Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
град Д., 18.04.2018 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. районен съд, гражданска колегия, ХХІ-ви състав в закрито съдебно
заседание на осемнадесети април, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело
№4408/2017г. по описа на ДРС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.М.Р. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д. Д. ***, съдебен адрес:***, офис ** срещу М.Д.М., ЕГН **********,*** и Г.М.М., ЕГН **********,***. Искът е с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД.
С разпореждане от 19.02.2018г. съдът е изпратилна ответниците препис от исковата молба, ведно с приложенията и от уточняващата молба.
В установения едномесечен срок по чл.131 от ГПКе постъпил отговор от М. и Г. М., в които същите излагат, че исковата молба е недопустима, защото ищецът не е легитимиран да предяви настоящия иск, тъй-като преди години между същите страни е водено дело със същото правно основание и в хода на въззивното обжалване пред ДОС Д.М. е направил отказ от иска и горната инстанция е обезсилила решението на ДРС и е прекратила производството по делото. В този аспект била налице процесуална пречка, съгл. чл.233 от ГПК ищецът да предяви отново същия иск срещу същите ответници на същото правно основание. Към отговора си, ответниците са приложили незаверено копие от Решение от 25.11.2002г. по в. гр. д. №526/2002г. по описа на ДОС.
След изтичане срока за отговор, съдът е изискал от архива на ДРС гр. д. №719/2001г., като са приложени запазените материали по цитираното дело, от които е видно, че на 15.02.2001г. ищецът Д.М. е подал пред ДРС искова молба с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД срещу М.М. и Г.М., като е било образувано гр. д. №719/2001г. Делото е приключило с Решение №310/15.04.2002г., с което съдът е развалил договора за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка, сключен на 27.10.1997г.
Ищецът е обжалвал акта пред ДОС, но в хода на въззивното производство е подал нотариално заверена молба, с която прави отказ от иска и горната инстанция с Решение №389 от 25.11.2002г. по в. гр. д. №526/2002г. по описа на ДОС е обезсилила решението на ДРС и е прекратила производството по в. гр. д. №526/2002г. Преписи от решението са били изпратени на 27.11.2002г. от съда на страните, като към материалите по архивното дело няма приложени отрязъци от връчени съобщения, няма отметка кога е влязло решението в сила, но и няма данни за касационно обжалване /иначе делото не би било внесено в архив/, с оглед на това, съдът приема, че актът на ДОС е влязъл в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.298, ал.1 от ГПК съдебното решение влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно нормите на чл. 299, ал.1 и ал.2 от ГПК спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван и повторно заведеното дело се прекратява служебно от съда. В случая е несъмнено, че в производството по гр.д. №719/2001 г. на ДРС по подадената искова молба, по която то е образувано, няма влязло в сила съдебно решение, тъй като това производство е било прекратено с влязлото в сила решение на ДОС, след като решението на райония съд е обезсилено като недопустимо при направен отказ от иска от ищеца. Независимо, че нямаме произнасяне по съществото на спора с влязло в сила решение, то отказът от иска с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗС, направен от Д. М. е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на сега подадената искова молба от ищеца със същото правно основание срещу същите ответници, касателно същата сделка от 1997г.
При така изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че подадената искова молба е недопустима и следва да бъде върната на ищеца на
Мотивиран от изложеното, съдът на осн. чл.130 от ГПК
Р
А З П О Р Е Д И:
Връща исковата молба подадена от Д.М.Р. с ЕГН ********** ***, чрез упълномощения адвокат Д. Д. ***, съдебен адрес:***, офис ** срещу М.Д.М., ЕГН **********,*** и Г.М.М., ЕГН **********,***.
Прекратява производството по гр. дело №4408/2017 г. по описа на ДРС.
Препис от разпореждането да се изпрати на страните по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба по реда на чл. 274 и сл. ГПК в едноседмичен срок от получаването му от ищеца пред Д. окръжен съд, на основание чл. 130, изр. 2 ГПК
Районен съдия: