Определение по дело №324/2025 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1495
Дата: 21 март 2025 г. (в сила от 21 март 2025 г.)
Съдия: Николай Свиленов Стоянов
Дело: 20253100500324
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 17 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1495
гр. Варна, 21.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Златина Ив. Кавърджикова
Членове:Н. Св. Стоянов

мл.с. Цвета Б. Б.а
като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело №
20253100500324 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Oбразувано е по въззивна жалба на Община Варна, с адрес на
управление гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №43, срещу Решение
№4465 от 10.12.2024г. по гр. дело №8441/2023г. на ВРС, 17-ти състав, с което
е прието за установено в отношенията спрямо ответника Община Варна, че
М. Н. П., ЕГН**********, и Й. Г. П., ЕГН********** (праводатели в хода на
делото на М. Г.а И., Т. Г.а Г.а-М. и Н. Й.ов Г.), са собственици на реална част
с площ от 62 кв.м. от ПИ с идентификатор №***********.1110, разположена
между точки 101, 102, 103 и 121 от комбинирана скица №9 на л.272 от
делото на ВРС, която скица, приподписана от съда, съставлява неразделна
част от решението на ВРС, като частта е принадлежаща към собствения на
ищците ПИ с идентификатор №***********.1077 по КК и КР на гр. Варна,
одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г., находящ се в ************,
предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 2350, квартал: 57,
парцел II-1043, III-1042, при съседи на имота ПИ с идентификатори №№
***********.1073, ***********.1078, ***********.967, ***********.1083,
***********.1296, ***********.1110, ***********.1079, ***********.1076,
***********.1075, ***********.1072, и която част погрешно е отразена в КК
и КР, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г, като част от ПИ
№***********.1110 (път), собственост на Община Варна, на осн. чл.124, ал.1
от ГПК и чл. 54, ал. 2 ЗКИР.

Във въззивната жалба се твърди, че решението на ВРС е неправилно,
необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния
закон и на съдопроизводствените правила. В тази връзка са изложени доводи,
които могат да бъдат обобщени от съда както следва: 1/ Ищците основават
1
правото си на собственост върху спорната реална част въз основа на дарение с
НА № 193/1980г., но същото е нищожно поради липса на посочени в НА
граници на дарения терен. При нищожен титул за собственост ищците нямат
нито активна процесуална, нито материална легитимация. 2/ ВРС е
кредитирал неправилно и необосновано приетите пред него две СТЕ, които
сами по себе си са неясни и не установяват действителните очертания на
имотите. Особено това касае скица №6 към основната СТЕ, при която вещото
лице е използвало неправилна картна основа (РП от 1961г., а не КП от 1956г.)
и е очертало неясно границите на всички относими терени. 3/ Напълно
неправилно ВРС е приел, че липсата на данни за дължими обезщетения за
урежане на сметките по регулация през 1961г. води до извод за приложена
регулация. Точно обратното – плащане на обезщетение за придадените към
имота на праводателя на ищците части не доказано, при което РП от 1961г. е
останал неприложен досежно спорната реална част, респ. действието му е
отпаднало по силата на пар.8, ал.1 от ПР на ЗУТ. Още повече, че
незаплатените придадени части са били държавна, а впоследствие и сега –
общинска собственост. 4/ ВРС не е разгледал обстойно и необосновано не е
уважил евентуалното възражение на Община Варна за придобиване спорната
реална част по давност. С одобряването на КП от 2008г. Общината е отделила
от своя ПИ №1041 процесната реална част и я е присъединила към улица
№1110, като последната е била използвана автомобилен транспорт, в т.ч.
обществен (таксита и линейки). По тези причини моли за отмяна на
обжалваното решение и за отхвърляне на предявения иск, както и за
присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с
който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита решението на ВРС за правилно
и обосновано, за което излага съображения по основните въззивни
оплаквания. Поддържа твърденията си за доказани права на ищците въз
основа на валидни титули за собственост и приложена регулация от 1961г. за
процесната реална част, в която връзка излага съображения. Моли за
потвърждаване на решението на ВРС и за присъждане на разноски пред ВОС.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка
по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок,
от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа
изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да
бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 28.04.2025г. от 13.30часа, за които дата и час да се
призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се
изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК.При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с
редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и
възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.

Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3