Р E Ш Е Н И Е
№ 169
гр.Плевен, 02.03.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 29 по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 766 от 14.11.2019 г., постановено по НАХД
№ 1313 по описа за 2019г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно
постановление № 718/07.06.2019г. на Директор на Регионална дирекция по горите -
Ловеч, с което на Г.Т.С. *** на основание чл.257, ал.1, т.1 от Закона за горите
е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение по чл.257, ал.1, т.1 вр.чл.108, ал.3 от ЗГ
вр. с чл.12б, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и
опазването на горските територии във вр.с чл.24, ал.6 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Срещу решението е подадена касационна жалба от
Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, в която са наведени доводи, че
съдебният акт е незаконосъобразен и неправилен. Считат се за неверни изводите
на районния съд, че наказателното производство е започнало в разрез с
императивната разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, като от една страна като
твърдяно време за нарушението е посочен период от 16.07.2018 г. до 26.07.2018
г. включително, а от друга страна АУАН е съставен едва на 15.04.2019 г., тоест
след изтичане на три месечния срок след откриване на нарушителя. Твърди се, че
за незаконната сеч РДГ-Ловеч е сезирана със сигнал от РП-Плевен, а от
доказателствата по делото е видно, че нарушението е установено на 02.04.2019г.
след извършена проверка от горските инспектори, при която са констатирали, че
лицето Р.В.е осъществявал дейности по добива на дървесина в имот кад.№582057 в
землището на гр.Долни Дъбник през време на действие на позволително за сеч
№0444047/13.07.2018г., без да му е издадено и валидирано разрешително за
достъп. Не се приемат и изводите на съда, че описанието на нарушението и
обстоятелствата при неговото извършване са недостатъчно ясно представени. Счита
се, че както АУАН, така и издаденото НП отговарят на всички изисквания на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, направено е пълно и точно описание на нарушението,
правилна е правната квалификация, липсва противоречие между установеното в
постановлението на РП – Плевен, установеното при проверката на горските
инспектори Х. и З. и НП. Счита се, че показанията на актоъставителя и свидетеля
по АУАН са добросъвестни, обективни и безпристрастни, конкретни, последователни,
логични и непротиворечиви, същите са изложили подробно възприетите от тях факти
и обстоятелства, които кореспондират и с писмените доказателства по делото. Счита
се, че при определяне на наказанието административнонаказващият орган е наложил
наказание в предвидения минимум, а именно глоба в размер на 300 лева, като с
така наложеното наказание се постигат задачите и целите, които поставя чл. 12
от ЗАНН. Счита се още, че чл. 28 от ЗАНН не е приложим в настоящия случай, поради
факта, че на 15.04.2019 г. на жалбоподателя са съставени освен процесния и
други два АУАН за сходни нарушения в други два имота с издадени позволителни за
сеч. Посочва се, че през предходни години на жалбоподателя са съставени още 8
бр. АУАН за други нарушения на ЗГ, като в тази връзка жалбоподателят се явява
системен извършител на нарушения на ЗГ. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд или алтернативно при необходимост делото да бъде
върнато за ново разглеждане от Районен съд - Плевен.
От ответника е подаден отговор по касационната жалба с
наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция по
горите – гр. Ловеч, не изпраща представител.Депозирана е писмена защита с
доводи за незаконосъобразност на решението. Прави се искане за присъждане на
разноски.
В съдебно заседание ответникът – Г.Т.С. не се явява,
представлява се от адв.М. ***, която поддържа отговора по касационната жалба.
Счита последната за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за двете
съдебни инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на С. за това, че на неустановена
дата в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. вкл., в землището на гр.Долни Дъбник в
имот частна собственост с кад.№582057, отдел 180, подотдел „у“, като лице по
чл.108 ал.2 от Закона за горите, на което е издадено Позволително за сеч
№0444047/13.07.2018г. за имот с кад.№582057, отдел 180, подотдел „У“, землището
на гр.Долни Дъбник, не изпълнил задължение да следи за наличието на документи
за достъп до съответната горска територия, като е допуснал лицето Р.В.да
извършва добив на дървесина в имота в периода 16.07.2018г.-26.07.2018г. вкл.,
без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в ивф.система на
ИАГ, съгласно чл.24 ал.6 от Наредба №1/30.01.2012г. за контрола и опазване на
горските територии. Нарушението е квалифицирано по чл. 257 ал.1 предл.второ т.1
предл.първо от ЗГ вр. с чл.108 ал.3 от ЗГ вр. чл.12б ал.1 т.4 от Наредба №1
/30.01.2012г. вр. с чл.24 ал.6 от същата наредба.
За да отмени наказателното постановление районният съд
е приел, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е посочил, че
административно-наказателното производство е започнало в разрез с нормата на
чл.34 ал.1 от ЗАНН. Посочил е, че от доклад от 10.09.2018г. и констативен
протокол от 04.09.2018г. се установява, че контролните органи са били добре
запознати с извършваните дейности по ЗГ в землището на гр.Долни Дъбник, вкл. и в
процесния имот, както им е било известно лицето по чл.108 ал.2 от ЗГ, а именно Г.С..
В тази връзка е счел, че съставянето на АУАН е следвало да се извърши
своевременно, а не след изтичане на тримесечния срок от откриване на
нарушителя. На следващо място е приел, че описанието на нарушението и
обстоятелствата при неговото извършване не са достатъчно ясно представени в
акта и НП. Посочил е, че след като се твърди нерегламентирано допускане на
лице, което е извършило добив на дървесина, е следвало да се посочи каква
дървесина, в какви количества, самоличността на извършителя, характера на
извършваната дейност, които факти се явяват неизменна част от предмета на
доказване. По съществото на спора е приел, че нарушението не е и доказано.
Посочил е, че нито от гласните доказателства, нито от събраните писмени такива,
може да се установи категорично, че е извършвана някаква дейност по ЗГ от
страна на лицето Р.В.в процесния имот през периода 16-26.07.2018г.
Касационната инстанция намира решението на районния
съд за правилно, съответстващо на материалния закони и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за недоказаност на вмененото на С. нарушение.
Фактическите констатации и правните изводи в тази насока формирани от районния
съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Не са налице твърдяните в касационната жалба пороци.
На С. е съставен АУАН и е санкциониран с НП за това, че не е изпълнил
задължението да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска
територия, като е допуснал лицето Р.В.да извършва добив на дървесина в имот
кад.№582057, отдел 180, подотдел „У“, землището на гр.Долни Дъбник, за периода
16-26.07.2018г. без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване
в информационната система на ИАГ.
В Постановлението за спиране на наказателно
производство, което е станало повод за съставяне на АУАН на С., е отразено, че
при извършената проверка на място е констатирано следното: „За имот №582057 е
издадено позволително за сеч №0444047/13.07.2018г. от инж. Р.М. на Г.С., като
представител на С.Д.. Разрешената сеч е била за гола топола. Очакваният добив е
бил 41плътни кум., площта на сечището 2,00дка. Срок за сеч и извоз от 16.07.2018г.
до 31.08.2018г. Временен склад местността „Вита“. На схемата в технологичния
план временният склад е посочен в коритото на река Вит, без изход към асфалтов
път. По издадените позволителни за сеч дърветата са маркирани от Г.С.. Сечта е
приключила с протокол за освидетелстване на сечище №0419208/30.08.2018г., в
който е отразено, че няма наличности на дървесина в сечището и временния склад.
За транспортирана дървесина е издаден един превозен билет към издаденото
позволително за сеч за 2,20плътни куб.м. тополови дървета за горене. На самия
терен не може да се установи дали са поставени граници, тъй като всички дървета
са отсечени, а дървесината е извозена и липсва.". Посочено е още в
постановлението, че при проверката контролните органи са констатирали
неправомерно отсечени 113 тополови дървета в съседни имоти, с общо количество
64пл.куб.м. дървесина. Посочено е също, че работникът Р.В.е заявил, че сеч е
извършвана само в имотите с издадено позволително за сеч, както и че не му е
правено впечатление по време на тяхната работа в съседните имоти да са поваляни
дървета. Видно е, че наказателното производство е спряно, поради това, че
извършителят на инкриминираното деяние не е открит.
В приложеният
Констативен протокол от 04.09.2018г. е отразено, че е установена незаконна сеч
в подробно описани имоти, за които няма издадени позволителни за сеч. Посочено
е, че цялата дървесина е отсечена в рамките на една седмица преди проверката,
вкл. и на 03.09.2018г., а част от дървесината е извозена през съседни имоти, за
които има издадени позволителни за сеч, вкл. имот №582057.
В Доклад от 10.09.2018г., който е изпратен в РП Плевен
и въз основа на който е образувано досъдебното производство, е отразена същата
фактическа обстановка, както в постановлението за спиране на наказателно
производство.
При разпита на свидетелите, последните твърдят, че
лицето Р.В.е работил в имотите, без да има разрешително за достъп до тези
територии, като преповтарят изложените факти в постановлението за спиране на
наказателното производство. Не са налични, обаче доказателства, които по
безспорен начин да установяват, че именно това лице Р.В.за посочения период
16-26.07.2018г. е извършвал дейност по ЗГ в процесния имот, без да има
разрешително за достъп до тази територия, и съответно че С. не е упражнил
контрол върху това лице и извършваната от него дейност. Ето защо, вмененото на С.
нарушение не е доказано по категоричен начин и като е достигнал до аналогичен
правен извод районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
За пълнота следва да се посочи, че в Доклада от
10.09.2018г., изготвен до директора на РДГ-Ловеч, са изложени факти, които са
констатирани от контролните органи при извършена на 04.09.2018г. проверка, вкл.
и за това, че С. е лицето по чл.108 ал.2 от ЗГ. Абсолютно идентични факти са изложени
и в постановлението за спиране на наказателното производство, като именно там
за първи път се посочва името на лицето, за което се твърди, че С. не е упражнил
контрол върху извършваната от него дейност. Т.е. от датата, на която
контролните органи са получили постановлението на РП-Плевен следва да тече
срокът по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН на С.. Районният съд е извел извод
различен от изложения, но това не влияе на правилността на съдебното решение,
доколкото не е доказано по категоричен начин вмененото на С. нарушение.
При този изход на делото в полза на ответника по
касация следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата инстанция
в размер на 150лева на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, като искането за
присъждане на разноски за производството пред районния съд следва да бъде
оставено без уважение, доколкото последното по делото заседание пред тази
инстанция е било на 02.10.2019г., а изменението на ЗАНН и въвеждането на възможността
за присъждане на разноски с ал.3 на чл.63 от ЗАНН е с ДВ бр.94 от 29.11.2019г.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 766 от 14.11.2019 г.,
постановено по НАХД № 1313 по описа за 2019 г. на Районен съд – Плевен.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите Ловеч да заплати
в полза на Г.Т.С. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в размер
на 150лева (сто и петдесет лева).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.С., чрез адв. А.М. ***,
за присъждане на разноски в размер на 150лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за производството пред Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.