Решение по дело №63797/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14803
Дата: 19 декември 2022 г.
Съдия: Светлозар Димитров Димитров
Дело: 20211110163797
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 14803
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110163797 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. П. и В. Б. В. – П. срещу
етажните собственици на ЕС, находяща се в /населено място/.
Ищците твърдят, че са собственици на ап. № 15 и гараж № 2 в сградата в режим
на ЕС въз основа на договори за покупко-продажба от 23.12.2019г. С Решение № 14 от
ОС, проведено на 28.09.2021г., било прието приходните вноски в бюджета на ЕС за
собственици на апартаменти с гараж да бъдат на стойност 65лв. месечно (с 15лв.
повече за всеки гараж). Посочват, че решението противоречи на императивната норма
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, поради което се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Съобразно изложеното, молят за постановяване на решение, с което същото да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Излагат съображения за неговата неоснователност, като изтъкват, че нормите на чл. 51
ЗУЕС са диспозитивни и могат да бъдат дерогирани от ОС на ЕС.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че ищците са собственици на ап. № 15 и гараж № 2, находящи се в
сградата, намираща се в /населено място/, която е в режим на етажна собственост. Не е
спорно също, че на 28.09.2021г. е проведено общо събрание на етажните собственици,
на което е прието решение под № 14, гласящо, че общото събрание приема входните
вноски в бюджета на ЕС за собствениците с гараж да бъдат на стойност 65лв. месечно
/с 15лв. повече за всеки гараж/.
Единственият спорен въпрос между страните е от правно естество и се свежда
до това дали нормата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС е императивна или диспозитивна.
1
Настоящият съдебен състав споделя установената съдебна практика /Решение №
313/07.04.2020г. по гр. д. № 1332/2019г., IV ГО на ВКС, Определение №
130/17.07.2020г. по ч. гр. д. № 1770/2020г., II ГО на ВКС, Решение № 60181/
20.10.2021г. по гр. д. № 86/2021г., IV ГО на ВКС, Решение № 93/06.10.2022 Г. по гр. д.
№ 395/2022г., I ГО на ВКС и др./, че нормите на чл. 51 ЗУЕС не предпоставят
възможност за тълкуване, те са ясни и императивни. Извод в тази насока може да се
направи и от тълкуването на чл. 11 т. 5 ЗУЕС, в която разпоредба е посочено, че
правомощие на общото събрание е определяне размера, но не и начина на
разпределение на разходите за управление и поддържане на общите части. Последният
е разписан изрично в закона - поравно според броя на собствениците, ползвателите и
обитателите и членовете на техните домакинства независимо от етажа, на който
живеят.
В настоящия случай, Решение № 14 е взето в противоречие с установената
императивна норма, като разходите не са разпределени според броя на собствениците,
ползвателите и обитателите, а във фиксиран размер според притежаваните
самостоятелни обекти – 65лв. за притежателите на един апартамент с един гараж.
Законът не прави разграничение относно това какъв е самостоятелният обект в
сградата, като винаги разходите се разпределят според броя ползватели. Ето защо,
доводите на ответниците в тази насока са неоснователни.
С оглед изложеното, взетото решение е в противоречие с императивната норма
на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и като такова се явява незаконосъобразно и подлежи на отмяна, а
предявеният иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС е основателен.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК имат ищците, но само на тези, които се отнасят за този иск – 80лв. за
държавна такса и 200лв. за адв. възнаграждение, като този размер не се явява
прекомерен.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 40 ЗУЕС по иск на В. А. П., ЕГН: **********, и В.
Б. В. – П., ЕГН: **********, и двамата със съдебен адрес: /населено място/, срещу
етажните собственици на етажна собственост, находяща се в /населено място/, със
съдебен адрес: /населено място/, приетото решение под № 14 на проведеното на
28.09.2021г. общо събрание на ЕС, предвиждащо входните вноски в бюджета на ЕС за
собствениците с гараж да бъдат на стойност 65лв. месечно /с 15лв. повече за всеки
гараж/, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК етажните собственици на етажна
собственост, находяща се в /населено място/, със съдебен адрес: /населено място/, да
заплатят на В. А. П., ЕГН: **********, и В. Б. В. – П., ЕГН: **********, и двамата
със съдебен адрес: /населено място/, сумата от 280,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2