№ 19050
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря И.А ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20231110169126 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на М. Й. Й. срещу В. Л. К., с която е
предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителен иск за сумата от 1
500 лв., представляваща вземане по Запис на заповед от 28.01.2020 г., обезпечаващ договор
за заем от 28.01.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до окончателното
плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58610/2021 г. по описа на СРС, 32 състав.
Претендират се разноски за заповедното и за исковото производства.
Ищецът твърди, че с ответника не са се познавали, но по молба на техен общ познат Й.
сключил с К. договор за заем на 28.01.2020 г., по който му предоставил заем в размер 1 500
лв., а ответникът поел задължение да върне сумата в срок до 31.01.2020 г. Излага, че
предаването на заемната сума било извършено в деня на сключване на договора пред общия
им познат и пред двама приятели на ищеца. Сочи, че за гарантиране на задължението си по
договора за заем ответникът му издал на 28.01.2020 г. запис на заповед. Поради неплащане
на задължението претендира сумата въз основа на записа на заповед.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба, а след
срока с молба с вх. № 169604/15.05.2025 г. релевира възражение за плащане на процесната
сума преди повече от 5 години.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск за установяване
дължимост на сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58610/2021 г. по описа на СРС, 32 състав.
Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в
срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и
издадената заповед по чл. 417 ГПК.
В исковата молба се твърди съществуване на вземане на ищеца въз основа на
действителен менителничен ефект – запис на заповед, който обезпечава негово вземание по
договор за заем от 28.01.2020 г. С оглед така очертаното основание на предявения иск съдът
намира, че той е с правна квалификация чл. 535 и чл. 538 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 17 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в производството по установителния иск, предявен по реда
чл. 422, ал. 1 ГПК, ищецът – кредитор доказва вземането си, основано на менителничния
ефект – съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение, а при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от
страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са
обуславящи за претендираното, съответно отричаното право – за съществуването, респ.
несъществуването на вземането по записа на заповед.
Макар записът на заповед да е абстрактна едностранна сделка, за действителността на
която не следва да се установява наличието на основание, при въвеждане от страните в
процеса на твърдения за съществуване на каузално правоотношение, във връзка с което е
издаден менителничният ефект, това обстоятелство следва да бъде разгледано по същество в
производството по иск по чл. 535 ТЗ с оглед установяване наличието на изискуеми парични
вземания на ищеца по него. С въвеждането на твърдения или възражения за наличието на
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на
заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителният
характер на ценната книга. При липса на спор между страните относно наличието на
конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е обезпечено с издадения запис на
заповед, съдът разглежда заявените от ответника – длъжник релативни възражения, като
например: за невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на
основанието по каузалното правоотношение.
Предвид изложеното и с оглед наведените в случая твърдения и възражения от
страните съдът счита, че в тежест на ищеца е да докаже следните факти: съществуването на
редовен от външна страна Запис на заповед от 28.01.2020 г., подлежащ на изпълнение;
наличието на валидно правоотношение между страните по договор за заем от 28.01.2020 г.,
изпълнението на което е обезпечено с процесния запис на заповед, както и неговото
съдържание; предоставяне на заемната сума на заемополучателя по договор за заем от
28.01.2020 г., а в тежест на ответника е да установи плащане на задълженията.
В случая ответникът не навежда абсолютни възражения срещу формата и
съдържанието на записа на заповед. Същевременно при извършената от съда проверка се
2
установява, че записът на заповед съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл.
535 ТЗ, поради което той е редовна от външна страна ценна книга. Падежът на записа на
заповед е уговорен съобразно нормата на чл. 537 вр. чл. 486, ал. 1, т. 4 ТЗ – на определен
ден, който в случая е 31.01.2020 г., респ. падежът е настъпил. Тъй като представеният запис
на заповед съдържа всички законоустановени реквизити, същият е действителен и е породил
валидно и изискуемо менителнично задължение.
Относими към твърдението на ищеца, че записът на заповед е издаден за
обезпечаване на задължение на ответника към него по договор за заем, са показанията на
свид. *****. От тях се установява, че в края на м. януари 2020 г. ***** бил в дома на Й. и
последният му казал, че негов познат ще доведе друг човек, на когото той ще предостави в
заем сумата от 1 500 лв., която преброил пред него и свидетелят видял, че тя е на банкноти
от по 50 лв. Действително ищецът получил телефонно обаждане и двамата заедно с друг
техен приятел слезли долу до колата, където бил мъжът, на когото трябвало да се дадат
парите, заедно с негов приятел. ***** лично видял, че Й. отново преброил парите и ги
предал на получателя на заема, а последният подписал документ, за който свидетелят
потвърждава, че е представеният по делото запис на заповед. Съдът кредитира изцяло
показанията на свид. ***** като логични, последователни, незаинтересовани и
неопровергани от други доказателства по делото.
Следователно по делото е доказано, че процесният запис на заповед е издаден за
обезпечаване на задължението на ответника по сключен с ищеца на 28.01.2020 г. договор за
заем за сумата от 1 500 лв., както и че заемната сума е предадена на заемополучателя. В
случая ответникът не навежда възражения за недължимост на сумата, произтичащи от
заемния договор.
Единственото релевирано възражение от ответника е, че задължението му по
процесния запис на заповед е платено, но въпреки това документът не му е върнат от ищеца.
На първо място, следва да се посочи, че доколкото се твърди плащане, извършено преди
повече от 5 години, т.е. още преди датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, това
възражение е следвало да бъде направено в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, но в случая то не е
своевременно направено и е преклудирано. На второ място, в случая то е и недоказано. По
изложените съображения съдът намира, че задължението на К. по записа на заповед не е
платено.
Следователно предявеният иск е изцяло основателен, като върху главницата се дължи
и законната лихва за периода от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното плащане.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат
сторените от него разноски за заповедното и исковото производства, както следва: 625 лв. –
разноски за заповедното производство /25 лв. – държавна такса, и 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение/; 485 лв. – разноски за исковото производство /35 лв. – държавна
3
такса, и 450 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и
съдействие на л. 5, доколкото е предоставена правна защита само по този договор, а не по
договора на л. 30/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, дължи на М. Й. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***********, на основание чл. 535 и чл. 538 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД сумата от 1 500 лв., представляваща вземане по Запис на заповед от 28.01.2020 г.,
обезпечаващ договор за заем от 28.01.2020 г., ведно със законната лихва от 13.10.2021 г. до
окончателното плащане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 58610/2021 г. по описа на СРС, 32
състав.
ОСЪЖДА В. Л. К., ЕГН **********, с адрес: гр. *******, да заплати на М. Й. Й.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 625 лв.
– разноски за заповедното производство, и сумата от 485 лв. – разноски за исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4