ударите- с ритници, юмруци и масивен дървен предмет,
направлението – в главата, в гърба, гръдния кош с опасност за проникване в
гръдната кухина, счупване на черепа или гръбначния стълб и увреждане на
жизнено важни органи, обстоятелството че се осъществява от двама
нападатели, физически силни и настървени /като допълнителен ефект от
предшестващ инцидент и погълнатото значително количество алкохол/,
продължителността и интензитетът на нанасяне на побоя, установима от
показанията на св. Г.Ю. – тогава, когато пострадалият е успял да се отскубне
от нападателите си и е опитал да напусне дворното място, същият отново е
придърпан вътре от подсъдимите, които са продължили с ново ожесточение
побоя, нанасяйки му и допълнително множество наслагващи удари с дърво.
Престъплението е извършено при съучастие от двамата подсъдими под
формата на съизвършителство. Съдебната практика е трайно установена и
категорична за такива случаи, когато побоят се нанася задружно от двама
извършители /заедно и по отделно/, че без значение е от удара на кого е
причинено увреждането, довело до настъпване на фаталния край на
пострадалия. Отговорността за причинения смъртен резултат следва да се
носи и от двамата съизвършители.
От субективна страна умисълът на всеки от подсъдимите обхваща
всички елементи от престъпното деяние- обстоятелството, че се нанасят
смъртоносни удари на пострадалия /„стига вече, да не го утепаме“/,
обстоятелството, че заедно с конкретния извършител в осъществяването на
изпълнителното деяние участва още едно лице, че побоят е в резултат на
8
съвместна синхронизирана и подчинена на обща цел престъпна дейност.
ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА ОТГОВОРНОСТТА
С оглед на принципа на законоустановеност, особената разпоредба на
чл.115 НК предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 10 до 20
години.
Подсъдимият ТР. Л. АС. с ЕГН ********** е роден на 29.05.80 г. в гр.
С., живущ в гр. С., ул.“3.“ №, обл. С.. Българин, с българско гражданство,
неженен, многократно осъждан с начално образование.
Подсъдимият ПЛ. Т. ИЛ. с ЕГН ********** е роден на 06.08.72 г. в
гр. С., живущ в гр. С., ул.“З.“ №, обл. С.. Българин, с българско гражданство,
неженен, осъждан с начално образование.
Обремененото съдебно минало на подсъдимите изключва
приложението на чл.55 НК, независимо от обстоятелството, че деянието е
останало недовършено- във фазата на опита. Допълнителни съображения в
тази насока са, че причинната връзка деяние- обусловен смъртен резултат, е
била прекъсната от намесата на хора и обстоятелства, стоящи извън волята и
действията на подсъдимите. Без своевременната и висококвалифицирана
медицинска помощ резултатът от престъплението е щял да настъпи /според
категоричното заключение на СМЕ/.
По отношение на подс. Т.А. –отегчаващи наказателната отговорност
обстоятелства са многобройните му осъждания, предимно за посегателства
против собствеността както и извършване на настоящото престъпление
непосредствено след изтърпяване на наказание лишаване от свобода за друго
осъждане за грабеж, осъществен в съучастие по чл.198, вр.чл.20 НК, недобри
характеристични данни, а смекчаващи наказателната отговорност – че не е
настъпил преследвания от дееца престъпен резултат и самопризнанията,
които право подсъдимия в последното заседание по делото.
По отношение на подс. П.И., смекчаващи отговорността
обстоятелства са подробните самопризнания, които направи в последното
заседание по делото, както и обстоятелството, че престъплението е останало
във фазата на опита, а отегчаващи отговорността- по-високия интензитет на
участие в побоя над пострадалия и предходни осъждания, недобри
характеристични данни.
При съвкупната преценка на изложените по- горе обстоятелства,
съдът намири, че наказателната отговорност и по отношение на двамата
подсъдими следва да се реализира при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, като по отношение на подс. А. следва да бъде определено
наказание -11 години лишаване от свобода, а по отношение на подс. П.И.- в
минималния размер, предвиден в закона- 10 години.
Наказанията следва да бъдат изтърпяни при първоначален „строг“
режим на осн.чл.57,ал.1, т.2 б.“а“ ЗИНЗС.
Следва на оснчл.59,ал.1 НК от така опреде,ления срок на наказанието
лишаване от свобода на подс. Т.А. да бъде приспаднато и зачетено времето,
през което същият е бил задържан- с МН „задържане под стража“ по
9
правилата на чл.59, ал.1 т.1 НК и – „домашен арест“ по правилата на
чл.59,ал.1 т.2 НК.
ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ
Размерът на претендираното обезщетение по граждански иск е
45 000 лева.
По силата на извършване на престъпното деяние като съучастие под
формата на съизвършителство отговорността на двамата подсъдими-
деликвенти за непозволено увреждане е солидарна.Ь
Обезщетението по чл.5 ЗЗД се определя по справедливост като се
вземат под внимание всички обстоятелства, характеризиращи конкретния
случай.
В настоящия случай, съдът като взе под внимание характера и
степента на уврежданията, нанасянето им от двама нападатели, под формата
на наслагващи се удари в жизнено важни области с ръце, крака и дървен
предмет, продължителността и ожесточението на побоя, създадената реална
опасност за живота на пострадалия, както и жизнения стандарт на
подсъдимите и на пострадалия, намира, че понесените от последния
неимуществени вреди биха могли да получат справедливо овъзмездяване със
сумата от 40 000 лева, като отхвърли иска в останалата част до размера на
45 000 лева.
Деликвентът е в забава от момента на причиняване на увреждането,
поради което съдът присъди законната лихва за забава от инкриминираната
дата-24.12.2020г.
Веществените доказателства следва да се пазят до окончателното
приключване на делото във всички инстанции, след което – да бъдат
унищожени.
В тежест на подсъдимите следва да бъдат възложени направените по
делото разноски в условията на разделност- между двамата подсъдими.
Причина за извършване на деянието е ниското правно съзнание,
незачитане на неприкосновеността, здравето и живота на личността,
условие, което е улеснило извършването- пияното състояние на двамата
подсъдими.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
10