РЕШЕНИЕ
№ 339
гр. Д., 04.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д., VI СЪСТАВ, в публично заседание на трети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Диана Й. Д.
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20233230102885 по описа за 2023 година
С искова молба вх.№ 19519/06.11.2023г. Д. С. К. с ЕГН **********, В. К. Д. с
ЕГН **********, С. К. С. с ЕГН ********** и Т. К. С. с ЕГН **********, са
предявили срещу Й. С. К. ЕГН ********** и Н. Б. Б. с ЕГН ********** иск за
установяване правото на собственост на ищците и предаване владението върху
следния недвижим имот:
- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА с площ от 9,170дка, четвърта
категория, съставляваща имот с идентификатор *** по КК на с.Д., община К..
С уточняваща молба вх.№ 1606/23.01.2024г. са отстранени констатираните
нередовности.
Основанието на което се претендира собствеността е деривативно- договор за
дарение, обективиран в Нот.акт за дарение, вписан с акт № 134, том 1„ вх.рег. №314 от
23.01.2002г., дело № 148/2002г. на Сл по вп. Д..
В условията на евентуалност се въвежда второ основание за придобиване
собствеността върху имота- изтекла придобивна давност упражнена от датата на
дарението - 23.01.2002г. до датата на продажбата 22.12.2022г.
В обстоятелствената част на исковата молба се излагат следните твърдения:
Първата ищца и сестра и И.С.Д., починала на ***, и първия ответник Й. С. К. са
били съсобственици по наследство на недвижим имот - земеделска земя с площ от
55,055дка, четвърта категория, съставляващ НИВА № *** по плана за земеразделяне
на землището на с. Д., общ. К., обл. Д.. Всеки от тримата / от общо шест наследника/
имал по 1/6 ид. част от посочената нива или 9,168 дка.
На 23.01.2002г. ответникът Й. К. дарява в общ дял по равни части на сестрите си
Д. К. и И.Д., поч. на *** своите 1/6 ид. части от посочената нива Нотариалния акт за
дарение е вписан с акт № 134, том 1„ вх.рег. №314 от 23.01.2002г., дело № 148/2002г.
на Сл по вп. Д..
От този момент до настоящия момент зем. земя се владее в равни части
1
надарените сестри, а от ***след смъртта на И.С.Д. от нейните наследници.
През същата 2002г., когато е извършено дарението посочено по - горе, е
образувано и гр.д. № 150/2002г. по описа на ДРС за съдебна делба на наследствения
имот на недвижим имот - земеделска земя с площ от 55,055дка, четвърта категория,
съставляващ имот № *** по плана за земеразделяне на землището на с. Д., общ. К.,
обл. Д..
Дарителя и дарените в делото за съдебна делба участват с един процесуален
представител и никой от тях не е уведомил адвоката за дарението, а и никой лично не
участва в делото.
Така, въпреки дарението в дял на дарителя Й. С. К. се пада имот с
идентификатор № 029118 с площ от 9,168дка зем земя, четвърта категория в
землището на с. Д., общ. К., обл. Д.
Това обаче не променя отношението между дарителя и дарените и те / дарените/
продължават да владеят имота в равни части, а от *** след смъртта на И.С.Д. имота се
съвладее и от нейните наследници.
През 2022г., ищците решават да продадат имота, като обявяват това в местен
вестник, посочвайки и цена на имота. Получават обаждания от евентуални купувачи, в
това число и от представители на фирми занимаващи се с покупко - продажба на
имоти. Един от представителите на такава фирма, упорито се опитва да ги накара да
намалят цената, но до съгласие не стигат.
След известно време ищците получават обаждане от Й. К. / първия ответник/,
който обяснява, че от същата фирма са го открили и твърдейки, че той е собственик на
имота са го убедили да им продаде земята на определената от тях цена.
От справка в службата по вписвания гр. Д. при Агенцията по вписвания ,
ищците установяват, че имота е продаден на втория ответник с НА№ 134, том 7, peг.
№ 7663, дело № 934 от 2022г. по описа на нотариус Р Георгиев с peг. № 133 в НК, с
район на действие ДРС вписан с акт № 113, том 30, вх. рeг. № 10970 от22.12.2022г.,
дело № 5354/2022г. на Службата по вписвания гр. Д. при Агенцията по вписвания.
В действителност от датата на дарението - 23.01.2002г. до датата на продажбата
22.12.2022г., имота е владян от ищците, чрез наемателя .
След осъществяване на сделката между ответниците, вторият от тях с препис от
нотариалния акт се е обърнал към представляващите наемателя ООД „ ЗОРА - У.И,
ЕИК *** с управител И. Т. У., с претенцията, че е собственик на имота. Владението на
ищците е отнето от втория ответник.
През целия период на владение от ищците, земята е отдавана под наем от
сестрите, съответно наследниците им и наема е получаван от тях.
През последните повече от двадесет години земеделската земя се обработва от
ООД „ ЗОРА - У.И, ЕИК ***, представлявано от И. Т. У., който съответно заплаща
договорения наем на ищците.
Според ищците те са придобили земята на правно основание - договор за
дарение, както и са владели повече от десет години без противопоставянето на първия
ответник, както и на никой друг до 22.12.2022г.
В исковата молба се излагат правни доводи относно прехвърляне на идеални
части от съсъобствен имот и действие на съдебната делба съгласно постановките на
ТР№ 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. №3/2013 г., ОСГК на ВКС.
В срока по чл.131 от ГПК отговор е депозирал ответника Й. С. К. ЕГН
**********, с който оспорва предявения иск.
Релевантни възражения на ответника:
-ищците не са придобили имота на деривативно основание. Решението за
2
допускане на делбата се ползва със сила на пресъдено нешо по въпроса между кои
лица и за кой имот е налична съсобствеността. След тегленето на жребието настъпват
вещно - правните последици на СД. В полза на отделните съделители възниква
изключително право на собственост върху имотите, включени в техните дялове. След
влизане на решението в сила възниква в полза на отделните съделители изключително
право на собственост върху имотите, които са включени в техните дялове. Именно в
това се състои конститутивният ефект на съдебната делба.
Във фазата по извършване на делбата, ако в хода на делбата един от
съделителите се разпореди със спорното право, приобритателя участва в делбата чрез
своя процесуален субституент. Т.е. само и единствено в таза фаза може да възникне
ролята на процесуалният субституент. В този смисъл е и соченото от ищците Т.Р. №
3/2013год. по т.д. № 3/2013год. на ОСГК на ВКС.
Прехвърлителната сделка е извършена на 23.01.2002 година, а производството
за СД е образувано на 25.01.2002 година. След като Й. К. участвал в делбата и в нито,
в производството не е посочено, че имота е прехвърлен/дарен, фигурата на
процесуална субситуция по право не е възможна в първата фаза на делба.
-ищците не са придобили имота на оригинерно основание- давностно владение.
Ответникът К. владял имота след извършване на делбата през годините. В този смисъл
представя по делото договор от 2016год. на името на първата ищца, в която е
написано: „наследник на Й. С. К.. Допълнително прилага четири броя договори за
наем, които сключил в качеството на наемодател на процесния имот с площ от 9.170
дка - имот с идентификатор *** в землището на село Д. за четири стопански години:
2012 - 2013, 2013 - 2014, 2018 - 2019, 2019 - 2020 години, сключени с мен качеството
на собственик, Това обстоятелство сочи, че ищците навеждат голословни твърдения,
че единствено и само те са владели и ползвали процесният имот, спокойно,
непрекъснато за визирания от тях период.
В срока по чл.131 от ГПК отговор е депозирал и втория ответник Н. Б. Б. .
Искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че е придобил имота на правно
основание - прехвърлителна сделка - покупко - продажба, обективирана в нот. акт №
134, том 7, per. № 7663, дело № 934 от 2022год. на нотариус № 330 в регистъра на НК,
вписана с акт № 113 том XXX, дело № 5354/2022год. на СВ - Д..
Преди закупуването на имота извършил всички необходими действия за защита
на интересите си като купувач - провери имота чия собственост е чрез вписано
съдебно решение и издадена скица на имота, направил справка за вписани искови
молби, ипотеки, възбрани и други тежести.
След извършената проверка в СГКК, Агенция по вписванията - имотен регистър
установил, че след вписаното съдебно решение от 2006 година по извършена съдебна
делба, няма друго вписване по партидата на имота. От момента на придобиването му -
22.12.2022 година, го владее. Никой не е предявявал до завеждане на делото
претенции към него. Ищците не са предприели правни и фактически действия по
снабдяване с нотариален акт на този имот преди 22.12.2022 година.
Праводателят Й. Cm. К. е собственик на имота, а извършената от него
прехвърлителна сделка е породила своя транслативен ефект.
Д.кият районен съд,като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представено Решение№ 08/01.11.1994г. на ПК с.К., с което на
наследниците на Стоян К. Неделчев е възстановено правото на събоственост върху
Нива с площ от 55,004дка, представляваща имот № *** по плана за земеразделяне на
3
с.Д..
Видно от удостоверение за наследници№ 70/16.12.2024г. Стоян К. Неделчев
починал на 22.04.1982г. и оставил наследници съпруга и петима низходящи, в това
число Й. С. К., Д. С. К. и И.С.Д..
Съгласно Нотариалния акт за дарение е вписан с акт № 134, том 1 вх.рег. №314
от 23.01.2002г., дело № 148/2002г. на Сл по вп. Д., Й. С. К. дарява в общ дял по равни
части на сестрите си Д. К. и И.Д., собствената си 1/6 ид. част от земеделска земя с
площ от 55,055дка, четвърта категория, съставляващ НИВА № *** по плана за
земеразделяне на землището на с. Д., общ. К., обл. Д..
С решение№ 548/21.06.2004г. па гр.д№ 150/2002г. по описа на РС Д.
постановено в производство по втората фаза на съдебна делба допусната с Решение№
661/01.08.2002г. , съдът е одобрил окончателен разделителен протокол за делба на
НИВА № *** по плана за земеразделяне на землището на с. Д., общ. К., обл. Д. .
Протокол от 29.09.2025г. по гр.д№ 150/2002г. обективира теглене на жребий.
Съгласно протокола Й. С. К., представляван от адв. Ю.Отузбирова е изтелил дял II,
съдържащ имот № 029118 с площ от 9,168дка.
И.С.Д. и Димитричка С. К., също представлявани от адв. Отузбирова са
получили в индивидуална собственост имоти, произлизащи от общия наследствен
имот от 55дка.
С нот.акт№ 134, том 7, peг. № 7663, дело № 934 от 2022г. по описа на нотариус
Р Георгиев с peг. № 133 в НК, с район на действие ДРС вписан с акт № 113, том 30, вх.
рeг. № 10970 от22.12.2022г., дело № 5354/2022г. на Службата по вписвания гр. Д. при
Агенцията по вписвания, Й. С. К. продава на Н. Б. Б. имот № 029118 с площ от
9,168дка, заснет с идентификатор *** по КК на с.Д., общ. К..
Във връзка с твърденията на ищцовата страна, относно владението на имота и
отдаването му под наем за обработка в годините от 2002г. до 2022г. на фирма „Зора –
У.и“ООД, ищцовата страна представя Договор за отдаване под наем на земеделска
земя от 10.07.2016г., Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 10.07.2017г.,
Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 01.05.2020г., Договор за отдаване
под наем на земеделска земя от 16.12.2020г., Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 06.12.2021г. В тези договори се отдава под наем имот № 029118 от
Д. С. К., като само в договора от 10.07.2016г. последната е вписана като наследник на
Й. С. К..
Съгласно удостоверение за наследници№ 008/02.02.2023г. И.С.Д. починала на
*** и оставила наследници- низходящи В. К. Д. с ЕГН **********, С. К. С. с ЕГН
********** и Т. К. С. с ЕГН **********.
По делото е представено извлечение от банкова сметка на В. К. Д., съгласно
което са и превеждани суми през 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022г. от «Зора У.и» ООД.
Справка №45575/12.01.2023г. от СлВп за записванията по персоналната партида
на Й. С. К., установява вписване на съдебното решение за делба. Липсва вписване на
искова молба за делба.
От ответника са представени заверени преписи на следните писмени
доказателства: Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 15.04.2012г.,
Договор за отдаване под наем на земеделска земя от 01.06.2013г., Договор за отдаване
под наем на земеделска земя от 10.04.2018г., Договор за отдаване под наем на
земеделска земя от 10.05.2019г. По тези договори като наемодател е вписан Й. С. К..
По делото са представени извлечения от списъци за заплатени ренти от „Зора –
У.и“ООД, за получени от Д. С. К. суми от наемателя от 2016г. до 2022г. Във списъка за
2016г е включена и сестра и И. С. .
4
Във връзка с оспорване на представените договори за наем и изясняване на
въпроса кой е подписвал договорите е допусната съдебно графическа експертиза,
неоспорена от страните по делото. Вещото лице установява, че ръкописните текстове в
договорите не са изпълнени от Д. С. К.. Подписани от нея като наемодател са Договор
от 10.07.2016г. , Договор от 10.07.2017г., Договор от 10.04.2018г., Договор от
10.05.2019г., Договор от 01.05.2020г., Договор от 16.12.2020г., Договор от 06.12.2021 г.
Договор от 15.04.2012г. за отдаване под наем на земеделска земя не е подписан
от наемодател.
Договор от 01.06.2013г. за отдаване под наем на земеделска земя е изпълнен от
Й. С. К..
По искане на ищцовата страна са събрани гласни доказателства чрез
изслушване на свидетелите М. И. У. и М. М. У..
Свидетелят У. познава ищцата Д. К.. До 2016г. родителите му се занимавали с
изплащането на ренти за „Зора –У.и“ООД, а след това свидетелят и съпругата му поели
работата по водене на архива, даване на ренти . Свидетелят У. твърди, че е
комуникирал само с М. /Д./ по повод на процесния имот. Изплащането на рентите
ставало по няколко начина. Викали я лично да си ги вземе, пращали рентите по
майката на съпругата на свидетеля, защото са съседки. Когато говорили за наемането
на имота Д. казала, че те с брат си ще се оправят. Споделяла, че й е доведен брат и
той казал: „аз от вашата майка не ща земя“, затова тя отдавала под наем и неговия
дял. Д. казвала на свидетеля: „ние с брат ми сме се оправили, ние сме се разбрали“.
Самият Й. не е контактувал със свидетеля, не му е плащана рента в периода , в който
свидтелят се занимавал са тази дейност- от 2016 до 2022г.
Свидетелят проследил в счетоводството на „Зора –У.и“ООД данните за имот
***. Установил, че се дели на шест дяла. Впоследствие е представен договор за делба
на шест дяла и после Д. вземала рентата за своя дял и за имота на Й..
Свидетелката М. М. У. познава Д. С. К.. Й. не познава, никога не го е виждала,
не е говорила с него.
Д. познава, защото е собственик на земя, която се обработвала от семейната
фирма, която в началото се казвала ЕТ„У.“, а след това „Зора У.и“ ООД. Д. имала 9,168
кв. земя. Свидетелката се занимавала със сключването на договорите и раздаването на
рентите.
При първоначалните договори за обработка нивата била голяма, около 55
декара. После собствениците си направили делба около 2002 г. Свидетелката има
спомени и попаднала на документи, че от около 2007 г. вече Д. получава рентата за
нейния си дял, и половината от дела на Й.. И сестра й И.С.Д. също получава своя дял и
половина от дела на брат си Й.. За всяка се събирали около 13,500дка. Й. никога не е
търсил контакт с фирмата, която обработва нивата, не е имал претенции.
Плащането на Д. ставало като се предават лично на нея сумите за рентата или
чрез роднина на свидетелката, която била съседка на Д..
Свидетелката изготвяла фирмените договори. Ежегодно договорите били
подписвани от Д. и за частта на Й..
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от сочените
писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността - за
установяване собствеността на ищците и предаване владението на описания в исковата
молба недвижим имот.
Законът предвижда, че собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без правно основание. При този иск е необходимо да се
5
докаже: първо, че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; второ, че вещта се
намира във владението или държанието на ответника и трето, че ответникът владее
вещта без правно основание. Не е ли налице една от тези три предпоставки, искът се
явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Първото основание, което въвежда в исковата молба ищцата е придобиване по
силата на сделка. Действително, по силата на дарение от 23.01.2002г. от нейния брат
Й., Д. К. и И.Д. получили 1/6 идеална част от наследствения реституиран на
наследниците на Стоян К. недвижим имот от 55,055дка. Процесния имот № 029118 е
обособен от наследствения имот, след изменение на плана за земеразделяне, което
обаче е станало в хода на съдебната делба, не по рано от 01.08.2002г., когато е
постановено Решение № 661/01.08.2002г. по гр.д№ 150/2002г. по описа на РС Д., с
което е допусната съдебната делба на големия наследствен имот. Т.е фактически и
правно имот № 029118 е възникнал по-късно и е било невъзможно ищцата Д. К. и
нейната сестра И.Д. да са го придобил по силата на извършеното дарение.
Преобретателките са придобили идеална част от имот ***, но не и обособения
вследствие на делбата имот 029118. Искът за установяване правото им на собственост
върху този имот въз основа на разпоредителна сделка е неоснователен.
С оглед на това, подлежи на разглеждане второто въведено от ищците
основание за придобиване на имота- осъществено давностно владение върху него.
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като
основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот,
доколкото изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната
давност е средство за придобиване на правото на собственост след изтичане на
известен период от време и при определени условия. За придобиване по давност е
необходимо да бъде установено владение върху конкретен имот. Това владение трябва
да е продължило минимум 10 години, да има траен характер, да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. С нормата на
чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи
една вещ, има намерение да я държи за себе си.
Поначало давността е основание за придобиване на имущества, които имат
самостоятелно значение, т.е. представляват обекти на самостоятелни собственически
права.
При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид
характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено и с
намерение да се държи вещта като своя. За да се признае на едно физическо лице
правото на изключителна собственост по отношение на един - отчасти или изцяло
чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС установява, че
претендиращият собствеността на целия имот следва да е упражнявал в период по-
дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е
демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за
себе си. Доказването на елементите от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС за
признаване право на собственост на основание изтекла придобивна давност следва да е
пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите
материалноправни предпоставки, изключва придобиването на собствеността.
Правно имотът, предмет на настоящия иск, е обособен от голямата нива след
изменение на земеразделителния план. По делото липсват представени доказателства
кога е станало това, но е представено Решение№ 548/21.06.2004г. за обявяване за
6
окончателен разделителен протокол, в мотивната част на което съдът е посочил, че на
осн.чл.7 от ЗСПЗЗ ОС „ЗГ“ при община К. е одобрила обособяването на
новообразуваните за нуждите на делбата имоти, като скиците на тези нови имоти са
неразделна част от решението. При това настоящия състав приема, че най –късно на
21.06.2004г. имот 029118 е съществувал в правния мир, съответно върху него като
самостоятелен поземлен имот може да се осъществява владение, което да доведе до
придобиване на собствеността.
По отношение ефекта на извършената съдебна делба: Безспорно към момента на
предявяване иска за делба Й. К. вече не е притежавал права в имот ***. Въпреки това,
Д. К. И.Д. и Й. К. участвали в делбата с общ адвокат като ищци. В съдебната практика
(Определение № 512 от 21.12.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 515/2010 г., II г. о., ГК,
Определение № 136 от 6.04.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 144/2012 г., II г. о., ГК),
абсолютно непротиворечиво е становището относно обективните и субективни
предели на силата на пресъдено нещо на решението за допускане на делба. Прието е ,
че въпросът, кой е носител на правото на собственост върху делбеният имот е
преюдициален спор за делбения иск . За имот, който е бил предмет на иск за делба,
спорът за собствеността, респективно съсобствеността не може да се пререшава в
последващия процес по чл.124 от ГПК или за ревандикиране . Това е така защото с
влязлото в сила решение, искът за собственост на делбения имот е решен. В
цитираните решения на ВКС изрично се подчертава съдът е длъжен да зачете силата
на пресъдено нещо на делбеното решение , без да има право да преценява дали то е
правилно . Влязлото в сила неправилно или недопустимо съдебно решение също се
ползва със сила на пресъдено нещо и докато не бъде отменено по предвидения за това
ред, за него важат последиците на чл.297 и чл.298 от ГПК. При това постановеното
решение по допускане на делбата следва да се зачете в отношенията на страните. По
силата на протоколно определение от 29.09.2005година ответникът Й. С. К. получава в
изключителна собственост НИВА № 029118. Определението е влязло в сила на
29.12.2005г. Именно от този момент Д. К. И.Д. са могли да започнат владение върху
процесния имот срещу брат си Й. К., тъй като преди това, последния не е притежавал
конкретен имот от новообразуваните имоти. Преценени в съвкупност, представеният
акт за дарение, явстващ за намерение за своене на дела получен от брат им и гласните
доказателства установяват, че в отношенията помежду им Й. К. първоначално не е
оспорвал правото на сестрите си върху получения имот 029118. Допуснатата съдебно
графическа експертиза, неоспорена от страните по делото, установява, че Д. С. К. е
отдавала под наем имота с Договор от 10.07.2016г. , Договор от 10.07.2017г., Договор
от 10.04.2018г., Договор от 10.05.2019г., Договор от 01.05.2020г., Договор от
16.12.2020г., Договор от 06.12.2021г. Гласните доказателства са безспорни и
еднопосочни, че след извършване делбата на наследствения имот, делът на Й. е
отдаван под наем ежегодно от сестра му Д., последната заедно със сестра си И. се
заявявали като собственици, тъй като са се разбрали с брат си. Единствено Д. К.
комуникирала с представителите на ЕТ„У.“, а след това „Зора У.и“ ООД, които са
обработвали имота, във връзка със сключването на договорите за наем. Единствено Д.
К. и И.Д., а след смъртта на последната и наследниците и получавали рентите за
имота. Наемателите не познават Й. К.. Последния никога не е заявявал претенции към
тях за суми или във връзка с договорите за наем. Гласните доказателства в тази посока
се потвърждават изцяло от писмените доказателства- извлечения от списъци за
заплатени ренти от „Зора –У.и“ООД, за получени от Д. С. К. суми от наемателя от
2016г. до 2022г. Във списъка за 2016г е включена и сестра и И. С. . По делото е
представено извлечение от банкова сметка на В. К. Д., наследник на И. С., съгласно
7
което са и превеждани суми през 2018, 2019, 2020, 2021 и 2022г. от «Зора У.и» ООД.
Договор от 01.06.2013г. за отдаване под наем на земеделска земя е изпълнен от
Й. С. К.. Безспорно и този договор за наем е подписан със съдействието на Д. К., тъй
като наемателите не са се срещали с Й. К., нито са сключвали договори с него въз
основа на пълномощно дадено на сестра му Д.. На преценка следва да се подложи
въпроса дали сключването на този договор е довело до прекъсване владението на двете
сестри.
Съгласно разпоредбата на чл.83 ЗС който докаже,че е владял в различни
времена,предполага се,че е владял и в промеждутъка,ако не се докаже противното.
Веднъж установена фактическа власт върху недвижим имот се предполага,че
продължава да бъде упражнявана от владелеца непрекъснато до момента,в който по
несъмнен начин не бъде доказано,че е осъществено прекъсване на владението,а оттам
и прекъсване на започналата да тече в полза на владелеца придобивна
давност.Давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило
такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената
от него фактическа власт върху имота,като тези действия следва да са доведели до
отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца. В този смисъл
разпоредбата на чл.81 ЗС изрично предвижда,че давността се прекъсва с изгубване на
владението в продължение на повече от шест месеца.
Давността се прекъсва и чрез предявяване на иск за защита на правото на
собственика върху имота. Ако обаче с имота са извършени еднократни действия,
посредством които фактическата власт на владелеца не е била отблъсната, нито е бил
отстранен от имота за повече от шест месеца, не може да се приеме,че придобивната
давност е била прекъсната.С оглед на гореизложеното следва да се приеме също
така,че след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху един имот,
предполага се до доказване на противното,че упражнява тази фактическа власт трайно
и непрекъснато до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на
такова действие, в това число и на собственика, което явно и категорично препятства
възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота или
както вече беше посочено,да бъде осъществено такова действие,което има за
последица отстраняване на владелеца от имота. При това настоящия състав приема
непресъснатост на владението, поради което следва да се приложи презумпцията на
чл. 83 ЗС, по която обратно доказване не е провеждано. Ответниците по предявения
иск не са доказали да са предприели такива действия, които да са довели до
отстраняването на Д. К. и И.Д. от имота. При тези доводи, следва да се приеме за
установено че в периода от 29.12.2005г. до 29.12.2015година двете сестри са
придобили собствеността върху процесния имот въз основа на упражнено давностно
владение. Вписването на Й. К. в някой от договорите е само формално, но в
действителност решенията за управление на имота са вземани от сестрите, последните
са получавали гражданските плодове от него, като не се твърди и не са събрани
доказателства да са отчитали на брат си Й. К. доходите.Последния се е дезинтересирал
от имота до момента, когато от агенцията за недвижими имоти не се свързват с него и
се осъществява прехвърлителната сделка с втория
ответник.
В
обобщение, съдът намира за доказано, че ищцата Д. К. и В. К. Д. с ЕГН **********,
С. К. С. с ЕГН ********** и Т. К. С. с ЕГН **********, като наследници на И.Д.
притежават правото на собственост върху процесния имот – обект на спорното
материално право. Владението на вещта в момента се осъществява от преобретателя
8
по сделката, обективирана в нот.акт№ 134, том 7, peг. № 7663, дело № 934 от 2022г. по
описа на нотариус Р Георгиев с peг. № 133 в НК, с район на действие ДРС на Н. Б. Б..
Последният не е могъл да придобие правото на собственост върху процесната нива въз
основа на прехвърлителната сделка, доколкото договорът за покупко -продажба е
деривативно основание и предполага продавачът да е бил собственик на имота към
датата на прехвърлянето- 2022г. Ответникът Й. К. не е доказал да е придобил имота
обратно на деривативно или оригинерно основание към продажбената сделка.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че са налице всички предпоставки,
визирани в чл. 108 от ЗС и искът се явява основателен.
Ответникът следва да бъде осъден да предаде владението върху ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, представляващ НИВА с площ от 9,170дка, четвърта категория, съставляваща
имот с идентификатор *** по КК на с.Д., община К., на собствениците.
Относно разноските: На осн.чл.78 ал.1 от ГПК в полза на ищците следва да се
присъдят разноските по уважения иск за ревандикация, а именно държавна такса в
размер на 50лева. Освен това, за адвокатско възнаграждение са внесени 2000лв., от
които 800лв. от Д. К. и по 400лв. за останалите ищци. Всеки от ответниците следва да
понесе половината от сторените разноски.
Така мотивиран, Д.кия районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 108 от ЗС, по отношение на
Й. С. К. ЕГН ********** и Н. Б. Б. с ЕГН **********, че Д. С. К. с ЕГН **********,
В. К. Д. с ЕГН **********, С. К. С. с ЕГН ********** и Т. К. С. с ЕГН **********, са
собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ НИВА с площ от 9,170дка,
четвърта категория, съставляваща имот с идентификатор *** по КК на с.Д., община К..
ОСЪЖДА Н. Б. Б. с ЕГН ********** да предаде на Д. С. К. с ЕГН
**********, В. К. Д. с ЕГН **********, С. К. С. с ЕГН ********** и Т. К. С. с ЕГН
**********, неоснователно владения от него недвижим имот – ПОЗЕМЛЕН ИМОТ,
представляващ НИВА с площ от 9,170дка, четвърта категория, съставляваща имот с
идентификатор *** по КК на с.Д., община К..
ОСЪЖДА Й. С. К. ЕГН ********** да заплати на Д. С. К. с ЕГН **********,
В. К. Д. с ЕГН **********, С. К. С. с ЕГН ********** и Т. К. С. с ЕГН **********,
сторените от тях разноски в размер на 25лв. държавна такса и 100лева адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. Б. Б. с ЕГН ********** да заплати на Д. С. К. с ЕГН **********,
В. К. Д. с ЕГН **********, С. К. С. с ЕГН ********** и Т. К. С. с ЕГН **********,
сторените от тях разноски в размер на 25лв. държавна такса и 100лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Д.ки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
9
Съдия при Районен съд – Д.: _______________________
10