№ 67
гр. П., 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20241230100632 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 ГПК.
Образувано е във връзка с искова молба на „П.и.б.“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111 П, ЕИК ***, подадена против Б. В. В., с
настоящ адрес в гр. П., ул. „Д. Г.“ № 33, вх. А, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че между него (като кредитодател), ответника и лицето Р. Б.ов
В. (като кредитополучатели) е бил сключен Договор за банков кредит с № 022LD-R-
002188/13.11.2012 г. Поддържа, че размерът на предоставения кредит е 10 600 евро и
тази сума е била изцяло усвоена, като е било уговорено и заплащането на
възнаградителна лихва, както и на договорно обезщетение за забава („наказателна
лихва“). Изтъква, че кредитните задължения е следвало да бъдат изплатени чрез
месечни вноски, с краен падеж до 10.11.2022 г., за което кредитополучателите
отговарят солидарно. Сочи, че кредитът не е бил обслужван редовно, поради което е
била обявена предсрочната му изискуемост, и понастоящем вземанията по него
възлизат на: 10 600 евро – непогасена главница; 10 795,44 евро – договорна
(възнаградителна) лихва, дължима за периода от 10.01.2013 г. до 07.09.2021 г.; 7 263,27
евро – договорна „наказателна лихва“, имаща характера на мораторна неустойка,
начислена за периодите от 10.12.2012 г. до 12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 07.09.2021
г.; 20,61 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата, за периода от
10.12.2021 г. до 16.12.2021 г., и 61,36 евро – разноски за връчване на покани. Уточнява,
1
че за визираните суми се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение по чл. 417
ГПК, срещу която ответникът е възразил. Затова иска тяхната дължимост да бъде
призната за установена, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на образуване на заповедното производство до погасяването. Претендира и съдебни
разноски.
Ответникът оспорва ищцовите претенции, настоява за тяхното отхвърляне и за
присъждане на възнаграждение на адвоката, който му е оказал безплатна правна
помощ по делото. Излага доводи, че: не е подписвал договора за кредит, на който се
позовава ищцовото дружество, нито приложените към него погасителен план и общи
условия; самата кредитна сделка е нищожна заради противоречие с добрите нрави,
недействителна е поради нарушаване на разпоредби на ЗПК, респективно съдържа
нищожни клаузи, влизащи в колизия с императивни правила на ЗЗП; търсените
вземания са погасени по давност.
Съдът приема следното:
1. По съществото на спора (изводи от фактическа и правна страна):
Предмет на разглеждане са установителни искове по:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ – за
главницата;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ – за
възнаградителната (договорната) лихва;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД – за
„наказателната лихва“, която по правната си същност е мораторна неустойка;
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД
– за законната лихва за забава, и
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗЗД – за
разноските по кредита.
Вземанията по тези искови претенции попадат в обхвата на Заповедта за
незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с № 28/14.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. №
1769/21 г. на Районен съд – гр. П. (образувано на 17.12.2021 г.), което е приложено към
сегашното дело.
Цитираната заповед е била издадена в полза на ищцовото дружество, в
качеството му на заявител в заповедното производство, а настоящият ответник – като
един от длъжниците по заповедта, е депозирал възражение срещу нея, по реда на чл.
414 ГПК.
Уважаването на исковете, поставени за решаване, е последица от фактически
състави, включващи кумулативната даденост на определени предпоставки, които се
свеждат до:
- За главницата – 1/ валидно облигационно отношение, породено от
2
договора за кредит, което обвързва ищеца (като кредитодател) и ответника (като един
от кредитополучателите); 2/ реалното предоставяне на кредитната сума от страна на
кредитодателя в полза на кредитополучателите; 3/ изискуемост (настъпил падеж) на
вземането за нейното връщане и 4/ неизпълнение на корелативното задължението на
кредитополучателите в тази връзка.
- За възнаградителната лихва – 1/ уговорка, постигната между
кредитодателя и кредитополучателите, в рамките на кредитното правоотношение, за
дължимост от страна на последните и на възнаградителна лихва в определен размер; 2/
настъпване на падежа на задължението, отнасящо се до плащането й, и 3/
непогасяването на вземането, свързано с нея.
- За неустойката – 1/ договорна клауза, в рамките на кредитното
правоотношение, предвиждаща дължимост от кредитополучателите на неустойка в
даден размер, при допусната забава; 2/ настъпване на падежа на задължението, чието
срочно изпълнение неустойката обезпечава, и 3/ непогасяване в срок на задължението,
обезпечено с неустойката, както и непогасяване на самото неустоечно вземане.
- За законната лихва за забава – 1/ съществуването на твърдения главен
дълг, чиято изискуемост е настъпила, и 2/ допускането на забава в неговото
погасяване.
- За разноските по кредита – 1/ клауза в кредитната сделка, съгласно която
кредитополучателите дължат заплащането на търсените разноски; 2/ настъпването на
условията, във връзка с които те се дължат, в заявената величина, и 3/ неиздължаване
на вземането, отнасящо се до тях.
Правилата, уреждащи разпределението на доказателствената тежест в исковия
граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), възлагат на ищеца да установи положителните
предпоставки по всяка от исковите претенции, а в случай че това бъде сторено,
ответникът трябва да проведе доказване относно погасяването на задълженията.
Сключването на процесния договор, с кредитодател – ищецът, и с
кредитополучатели – ответникът и лицето Р. Б.ов В., се доказва от обективиращия го
документ, както и от общите условия и от погасителния план към него, които са
представени по делото. Автентичността на тези писмени доказателства по отношение
на ответника се потвърждава по категоричен начин от изслушаната съдебно-
графическа експертиза, чието заключение трябва да бъде кредитирано изцяло, тъй като
не е било оспорено от никоя от страните, а същевременно то е пълно, подробно
мотивирано и по никакъв начин не се опровергава от останалия доказателствен
материал.
От съдържанието на договора, на общите му условия и на неговия погасителен
план стават ясни и основните параметри на кредитното правоотношение, относими
към разглеждания спор, а именно:
- Кредитната сума е 10 600 евро (раздел I, т. 1 от договора).
3
- Кредитополучателите дължат заплащане на такса (25 лв.) за разглеждане
на искането за кредит и на комисиона (2 % от кредитната сума) за отпускането на
кредита (раздел II, т. 6 и т. 7 от договора).
- Годишната възнаградителна лихва е формирана от сбора на два
компонентна – променлив базов лихвен процент на банката в евро и надбавка от 8,51
пункта, като размерът на първия показател към деня на сключване на сделката е 7,99
%, при което величината на годишния лихвен процент към този момент е 16,5 %
(раздел II, т. 4 от договора). Общият размер на възнаградителната лихва за целия срок
на кредита е 11 249,57 евро (отразен в погасителния план).
- Отсъствие както в договора, така и в общите условия на ясно разписана
методиката, по която се извършват промените в базовия лихвен процент.
- Годишният процент на разходите по кредитната експозиция е 18,76 %
(раздел II, т. 5 от договора), с уточнението, че той изразява общите разходи за
кредитополучателя, включващи „лихви, такси, комисиони и другите разходи, съгласно
Закона за потребителския кредит, свързани с договора за потребителски кредит, които
кредитополучателят трябва да заплати, изразени като годишен процент от общия
размер на кредита“ (раздел I, т. 1.1., б. „б“ от общите условия);
- Липса както в договора, така и в общите условия на нарочната методика,
по която е получена величината на годишния процент на разходите.
- Наличие на информация в договора (раздел II, т. 9) и в общите условия
(раздел VII, т. 7.3 и т. 7.4), че кредитополучателите могат погасят кредита предсрочно,
без да дължат такси, както и да получат безвъзмездно във всеки един момент от
изпълнението на договора справка под формата на погасителен план за вече
извършените плащания и за предстоящите такива.
- Редовен срок на кредита (краен падеж) – 10.11.2022 г. (раздел I, т. 3 от
договора), който понастоящем е изтекъл.
- Погасяване на дълга – чрез 120 месечни вноски, които са
индивидуализирани по падеж и размер в погасителния план, с падежна дата на 10-то
число от месеца (визирана в погасителния план).
- Задължение за „наказателна лихва“ (носеща спецификите на мораторната
неустойка), ако се допусне просрочване в плащането на главницата, чийто размер се
формира от дължимата възнаградителна лихва, увеличена със стойността на законната
лихва за забава, като начисляването й започва от момента на забавата и продължава до
погасяването на съответното просрочено плащане (раздел II, т. 10 от договора).
- Предвиждане на предсрочна изискуемост при забава в погасяването на
кредита, обявявана с писмено уведомление от кредитодателя до кредитополучателите,
в случай че забавата продължава повече от 5 дни след падежа (раздел Х, т. 10.1.2, б.
„а“ от общите условия).
- Задължения за кредитополучателите да заплащат на кредитодателя и
4
съответни разноски по кредита (раздел IV, т. 4.10 от общите условия).
Съгласно приложените към исковата молба 2 броя покани, изходящи от ищеца, и
2 броя констативни протоколи, съставени от частните съдебни изпълнители М. К. и С.
Н. (с рег. № 891 и с рег. № 805 на Камарата на частните съдебни изпълнители):
- Ищцовото дружество е предоставило на всеки от кредитополучателите 7-
дневен срок, считано от получаването на тези покани, да му платят просрочени
задължения по кредита, описани в самите покани.
- Поканите са били връчени на 25.05.2021 г. – за ответника, както и на
08.09.2021 г. – за кредитополучателя Р. В..
- Връчването им е било извършено от частните съдебни изпълнители, на
основание чл. 18, ал. 5, предл. 1 ЗЧСИ във вр. с чл. 47, ал. 5 във вр. с ал. 1 ГПК.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която не е
било оспорено от страните, се констатира, че:
- Кредитната сума по договора е била усвоена в деня, следващ този на
сключването му, чрез превеждането й по разплащателна сметка, изрично упомената в
него и водена на името на кредитополучателя Р. Б.ов В., след което е била използвана
за погасяване на други задължения на последния към дружеството ищец.
- От сумата по кредита са били удържани таксата и комисионата,
предвидени в раздел II, т. 6 и т. 7 от договора, възлизащи съответно на 12,78 евро и на
27,65 евро.
- За времето от 02.09.2013 г. до 24.11.2016 г. кредитополучателите са
изплатили общо 825,39 лв. по кредита, които са били отнесени от кредитодателя за
погасяването на част от „наказателната лихва“ – 653,47 лв., както и на част от
възнаградителната лихва – 171,92 лв.
- След 24.11.2016 г. не са постъпвали плащания, като първата просрочена
вноска по отношение на главницата е още тази, дължима на 10.12.2012 г., а за
възнаградителната лихва – вноската с падеж на 10.01.2013 г.
- С оглед забавата, допусната от кредитополучателите, и предсрочната
изискуемост, приета от кредитодателя, от счетоводна гледна точка кредитните
задължения кореспондират със сумите по предявените искове.
- След датата на започване на заповедното производство няма доброволни
погасявания спрямо кредитния дълг, като единствените погашения в тази връзка са в
резултат на изпълнителното дело, започнало въз основа на изпълнителния лист,
издаден от заповедния съд.
- Договорната лихва по кредита е била формирана въз основа на годишния
лихвен процент, уговорен към момента на подписването на сделката, който не е бил
променян за целия й срок. Същата е ситуацията и при компонентите, изграждащи т.
нар. „наказателна лихва“.
- Размерът на задълженията за главницата, падежирали до 17.12.2016 г., е 2
5
442,35 евро. Величината на договорните и на „наказателните“ лихви, дължими до
17.12.2018 г., е съответно 8 786,61 евро и 2 312,48 евро.
Както в заповедното дело, така и към исковата молба са приложени 3 броя
фактури – с № **********/21.05.2021 г., с № **********/21.05.2021 г. и с №
**********/13.09.2021 г., на обща стойност 120 лв., първите две от които са издадени
от частния съдебен изпълнител М. Кацарски, а третата – от частния съдебен
изпълнител Ст. Н., за действията по връчване на ответниците на поканите за
предсрочната изискуемост на кредита. Стойността на тези фактури е била платена от
ищеца на частните съдебни изпълнители, съгласно депозираните две преводни
нареждания от 11.06.2021 г. и от 28.09.2021 г.
По повод оплакванията на ответника за нищожност на кредитната сделка,
произтичаща от нарушения на ЗПК и на ЗЗП, както и на добрите нрави, включително
във връзка със служебната проверка, извършвана от съда за неравноправни клаузи (чл.
7, ал. 3 ГПК), е нужно да се отчете, че:
- Съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаването на правния спор, даже и да не е направено възражение от
заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от
събраните по делото доказателства (вж. Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по
тълк. д. № 1/20 г., ОСГТК на ВКС).
- Липсата на ясна методика и на условия за промяна на базовия лихвен
процент, водеща до изменение и на размера на договорната лихва, принципно е
основание за квалифицирането на клаузите, регламентиращи този въпрос, като
неравноправни по чл. 143, т. 10 и т. 12 ЗЗП, поради което те са нищожни, съгласно чл.
146 от същия закон. Това обаче се отнася само за частта им, даваща право на банката –
кредитор да променя едностранно лихвата, но не и за частта, определяща дължимата
към момента на сключване на договора лихва, включваща тогавашния базов лихвен
процент и съответната надбавка (вж. Решение № 92/09.09.2019 г. по т. д. № 2481/17 г.,
ІІ т. о. на ВКС и Решение № 9/27.02.2020 г. по т. д. № 62/19 г., І т. о. на ВКС).
Следователно и доколкото от заключението на счетоводната експертиза се изясни, че
размерът на възнаградителната лихва въобще не е бил променян, коментираното
нарушение на ЗЗП няма отношение към дължимостта й в случая. Логиката на така
даденото разрешение е пределно ясна и се корени в обстоятелството, че частичната
нищожност от такъв порядък не освобождава кредитополучателя от задължението да
заплати лихвата по кредита в размера, уговорен при сключването на договора.
- Предвид датата (13.11.2012 г.) на подписване на сделката, на която се
базират ищцовите претенции, за нея е приложима редакцията на ЗПК към бр.
58/30.07.2010 г. на ДВ, тъй като става дума за материалноправни разпоредби, които
поначало нямат обратно действие (по аргумент от чл. 14, ал. 1 ЗНА). Ето защо и
6
изискването за шрифт, което е въведено за потребителските кредитни договори едва с
изменението на чл. 10 ЗПК, обнародвано в бр. 35/22.04.2014 г., не е относимо към
настоящия казус. Аналогично е положението и с оплакването за нарушаване на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, която разпоредба също е приета с допълнението на ЗПК, обнародвано в
последния цитиран брой на ДВ.
- Доводите за неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 ЗПК (в
приложимата редакция) пък са неоснователни, защото обсъденото по-горе съдържание
на кредитната сделка показва, че тя кореспондира с тях в нужната степен.
- Тук е необхоД. по-конкретно да се подчертае, че не може да бъде
споделено и оплакването на ответника за недействителност на процесния кредитен
договор по чл. 11, ал. 1, т. 10 във вр. с чл. 22 ЗПК, тъй като:
= Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК въвежда изискването, че
договорът за потребителски кредит следва да включва годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора, като се посочат взетите предвид допускания, използвани по
начина, определен в Приложение № 1 към закона. Става въпрос за императивна
разпоредба, която във връзка с чл. 22 ЗПК установява елемент от специалната форма
за действителност на договора за потребителски кредит. В коментирания аспект
допълнително трябва да се отчете, че годишният процент на разходите по
потребителския кредит изразява общите разходи по него за потребителя – настоящи
или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит (чл. 19, ал. 1 ЗПК).
Изчисляването му пък се извършва по специалната формула, която също е разписана в
Приложение № 1 към закона (чл. 19, ал. 2 ЗПК). Систематичното и телеологическото
(смислово) тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от същия закон
водят до извода, че посочването в договора за потребителски кредит само на
цифровото изражение на годишния процент на разходите не е достатъчно, за да се
считат спазени законовите изисквания на тези разпоредби. Целта на нормативния текст
на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които ще стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Затова поначало е нужно в потребителската кредитна сделка да бъдат ясно упоменати
и компонентите, съставящи годишния процент на разходите, както и математическият
алгоритъм (методиката), по който (която) тези компоненти формират самия годишен
процент на разходите (вж. в този смисъл Решение № 336/13.03.2018 г. по в. гр. д. №
3025/17 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив, Решение № 229/18.10.2018 г. по в. гр. д. №
229/18 г. на Окръжен съд – гр. Кюстендил, Решение № 198/07.11.2019 г. по в. гр. д. №
256/19 г. на Окръжен съд – гр. Разград, Решение № 260121/29.03.2021 г. по в. гр. д. №
7
110/21 г. на Окръжен съд – гр. Пазарджик и Определение № 811/01.04.2024 г. по т. д.
№ 670/23 г., І т. о. на ВКС).
= Няма обаче нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК, когато договорът
за потребителски кредит не съдържа конкретно описание на допусканията, взети
предвид при изчисляването на годишния процент на разходите, но пък дава
достатъчно ясна информация (включително чрез общите му условия) за
компонентните, участващи в неговото определяне. В една такава ситуация не може да
се приеме, че потребителят е бил лишен от възможността да прецени обхвата на своето
задължение и неговата икономическа тежест, както и да го съпостави с предложения
на други кредитни институции, а също и при необхоД.ст да се откаже от договора (вж.
Решение № 58/29.07.2021 г. по в. гр. д. № 236/21 г. на Апелативен съд – гр. Бургас ,
недопуснато до касационно обжалване с Определение № 667/10.08.2022 г. по гр. д. №
4998/21 г., ІІІ г. о. на ВКС).
= Разглежданият казус е именно такъв. Макар в общите условия на
договора, сключен между ищеца и ответника, бланкетно да е упоменато какво
представлява годишният процент на разходите, все пак кредитополучателят има
възможност да разбере принципния алгоритъм, по който той е бил определен.
Същевременно от данните, вписани в договора и в погасителния му план, които
отразяват ясно величините на главницата, на възнаградителната лихва, на таксите и на
комисионите, може да се направи и преценка кои точно компоненти участват във
формирането на годишния процент на разходите и каква е отделната им тежест.
- Уговорката, предвиждаща мораторната неустойка, наречена в договора
„наказателна лихва“, е нищожна, защото влиза в директно противоречие с императива
на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК, според който при забава, допусната от длъжника по
потребителски кредит, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата, като обезщетението в тази насока не може да надвишава
законната лихва.
- Нищожни поради колизия с чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК са клаузите от
процесния договор, отнасящи се до таксата за разглеждане на искането за кредит и до
комисионата за усвояването на самия кредит. Начисляването на подобни такси и
комисиони всъщност не касае никаква дейност, която да е в полза на длъжника, а
обслужва кредитора, при което пряко се нарушават правилата на чл. 10а, ал. 1 и 2
ЗПК, забраняващи на кредитора по един потребителски кредит да събира от
потребителя такси и комисиони за усвояването и управлението на кредита.
- Нормативните правила, обсъдени в предходните два абзаца, са от
императивно естество, тъй като са установени в публичен интерес, доколкото целят да
осигурят защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия за
получаване на потребителски кредити, както и чрез насърчаване на отговорно
поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива кредити (чл. 2 ЗПК).
8
- Не е основателно възражението, направено в отговора на исковата молба,
че договорът, от който са породени ищцовите претенции, противоречи на добрите
нрави. Не се установява колизия от такъв порядък, а самите оплаквания на ответника в
тази насока не са конкретизирани, за да им бъде даден нарочен отговор.
Относно възражението за погасителна давност е необхоД. да се съобрази, че:
- Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо
(чл. 114, ал. 1 ЗЗД), като тя се прекъсва при предявяване на иск (чл. 116, б. „б“, предл. 1
ЗЗД) и не тече в хода на самото съдебно производство (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
Искът се смята за предявен с постъпване на исковата молба в съда (чл. 125 ГПК).
Съгласно разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, в хипотезата на предявяване на иск,
имащ за предмет установяване съществуването на вземане по издадена заповед за
изпълнение, искът се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, ако е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Обсъжданото нормативно разрешение е изключение от общото правило на чл. 125
ГПК и като законодателно разрешение е създадено в интерес на кредитора, тъй като
свързва материалноправните последици от предявяването на иска с момент,
предхождащ депозирането на исковата молба. Към тези последици несъмнено се
причислява и прекъсването на давностните и на преклузивните срокове, както и
спирането на давността (вж. мотивите към т. 9 от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
- По повод погасителната давност на вземанията, произтичащи от договор
за банков кредит, в който е предвидено погасяване на паричното задължение на
отделни вноски с различни падежи, приложими се явяват постановките, приети в
мотивите и в диспозитива на Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по тълк. д. №
3/23 г., ОСГТК на ВКС, според които:
= за погасяване на задължението за главницата се прилага общият 5-
годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, а за възнаградителната лихва – кратката 3-
годишна давност по чл. 111, б. „в“, предл. 2 ЗЗД;
= приложимият давностен срок за съответната част от главницата
и/или за възнаградителната лихва започва да тече, съгласно чл. 114 ЗЗД, от момента на
изискуемостта на съответната вноска;
= при обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностният срок за
вноските от главницата, чийто падеж не е ненастъпил към този момент, започва да
тече от датата на предсрочната изискуемост.
- В този контекст и като се има предвид, че заявлението по чл. 417, ал. 1, т.
2 ГПК на настоящия ищец срещу ответника е било депозирано пред заповедния съд на
17.12.2021 г., претендираните вземания за главницата и за възнаградителната лихва се
явяват покрити от погасителната давност по следния начин:
= за главницата – за сумата от 2 442,35 евро, отнасяща се за периода
9
от 10.12.2012 г. до 16.12.2016 г.;
= за възнаградителната лихва – за сумата от 8 786,61 евро, дължима за
периода от 10.01.2013 г. до 16.12.2018 г.
В обобщение на казаното досега се налагат финалните констатации, че:
- Главната претенция подлежи на уважаване за 8 117,22 евро, тъй като за
сумата от 2 442,35 евро това вземане е погасено по давност, а от остатъка (8 157,65
евро) трябва да бъдат приспаднати сумите (12,78 евро и 27,65 евро), удържани като
такса и комисиона, за които беше прието, че се базират на нищожни договорни клаузи
по чл. 10а ЗПК.
- Искът за възнаградителната лихва е основателен за 2 008,83 евро,
дължима за периода от 17.12.2018 г. до 07.09.2021 г., тъй като разликата (8 786,61 евро)
до пълния претендиран размер (10 795,44 евро), която касае периода от 10.01.2013 г. до
16.12.2018 г., е покрита от погасителната давност.
- Претенцията за „наказателната лихва“ трябва да бъде отхвърлена изцяло,
защото се основава на договорна клауза, която е нищожна, заради противоречие с чл.
33, ал. 1 и 2 ЗПК.
- Искът за законната лихва за забава е частично основателен, доколкото за
периода, до който се отнася (от 10.12.2021 г. до 16.12.2021 г.), е била налице забава в
погасяването на главницата, но размерът му върху дължимата главница (8 117,22 евро)
възлиза на 15,78 евро. Величината на тази лихва е определена от съда, при условията
на чл. 162 ГПК(посредством използване на изчислителен модул, достъпен в правно-
информационната система „Апис“).
- Исковата претенция за разноските по кредита (61,36 евро), свързани с
връчването на покани, следва да бъде уважена изцяло, след като се доказва реалното
извършване на тези разходи, включително в релевирания размер.
2. По съдебните разноски:
Изходът от делото дава право на съдебни разноски и на двете насрещни страни
(чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК).
Настоящият съдебен състав дължи диференцирано произнасяне по съдебно-
деловодните разходи за заповедното и за исковото производство (съобр. т. 12 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
Произнасянето по разноските за заповедната процедура също трябва да бъде с
осъдителен диспозитив, като е без значение, че тя е била по чл. 417 ГПК и е
приключила с издаване на заповед за незабавно изпълнение. Изпълнителната сила на
заповедта за незабавно изпълнение в частта за разноските отпада с оспорване на
вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на исково производство по
чл. 415 във вр. с чл. 422 ГПК (съобр. мотивите към споменатата т. 12 от
тълкувателното решение по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС).
10
Конкретните съдебно-деловодни разходи, полагащи се на ищцовата страна,
съразмерно с уважената част от исковете, са:
- 414,36 лв. – за заповедното производство, изчислени на основата на
заплатената държавна такса (1 124,24 лв.) и юрисконсултското възнаграждение (50 лв.),
което е определил заповедният съд;
- 794,73 лв. – за исковия процес, формирани на базата на заплатената
държавна такса (1 212,17 лв.), юрисконсултското възнаграждение (540 лв.), определено
от сегашния съдебен състав, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, и заплатеното възнаграждение за вещо
лице (500 лв.).
Ответникът не е направил съдебно-деловодни разходи, но е получил безплатна
правна помощ (по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.) в производството пред настоящата
инстанция. На адвоката, който я е предоставил – П. К. Й. от Адвокатска колегия – гр.
Благоевград, с адрес на кантората в гр. П., ул. „С.“ № 5, ет. 1 трябва да бъде присъдено
съответно възнаграждение (по чл. 38, ал. 2 ЗАдв.). То е нужно да се фиксира на сумата
от 1 500 лв. Определянето му е извършено от настоящия съдебен състав на базата на
действителната фактическа и правна сложност на делото, при отчитане на частичната
неоснователност на предявените искове и при зачитане на принципните постановки,
приети в Решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. на СЕС. Според тълкуването,
дадено в този акт на общностния съд, съдилищата от държавите-членки на
Европейския съюз, при произнасянето по разноските за адвокатско възнаграждение, не
са обвързани от ограничения в националното законодателство за минимален размер, а
трябва да концентрират преценката си върху характеристиките на защитата, възложена
по съответното дело, неговия предмет, извършените процесуални действия в хода на
производството, събраните доказателства, броя на проведените съдебни заседания,
като също така не следва да се забравя, че все пак се касае за строго квалифициран
труд, полаган от лице с юридическа правоспособност, което носи и завишена
отговорност за дейността си. Пренасянето на тези критерии в полето на разглеждания
казус показва, че горепосоченото адвокатско възнаграждение кореспондира напълно с
проблемите, които сегашното дело поставя от фактическа и от правна страна, както и
на частичната неоснователност на исковете. В хода на съдебното производство
процесуалният представител на ответника е изготвил подробен отговор на исковата
молба и подробна писмена защита. Участвал е лично в проведените три открити
заседания. Събрани са писмени доказателства в немалък обем и са изслушани
заключенията на две експертизи. Спорният предмет включва имуществени
притезателни права на висока обща материална стойност, но разгледаната правна
проблематика, макар и немалка по обем, е с неособено висок интензитет на сложност,
включително по нея има установена съдебна практика.
Предвид освобождаването на ответника от задължението за внасяне на разноски
11
по производството, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, ищцовата
страна дължи по сметка на съда сумата от 388,28 лв., която е формирана от разноските
за вещи лица, поети от съдебния бюджет (600 лв.), пропорционално на отхвърлената
част от исковите претенции.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че Б. В. В., с
настоящ адрес в гр. П., ул. „Д. Г.“ № 33, вх. А, ЕГН **********, дължи на „П.и.б.“
АД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111 П, ЕИК ***,
следните суми, които са включени в предметния обхват на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 28/14.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1769/21 г. на
Районен съд – гр. П., а именно:
- 8 117,22 евро – неплатена главницата по Договор за банков кредит с №
022LD-R-002188/13.11.2012 г., сключен между „П.и.б.“ АД (като кредитодател), Б. В.
В. и Р. Б.ов В. (като кредитополучатели), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 17.12.2021 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така уважената му част до
неговия пълен претендиран размер от 10 600 евро;
- 2 008,83 евро – възнаградителна лихва по кредита, дължима за периода от
17.12.2018 г. до 07.09.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над така
уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 10 795,44 евро, която
разлика се отнася за периода от 10.01.2013 г. до 16.12.2018 г.;
- 15,78 евро – законна лихва за забава, начислена върху главницата, за
периода от 10.12.2021 г. до 16.12.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
така уважената му част до неговия пълен претендиран размер от 20,61 евро, както и
- 61,36 евро – разноски за връчване на покани по кредитния договор.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „П.и.б.“ АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111 П, ЕИК ***, срещу Б. В. В., с настоящ адрес в
гр. П., ул. „Д. Г.“ № 33, вх. А, ЕГН **********, с който се претендира да бъде
признато за установено, че последният дължи на първото следната сума, която
попада в предметния обсега на Заповедта за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с №
28/14.01.2022 г., издадена по ч. гр. д. № 1769/21 г. на Районен съд – гр. П., а именно: 7
263,27 евро – договорно обезщетение за допусната забава („наказателна лихва“), което
има характера на мораторна неустойка, начислено за периодите от 10.12.2012 г. до
12
12.03.2020 г. и от 14.05.2020 г. до 07.09.2021 г., по цитирания по-горе договор за
кредит.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. В. В., с настоящ адрес в гр. П., ул.
„Д. Г.“ № 33, вх. А, ЕГН **********, да заплати на „П.и.б.“ АД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111 П, ЕИК ***, съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от разгледаните искове, както следва:
- 414,36 лв. – общ размер на разноските, дължими за заповедното
производство (ч. гр. д. № 1769/21 г. на Районен съд – гр. П.), и
- 794,73 лв. – общ размер на разноските, дължими за първоинстанционното
исково производство (гр. д. № 632/24 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., „П.и.б.“ АД, със седалище и адрес
на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111 П, ЕИК ***, да заплати на адвокат П. К.
Й. от Адвокатска колегия – гр. Благоевград, с адрес на кантората в гр. П., ул. „С.“ № 5,
ет. 1, сумата от 1 500 лв. – възнаграждение за безплатната правна помощ, която
последният е оказал на ответната страна по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 2 ГПК, „П.и.б.“ АД,
със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „Ц. ш.“ № 111 П, ЕИК ***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Районен
съд – гр. П., сумата от 388,28 лв. – разноски за вещи лица, поети от бюджета на съда,
пропорционално на отхвърлената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
13