Определение по дело №201/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 100
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Павлина Нейчева Паскалева
Дело: 20213200500201
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 100
гр. гр. Добрич , 26.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и шести април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга И. Стоева
Членове:Георги М. Павлов

Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500201 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к.
1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 против Разпореждане №261506 от 05.02.2021г. на
ДРС по ч. гр. д. №353/2021г. по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на
кредитора за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
против длъжника И. Е. И., ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д. за следните суми :
- 445,40лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляващи
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство;
- 18лв. /осемнадесет лева/, представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането.
Жалбоподателят счита разпореждането за необосновано и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила като излага следните аргументи:
Твърди се, че заповедният съд се намира в невъзможност да прецени дали са налице
предпоставки на неравнопоставеност по отношение уговорките в договора за потребителски
кредит. Също така неправилен бил извода на съда, че клаузата за възнаграждение за
предоставяне на поръчителство противоречи на закона и добрите нрави и за това е
нищожна. Длъжникът, имайки интерес да изпълни точно задълженията си по договора за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД и да избегне неблагоприятни
последици, е потърсил услугите на „Файненшънъл България“ ЕООД, за да поръчителства за
изпълнение на задълженията му по договора за заем. Дружеството „Файненшънъл
1
България“ ЕООД е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ с основен
предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие. Изпълнението на
договорното задължение на Заемателя за обзепечаване на вземанията по Договора за заем е
причина за сключване на Договора за предоставяне на поръчителство, а Дружеството-гарант
е сключило Договора поради възможността да получи възнаграждение за предоставената
услуга. Твърдението, че договорът за поръчителство е сключен в противоречие с добрите
нрави са неоснователни и поради това, че в българското действащо право в отношенията
между правните субекти действа принципа на свободно договаряне /чл. 9 от ЗЗД/.
Жалбоподателят моли за отмяна на разпореждането в обжалваната му част и издаване на
заповед за изпълнение и за горните претенции.
Жалбата е допустима. Депозирана е от лице, разполагащо с правен интерес от
обжалване и в законоустановения срок.
Съдът, след съвкупен анализ на доказателствата в заповедното производство, като
съобрази и аргументите по жалбата, намира следното:
По подадено заявление от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК
********* в развилото се производство по ч. гр. д.№353/2021 по описа на ДРС е издадена
Заповед №260178/05.02.2021г. за изпълнение на парично задължение, с която
е разпоредено длъжникът
И. Е. И., ЕГН ********** от с. Ч., общ. Д. да заплати на заявителя следните суми: сумата
784,74лв. – представляваща дължима главница по Договор за кредит от 25.11.2019г.,
сключен между И. Е. И. и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с договор за
предоставяне на поръчителство, сключен между „Файненшънъл България“ ЕООД като
поръчител и И. Е. И. като потребител; на 03.08.2020г. поръчителят е заплатил на
заемодателя всички дължими от длъжника суми, стъпвайки в правата на кредитора срещу
длъжника; вземането е прехвърлено от „Файненшънъл България“ ЕООД на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК ********* ведно със законната лихва
върху главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 02.02.2021г. до
окончателно изплащане на задължението; сумата от 75,86 лева договорна лихва за периода
12.12.2019г.-23.07.2020г.; сумата от 40,15 лева законна лихва за забава за периода
24.07.2020г.-22.01.2021г., както и сумата от 51,03лв, представляваща направените съдебно-
деловодни разноски съразмерно на уважената част от заявлението.
С обжалваното разпореждане е отказано издаването на заповед за изпълнение за сумата от
445,40лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и четиридесет стотинки/, представляващи
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство, както и сумата от 18лв.
/осемнадесет лева/, представляващи разходи и такси за извънсъдебно събиране на
вземането. Съгласно описаното в т.12 от заявлението, между страните е уговорено
заплащане на претендираното възнаграждение в полза на „Файненшънъл България“ ЕООД
за договорно поръчителство, т.е. за солидарна отговорност с длъжника за задълженията му
2
към кредитора по договора за кредит. Твърди се, че длъжникът сам е избрал да обезпечи
изпълнението на задълженията си по сключения между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД
договор за кредит, макар че е имал възможност да избере поръчителството на две физически
лица, отговарящи на поставените от Заемодателя условия или да предостави банкова
гаранция като друг вид обезпечение.
От анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на акцесорния
договор за предоставяне на поръчителство, като част от договора за потребителски кредит,
длъжникът не е имал правото сам да избере дружество - поръчител, а е следвало да сключи
договор с дружество, одобрено от Заемодателя, особено като се има предвид, че едноличен
собственик на капитала на поръчителя е кредитора на длъжника по договора за кредит „Изи
Асет Мениджмънт“ АД /установява се от справка в ТР/. Следователно, юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице.
Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне.
На следващо място следва да се посочи, че финансовата институция е длъжна да оцени
платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 от ЗПК, а
с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен
това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя
тежестта от оценката по чл. 16 от ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл.
10а ал.1 и 2 от ЗПК. Вземането за поръчителство се основава съответно на неравноправна
клауза за потребителя.
Що се отнася до втората спорна претенция относно сумата представляваща
"административни разноски", същата не се дължи за нищо друго освен за управление на
кредита, а такси за това не могат да се събират от длъжника – чл. 10а, ал.2 от ЗПК,
респективно клаузата, предвиждаща такива разходи, е нищожна.
При това следва извода, че обжалваното разпореждане не страда от визираните в жалбата
пороци и следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно.
Разноски за настоящото производство не се следват на заявителя.
Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №261506 от 05.02.2021г. на ДРС по ч. гр. д. № 353/2021г.
по описа на същия съд, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, п.к. 1527, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3 за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК против длъжника И. Е. И., ЕГН ********** от с. Ч.,
общ. Д. за сумата от 445,40лв. /четиристотин четиридесет и пет лева и четиридесет
стотинки/, представляващи възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство,
както и сумата от 18лв. /осемнадесет лева/, представляващи разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4