№ 20143
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20241110119976 по описа за 2024 година
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 115441/08.04.2024г. на СРС,
подадена във връзка със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена на 30.12.2023г. по ч.гр.д. № 68740/2023г. на СРС.
Ищецът „**********“ ЕАД чрез юрк. Г. Н. е предявил срещу Г. Х. Д. искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи на „**********“ ЕАД във
връзка с топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, бул.
„**********“ № 41, вх. 8, ет. 3, ап. 127, аб. № *******, както следва:
4429,86 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.05.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.12.2023г.) до окончателното
им изплащане;
822,13 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-15.11.2023г.;
64,06 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (13.12.2023г.) до окончателното им изплащане;
15,75 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020г.-15.11.2023г.
Топлоснабдителното дружество твърди, че между него и ответника съществува
облигационно отношение въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на тези
общи условия е доставило за процесния период топлинна енергия, като не била заплатена
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
1
изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът
на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в общите условия
срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. В насроченото по делото
публично съдебно заседание ищецът се представлява от юрк. Ния Соларова, която поддържа
предявените искове, включително в хода на устните състезания.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Х. Д. чрез адв. И. Д. – АК-София, е
депозирал Отговор на исковата молба, вх. № 213425/28.06.2024г. на СРС, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че, тъй като не е изключителен собственик
на целия имот, то не се явява и потребител на топлинна енергия за целия имот и не дължи
процесните суми – отговорността му можела да бъде ангажирана само до 1/2 от тях. Прави
възражение за погасяване на част от задълженията по давност. Обосновава, че не дължи
лихва за забава върху главниците, доколкото начинът, по който бил уреден падежът на
задълженията в общите условия на дружеството, бил неприложим, нито ищецът бил връчил
покана за плащане на главниците. Сочи се, че услугата за дялово разпределение се извършва
от друго лице, поради което ищецът не бил материално легитимиран да получи исканите в
тази връзка суми. Заявява, че не оспорва размера на задълженията и липсата на заплащане
от негова страна на същите, а само основанието, на което са начислени и претендирани. За
насроченото по делото публично съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща
представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявените искове се оспорват.
Третото лице – помагач „************“ ЕООД е депозирало молба, вх. №
313899/07.10.2024г. на СРС, в която заявява, че не оспорва предявените искове. За
насрочените по делото открити съдебни заседания не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и
предявените с нея искове и възраженията на ответника, съобразявайки събраните по
делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното
си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен
интерес, а обективираните в нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество. Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или
решение при признание на иска.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 150 ЗЕ е за ищеца, който
следва при условията на пълно и главно доказване да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и
ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на съответната цена в претендирания
размер, включително сумите за дялово разпределение. При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По
иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които
черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от ДКЕВР/КЕВР, в които се определят правата и задълженията на топлопреносното
предприятие и на потребителите; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане
на количеството топлинна енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията;
условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; редът за
2
осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други
контролни приспособления и пр. Според изричната разпоредба на чл. 150, ал. 2 ЗЕ Общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите, т.е. облигационната връзка между клиента на топлинна
енергия за битови нужди и топлофикационното дружество възниква по силата на закона без
за това да е необходимо съставянето между тях на нарочен документ – договор. Общите
условия на ищеца са публикувани и са влезли в сила. По смисъла на чл. 153, ал. 1 и §1, т. 42
(обн. ДВ, бр. 107 от 2003г., отм. ДВ, бр. 54 от 2012г.) ЗЕ, която норма, макар и понастоящем
отменена, има значение за установяване на вложените от законодателя при регламентиране
на правоотношенията принципи, облигационна връзка по този начин може да възникне
единствено със собственика на топлоснабдения имот или титуляря на вещното право на
ползване върху него. Потребител на енергия или природен газ за битови нужди е само
физическо лице - собственик или титуляр на вещното право на ползване на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия, т.е. за доставената енергия на обекта принципно
винаги отговаря собственикът или титулярят на вещното право на/върху имота
(р.504/26.07.2010г.-гр.д.420/2009г.-ІVг.о., ТР 2/2017-2018-ОСГК, т. 1).
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
22/24.11.1997г. на Нотариуса при Софийския районен съд, по силата на който Валентин Х.
Д. е дарил на Брат си Г. Х. Данев 1/2 идеална част от апартамент № 127 с посочени съседни
апартаменти и пространства, както и прилежащи площи и помещения и права върху земята,
представляваща комплексно жилищно строителство. Никъде в нотариалния акт не е
посочено по-конкретно къде и в кой точно блок и жилищен комплекс в град София се
намира посоченият апартамент № 127. Налице е и Нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот № 87/10.09.2021г., т. 5, рег. № 7627, дело №
745/2021г. на Нотариус № 362 – Мариета Николова, по силата на който Г. Х. Д. е учредил на
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД обезпечение – ипотека върху недвижим имот – апартамент
в град София, бул. „**********“, № 41, вх. З, ет. 3, ап. 127. Нотариалният акт за ипотека не
обосновава по несъмнен начин право на собственост върху процесния имот изцяло и за
процесния имот, доколкото чрез него се учредява обезпечение – ипотека. Нотариалният акт
от 1997г. не доказва никакво релевантно към настоящия спор право, доколкото не може да се
установи къде точно е описаният в него апартамент № 127. Няма данни дали Христо Г.ев Д.
– наследодател на ответника, е бил собственик на топлоснабдения имот. При това
положение по делото може да се приеме за установено, че ответникът е собственик само на
тази част от процесния имот, за която той изрично признава това в отговора на исковата
молба, а именно – за 1/2 идеална част от него. Затова и той следва да отговаря само до
размера на половината от начислените за него суми във връзка с доставката на топлинна
енергия.
Съгласно чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 ЗЕ заплащането на топлоенергията се осъществява
чрез прогнозни месечни вноски, за които се съставят фактури, и последващи изравнителни
вноски. С изравнителната сметка се отчита реално доставеното количество топлинна
енергия и съобразно фактурираните до този момент суми за съответния период се определя
сума за доплащане или сума за възстановяване на купувача. В този смисъл е и уредбата в ОУ
на дружеството. Така за всеки отчетен период в крайна сметка топлоснабдителното
дружество става кредитор на вземане само за реално потребено количество енергия.
Между страните не се спори относно размера на сумите, предмет на делото.
Съдът намира, че погасени по давност (тригодишна по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, ТР 3/2011-
2012-ОСГТК) са вземанията за главница за топлинна енергия, отнасящи се за периода
м.05.2020г.-м.09.2020г. които съдът, на основание чл. 162 ГПК, определя да възлизат на
672,09 лева. При това положение остава дължима главница за топлинна енергия от 3757,77
лева за целия имот. От нея ответникът дължи половината – 1878,89 лева. За тази сума
3
предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен и следва да се уважи, а
за горницата следва да се отхвърли като неоснователен.
Представените по делото общи условия сочат, че задълженията за дялово
разпределение се заплащат по определен от топлоснабдителното предприятие и
извършващите услугата лица ред, обявен по подходящ начин на клиентите. Какъв е този ред
не е доказано. При това положение съдът приема по аналогия с чл. 33, ал. 1 от ОУ, че
падежът на заплащането и на задълженията за дялово разпределение е 45 дни след
изтичането на периода, за който се отнасят. Доколкото задълженията са начислявани за
периода от м.10.2020г., същите не са погасени по давност, като възлизат на 64,06 лева, от
които ответникът дължи половината – 32,03 лева. Предявеният за нея иск е основателен и
следва да бъде уважен, а за горницата подлежи на отхвърляне.
Вземайки предвид писмените доказателства по делото и на основание чл. 162 ГПК
съдът приема, отчитайки погасените по давност суми, че дължимата лихва за забава върху
дължимата от ответника главница за топлинна енергия възлиза на 348,70 лева, за която
сума същият иск е основателен, а за горницата подлежи на отхвърляне. Лихвата за
забава върху главницата за дялово разпределение възлиза за дела на ответника на 7,88 лева,
като за горницата искът подлежи на отхвърляне.
Останалите доводи в насока на недължимост на посочените суми, съдържащи се в
отговора на исковата молба, са неоснователни и не разколебават изложените дотук доводи.
Следва да се изтъкне, че не е налице нарушение по чл. 62 ЗЗПотр на правата на
ответниците в качеството им на потребител (арг. ТР 2/2016-2017-ОСГК).
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на
която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода на делото право на разноски имат и
ищеца, и ответницата, като същите своевременно са заявили претенции в тази насока.
Съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
заповедното производство в размер на 66,62 лева, в която сума е включена пропорционална
част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен размер от 50,00 лева.
Ответникът-длъжник не е доказал разноски разноски в заповедното производство и такива
не му се следват.
Съобразно изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски по
първоинстанционното исково производство в размер на 136,32 лева, в която сума е
включена пропорционална част от юрисконсултско възнаграждение, изчислена на база пълен
размер от 100,00 лева. Ответникът е доказал разноски за адвокатско възнаграждение от
300,00 лева, от които следва да му бъдат присъдени 172,42 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г. Х. Д., ЕГН **********, от град София,
дължи на „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, във връзка с
топлоснабдяването на недвижим имот - апартамент в град София, бул. „**********“ № 41,
вх. 8, ет. 3, ап. 127, аб. № *******, както следва:
1878,89 лева за главница за доставена, но незаплатена, топлинна енергия за
периода м.10.2020г.-м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането
4
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.12.2023г.) до окончателното
им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 1878,89 лева до
пълния му предявен размер от 4429,86 лева и за периода м.05.2020г.-м.09.2020г.
348,70 лева за законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2021г.-15.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 348,70 лева до пълния му предявен размер от 822,13 лева;
32,03 лева за главница за дялово разпределение за периода м.10.2020г.-
м.04.2022г., ведно със законната лихва от датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (13.12.2023г.) до окончателното им изплащане,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над 32,03 лева до пълния му
предявен размер от 64,06 лева;
7,88 лева за законна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 16.12.2020г.-15.11.2023г., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата
над 7,88 лева до пълния му предявен размер от 15,75 лева.
ОСЪЖДА Г. Х. Д., ЕГН **********, от град София, да заплати на „**********“
ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от 66,62 лева, представляваща разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 68740/2023г.
на СРС), както и сумата от 136,32 лева за разноски в първоинстанционното исково
производство (гр.д.№ 19976/2024г. на СРС).
ОСЪЖДА „**********“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище в град София, да
заплати на Г. Х. Д., ЕГН **********, от град София, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата
от 172,42 лева за разноски в първоинстанционното исково производство (гр.д.№
19976/2024г. на СРС).
Решението е постановено при участието на „************“ ЕООД в качеството му
на трето лице – помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба,
подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5