РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. гр. Хасково, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Г.
при участието на секретаря Джулия Д. Димитрова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно
дело № 20255640200272 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от М. А. Г. от с. ****, обл. ****, чрез адв. В. Ч. от
АК - **** срещу Наказателно постановление № 24-1253-004286 от 21.01.2025
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с
което, на основание чл. 53 от ЗАНН, и по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 месеца, за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената жалба
се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати процесуални
нарушения и нарушение на материалния закон. Сочи се, че били нарушение
разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, чл. 42, т. 4-8 от ЗАНН, чл. 52, ал.
4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 – 7 от ЗАНН, без да се сочи в какво конкретно се изразяват
визираните нарушения. Твърди се, че контролният орган бил съставил АУАН
1
за нарушение, което не бил установил към момента на проверката и при липса
на съставомерност на изпълнителното деяние с оглед представените
доказателства за валидна регистрация на МПС в ****. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление на Началник – група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Хасково.
Претендира и присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково жалбоподателят,
редовно призована, не се явява. Чрез надлежно упълномощения процесуален
представител - адв. В. Ч. от АК - **** заявява, че поддържа подадената жалба
и в хода по същество излага конкретни и подробни съображения в подкрепа
доводите за нейната основателност. Моли за отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – Началник – група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител по делото, като в съпроводителното писмо изразява
становище по жалбата и моли наведените с нея доводи да не бъдат вземани
предвид и същата да бъде оставена без уважение. При условията на
евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на претендираните от
другата страна разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима, както впрочем е
прието и от касационната инстанция, обвързващо настоящия съдебен състав
при новото разглеждане на делото.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На **** г., в около **** часа свидетелите И. И. Ч. и Ц. Б. Б., двамата на
длъжност „****“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково
възприели движение в град Хасково по бул. „****“ в посока кръстовището с
бул. „****“ на лек автомобил марка „****“, модел „****“, с поставени
регистрационни табели с рег. № ****, който спрели в района на магазин „*“ за
извършване на проверка. В хода на проверката установили, че лекият
2
автомобил бил управляван от жалбоподателя М. А. Г., а след справка със
служител в НТЛ приели, че регистрационните табели били издадени от
властите на **** и с изтекъл срок на валидност на дата **** г. С оглед тези
констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в негово
присъствие, бил съставен от свид. И. И. Ч. Акт за установяване на
административно нарушение серия **, бл. № **** за нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, който жалбоподателят отказал да подпише, въпреки, че в
графата за обяснения и възражения срещу съставения акт било вписано, че
няма такива, като отказът на жалбоподателя да подпише акта и да получи
екземпляр от него бил удостоверен с подписа на нарочен свидетел – В. К. В..
С Мотивирана резолюция № 24-1253-М000131 от 11.06.2024 г.,
административно – наказателното производство по съставения АУАН било
прекратено и материалите по преписката изпратени на РП – Хасково на
основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН.
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
**** г., прокурор в РП – Хасково отказал да образува досъдебно производство
за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 НК и прекратил пр.пр. № 2675/2024
г. по описа на РП – Хасково, като е посочено препис от постановлението,
ведно с преписката да се изпратят на Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково.
При издаване на наказателното постановление,
административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка, вписвайки, че жалбоподателят бил извършил:
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с което е нарушил
чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Посочено е, че санкционният е издаден на основание чл.
36, ал. 2 от ЗАНН.
От изпратеното Писмо № А-6009/09.05.2025 г. на Министерство на
вътрешните работи, Дирекция „МОПС“ се съобщава, че в ДМОС било
получено съобщение от ИНТЕРПОЛ ****, с което информират, че след
извършена справка от компетентните власти на **** било установено, че
регистрационна табела **** не била издадена от тях.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Ц. Б. Б. и И.
3
И. Ч. относно фактите, възприети от тях при извършването на процесната
проверка – пряко, включително по въпроса относно факта на управление на
МПС от страна на жалбоподателя, както и за предприетите действия по
събиране на информация относно процесните регистрационни номера -
опосредено, но не и относно резултата от тези действия.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието, изм. ДВ бр. 105 от
2018 г., в сила от 1.01.2019 г., по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. По силата на чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия,
както вече бе посочено, е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като отказът да се
възползва от това свое право, след като жалбоподателят е отказал да подпише
и да получи екземпляр от съставения АУАН, удостоверено с подписа на
нарочен свидетел. Друг коментар по този въпрос не се налага, след като
наказателното постановление е издадено по реда и на основание чл. 36, ал. 2
от ЗАНН.
При преценка в рамките на осъществявания контрол за
законосъобразност на процесното наказателно постановление в частта
4
относно деянието квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, настоящият
съдебен състав намира за уместно да отбележи следното:
С Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
**** г., прокурор в РП – Хасково, след като приел, че макар и деянието макар
формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал.
1 НК, то поради своята малозначителност се характеризирало с явно
незначителна степен на обществена опасност и това, на основание чл. 9, ал. 2
НК, изключвало определянето му като престъпление, поради което отказал да
образува досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1
НК и прекратил пр.пр. № 2675/2024 г. по описа на РП – Хасково, е посочил
препис от постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Сектор
„ПП“ при ОД на МВР – Хасково. Преценката на прокурора за обществената
опасност на деянието и предпоставките за реализиране на
административнонаказателната отговорност не обвързва наказващия орган,
нито пък съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени наличието
на деяние, неговата обществена опасност, авторството и вината на
привлеченото към отговорност лице. В случая обаче, издавайки по реда и в
хипотезата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление, следва да
бъде обърнато най – напред внимание, че не е отпаднала необходимостта то да
отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите
реквизити. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че при издаване на
наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел
изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка, а именно, че
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство с регистрационни
табели с посочен рег. номер, издадени от **** с изтекъл срок на валидност и
веднага след това е посочил, че ангажира отговорността на жалбоподателят за
това, което е счел, че е извършил: „управлява МПС, което не е регистрирано
по надлежния ред, с което виновно бил нарушил разпоредбата на чл. 140, ал. 1
ЗДвП“. По този начин, при безпротиворечиво и точно описание на фактите в
съставения АУАН, наказващият орган не е допуснал неяснота или вътрешно
противоречие в санкционния акт, относно словесното описание на
нарушението, което е приел, че в крайна сметка жалбоподателят е извършил.
Следва да се отбележи по същество, обаче, че липсва спор и съмнение, че
на процесната дата жалбоподателят е предприел процесното управление на
МПС по път отворен за обществено ползване, което формално би разкрило от
5
обективна страна признаците на нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата, но само ако бе доказано, че това е станало при липса
на регистрация на превозното средство по надлежния ред или без
регистрационни табели, поставени на съответното определено за целта място.
В конкретния случай, от събраните от съда допълнителни доказателства, не се
установяват от обективна страна твърденията, че процесните регистрационни
табели са въобще издадени от властите на ****, нито пък и още по – малко
факта на изтекъл срок на тяхната валидност, доколкото липсва ясен спомен в
показанията на актосъставителя от кой служител и по какъв начин е придобил
вторичните и опосредени възприятия за този факт, поради което изводът за
управление на МПС от страна на жалбоподателя, което не е регистрирано по
надлежния ред, остава и неподкрепен от обективна страна от доказателствата
по делото. Това го прави необоснован, както и издадения санкционен акт,
материализиращ го като основание за ангажиране на отговорността, след като
в тежест на наказващия орган е да събере всички допустими, относими и
необходими доказателства, които да подкрепят изводите му за доказаност на
нарушението, което не бива да се бърка със задължението на съда за
доказване. Изложеното налага и отмяната на наказателното постановление,
като неправилно, поради недоказаност на нарушението.
При условията на евентуалност, в случай, че този довод не би могъл да
бъде споделен, то факта, че табелите са били поставени на съответното място,
а жалбоподателят е представил пред съда и съответното свидетелство за
регистрация, сочещо на валидност до **** г., сочи едновременно на липса на
доказателства за проявление на субективния момент при разумна увереност на
жалбоподателя, че управлява МПС с валидни табели за регистрация и на
хипотеза по чл. 28 ЗАНН, доколкото случаят се отличава с по - ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните и това налага деянието да
бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на цитираната разпоредба.
Преценката за това е по същество и доколкото не е сторена от наказващия
орган, няма пречка да бъде направена от съда, а предвид извода, до който
решаващият орган достигна в съдебна фаза в рамките на осъществения
контрол за законосъобразност, наказателното постановление подлежи на
отмяна на това самостоятелно основание.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
6
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
макар делото да не е приключило в едно съдебно заседание, то по своята
правна сложност не се отличава от други аналогични случаи, а
пълномощникът се е явил и адв. В. Ч. е изложил обстойни аргументи в
пледоарията си по същество. Изложеното обосновава тезата, че размерът на
разноските, които следва да бъдат присъдени не е необходимо да бъде
редуциран, тъй като е договорен под минимално установения относно общия
размер на възнаграждението на упълномощения адвокат за всяка от
санкциите, съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 и по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
възражението за прекомерност не може да бъде споделено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1253-002559 от 26.01.2024
г. на Началник – група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на М. А. Г., ЕГН:
**********, с адрес: с. ****, обл. **** сумата в размер на 800 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му с връчване на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Д. Д. Д.
7