№ 19310
гр. С., 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20241110157550 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1
ГПК.
Образувано е по искова молба на „Застрахователна компания Л.И.“ АД срещу
„Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане““АД, с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 21.03.2020 г., около 06:30 часа в района на гр. С., ж. к. „Х.Д., на
паркинга на магазин К., е настъпило пътно ‐ транспортно произшествие, причинено от
водача на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. №
ВН **** ЕК, който при движение на заден ход не е подсигурил безопасността на маневрата и
е ударил спрелия лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, при което са причинени щети
на последния. Сочи, че за настъпилото ПТП е съставен двустранен констативен протокол за
ПТП от 21.03.2020 г., в който водачите са постигнали съгласие, че виновен за ПТП е водачът
на влекач с рег. № СА **** ХТ. Твърди, че към датата на ПТП е бил застраховател по
застраховка „Каско на МПС“ - застрахователна полица № 93002010023639/21.02.2020 г. на
увредения лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, със срок на застрахователно
покритие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г. Сочи, че „Гражданската отговорност“ на водача на
товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН ****
ЕК е била застрахована при ответника. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие
била заведена щета № 5000-1361-20-250791 за изплащане на застрахователно обезщетение
по посочената застрахователна полица. Нанесените имуществени вреди били описани и
оценени, като било определено застрахователно обезщетение в размер на 3890,71 лв., което
ищецът твърди, че е заплатил по банкова сметка на собственика на увредения автомобил на
1
02.07.2020 г. Счита, че с изплащане на застрахователното обезщетение, на основание чл. 411
КЗ, се е суброгирал в правата на своя застрахован срещу причинителя на вредата, съответно
срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
до размера на изплатеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Сочи, че е отправил регресна покана към длъжника - ответник, за възстановяване на сумата
от общо 3905,71 лв. (с включени 15 лв. – ликвидационни разноски), която покана била
получена на 23.04.2021 г., но плащане не последвало. Ищецът сочи, че ответникът е
изпаднал в забава от 23.04.2021 г. Предвид изложеното ищецът моли за признаване за
установено, че ответникът му дължи следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37675/2024 г. по описа на СРС, 48 състав -
главница в размер на 3905,71 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 5000-1361-20-250791, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2024 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 1348,61 лв. – мораторна лихва за периода от
23.04.2021 г. до 19.06.2024 г. включително. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
исковете се оспорват по основание и размер. Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП
за влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, както и че ищецът е заплатил на
собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в посочения в исковата
молба размер. Оспорва механизма на ПТП, че вина за ПТП има водачът на застрахования
при ответника влекач, както и размера на вредите по лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ
**** МР. Твърди, че в участъка, на който е настъпил ударът е било забранено преминаването,
спирането и паркирането на МПС, които не извършват товаро-разтоварна дейност. Сочи, че
водачът на увредения автомобил е следвало да се съобрази със зоната на ограничен достъп, с
останалите ППС, техните габарити и извършваните маневри и дейност по товаро-
разтоварване. Възразява за погасяване по давност на претенцията за мораторна лихва. Моли
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание
чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за главница с
правно основание чл. 411 КЗ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
наличие на застрахователно правоотношение по имуществена застраховка между ищеца и
увреденото лице; плащане на застрахователно обезщетение по нея; осъществено
непозволено увреждане от трето лице по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – деяние, вина, противоправно
поведение, вреда и причинна връзка между това деяние и претърпените от застрахования по
имуществената застраховка вреди; наличие на валидна към датата на ПТП застраховка
„Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника по спора; размера на
2
действително претърпените вреди. Тежестта за установяване на посочените предпоставки се
носи от ищеца, с изключение на вината, по отношение на която нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
установява оборима презумпция, тежестта за оборването на която се носи от ответника.
В тежест на ответника е да докаже своите правоизключващи, правоунищожаващи,
правоотлагащи, правопогасяващи възражения, включително, че вина за настъпването на
ПТП има водачът на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, който е спрял на място,
забранено за паркиране.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за мораторна лихва с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг,
изпадането на ответника в забава, както и размера на обезщетението за забава, а с оглед
възражението на ответника за погасителна давност – настъпването на обстоятелства, водещи
до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116
ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже плащане на задълженията.
С доклада по делото, приет без възражения от страните, на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: 1/. наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице и извършено от ищеца
плащане към увреденото лице - че към датата на ПТП лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ
**** МР е бил застрахован при ищеца по силата на имуществена застраховка „Каско на
МПС“ по застрахователна полица № 93002010023639/21.02.2020 г., със срок на
застрахователно покритие от 01.03.2020 г. до 28.02.2021 г., в изпълнение на която ищецът е
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 3890,71 лв. по сметка на собственика на
автомобила на 02.07.2020 г.; 2/. че към датата на ПТП „Гражданската отговорност“ на водача
на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН ****
ЕК е била застрахована при ответника; 3/. настъпването на 21.03.2020 г., около 06:30 часа в
района на гр. С., ж. к. „Х.Д., на паркинга за товаро-разтоварване на магазин „К.“, на пътно ‐
транспортно произшествие с участието на товарен влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и
прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК и лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ ****
МР, при което са причинени щети на последния; 4/. предявяването на регресна претенция от
ищеца до ответника, получена на 23.04.2021 г., по която не е последвало плащане.
Посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства - двустранен констативен протокол за ПТП от 21.03.2020 г. (носещ подпис за
двамата водачи), застрахователна полица по застраховка „Каско“ на МПС №
93002010023639, сключена на 21.02.2020 г. за лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР –
собственост на „К. Сървис“ ЕООД, със срок на застрахователно покритие от 00:00 часа на
01.03.2020 г. до 24:00 часа на 28.02.2021 г.; уведомление за настъпило застрахователно
събитие от Л. С. Д. от 21.03.2020 г. във връзка с ПТП на 21.03.2020 г. (в което е посочено, че
лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР е бил паркиран на паркинга на „К.“ в зоната за
паркиране при товаро-разтоварните рампи и е бил ударен от камион, при което на
3
застрахования автомобил са причинени щети по предна лява броня, преден ляв калник и
други); опис – заключение по щета от 21.03.2020 г. и от 01.04.2020 г.; фактура №
**********/15.05.2020 г., издадена от автосервиз Е.А.“ ООД за сумата от 3890,71 лв.; доклад
и експертиза по щета № 5000-1361-20-250791/1 от 23.05.2020 г., с който е одобрена за
изплащане сумата от 3890,71 лв. – застрахователно обезщетение и е начислена сумата от 10
лв. – ликвидационни разноски; регресна покана от 22.04.2021 г. до ответника (получена на
23.04.2021 г.) с искане за изплащане на застрахователно обезщетение в размер на 3905,71 лв.
по процесната щета (3890,71 лв. – застрахователно обезщетение и 15 лв. – ликвидационни
разноски); писмо от ответника, с което е постановен отказ за изплащане на застрахователно
обезщетение.
Спорни между страните са обстоятелствата относно механизма на ПТП, по чия вина е
настъпило същото, както и относно размера на претърпените вреди.
Относно механизма на настъпилото ПТП са приети писмени доказателства, събрани
са гласни доказателствени средства, както и е изслушана и приета съдебно-автотехническа
експертиза.
От съставения между участниците в ПТП двустранен констативен протокол за ПТП се
установява, че на 21.03.2020 г., около 06:30 часа, в района на гр. С., ж. к. „Х.Д., на паркинга
за зареждане на магазин „К.“, е настъпило пътно ‐ транспортно произшествие между влекач
„М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК, с водач И. П.,
и паркиран лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР, с водач Л. Д.. В двустранния
протокол като виновен водач е отбелязан водачът на влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и
прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК, а като невиновен - водачът на лек
автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР. Като щети по застрахования при ищеца лек
автомобил са отразени предна лява броня и ляв калник. В т. 12 „Обстоятелства“, при които е
настъпило ПТП в двустранния протокол е отразено за влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и
прикачено ремарке „Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК - при тръгване/при отваряне на вратата;
при паркиране; за лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР е отразено - паркирано/в
спряло състояние. Представено е и обяснение от И. Н. П., според което на 21.03.2020 г. в гр.
С., при магазин „К.“ на рампа за зареждане при захождане за разтоварване, при ограничена
видимост от композицията, е настъпило ПТП с паркиран лек автомобил зад ремаркето;
отразено е, че улицата е с ограничен достъп – разрешена само за автомобили, зареждащи
магазина; с буфера на ремаркето е натиснат лекият автомобил, паркирал се зад ремаркето,
непосредствено при маневриране за рампата.
Двустранният констативен протокол носи подписи за посочените участници в ПТП,
като водачът на застрахования при ответника влекач е признал, че е виновен за настъпилото
ПТП. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба Iз-41/12.01.2009 г. за документите и реда за
съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между
Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния
фонд, когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците
в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват
4
своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП, като в този случай не е
задължително присъствието на органите на МВР. Двустранният протокол за ПТП има
характер на частен свидетелстващ документ, ползващ се само с формална доказателствена
сила. Същият обективира съгласуваните изявления на водачите относно обстоятелствата по
настъпване на ПТП и доколкото не се ползва с материалната доказателствена сила на
официалния документ, тези изявления съставляват извънсъдебни твърдения за факти,
непротивопоставими на неподписалите протокола лица, които факти при спор между
страните в процеса подлежат на установяване с всички други допустими съгласно
процесуалния закон доказателствени средства. Поради това дори участвалите
в ПТП водачи да не са имали спор относно механизма на настъпване на ПТП и вината на
единия от тях, това не освобождава ищеца, при оспорване от страна на ответника, от
процесуалното задължение да проведе пълно и главно доказване на всички релевантни
факти – относно механизма на ПТП, противоправното поведение на водачите и причинната
връзка между ПТП и вредите и с други доказателствени средства като свидетели и
експертизи.
Във връзка с настъпилото ПТП по делото са събрани и гласни доказателствени
средства чрез разпит на водачите на двете превозни средства.
Свидетелят Л. С. Д., водач на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР посочва, че
си спомня за инцидента, същият настъпил покрай магазин „К.“ в ж. к. „Х.Д.. Твърди, че
отивайки на работа паркирал до магазина, на прилежаща улица, а по-късно около 06:00 –
07:00 часа бил уведомен от колеги, че колата му е ударена и избутана около 6-7 метра от
камион. Споделя, че мястото на удара било на улица, която води до мястото, където се
приемат стоки. Повредена била предната лява част на автомобила, срещнал се с другия
шофьор и той признал, че е виновен за случилото се. Сочи, че към датата на ПТП работил в
магазин „К.“ и бил на смяна. Твърди, че рампата за разтоварване се намирала след края на
улицата, а той бил паркирал 15 метра преди края на улицата – рампата представлява широка
площадка, където става паркирането, маневрирането на камионите и съответно
наместването на разтоварните рампи, няма препятствие, което да дели улицата от тази
площадка. Посочва, че в тази улица могат да влязат всички автомобили за обществено
ползване, но фактически единствено влизат там за работа с магазин „К.“, за да товарят или
разтоварват. Свидетелят не си спомня каква е била маркировката на улицата. Споделя, че
към момента, в който паркирал, единствено паркиран бил тир, който бил спрял на място,
необичайно за паркиране, като свидетелят спрял на около 4-5 метра зад него. Сочи, че
шофьорът на тира му споделил, че когато паркирал около 02:00 часа вечерта нямало други
спрели автомобили и той чакал часа за разтоварване. Свидетелят паркирал около 05:00 –
05:30 часа, когато започвала смяната му, като филиалът е с работно време от 05:00 часа,
когато започва и товаро-разтоварната дейност. Споделя, че ударилият го тир бил втори
подред, като преди него имало друг тир, който разтоварвал, а този, правейки маневра, за да
паркира след разтоварването на първия, дал назад и изместил автомобила на свидетеля
около 6-7 метра назад.
5
Свидетелят И. Н. П., водач на влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ и прикачено ремарке
„Шмитц“ с рег. № ВН **** ЕК споделя, че си спомня за инцидента, който настъпил при
магазин „К.“ в ж. к. „Х.Д.. Споделя, че се случило през февруари – март, около 06:00 – 07:00
часа сутринта, при захождане за разтоварване на камиона ударил паркиран зад него
служебен лек автомобил на магазин „К.“, който нямало как да види в огледалата и ударил
при тръгване назад. Твърди, че паркирал камиона през нощта към 02:00 – 03:00 часа, когато
този лек автомобил не бил паркиран на това място. Посочва, че мястото представлява
товарна рампа за камиони - за товарене и разтоварване, като имало знак на улицата, че е
забранено за други автомобили, освен обслужващи магазина, а удареният лек автомобил бил
служебен автомобил на „К.“. Не знае дали за служебните автомобили на „К.“ е разрешено
паркирането. Споделя, че няма специално обозначено място за изчакване за разтоварване;
преди да започне маневрата погледал и в двете огледала, но не възприел автомобила зад
него, тъй като той попадал в мъртвата зона на водача на влекача. Добавя, че не е излизал от
кабината, както и че не са имали спор за вината с другия водач.
Съдът кредитира показанията на свидетелите в частта относно механизма на ПТП и
мястото на настъпването му като обективни и непосредствени, отразяващи личните
възприятия на водачите, като в случая между показанията на двамата свидетели не са налице
съществени различия, освен в твърденията им относно пътната маркировка на улицата, на
която е настъпило ПТП. От една страна свидетелят Л. Д. споделя, че улицата е достъпна за
обществено ползване и по нея имат право да влизат всички автомобили, а свидетелят И. П.
посочва, че е имало знак на улицата, че е забранено влизането за автомобили, освен такива,
обслужващи магазина.
В тази връзка като доказателство по делото са приети Правилник за организация на
движението на ППС на територията на магазин „К.“, ж. к. „Х.Д. към 21.03.2020 г., Заповед -
Инструкция за безопасно извършване на товаро-разтоварни дейности на територията на
магазин „К.“ в гр. С., ж. к. „Х.Д. към 21.03.2020 г., План за хоризонтална маркировка и
вертикална сигнализация на територията на магазин „К.“ в гр. С., ж. к. „Х.Д. към 21.03.2020
г., както и е приета съдебно-автотехническа експертиза (САТЕ), която съдът кредитира по
реда на чл. 202 ГПК като компетентно изготвена и обоснована. От същата се установява, че
на 21.03.2020 г. в гр. С. е настъпило ПТП между влекач „М.“ с рег. № СА **** ХТ с
прикачено ремарке „Шмиц“ с рег. № ВН **** ЕК и лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ ****
МР, като около 06:30 часа в района на паркинг за зареждане на магазин „К.“ в кв. „Х.Д.
водачът на влекача е предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което е
реализирал ПТП с паркирания зад него лек автомобил, при което на последния са причинени
щети – ударени и хлътнали предна лява броня и ляв калник. От техническа гледна точка
причините за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на влекач
„М.“ с peг. № СА **** ХТ с прикачено ремарке „Шмиц“ с peг. № ВН **** ЕК, който е
предприел маневра за движение на заден ход без да се увери, че зоната зад превозното
средство е свободна, вследствие на което е реализирал ПТП с паркирания зад него лек
автомобил „А. А4” с рег. № СВ **** МР. Вещото лице посочва, че съгласно приложения по
6
делото Правилник за организация на движението на ППС на територията на магазин „К.“
влизането към мястото на процесното ПТП е разрешено само за автомобили, които зареждат
магазина. Според вещото лице районът е бил регулиран със следната вертикална
сигнализация: пътен знак B1 - забранено влизането на превозни средства и табела Т17 - не
важи за зареждане. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че съгласно
Правилника за организация на движението на ППС на територията на магазин „К.“, ж. к.
„Х.Д. увреденият лек автомобил е имал право да влезе в улицата в случай, че с него е
извършвано зареждане на магазина.
Ищецът е представил снимки от приложението Гугъл Мапс от м. 10.2019 г. и от м.
08.2022 г., на които такива знаци не се установява да са поставени на мястото на инцидента.
По делото са изискани видеокамери от магазин „К.“ от деня на инцидента, но от
представената от „К. България ЕООД енд КО“ КД информация се установява, че записи от
деня на инцидента не са налични.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът счита за доказан механизма
на ПТП - че на 21.03.2020 г. в гр. С. е настъпило ПТП между влекач „М.“ с рег. № СА ****
ХТ с прикачено ремарке „Шмиц“ с рег. № ВН **** ЕК и лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ
**** МР, като около 06:30 часа в района на паркинг (прилежаща улица) за зареждане
(извършване на товаро-разтоварна дейност) на магазин „К.“ в ж. к. „Х.Д. водачът на влекача
е предприел маневра за движение на заден ход, вследствие на което е реализирал ПТП с
паркирания зад него лек автомобил, при което на последния са причинени щети.
Настоящият съдебен състав приема за доказано и обстоятелството, че в зоната на настъпване
на инцидента е имало посочената от вещото лице сигнализация, а именно пътен знак B1 -
забранено влизането на превозни средства и табела Т17 - не важи за зареждане. Това се
потвърждава от приложения Правилник за организация на движението на ППС на
територията на магазин „К.“ в гр. С., ж. к. „Х.Д., видно от който е предвидена подобна пътна
маркировка, както и се подкрепя от показанията на свидетеля И. П., който категорично
заявява, че улицата е разрешена само за автомобили, зареждащи магазина. Следва да се
посочи, че свидетелят Л. Д. заявява, че в тази улица могат да влизат всички автомобили за
обществено ползване, но фактически влизат само за работа с магазин „К.“, за да товарят или
разтоварват, както и че не си спомня каква е пътната маркировка на място, което изявление
не изключва категорично наличието на пътен знак за навлизане в улицата само на
определени автомобили – зареждащи магазина. Представените снимки не са конкретно от
датата на събитието, а е възможно и знаците да не са видими на тях, поради което съдът
приема, че по време на ПТП на улицата, на която е настъпило същото е имало посочената
сигнализация.
От събраните по делото доказателства съдът счита, че водачът на влекач „М.“ с peг. №
СА **** ХТ с прикачено ремарке „Шмиц“ с peг. № ВН **** ЕК е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
съгласно който „Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
7
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно
или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата,
трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение“, както и правилата за
движение по пътищата, предвидени в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, според които „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението, като по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“, като преди да започне движението на
заден ход не се е убедил, че пътят зад товарния автомобил е свободен и че няма да създаде
опасност за останалите участници в движението. В случая, видно от САТЕ лекият автомобил
не е попадал в мъртвата зона на влекача (която е около 3 метра назад, а според показанията
на Д. същият е спрял на около 4-5 метра), като дори и да не е имал видимост в страничните
огледала и в огледалото за обратно виждане, водачът на влекача е имал задължение,
включително като осигури лице, което да сигнализира за опасности, да се убеди, че зад него
няма друго препятствие и че пътят зад превозното средство е свободен. Водачът е предприел
маневра за движение на заден ход без да се увери, че зоната зад превозното средство е
свободна (което задължение важи по време на извършване на цялата маневра, не само при
започването й), ударил е спрялото превозно средство, което се е намирало зад него, поради
което носи вина за настъпване на процесното ПТП (така и експертното заключение).
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. По делото не се събраха доказателства за опровергаване на
установената презумпция, т. е. съдът приема за недоказано възражението на ответника, че
изключителна вина за настъпване на ПТП има водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил, който е паркирал на място, забранено за паркиране.
По аргумент за по-силното основание съдът, разглеждащ пряк иск за заплащане на
застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, следва да квалифицира релевираното от застрахователя в
отговора на исковата молба оспорване за изключителен принос на пострадалия за
настъпване на твърдения вредоносен резултат и като предявено под евентуалност
материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносните последици от
противоправното поведение на пострадалия при настъпване на ПТП, поради което в
решението е длъжен да се произнесе относно неговата основателност (така решение №
193/20.11.2024 г. по т. д. № 422/2024 г. по описа на ВКС, II т. о.). Ето защо следва да се
разгледа възражението за съпричиняване на вредите.
Намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на водач на застрахован
при ищеца автомобил и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.
8
51, ал. 2 ЗЗД този водач трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на делинквента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Не всяко поведение на водача, дори и такова, което не съответства на предписано в
закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на чл. 51, ал. 2
ЗЗД. Само това поведение, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите
вреди би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. От
значение е наличието на причинна връзка между поведението на увредения и настъпилия
вредоносен резултат, като не е необходимо увреденият да е действал виновно (т. 7 от ППВС
№ 17/18.11.1963 г.). Достатъчно е с поведението си пострадалият обективно да способства за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните
последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо
дали поведението му като цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата, и виновно. Принос за настъпване на вредата е налице и когато
пострадалият не е допринесъл за настъпване на събитието, но с поведението си е спомогнал
за собственото си увреждане.
Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си. В този смисъл при
преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП вреди следва да се отчита
не само фактът на извършено от страна на пострадалия нарушение на правилата за
движение по пътищата, но и дали нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния
резултат. В трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. №
525/2008 г. по описа на II т. о., решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. по описа на
II т. о., решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и други, се
приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Необходимо
е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т. е.
последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на
пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване
на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на
пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.
В случая се твърди, че водачът на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР не е
имал право да паркира на мястото, на което е настъпил инцидентът, тъй като е имало
действаща забрана за преминаването, спирането и паркирането на ППС, които не извършват
товаро-разтоварна дейност на това място.
9
На първо място, по делото не е установено по безспорен начин, че увреденият
автомобил не е извършвал зареждаща магазина дейност, предвид че същият е собственост на
„К. Сървис“ ЕООД, т. е. че попада в забраната на пътен знак В1. В тежест на ответника по
реда на чл. 154, ал. 1 ГПК е било да докаже по несъмнен начин, че на процесното място не е
бил разрешен престоят и паркирането, включително на автомобили, собственост на
магазина, каквото доказване в случая не е проведено. На следващо място, доколкото лекият
автомобил е бил спрял и се е намирал в покой, същият не е допринесъл за настъпването на
удара. Независимо от това дали е спазил правилата за паркиране в случая, не е налице
съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищцовото дружество лек
автомобил, тъй като при осигуряване на безопасна дистанция от страна на водача на влекача
не би се стигнало до удар върху паркираното превозно средство. Следва да се посочи, че от
показанията на свидетеля П. се установява, че е спрял автомобила си на 4-5 метра зад
камиона, т. е. водачът на застрахования при ответника влекач е разполагал с достатъчно
пространство, за да избегне ПТП – не се установява и пред него да е имало препятствие,
което да не му позволи да предприеме маневрата по друг начин. От показанията на
разпитаните по делото свидетели се установи, че процесното ПТП е настъпило през светлата
част от деня, на прав участък, без неравности, при липса на доказателства да е налице
ограничение на видимостта на водача на застрахования при ответника камион или
недостатъчна ширина на пътното платно, поради което следва да се приеме, че последният е
бил длъжен да съобрази поведението си с паркираното МПС. В случая пряка и причинна
връзка с инцидента би имало, ако действието или бездействието на водача на увредения
автомобил е в непосредствена причинна връзка с вредоносния резултат. Евентуалното
нарушение на водача на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ **** МР би представлявало
административно нарушение, за което той би могъл да понесе глоба, но не намалява
отговорността за щетите. В случай, че водачът на влекача беше спазил задължението си по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП и чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, то той щеше да предотврати удара, поради
което вината е изцяло негова и не е налице съпричиняване. Присъствието на автомобила в
евентуално забранена зона е условие, но не и пряка причина за удара. Пряката причина е
неосъществен контрол от страна на водача на влекача при движение назад (в този смисъл
решение № 5481/27.08.2025 г. по в. гр. д. № 14166/2024 г. по описа на СГС, IV-Г въззивен
състав, решение № 2043/08.04.2024 г. по в. гр. д. № 5906/2023 г. по описа на СГС, II-А
въззивен състав и др.).
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че вината за настъпилото ПТП се
носи изцяло от водача на влекач „М.“ с peг. № СА **** ХТ с прикачено ремарке „Шмиц“ с
peг. № ВН **** ЕК.
Доколкото по делото е отделено за безспорно между страните, че ищецът е заплатил
застрахователно обезщетение във връзка с процесното ПТП, то с изплащането на
застрахователно обезщетение на собственика на увредения автомобил ищецът се е
суброгирал в правата на увредения до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски за неговото определяне.
10
Обемът и съдържанието на суброгацията, респективно на суброгационното вземане
на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите и
неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ са изрично определени от
закона - чл. 410, ал. 1 КЗ, който постановява, че застрахователят по имуществена застраховка
встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размера на платеното застрахователно
обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Застрахователното обезщетение за
имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен
договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че
обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е
бил преди увреждането - да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение
техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза
на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване
или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на
осъществяване на застрахователното събитие - без овехтяване. При нейното пълно или
частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която
вещ от същото качество и вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на
ВКС, според която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл. 203
КЗ (отм.) - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност, достатъчна към
момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда, като при определяне на
обезщетението съдът, ползвайки заключение на вещо лице, не е обвързан при кредитирането
му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба
№ 24/08.03.2006 г. на КФН (така решение № 165/24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. по описа
на ВКС, II т. о.; решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. по описа на ВКС, I т.
о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. по описа на ВКС, I т. о. и др., които
намират приложение и при сега действащия КЗ).
Във връзка с вида и размера на уврежданията по лек автомобил „А. А4” с рег. № СВ
**** МР по делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебно-автотехническа
експертиза. Установява се, че уврежданията са по предна лява броня, преден ляв калник,
преден ляв държач на калник, конзола на преден ляв калник, вежда на преден ляв калник,
текстил на преден ляв подкалник, ляв фар, предна лява врата, лайсна на предна лява броня,
облицовка на предна лява броня и лайсна на преден ляв калник. От приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че щетите по лек автомобил „А. А4” с
рег. № СВ **** МР се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на
21.03.2020 г. произшествие в гр. С.. Вещото лице е посочило, че към датата на
застрахователното събитие - 21.03.2020 г., процесният автомобил е бил в експлоатация 1
година, 8 месеца и 24 дни, считано от датата на първоначална регистрация - 26.06.2018 г.,
поради което фактурите за отремонтиране в сервиз - Е.А.“ ООД се приемат изцяло по
отношение на стойност на детайлите, нормовремената, сервизния час и материалите за
11
боядисване. Стойността, необходима за възстановяване на автомобила, изчислена на база
пазарни цени (съгласно приложените по делото разходни документи) към датата на ПТП е
3890,71 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в
размер между 15 лв. и 25 лв.
При определяне на обезщетението следва да се съобрази, че при имуществените
застраховки стойността на дължимото застрахователно обезщетение се определя, както
следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди не повече от 3 г. и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката – следващото се застрахователно обезщетение
е това, за стойността на което е бил отремонтиран автомобилът в официалния фирмен
сервиз и която е отразена в издадените от фирмения сервиз във връзка с ремонта фактури, т.
е. изхожда се от възстановителната стойност на имуществото. С оглед на обстоятелството,
че лек автомобил „А. А4” с рег. № СВ **** МР е бил в гаранционен срок (съгласно САТЕ),
размерът на обезщетението следва да се определи по цени за ремонт в
официален/оторизиран сервиз. Това е така, тъй като застрахователят следва да заплати
обезщетение, което да репарира изцяло вредоносните последици. Ако лекият автомобил се е
намирал в гаранционен срок, независимо дали основен или удължен, при който условие за
запазване правата на гаранцията е ремонтът да бъде осъществен в официален сервиз, то
обезщетението следва да се определи по цени за ремонт на този сервиз. Действителните
вреди са тези, които увреденият реално би заплатил за ремонта на процесното МПС в
оторизирания сервиз на вносителя на автомобила, доколкото автомобилът е бил предмет на
гаранционно поддържане към датата на настъпване на ПТП (така решение №
3756/10.07.2023 г. по в. гр. д. № 8604/2022 г. по описа на СГС, II-Е въззивен
състав, решение № 344/18.01.2024 г. по в. гр. д. № 2541/2023 г. по описа на СГС, IV-Б
въззивен състав, решение № 266974/15.12.2021 г. по в. гр. д. № 10997/2020 г. по описа на СГС, IV-А
въззивен състав и др.).
От приетата по делото фактура № **********, издадена на 15.05.2020 г. от Е.А.“ ООД
се установява, че стойността на извършения ремонт на лек автомобил „А. А4” с рег. № СВ
**** МР е 3890,71 лв., с оглед на което тази сума следва да се приеме за действителния
размер на вредите. В случая регресното вземане на ищеца към ответника на основание чл.
411 КЗ е в размер на 3890,71 лв. На основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата, поради което към общия
размер на дължимата от ответника сума следва да се включи и претендираната сума от 15
лв. - обичаен разход за приключване на застрахователната щета. Следователно общият
дължим от ответника размер възлиза на сумата от 3905,71 лв. По делото няма данни за
заплащане на тази сума от ответника, поради което предявеният главен иск е основателен в
пълен размер и следва да бъде уважен изцяло.
Като законна последица от уважаването на иска за главница следва да се присъди и
законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК – 20.06.2024 г. до окончателното плащане.
По иска за мораторна лихва:
12
Относно мораторната лихва съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3, т.
1 КЗ, застрахователят на гражданската отговорност на делинквента следва да определи и
изплати дължимото обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато
същата съдържа всички необходими документи, сочещи за неговата отговорност (арг. чл.
412, ал. 2 КЗ). По делото е установено, че ответното дружество е било поканено да
възстанови изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение с писмо, получено на
23.04.2021 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника. Следователно и съдът приема,
че лихва за забава се дължи от деня, следващ изтичането на 30-дневния срок или считано от
24.05.2021 г. до 19.06.2024 г. включително (датата, прехождаща подаването на заявлението
по чл. 410 ГПК).
С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване по
давност на претендираната мораторна лихва за периода от 23.04.2021 г. до 19.06.2021 г.
Съгласно чл. 111, б „б“ ЗЗД вземането за лихва се погасява с тригодишен давност срок. В
случая погасителната давност е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ ЗЗД с подаденото
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 20.06.2024 г., с оглед на
което погасено по давност е вземането за мораторна лихва за периода от 24.05.2021 г. до
19.06.2021 г. включително.
Размерът на дължимото обезщетение за забава, изчислено с помощта на лихвен
калкулатор за периода от 20.06.2021 г. до 19.06.2024 г. включително, и по реда на чл. 162
ГПК, е в размер на 1349,56 лв., и доколкото тази сума е по-висока от претендираната от
ищеца, то искът за мораторна лихва следва да бъде уважен изцяло за сумата от 1348,61 лв.,
но за периода от 20.06.2021 г. до 19.06.2024 г. включително.
По разноските:
При това положение право на разноски има единствено ищецът, съобразно чл. 78, ал.
1 ГПК. Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, видно от който е заплатил 105,09 лв. -
държавна такса, 250 лв. - депозит за САТЕ, 50 лв. - депозит за свидетел, както и държавна
такса в заповедното производство в размер на 105,09 лв. Освен това претендира и
юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя в
размер на 100 лв. С оглед гореизложеното, ответникът следва да заплати разноски в полза на
ищеца в размер на 610,18 лв.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Застрахователна компания
Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
13
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, дължи на ищеца сумата
в размер на 3905,71 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №
5000-1361-20-250791 (3890,71 лв.), с включени ликвидационни разноски (15 лв.), по
имуществена застраховка „Каско на МПС“, за вреди на лек автомобил „А. А4“ с рег. № СВ
**** МР, причинени при ПТП, настъпило на 21.03.2020 г. в гр. С., при магазин „К.“ в ж. к.
„Х.Д., в зоната за товаро-разтоварната дейност, по вина на водача на товарен влекач „М.“ с
peг. № СА **** ХТ с прикачено ремарке „Шмиц“ с peг. № ВН **** ЕК, чиято „Гражданска
отговорност“ е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 20.06.2024 г., до окончателното плащане, както
и сумата от 1348,61 лв. – мораторна лихва за периода от 20.06.2021 г. до 19.06.2024 г.
включително, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 37675/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 48 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ОЗК - Застраховане“ АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „С. С.“ № 7, да заплати на
„Застрахователна компания Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
610,18 лв., сторени от ищеца разноски в настоящето производство и в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14