РЕШЕНИЕ
№ 21110
гр. С., 19.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20251110130907 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника Е. Б. В., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, че същия дължи на ищеца следните суми:: сумата от 1050,14
лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., за имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан
под абонатен № *****, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение –07.11.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото, сумата от 299,44 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2022г. до 29.10.2024 г., сумата от 10,98 лева, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 3,67 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.08.2022г. до 29.10.2024 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия топлинна
енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на 1/ 2 ид.ч. на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Т.“ ООД, като начисляваните месечни суми са
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
1
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска, като излага
съображения за неоснователност. Оспорва наличието на облигационно правоотношение с
ищцовото дружество, както и прави възаржение за погасителна давност на задължението.
С определение от 16.09.2025 г. е конституирана като трето лице помагач на страната
на ищеца „Т.“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответника, редовно призован, се представлява от адв. Н., която поддържа писмения
отговор. Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски, за което представя списък.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 3133/2022 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за сумата от 2100,27 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. за
имот, находящ се на адрес: /адрес/, инсталация **********/аб. № *****, ведно със законна
лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 598,87 лева, представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 29.10.2024 г., сумата от 21,96 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2022
г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 7,34 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2022г. до 29.10.2024 г., като сумите са дължими разделно-
по 1/ 2 от Е. Б. В. и Т.Б. В.. С възражение от 23.12.2024 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
Съгласно Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС от
25.05.2004г., Б.С.В. и П.А. В., са закупили процесния недвижим имот, находящ се в /адрес/,
представляващ /адрес/.
На 23.10.2008г. П.А. В. е подала до ищцовото дружество молба-декларация за
откриване на партида за доставка на топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно удостверение за наследници на Б.С.В. и удостверение за наследници на П.А.
В., двамата са починали съответно на 09.05.2007г. и на 11.08.2022г., като са оставили за свои
законни наследници своите дъщери- Е. Б. В. и Т. Б. В..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С.“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени Протокол от ОС на ЕС на сграда с адрес /адрес/, ведно със
списък на етажните собственици, от който е видно, че последните са решили дяловото
разпределение в сградата да бъде извършвано от „Т.“ ООД и със същото да се сключи
договор. Представен е Договор от 13.06.2002г., сключен между СД „Е.К.“ АД. Представени
са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна на ищеца с ФДР „Т.“ ООД–
договор от 03.06.2020г.
По делото са приети 2бр. индивидуални справки за използвана ТЕ, представени от
„Т.“ ООД за следните периоди: от 01.05.21г. до 30.04.22г. и 01.05.22г. до 30.04.23г., 1 бр.
формуляр за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщение към обща фактура № **********/31.07.2022г., фактура №
**********/31.07.2023г., справка за задължения на абонат.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
2
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От представените по делото Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по
реда на ЗОС от 25.05.2004г., ведно с удостверения за наследници на Б.С.В. и П.А. В., се
установява по категоричен начин, че за процесния период ответника е бил собственик на 1/ 2
ид.ч. от процесния недвижим имот, за който ищцовото дружество твърди, че е доставяло
топлинна енергия. В този смисъл по отношение на него е налице пасивна материална
легитимация по иска, като собственик на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР /сега КЕВР/. Следователно между страните за процесния
период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, одобрените с Решение на ДКЕВР. Доводите в
противната насока, поддържани от процесуалния представител на ответника, съдът отхвърля
като неоснователни.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответника
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото са представени издадените от ищеца общи фактури след края на всеки от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатния номер, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са оспорени
от ответника, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на предявените
искове.
По така изложените съображения съдът приема, че през исковия период, а именно от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., в процесния имот, е доставена и потребена топлинна енергия
на обща стойност от 3549,96 лв. /съобразно отразеното във фактури №
**********/31.07.2022г., на стойност 1893,63 лв. със срок за плащане 14.09.2022г. и фактура
№ **********/31.07.2023г., на стойност 1656,33 лв. със срок за плащане 14.09.2023г.,
приложени на л.26-29 от делото/, като отговорността на ответника е за 1/ 2 от това
задължение или сумата от 1774,98 лв.
Възражението на ответника за погасяване на претендираната сума по давност, съдът
намира за частично основателно, но само досежно периода на претенцията. По отношение
на характера на вземанията за топлинна енергия и периодът от време, с течението на който
те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в
свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага
разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.
С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният
момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало
изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията, а именно 45-дневен
срок от изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това, към 07.11.2024 г., когато е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и на която
дата на основание чл.422, ал.1 ГПК, е прекъсната давността, погасени по давност се явяват
всички вземания преди 07.11.2021 г. Т.е. от включените в исковия период задължения,
погасени по давност са тези от 01.05.2021г. до 31.08.2021г., като последното е с падеж
14.10.2021 г. Задължението за м. септември 2021 г. е с падеж 14.11.2021 г., поради което
същото не е обхванато от погасителната давност.
3
С оглед на това, за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., общо дължимата сума,
опредЕ. след приспадане на погасеното по давност вземане за периода от 01.05.2021г. до
31.08.2021г., е в размер на сумата от 2874,06 лв. (3549,96- 153,42-153,42-184,06-185,00=
2874,06). Или съобразно притежаваните от ответника 1/ 2 ид.ч., последния дължи сумата от
1437,03 лв., поради което иска е основателен по размер, но следва да се отхвърли за периода
01.05.2021г. до 31.08.2021г.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ, публикувани във вестник М. през м.юли 2016
г., а именно 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид своя
акцесорен характер и изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава
също се явява доказан за периода 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г. Предвид това и доколкото
отвтеника, не е оспорил иска по размер, същия следва да бъде уважен изцяло за сумата от
299,44 лв., представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2022г. до 29.10.2024 г.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „Т.“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, всяка от страните има право на разноски, съобразно
уважената и отхвърлената част от исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12
на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в настоящето исково производство да
разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. Предвид това и данните
по ч.гр.д.№ 67114/2024 г. по описа на СРС, по което се е развило заповедното производство
между страните, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноски в общ размер на 162,50 лв., от които сумата от 100 лв. за внесена държавна и 62,50
лв. за юрисконсултско възнаграждение. Съразмерно с отхвърлената част от исковите
претенции, ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника, сумата от 300,00 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение по двете дела.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Б. В., ЕГН **********, с адрес
/адрес/, че дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
/адрес/, сумата от 1050,14 лева (хиляда и петдесет лева и 14 стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.09.2021 г. до
30.04.2023 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен №
*****, ведно със законна лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение – 07.11.2024 г. до окончателното плащане на
дължимото и сумата от 299,44 лева (двеста деветдесет и девет лева и 44 стотинки),
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2022г. до 29.10.2024 г., за които
суми е издадена Заповед №36541/19.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. 67114/2024 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за
периода от 01.05.2021 г. до 31.08.2021г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: /адрес/, за признаване за усатновено по отношение на ответника Е. Б. В., ЕГН
**********, с адрес /адрес/, че дължи на ищеца суми за дялово разпределение на имот,
находящ се на адрес: /адрес/, отчитан под абонатен № *****, както следва: сумата от 10,98
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
4
01.08.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва от 07.11.2024 г. до изплащане на
вземането и сумата от 3,67 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.08.2022г. до 29.10.2024 г.
ОСЪЖДА Е. Б. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, сумата от 162,50 лева (сто
щестдесет и два лева и 50 стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д.№ 67114/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/,
да заплати на Е. Б. В., ЕГН **********, с адрес /адрес/, сумата от 300,00 лева (триста
лева), представляваща направени от отвтеника разноски по настоящото дело и по ч.гр.д.№
67114/2024 г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач „Т.“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 67114/2024 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5