О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 395
гр. Пловдив, 20.09.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд,
гражданско отделение, в закрито заседание на осемнадесети септември две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от
съдията Панайотова ч.гр.д. № 465/2018 г. по описа на ПАС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила
е частна жалба от КПКОНПИ/КПКОНПИ/ - С.против протоколно определение от с.з.
,проведено на 05.06.2018 г., постановено по гр.д. № 206/2017 г. по описа на К. окръжен
съд ,с което производството по делото е прекратено. Жалбоподателят твърди, че
определението е необосновано и неправилно по изложените в частната жалба
съображения, поради което моли съда да го отмени изцяло.
Постъпила
е частна жалба от КПКОНПИ/КПКОНПИ/ - С.против
определение № 656/03.07.2018 г. ,постановено
гр.д.206/2017 г. по описа на К. окръжен съд ,с което определение е
допълнено протоколно определение от 05.06.2018 г. като на ответника Т.Б.М. са присъдено разноски в размер на 2000 лв.
адвокатско възнаграждение.По съображения ,подробно изложени в жалбата ,счита обжалваното определение за неправилно
,поради което моли същото да бъде отменено .
Ответникът
по жалбата Т.Б.М. *** ,обл.К. ,кв.“Б. „ № ** не взема становище по частните
жалби.
Съдът, след като взе предвид
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Частните жалби са подадени в срок, налице са всички други законови изисквания за
тяхната допустимост и редовност, поради
което следва да бъдат разгледани по същество.
По
частна жалба вх.№ 63/13.06.2018г. от КПКОНПИ – С.против определение от с.з. ,с
което производството по делото е прекратено:
Гр.д. № 206/2017 г. по описа на К.йски
окръжен съд е било образувано по предявен от КПКОНПИ - С., първоначално с
наименование КОНПИ, иск
против Т.Б.М. по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане на незаконно придобито имущество на обща
стойност 30 599,36 лв., подробно описано в исковата молба.
С определение на съда ,постановено в
съдебно заседание на 05.06.2018 г. ,предмет на обжалване ,К.йски окръжен съд е прекратил производството по делото като
недопустимо.
Настоящият
състав споделя правните аргументи на окръжния съд.
Основният
правен въпрос, на който трябва да бъде отговорено, е какъв е по характер срокът
по чл. 27 от Закона за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито
имущество /отм./.
В
посочения закон е уредено особено санкционно производство по установяване и
отнемане в полза на Държавата на имущество, което определено лице е придобило в
резултат на престъпна, респ. незаконна, дейност, единно по същността си, но
протичащо в относително самостоятелни фази, първата от които се развива пред
Комисията, учредена по съответния закон, а останалите две – пред съда /исково и
обезпечително производство/.
Законодателят е предвидил, че производството пред Комисията задължително
започва след уведомяването й от друг орган / прокурора или
административно-наказващия орган по чл. 24 от
ЗОПДНПИ /отм./, поради което и във връзка с разпоредбата на чл.25 ал. 1
от закона следва да се приеме, че началната дата на производството като цяло и
на неговата първа фаза в частност е датата на постъпване на уведомлението при
съответния териториален орган – директор на териториална дирекция, с което той
е сезиран да извърши проверката.Съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗОПДНПИ /отм/времевата фаза на проверката е
до 1 година , който срок може да бъде еднократно продължен с 6 месеца, след което в
зависимост от резултата от проверката приключва с решение на Комисията по чл.27
ал.4 от Закона.
Настоящият състав възприема изцяло становището
на окръжния съд, подкрепено от Р. № 323/18.01.2018 г., постановено по реда на чл. 290 от ГПК по гр.д. №
5291/2016 г. по описа на ВКС – ІV г.о., което макар постановено при действието на ЗОПДИППД / отм/
е дало отговор на принципни положения
,приложими и при действието на ЗОПДНПИ/отм/ и според което решение самата
формулировка на текста на правната норма относно срока за извършване на
проверката ,в случая уреден в чл.27 от ЗОПДНПИ/отм/,налага извода ,че този срок
е преклузивен ,а не инструктивен.
Този извод се потвърждава и от константната практика на ЕСПЧ при приложение
разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧОС и чл. 1 от Допълнителен протокол № 1 към нея,
според които всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно
придобито имущество по пътя на гражданския иск на Държавата спрямо
неоснователно обогатилите се лица трябва да отговаря на три критерия –
законоустановеност, необходимост за постигане на легитимна цел и
пропорционалност.
Ако се приеме, че срокът за проверката, извършвана от Комисията, е
инструктивен, това би довело до нарушение на критериите за законоустановеност и
пропорционалност поради това, че териториалните органи на Комисията биха могли
неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън
установения законов, разумен срок да въздействат неблагоприятно върху правната
сфера на проверяваното лице, без то да може да защити правата си.
Възприемането на извода, че посоченият срок е преклузивен би имало двояк
ефект – от една страна би защитило правата на проверяваните лица от прекомерна
и неограничена във времето намеса на Държавата, но от друга страни би действало
дисциплиниращо и върху самите териториални органи на Комисията, за които при
подходяща организация и планиране при събиране на доказателствата предвиденият
срок би бил подходящ и достатъчен.
Ако бъде прието, че срокът за извършване на проверката от Комисията е
преклузивен, съдебната фаза на производството би могла да бъде проведена само,
ако този срок е спазен и до изтичането му Комисията е взела решение и е внесла
мотивирано искане за отнемане в полза на Държавата на имуществото на
проверяваното лице. В противен случай обаче /когато в рамките на преклузивния
срок Комисията не е взела това решение/, проверката пред самата Комисия, а и
цялото производство, в т.ч. пред съда, приключва, като е недопустимо да се проведе
исков процес, тъй като правомощията на Комисията и нейните органи вече са
преклудирани, като е преклудирано и материалното право на Държавата на отнемане
на имущество от проверяваното лице.
В настоящия случай от представеното решение № 460 / 11.102.107 г. на
Комисията ,с което е взето решение за предявяване на иск по чл.74 от ЗОПДНПИ/отм/
е видно , че в ТД на КОНПИ – П. е
постъпило на 04.04.2013г. уведомление от СП по чл.25 от ЗОПДНПИ/отм/ като с протокол № ТД11-ХА/УВ-1660/15.4.2013г. е
образувана проверка за установяване дали има значително несъответствие в
имуществото на лицето Т.Б.М. .С решение на КОМПИ № 293 –/ 12.07.2017 г. е
образувано производство за отнемане в
полза на държавата на незаконно придобито
имущество ,а въз основа на доклад изх.№
ТД – 08 – 1529/26.09.2017 г. на Директора на Комисията е взето решение от същата № 460 / 11.10.2017 г. да се внесе
искане в ОС – К. за отнемане в пола на държавата на това имущество поради
констатирано наличие на значително несъответствие в имуществото на
проверяваното лице по смисъла на чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/.
На база на тази фактология съдът счита следното – уведомлението от ОП – П.
е постъпило в Комисията на 04.04.2013 г. и във връзка с гореизложените
съображения тази дата е началния момент на проверката по чл.21 ал.2 от ЗОПДНПИ/отм/ ,при което
положение едногодишния срок изтича на 04.04.2014 г., до
който момент липсват данни да е взето решение за продължаване на този срок с 6
месеца.Съобразно разпоредбата на чл.27 ал.4 от ЗОПДНПИ/отм/в едномесечен срок от
приключване на проверката директорът на съответното териториално поделение
следва да изготви мотивиран доклад ,въз основа на който Комисията взема
съответното решение .Видно от гореизложеното
решението на КОМПИ за образуване на производство по ЗОПДНПИ/отм/ е от дата 12.07.2017 г.,а
решението за внасяне на искане по чл.74 ЗОПДНПИ/отм / е от 11.10.2917 г., което
дори и при отчитане на възможността за продължаване на срока на проверката с 6
месеца ,е далеч след изтичане на сроковете за това . Всичко това сочи ,че
сроковете ,касаещи проверката по ЗОПДНПИ/отм/ не са спазени от Комисията , а решенията за образуване на
производство по този закон по чл.27 ал.4 т.3 от същия и чл.74 от същия закон са взети далеч след
тяхното изтичане .
Предвид гореизложените мотиви,
определящи срока за извършване на проверка от Комисията като преклузивен, и
доколкото той не е бил спазен, съдът приема, че правомощията на Комисията да
иска отнемане на имуществото на ответника в полза на Държавата е преклудирано,
както и на самото материално право на Държавата, което води до извод за
недопустимост на исковото производство ,поради което настоящият състав намира, че определението на окръжния
съд е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, а подадената против
него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.
По частна
жалба вх.№ 86/24.07.2016 г. на КПКОНПИ – С.против определение №
656/ 03.07.2018 г. ,с което е допълнено протоколно определение от 05.06.2018 г.
с присъждане на разноски в полза на ответника:
С
посоченото определение К. окръжен съд се е произнесъл по молба на процесуалния
представител на ответника вх.№ 1938/2018 г. ,с която молба е поискано допълване
на преждепоставеното определение , с което производството по делото е
прекратено. Категорично ясно е ,че ответникът има право на разноски и при
прекратяване на делото ,искането за присъждане на които е направено още с отговора,към който е приложен договор за правна защита и
съдействие ,видно от който е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на
2 000 лв. След постановяване на прекратителното определение ответникът
чрез неговия процесуален представител е поискал същото да бъде допълнено с
присъждане на така сторените разноски
като с молбата за това е представил и списък по чл.80 от ГПК като късното
представяне на този списък според жалбоподателя прави искането за допълване на
определението в частта на разноските
недопустимо.Този довод не се споделя от настоящата инстанция.Според разпоредбата на чл.80 от ГПК страната,
която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските
най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция като в
противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за
разноските.Видно от казаното ,както и предвид разясненията ,дадени в т.8 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС
,непредставянето на списък по чл.80 от ГПК е пречка да се иска изменението ,но
не и допълването на решението / в случая определението / когато съдът не се е произнесъл
по искането за разноски.В случая искането за присъждане на разноски е заявено своевременно
с отговора на исковата молба ,поради което
и при липса на произнасяне от страна на съда с основното
определение по въпроса за разноските
,молбата за допълване на същото се явява основателна , поради което настоящият
състав намира, че определението на окръжния съд ,с което е допълнил определението
от 05.06.2018 г. като е присъдил на ответника сторените разноски в размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение се явява правилно и като такова следва да бъде
потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без
уважение..
Ето
защо съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от КПКОНПИ– С., БУЛСТАТ *********, с адрес за
призоваване: гр. П., бул. „С.П.“ №**, ет. * частна жалба вх. 63 / 13.06.2018
г. против определение на К. окръжен съд
,постановено в съдебно заседание на 05.06.2018 г. по гр.д.206 / 2017 г. по
описа на същия съд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от КПКОНПИ– С., БУЛСТАТ *********, с адрес за
призоваване: гр. П., бул. „С.П.“ №**, ет. * частна жалба вх. 86/ 24.07.2018 г. против определение на К. окръжен съд №
656/03.07.2018г.,постановено по гр.д.206
/ 2017 г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.