Решение по дело №144/2021 на Административен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№     437                                   22.03.2021 година                         гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XXIIІ административен състав,

на двадесет и втори февруари              две хиляди двадесет и първа година,

В публично заседание в следния състав:

 

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретаря И. Г.

като разгледа докладваното от съдията Русева адм.дело № 144 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр.чл.171, т.2а ЗДвП вр.чл.172, ал.5 ЗДвП и е образувано по жалба на К.В.Ф. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0320-000300/31.12.2020 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“, считано от 31.12.2020 г., на осн.чл.171, т.2а, б.“б“ ЗДвП.

            В жалбата се сочи незаконосъобразност на заповедта за налагане на ПАМ поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, несъответствието й с целта на закона и липса на материалните предпоставки за издаването й. Твърди се също, че заповедта е издадена от некомпетентен орган. Иска се отмяна на акта.

         В с.з. жалбоподателят се представлява от адвокат, който поддържа жалбата и сочи писмени доказателства, претендира присъждане на разноски.

         Ответникът по жалбата – полицейски инспектор към РУ Поморие, ОД МВР Бургас, се явява лично в с.з. и изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя доказателства.

         Съдът, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по нея, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложена ПАМ по чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП – „прекратяване на регистрация на пътно превозно средство /ППС/ за срок от 6 месеца до 1 година, а имено – за 190 дни. В мотивите на заповедта е посочено, че на 31.12.2020 г. около 15,00 часа в гр. Поморие, ул. „Добри Чинтулов“, жалбоподателят е управлявал  МПС Ауди А4 с рег.№ ******* след употреба на наркотични вещества, констатирано с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с фабр.№ ARKD-0037, който в 15,27 часа е отчел положителен резултат – метамфетамин. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване с № 0067976/31.12.2020 г., като същият е отказал да даде кръв и урина за химичен анализ; същият бил видимо притеснен, със зачервени очи.

         С обжалваната заповед за налагане на ПАМ е прекратена регистрацията на управляваното ППС за срок от 190 дни и са отнети регистрационните табели с № ******* и свидетелството за регистрация на МПС № *********.

          На водача К.В.Ф. е съставен за нарушение на чл.5, ал.3, т.1, предл.2 от ЗДвП АУАН № 274846/31.12.2020 г., подписан от нарушителя без възражения.

           Представен е и талон за изследване № 0067967, видно от който в 15.27 часа на 31.12.2020 г. жалбоподателят е тестван с Дрегер Дръгтест 5000 ARKD-0037, като проверката е отчела положителен резултат за метамфетамин. Талонът за изследване е бил връчен на водача Ф. на 31.12.2020 г. в 15.40 часа и последният собственоръчно е записал, че отказва да даде кръв за медицинско изследване.

           Описаната в заповедта за налагане на ПАМ фактическа обстановка се оспорва от жалбоподателя с жалбата, но същият не е ангажирал по делото никакви доказателства, опровергаващи установените от органа факти. Представено е в с.з. Постановление от 11.01.2021 г. на БРП по ДП № 320ЗМ-506/2020 г. по описа на РУ Поморие, вх.№ 96/2021 г. по описа на РП Бургас, видно от което жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем с постановление от 04.01.2021 г. за престъпление по чл.343б, ал.4 вр.ал.3 вр.чл.28, ал.1 НК за това, че на 31.12.2020 г. около 15.00 часа в гр. Поморие, на ул. „Добри Чинтулов”, при условията на повторност, управлявал МПС – л.а. марка „Ауди А4” с рег.№ ******* след употреба на наркотично вещество „метамфетамин”, установено по надлежния ред с проба за употреба на наркотични или упойващи вещества № 48/31.12.2021 г. с техническо средство „Дрегер Дръг Тест 5000” с фабричен номер ARKD-0037. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя потвърждава, че към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело, на доверителя му не е връчен препис от обвинителен акт, т.е. образуваното наказателно производство не е в съдебна фаза. По тази причина, съдът счита, че не са налице основания настоящото производство да бъде спирано до приключване на наказателното такова с влязъл в сила съдебен акт, доколкото съдебната практика приема, че за да е допустимо такова спиране, следва наказателното производство да се намира в съдебна фаза.

           Жалбоподателят е представил и резултат от лабораторно изследване от МДЛ „Лина” ЕООД от 06.01.2021 г., от който се установява, че на същия е била изследвана урина и резултатът за метамфетамин е отрицателен.

           Въз основа на така установените факти, съдът намира от правна страна следното:

В съответствие със служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразността на обжалвания административен акт съгласно нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът проверява най-напред неговата валидност. Това се налага поради служебното начало в административния процес, въведено с нормата на чл. 9 от АПК. Разпоредбата на чл. 146 от АПК сочи основанията за оспорване на административните актове, които, ако са налице, във всяка конкретна хипотеза водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административно производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съдът съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

При така вменената на съда от закона служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт, имаща правен интерес от обжалването. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 31.12.2020 г., а жалбата е подадена на 14.01.2021 г.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административнимерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В случая, със Заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД МВР Бургас, издадена на основание Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, са определени длъжностните лица, в т.ч.и полицейските инспектори от ОД МВР Бургас,  които могат да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. В този смисъл, процесната заповед се явява издадена от компетентен орган - полицейски инспектор в РУ Поморие, ОД МВР Бургас, в рамките на неговите правомощия.

Съдът счита, че са спазени установената от закона форма и изискванията за съдържаниена заповедта съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК.Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното издаване- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.

Заповедта е издадена при спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът взе предвид следното:

         Съгласно чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, на каквото правно основание е издадена оспорената заповед, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство“ с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/илихимико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

В процесния случай описаните в ЗПАМ факти по никакъв начин не се опровергават от жалбоподателя и от ангажираните от него доказателства, и напълно и безпротиворечиво се установяват от тези, находящи се в административната преписка. Отделно от това, нарушението на водача е констатирано с издаден АУАН, който има обвързваща материална доказателствена сила до установяване на противното съгласно чл.189, ал.2 ЗДвП. В настоящото производство жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства, с които да обори материалната доказателствена сила на АУАН, поради което съдът приема, че отразеното в него съответства на действителното фактическо положение. Не се налага обратен извод от представения от жалбоподателя резултат от лабораторно изследване от МДЛ „Лина” ЕООД, тъй като изследването е извършено едва на 06.01.2021 г., а не на 31.12.2020 г., и в този смисъл по никакъв начин не доказва, че на процесната дата същият не е управлявал МПС след употреба на метамфетамин. Освен това, самият състав на чл. 171, т.2а, б.”б” ЗДвП предвижда алтернативни хипотези и дори наличието само на едната от тях е основание за издаването на заповед за прилагане на въпросната ПАМ. В случая, жалбоподателят е осъществил с деянието си и двете хипотези, тъй като е дал положителна проба с Дрегер Дръгтест за метамфетамин, а на следващо място, е отказал да даде кръв за изследване на биологичен материал с предоставения му талон за медицинско изследване. С оглед на това, налице е фактическото и правно основание за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца до 1 година, а именно – 190 дни. Съгласно чл. 172, ал.4 ЗДвП, в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Именно това е сторил органът с издадената заповед за налагане на ПАМ. Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в заповедта, като същият е в рамките на законоустановените граници.

          С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

          При този изход на делото, разноски на жалбоподателя не се дължат.

           Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Бургаският административен съд

 

                                          Р    Е    Ш    И:

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.В.Ф. с ЕГН ********** ***, чрез адв. С.И., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 20-0320-000300/31.12.2020 г. на полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие.

 

 

На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                   СЪДИЯ: