Решение по дело №1481/2023 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 453
Дата: 6 април 2023 г.
Съдия: Милен Иванов Бойчев
Дело: 20234520101481
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 март 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Русе, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520101481 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. ЗЗДН.
Постъпила е молба за налагане на мерки за защита от домашно
насилие от М. Б. Я. срещу А. И. С.. Молителката твърди, че заедно с
ответника са съжителствали на съпружески начала в продължение на около
две години и половина. В този период на няколко пъти се събирали и
разделяли, като често причината за това била психическия и физически
тормоз, който ответникът причинявал. Преди пет месеца молителката
забременяла от ответника, която бременност не била планирана и желана от
него. Физическото насилие от негова страна зачестило, имал искане за
премахване на детето. Имало случаи, в които била удряна от него с ръце и
юмруци. Твърди се, че на 10.03.2023г. между тях възникнал скандал, който
прераснал в побой, извършен от него над нея, като той нанесъл удар с
обратната част на дясната си ръка, при което потекла кръв от носа. Въпреки
че други удари не последвали имало отправени от негова страна заплахи, че
ще го напусне само като труп. На следващият ден била посинена, с подути
очи и изпитвала болки в носа. Моли се да бъде постановено съдебно решение,
с което да бъдат приложени мерки за защита от домашно насилие по
отношение на ответника.
1
В проведеното съдебно заседание ответникът се явява лично и не
оспорва изложените от молителката твърдения за осъществени от негова
страна актове на домашно насилие, включително и нанесените телесни
увреждания от инцидента на 10.03.2023г. Изразява съжаление за случилото
се.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Страните по делото М. Б. Я. и А. И. С. са живели на съпружески
начала. Молителката е бременна в 5 месец. На 10.03.2023г. същата е била
удряна от ответника в областта на лицето, в резултат на което е получила
счупване на носни кости, хематом на долен клепач на дясно око,
кръвонасядане на долен клепач на ляво око, кръвонасядане на лява скула и
буза. Осъществения акт на насилие не е изолиран случай, като по време на
съвместното съжителство на страните е имало и други случаи, при които
ответникът е упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на
молителката, включително и опит да я принуди противно на нейното желание
да премахне нероденото им дете, както и е отправял заплахи към нея, които
същата е възприела като заплаха за живота ѝ.
Изложената фактическа обстановка се установява както от
представената от молителката декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН, така и от
приложеното по делото СМУ от съдебен лекар. Ответникът в съдебно
заседание не оспорва, че е причинил установените в СМУ телесни
увреждания.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно
жилище. В настоящия случай, страните нямат спор, че са живели на
съпружески начала в едно домакинство и молителката е бременна от
ответника в 5 месец, т.е молбата е подадена срещу лице по чл. 3 т.2 и т.3 и в
2
рамките на преклузивния срок по чл. 10, ал.1 ЗЗДН, поради което същата се
явява процесуално допустима и съдът дължи произнасяне по съществото на
спора.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и от
твърденията на страните, по безспорен начин се установи, че на 10.03.2023г.
ответникът е осъществил актове на домашно насилие по отношение на
молителката, изразяващи се в удрянето в областта на лицето, които с оглед
причинените сериозните наранявания може да се предположи, че са били с
висок интензитет. Това обстоятелство, както и бременността на молителката
разкриват сериозна заплаха за нея и нероденото дете от поведението на
ответника, още повече, че агресията му не е изолиран случай. Съдът не
кредитира твърдението на ответника в съдебно заседание, че „съжалява“ за
случилото се. Същият демонстрира непримирение с желанието на
молителката да прекратят връзката си – „…аз съм против това дете, когато тя
иска да го гледа сама. Ако детето живее при мен и тя е при мен аз съм за.“,
омаловажаване на възможността да бъде самостоятелна, опит да доминира
над нея и да налага своите желания, което също е проявна форма на домашно
насилие.
Съобразявайки всичко изложено, настоящият съдебен състав намира,
че подходящи в конкретния случай се явяват мерките по чл. 5, ал.1 т.1, т.3
ЗЗДН за срок от 18 месеца. Този максимално предвиден от закона срок би
способствал молителката да създаде една по-спокойно среда за себе си и за
бъдещото си дете, както и да осигури възможност на ответника да осмисли
поведението си и действително да коригира поведението си по начин, който
да му позволи да бъде поне част от живота на бъдещото си дете.
Определянето на по-кратък срок съдът намира, че не отговаря на установения
вид и интензитет на осъществените от ответника актове на домашно насилие
и не би довел до постигане на превенцията целена от настоящото
производство.
На основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН, на ответника следва да се наложи глоба
в минимален размер от 200лв. за извършеното домашно насилие.
Ответникът следва на основание чл. 11, ал.2 ЗЗДН да заплати по
сметка на РС-Русе държавна такса в размер на 25лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено, че по отношение на М. Б. Я. ЕГН********** с
адрес ************** е осъществено домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН от А. И. С. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ************
ЗАДЪЛЖАВА А. И. С. ЕГН **********, да се въздържа от извършване
на домашно насилие спрямо М. Б. Я. ЕГН**********.
ЗАБРАНЯВА на А. И. С. ЕГН ********** да приближава на по-малко
от 50 метра М. Б. Я. ЕГН**********, жилището в което живее, местоработата
и местата ѝ за социални контакти и отдих за срок от 18 месеца.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, на осн. чл. 21 ЗЗДН, А. И. С. ЕГН **********, че
при неизпълнение на заповедта на съда, ще бъде задържан от полицейския
орган, констатирал нарушението, за което ще бъдат уведомени незабавно
органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал.3 ЗЗДН на А. И. С. ЕГН ********** с
адрес гр. Русе, ************ГЛОБА в размер от 200лв.
ОСЪЖДА А. И. С. ЕГН ********** с адрес гр. Русе, ************да
заплати по сметка на Районен съд - Русе държавна такса в размер на 25лв.
Препис от решението да се връчи на страните и на Първо РУ при ОД
МВР – Русе.
Да се издаде заповед за защита.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Русе в
седемдневен срок считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4