Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 294 Дата 30.10.2018
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Златка Стойчева
в съдебно заседание на 17 октомври 2018 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 400 по описа за 2018 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 263 от 11.05.2018
г., допълнено с Определение № 1131 от 20.06.2018 г., постановено по т. д. № 189/2016
г., Пловдивският окръжен съд е решил следното:
„ОСЪЖДА
Пловдивска митрополия, да заплати на „К.“ ЕООД:
- сумата 40 064.86 лева,
представляваща част от неизплатено възнаграждение, дължимо по Договор за
строителство от 30.05.2011 г. за изпълнение на СМР, обективирани в Акт обр. 19
– Протокол № 15 – допълнителен, ведно с обезщетение за забава от подаването на
исковата молба – 15.03.2017 г. до окончателното изплащане;
- сумата 21 895.44 лева,
представляваща неустойка за периода 15.03.2014 г. – 11.03.2017 г. за
неизпълнение на задължението на Пловдивска митрополия да заплати своевременно
сумата 40 064.86 лв., представляваща възнаграждение по Договор за
строителство от 30.05.2011 г., като за разликата до пълния предявен размер от
21 975.57 лв. и за периода 11.03.2014 г. – 14.03.2014 г. вкл. отхвърля
иска;
- 4 782 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
„К.“ ЕООД, да заплати на П.с.м. сумата
от 11.14 лв., представляваща направените от последната разноски, по
съразмерност“.
Решението на
окръжния съд се обжалва от П., с подробни съображения за неговата неправилност.
Ответникът
по жалбата е на мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
І. Искът е по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
между възложителя П. и дружеството „Р.б.“ ЕООД, като изпълнител, е бил сключен
договор за строителство от датата 30.05.2011 г. (л. 10 и сл.) на обект П.х.„С.“
в гр. П.и – според изпълнителя – е останало неплатено възнаграждение за
изпълнени и приети строително монтажни работи, подробно описани в „Протокол №
15 допълнителен“ (л. 68 и сл.), в размер
на сумата от общо 40 064.86 лева. След отправената покана за плащане от
13.02.2013 г. сумата била дължима, ведно с неустойка за забавеното и плащане. С
договор за цесия от 10.09.2014 г. (л. 77 и сл.) изпълнителят „Р.б.“ ЕООД
прехвърлил посоченото по-горе свое вземане на ищеца „К.“ ЕООД, това е
вземането, предмет на делото.
Ответникът
е оспорил иска изцяло, затова ищецът е трябвало да докаже, че прехвърленото му
от изпълнителя „Р.б.“ ЕООД и претендирано в процеса вземане за плащане на възнаграждение
за изпълнението на всяка една от конкретно вписаните в „Протокол № 15
допълнителен“ строително монтажни работи, с договорената неустойка за забавено
плащане, е наистина дължимо.
Окръжният
съд е приел, че извършването и приемането на всяка една от описаните в
протокола работи е доказано, защото, първо, разпитаният в процеса свидетел Т.П.бил
установил, че представител на възложителя бил редовно поканен и присъствал при
огледа на описаните в Протокола СМР, второ, че възражения относно обема и посочената
за плащане стойност на работите нямало и трето, че след като и назначената по
делото техническа експертиза била установила, че „работите са извършени на
обекта и са били необходими“, искът е приет за изцяло основателен.
Това заключение
на Пловдивския окръжен съд не е било съобразено с данните по делото.
Първо, за
да изпрати свой представител за приемането на каквато и да било изпълнена
работа, възложителят е трябвало да бъде уведомен по един от начините, посочени
в разпоредбата по чл. 6 от договора, но доказателства за уведомяването няма и
това е пречка както за започване броенето на дните от срока по чл. 7.1., абз. 2-ри,
така и за прилагане на презумпцията по чл. 8.1. от този договор. Второ, щом
Протокол № 15, допълнителен, не е подписан от представител на възложителя,
въпросната презумпция по чл. 8.1 е можело да се приложи само в случай, че е
изпълнено изискването по чл. ІХ, абз. 1-ви: протоколът да е подписан от
„представител на РДНСК или на съответната община/район“, а такъв подпис няма.
Затова е било крайно несериозно, тези подробно разписани в договора процедури,
чието осъществяване е можело да се докаже само чрез приетата от страните
писмена форма, да се установяват с показанията на свидетел и единствено чрез
тези твърде общи показания да се обоснове конкретния фактически извод, че всяка
една от изброените в протокола строително монтажни работи не само е била действително
извършена по вид и в съответно посочения от изпълнителя обем, но и че за нея е
било дължимо посоченото в протокола възнаграждение, което възложителят е бил
съгласен да плати.
Било е очевидно,
че единственият сигурен процесуален подход към установяване на спорните факти е
бил, твърдяното от ищеца извършване на описаните от изпълнителя в Протокол 15,
допълнителен, строително монтажни работи, да бъде конкретно и фактически установено
– за всяка от тях – чрез съответна експертиза и извършен от нея оглед на място.
Това е бил и предметът на заключението по изготвената от вещото лице инж. К.М.техническа
експертиза (л. 150 и сл.) и възражения на страните срещу фактическите констатации
относно извършения строеж и направените от вещото лице изводи, по делото няма.
Тук е
необходимо изрично да се подчертае, че вариантите за определяне стойността на
възнаграждението за изпълнена работа – според договора – са само два: първият
е, претендираната за плащане работа да е посочена в приетите от страните
количествено – стойностни сметки по Приложение 1 (л. 17 и сл.), а вторият
начин, ако това са „допълнителни видове работи, извън посочените в КСС“,
възнаграждението за всяка от тях да бъде конкретно определено чрез
ценообразуването, подробно разписано в разпоредбите по чл. 5.1. – 5.7. от
договора. Този втори начин обаче, въобще не е бил използван по време на
изпълнението, включително и при съставянето на процесния „Протокол № 15,
допълнителен“ – вж. допълнителното заключение на вещото лице инж. М.(л. 190 и
сл.), в което е констатирана обективната невъзможност, при липса на установено
в процеса съгласие на възложителя, по-голямата част от описаните в протокола работи
да бъдат изобщо оценени – съобразно договорения от страните начин (процедура) за
определяне на възнаграждението.
По същество става въпрос за твърдяното
от ищеца изпълнение и приемане на следните общо 29 бр. различни строително
монтажни работи, които са били поотделно посочени по вид, извършен обем и
претендирана стойност на дължимо за тях възнаграждение в съставения едностранно
от изпълнителя „Протокол № 15 допълнителен“ и съответно конкретизирани в
нарочната молба на ищеца с вх. № 11304/10.04.2017 г. (л. 87 и сл.):
1. Заготовка и монтаж на окачвачи за полилей
– 7 бр., единична цена – 48.50 лева, обща сума – 339.50 лева.
Както се
вижда от таблицата по Приложение 1 към заключението на вещото лице, работата
наистина била изпълнена, но „няма представени по делото договорени стойности“.
Искът не е по чл. 59 ЗЗД, а конкретно за плащането на възнаграждение, което да
е било дължимо по процесния договор за строителство от 30.05.2011 г. В тежест
на ищеца е било, да установи размера на това възнаграждение, който да е бил или
посочен в КСС или поне определяем чрез уговорките по чл. 5.1. – 5.7. от
договора. Подобни доказателства в процеса обаче, не са събирани, а и не се
твърди, че съществуват. Затова – като недоказан – искът в тази негова част не е
можело да бъде уважен.
2. Заготовка и монтаж на окачвачи за носене
на основния полилей – 4 бр., единична цена – 75.10 лева, обща сума – 300.40
лева.
Положението
е същото, като в предходната т. 1-ва, в тази негова част искът също е недоказан
и не е можело да бъде уважен.
3. Направа на конструкция, таван, гипсокартон
и оформяне на пандативи с три ръце шпакловка – 4 бр., единична цена – 680.00 лева,
обща сума – 2 720.00 лева.
С
изключение на шпакловката, която при огледа не е можело да се установи, дали
наистина е „три ръце“, твърдяната работа е извършена, но доказателства за
дължим размер на възнаграждението отново няма. Искът – и в тази негова част – е
недоказан и е подлежал на отхвърляне.
4. Направа и разваляне на тръбно работно
скеле с височина 10 м., с оформяне на пандативи – 307.80 куб. м., единична цена
– 6.93 лева, обща сума – 2 133.05 лева.
Работата е
била вече актувана по Протокол № 4 – 2000.80 куб. м. и по Протокол № 5 – 634.17
куб. м. а това значи – и съответно заплатена. Иска се повторно плащане, затова
претенцията – като неоснователна – не е подлежала на уважаване.
5. Направа на конструкция, наковаване на
гипсокартон и оформяне под кубе над олтар с два пъти шпакловане по две ръце с
мрежа – 1 бр., единична цена – 2 100.00 лева, обща сума – 2 100 лева.
Работата е
била наистина извършена, експертизата само не е могла да установи, дали
шпакловането е двукратно, но и по този пункт доказателства възнаграждение,
което да е дължимо и да е определено съобразно договора, по делото няма. Затова
искът и в тази негова част – като недоказан – не е можело да бъде уважен.
6. Направа на работно скеле за изпълнение на
полукубе в олтар – 35.23 куб. м., единична цена – 6.93 лева, обща сума – 244.14
лева.
И тази
твърдяна работа е била вече актувана, също като работата по т. 4-та. Отново се
иска повторно плащане за вече платена работа, затова претенцията – като
неоснователна – не е подлежала на уважаване
7. Оформяне на допълнителни греди с гипсокартон
на пояс +5,70 – гр. 2.22 – 2.25 – 4 бр. – 14.36 кв.м., единична цена – 49.90
лева, обща сума – 716.56 лева.
Работата
наистина е била извършена, но договорено възнаграждение за нея няма. Искът и в
тази негова част – като недоказан по размер – не е можело да бъде уважен.
8. Направа и разваляне на тръбно скеле за
изпълнение на овали на гр. 1.22 – 1.25 – 25.74 кв.м., единична цена – 6.93
лева, обща сума – 178.38 лева.
Твърдяната
работа дублира дейността по т. 4-та и 6-та по-горе, която е вече разплатена.
Искът в тази негова част е бил неоснователен и е подлежал на отхвърляне.
9. Направа на гранитогрес балкон, включително
хастар – 59.40 кв.м., единична цена – 43.20 лева, обща сума – 2 566.08
лева.
Работата е
била действително извършена и посочената в протокола стойност на
възнаграждението е съобразена с приетото от страните ценообразуване по
договора. В тази нейна част претенцията е била основателна и е подлежала на
уважаване.
10. Цокъл на гранитогрес Н = 8 см. – 45.30 м.,
единична цена – 6.32 лева, обща сума – 286.80 лева.
И тази
твърдяна работата е била извършена и посочената в протокола стойност на
възнаграждението също е съобразена с приетото от страните ценообразуване по
договора. Затова и в тази нейна част претенцията е била основателна и е
подлежала на уважаване.
11. Направа на стени от гипсокартон под стълбище
към балкон – хор – 4.24 кв.м., единична цена – 28.00 лева, обща сума – 118.42
лева.
И тази
работа е била извършена, но доказан размер на дължимото възнаграждение няма. Искът
в тази негова част е бил недоказан и не е можело да бъде уважен.
12. Доставка и монтаж на врата от PVC 80/200 – 1
бр., единична цена – 300.00 лева, обща сума – 300.00 лева.
Работата
също е била извършена, но доказан размер на дължимото възнаграждение отново няма.
Искът в тази негова част е бил недоказан и е подлежал на отхвърляне.
13. Доставка и монтаж на врата от PVC 70/146 – 1
бр., единична цена – 280.00 лева, обща сума – 280.00 лева.
Положението
е същото като за вратата по предходната т. 12-та, в тази негова част искът също
е бил недоказан и не е можело да бъде уважен.
14. Направа на предстенна обшивка от гипсокартон
предверие за закриване на корнизи при камбанария – 6.55 кв.м., единична цена – 15.60
лева, обща сума – 102.18 лева.
Доказателства
за дължимото възнаграждение няма, претенцията е недоказана по размер и не е
можела да бъде уважена на твърдяното от ищеца договорно основание.
15. Оформяне на дилатационна фуга отвън – 11.00
м., единична цена – 38.00 лева, обща сума – 418.00 лева.
Отново
размерът на дължимото възнаграждение не е бил установен и искът в тази му част
– като недоказан – не е можело да бъде уважен.
16. Оформяне на дилатационна фуга отвътре с
масив от чам, цвят – златен дъб – 12 м., единична цена – 10.00 лева, обща сума
– 120.00 лева.
Фугата е
изпълнена, но претендираното възнаграждение за тази работа е отново недоказано
по размер и искът не е подлежал на уважаване.
17. Покриване със старобългарски керемиди над
корнизи и камбанария с керемиди на възложителя – 79.41 кв.м., единична цена –
33.41 лева, обща сума – 2 653.09 лева.
Няма
доказан размер на търсеното договорно възнаграждение. Искът – като недоказан –
е подлежал на отхвърляне.
18. Облицовка с декоративни тухли арка над олтар
– 17.42 кв.м., единична цена – 82.52 лева, обща сума – 1 437.50 лева.
Работата е
била вече актувана по Протокол № 12 – 42.30 кв. м. и по Протокол № 14 – 26.00
кв. м., иска се повторно заплащане, затова искът е бил неоснователен и е
подлежал на отхвърляне.
19. Направа на кант 12 см. около прозорци –
45.96 м., единична цена – 27.95 лева, обща сума – 1 284.58 лева.
И тази
работа е била вече актувана, в същите предходни протоколи като работата по т.
18-та, искът и в тази негова част – като неоснователен – е трябвало да се
отхвърли.
20. Направа на чела за дървени стъпала – 19.00
бр., единична цена – 18.00 лева, обща сума – 342.00 лева.
Тези
елементи на стъпалата са изпълнени, но размерът на търсеното договорно
възнаграждение е отново недоказан и искът – като недоказан – не е можело да
бъде уважен.
21. Оформяне на изпъкнали ръбове на навеси
(заслони). Фасади юг, север и запад – 59.40 м., единична цена – 6.50 лева, обща
сума – 386.10 лева.
Отново
твърдяната договорна стойност на претендираното по делото възнаграждение е
неустановена, искът е подлежал на отхвърляне.
22. Заготвяне на праховобоядисана ламарина между
керемиди и стени – 32.61 м., единична цена – 26.63 лева, обща сума 868.40 лева.
Освен че и
за тази работа твърдяното договорно възнаграждение е недоказано по размер, тя е
скрита и не е могла да бъде дори измерена. Искът и в тази негова част – като
недоказан – не е подлежал на уважаване.
23. Боядисване на старобългарски керемиди –
79.42 кв.м., единична цена – 7.90 лева, обща сума – 627.42 лева.
Работата
вече е била актувана, това са керемидите, актувани по Протокол № 10, т. 8-ма и
по Протокол № 14, т. 3 и т. 6, исканото
повторно плащане е неоснователно и искът – в тази негова част – е
трябвало да се отхвърли.
24. Разлика в цената между еднократна шпакловка
по стени и двукратна шпакловка с мрежа по фасади върху вароциментова мазилка
12.81 – 8.98 лева – 562.75 кв.м., единична цена – 3.83 лева, обща сума –
2 155.33 лева.
Според
експертизата, в предходния Протокол № 14 вече е била актувана еднократна
шпакловка по фасада – 280 кв.м., а и доказателства за договорено възнаграждение
за този вид работа няма. Искът и в тази негова част – като недоказан – не е
можело да бъде уважен.
25. Топлоизолация XPS по бетонови греди, фасади – запад –
лепене и дюбелиране – 17.04 кв.м., единична цена – 18.30 лева, обща сума –
311.83 лева.
Констатациите
на експертизата са, че посочената работа е била вече актувана по Протокол № 11
– 250.86 кв. м. и по Протокол № 14 – 125.00 кв. м. Искането е за повторно
плащане и е трябвало да бъде отхвърлено.
26. Топлоизолация с вата 140 мм. – 48 кв.м.,
единична цена – 14.75 лева, обща сума – 708.00 лева.
Работата по
този пункт преди това е била актувана по Протокол № 10 – 205.80 кв.м. и искът –
като неоснователен – не е трябвало да бъде уважаван.
27. Направа на парапет от балюстри, съставени от
цимент, мраморен прах и пясък, включително подлагане на горен и долен борд –
33.75 м., единична цена – 125.33 лева, обща сума – 4 230.00 лева.
Работата е
била наистина извършена, но размерът на търсеното от ищеца договорно
възнаграждение е неустановен. Искът и в тази негова част е бил недоказан и не е
можело да бъде уважен.
28. Трикратно грундиране с бял грунд на вътрешни
стени, тавани и овали в храма – 1172.12 кв.м., единична цена – 3.92 лева, обща
сума – 4 594.71 лева.
При огледа
не е можело да бъде установено, дали грундирането е наистина трикратно, а и
размерът на претендираното в процеса договорно възнаграждение отново е
неустановен. Искът и в тази негова част е бил недоказан и също не е можело да
бъде уважен.
29. Двукратно боядисване с бял латекс на
предверие запад, канаския и тоалетни – 192.99 кв.м., единична цена – 4.48 лева,
обща сума – 864.60 лева.
Работата е
изпълнена, но договореното боядисване е било на цена 4.08 лева/кв.м., затова –
в тази негова част – искът е можело да бъде уважен само до размер на сумата
787.40 лева (192.99 кв. м. х 4.08 лева/кв.м. = 787.40 лева).
Или
резултатът в крайна сметка е, че предявеният иск е бил основателен и доказан
само до размер на общата сума от 3 640.28 лева, която включва
2 566.08 лева по т. 9-та, 286.80 лева по т. 10-та и 787.40 лева по т.
29-та, тези работи са фактически извършени съобразно договора и само фактът, че
наистина не са били актувани по начина, посочен в този договор, не е основание
да не бъдат съответно заплатени. В тази нейна част предявената осъдителна
претенция е била основателна и е следвало да бъде уважена до посочения размер
от общо 3 640.28 лева. Съобразно поправената искова молба (вж. Молба вх. №
26353/31.08.2017 г., л. 141) посочената сума ще следва да се присъди ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска (15.03.2017 г.) до нейното
окончателно изплащане. В останалата му част, до размер на сумата от
36 424.58 лева (40 064.86 лева – 3 640.28 лева = 36 424.58
лева), като горница до пълния предявен размер от 40 064.86 лева, искът е
подлежал на отхвърляне.
ІІ. Според разпоредбата по т. ІІ.9.1 от
договора, изработените СМР е трябвало да бъдат разплатени „при изпълнение на
съответния етап, удостоверено с приет Протокол /Акт обр. 19/ и приложена
фактура, спазвайки разпоредбите на чл. 7, 8 и 9 от настоящия договор“.
Установените по-горе за плащане СМР, в размер на сумата от общо 3 640.28
лева, са вписани в едностранно съставен от изпълнителя протокол без дата,
съобщението до длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД (л. 79) не съдържа конкретните
видове СМР, за които се претендира плащане на договорно възнаграждение а само
обща сума, затова не може да се приеме, че срокът за плащане по чл. 8.1., ал. 2
от договора въобще е започнал да тече. Предходна
покана за плащане до длъжника по това вземане няма, а това на свой ред
означава, че вземането не е станало изискуемо преди връчването на преписа от
исковата молба.
Периодът,
за който ищецът претендира плащане на неустойката по Раздел VІІІ, абз. 2-ри от
договора обаче, е за времето от 11.03.2014 г. до 11.03.2017 г., а това е
период, който предхожда предявяването на иска (15.03.2017 г.), когато
понастоящем установеното в процеса вземане не е било все още изискуемо. Забава
при неизискуеми вземания няма, затова претенцията за плащане на неустойка за
забавено плащане, която да се начисли върху присъдената сума от 3 640.28
лева е неоснователна и не следва да бъде уважена. А до размер на горницата до
претендираната в процеса сума от общо 21 975.57 лева, договорната неустойка
– поради неустановената дължимост на възнаграждение – е била също недължима и
искът в тази негова част също е подлежал на отхвърляне.
При
извършеното описание на предмета на делото, диспозитивът на обжалваното решение
неправилно препраща единствено към „Протокол № 15, допълнителен“, а това не е
документ, който е обвързвал страните по договора. Затова – въпреки настоящото
частично приемане на иска за основателен – решението на окръжния съд ще следва
да се отмени изцяло, а заявените претенции бъдат уважени и съответно
отхвърлени, съобразно по-горе написаното.
Разноските.
1. Пред двете съдебни инстанции ищецът е
защитавал материален интерес в размер на сумата 62 040.43 лева, направил е
разноски в размер на общата сума от 6 782.00 лева, като постигнал
уважаване на иска до размер на сумата 3 640.28 лева. На осн. чл. 273, във
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част от претенциите, в полза на
дружеството „К.“ ЕООД ще следва да се присъдят разноски, в размер на сумата 397.94
лева.
2. Пред двете съдебни инстанции ответникът е
защитавал материален интерес в размер на сумата 62 040.43 лева, направил е
разноски в размер на общата сума от 4 299.00 лева, като постигнал отхвърляне
на иска до размер на сумата 58 400.15 лева. На осн. чл. 273, във вр. с чл.
78, ал. 3 ГПК и съобразно отхвърлената част от претенциите, в полза на П.С.М.
ще следва да се присъдят разноски, в размер на сумата 4 046.75 лева.
В този смисъл ще се постанови и решението.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 263 от 11.05.2018 г., допълнено с Определение № 1131 от
20.06.2018 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 189/2016 г.
ОСЪЖДА П.С.М. ЕИК *, да заплати на дружеството „К.“ ЕООД, ЕИК *, като приобретател на вземане по
сключения с дружеството „Р.б.“ ЕООД, ЕИК *, договор за цесия от 10.09.2014 г., сумата
3 640.28 лева (три хиляди шестстотин и четиридесет лева и 28 ст.), ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2017 г. до нейното
окончателно изплащане, която сума представлява общо дължимо възнаграждение за
следните изброени по-долу изпълнени строително монтажни работи по сключения
между П.С.М. като Възложител, и „Р.б.“ ЕООД, като Главен изпълнител, Договор за
строителство от 30.05.2011 г.:
- направа на гранитогрес балкон,
включително хастар – 59.40 кв.м., единична цена – 43.20 лева, обща сума –
2 566.08 лева;
- цокъл на гранитогрес Н = 8 см. – 45.30
м., единична цена – 6.32 лева, обща сума – 286.80 лева и
. - двукратно боядисване с бял латекс на
предверие запад, канаския и тоалетни – 192.99 кв.м., единична цена – 4.48 лева,
обща сума – 864.60 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявените от дружеството „К.“ ЕООД, ЕИК *, като приобретател на вземане по
сключения с дружеството „Р.б.“ ЕООД, ЕИК *, договор за цесия от 10.09.2014 г., искове
против П.С.М. ЕИК *, за заплащане на сумата от общо 36 424.58
лева (тридесет и шест хиляди четиристотин двадесет и четири лева и 58
ст.), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.03.2017 г. до
нейното окончателно изплащане, която сума представлява общо претендирано възнаграждение,
което да е дължимо по сключения между П.С.М. като Възложител, и „Р.б.“ ЕООД,
като Главен изпълнител, Договор за строителство от 30.05.2011 г., за извършването
на следните изброени по-долу строително монтажни работи:
- заготовка и монтаж на окачвачи за
полилей – 7 бр., единична цена – 48.50 лева, обща сума – 339.50 лева;
- заготовка и монтаж на окачвачи за носене
на основния полилей – 4 бр., единична цена – 75.10 лева, обща сума – 300.40
лева;
- направа на конструкция, таван,
гипсокартон и оформяне на пандативи с три ръце шпакловка – 4 бр., единична цена
– 680.00 лева, обща сума – 2 720.00 лева;
- направа и разваляне на тръбно работно
скеле с височина 10 м., с оформяне на пандативи – 307.80 куб. м., единична цена
– 6.93 лева, обща сума – 2 133.05 лева;
- направа на конструкция, наковаване на
гипсокартон и оформяне под кубе над олтар с два пъти шпакловане по две ръце с
мрежа – 1 бр., единична цена – 2 100.00 лева, обща сума – 2 100 лева;
- направа на работно скеле за изпълнение
на полукубе в олтар – 35.23 куб. м., единична цена – 6.93 лева, обща сума –
244.14 лева;
- оформяне на допълнителни греди с
гипсокартон на пояс +5,70 – гр. 2.22 – 2.25 – 4 бр. – 14.36 кв.м., единична
цена – 49.90 лева, обща сума – 716.56 лева;
- направа и разваляне на тръбно скеле за
изпълнение на овали на гр. 1.22 – 1.25 – 25.74 кв.м., единична цена – 6.93
лева, обща сума – 178.38 лева;
- направа на стени от гипсокартон под
стълбище към балкон – хор – 4.24 кв.м., единична цена – 28.00 лева, обща сума –
118.42 лева;
- доставка и монтаж на врата от PVC 80/200 – 1
бр., единична цена – 300.00 лева, обща сума – 300.00 лева;
- доставка
и монтаж на врата от PVC 70/146 – 1 бр., единична цена – 280.00 лева,
обща сума – 280.00 лева;
- направа на предстенна обшивка от
гипсокартон предверие за закриване на корнизи при камбанария – 6.55 кв.м.,
единична цена – 15.60 лева, обща сума – 102.18 лева;
- оформяне на дилатационна фуга отвън –
11.00 м., единична цена – 38.00 лева, обща сума – 418.00 лева;
- оформяне на дилатационна фуга отвътре с
масив от чам, цвят – златен дъб – 12 м., единична цена – 10.00 лева, обща сума
– 120.00 лева;
- покриване със старобългарски керемиди
над корнизи и камбанария с керемиди на възложителя – 79.41 кв.м., единична цена
– 33.41 лева, обща сума – 2 653.09 лева;
- облицовка с декоративни тухли арка над
олтар – 17.42 кв.м., единична цена – 82.52 лева, обща сума – 1 437.50 лева;
- направа на кант 12 см. около прозорци –
45.96 м., единична цена – 27.95 лева, обща сума – 1 284.58 лева;
- направа на чела за дървени стъпала –
19.00 бр., единична цена – 18.00 лева, обща сума – 342.00 лева;
- оформяне на изпъкнали ръбове на навеси
(заслони). Фасади юг, север и запад – 59.40 м., единична цена – 6.50 лева, обща
сума – 386.10 лева;
- заготвяне на праховобоядисана ламарина
между керемиди и стени – 32.61 м., единична цена – 26.63 лева, обща сума 868.40
лева;
- боядисване на старобългарски керемиди –
79.42 кв.м., единична цена – 7.90 лева, обща сума – 627.42 лева;
- разлика в цената между еднократна
шпакловка по стени и двукратна шпакловка с мрежа по фасади върху вароциментова
мазилка 12.81 – 8.98 лева – 562.75 кв.м., единична цена – 3.83 лева, обща сума
– 2 155.33 лева;
- топлоизолация XPS по бетонови греди, фасади – запад –
лепене и дюбелиране – 17.04 кв.м., единична цена – 18.30 лева, обща сума –
311.83 лева;
- топлоизолация с вата 140 мм. – 48 кв.м.,
единична цена – 14.75 лева, обща сума – 708.00 лева;
- направа на парапет от балюстри,
съставени от цимент, мраморен прах и пясък, включително подлагане на горен и
долен борд – 33.75 м., единична цена – 125.33 лева, обща сума – 4 230.00
лева и
- трикратно грундиране с бял грунд на
вътрешни стени, тавани и овали в храма – 1172.12 кв.м., единична цена – 3.92
лева, обща сума – 4 594.71 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от дружеството „К.“
ЕООД, ЕИК *, като приобретател на вземане по сключения с дружеството „Р.б.“
ЕООД, ЕИК *, договор за цесия от 10.09.2014 г., иск против П.С.М. ЕИК *, за
заплащане на сумата от общо 21 975.57 лева
(двадесет и една хиляди деветстотин седемдесет и пет лева и 57 ст.),
представляваща неустойка по Раздел VІІІ, абз. 2-ри от сключения между П.С.М.
като Възложител, и „Р.б.“ ЕООД, като Главен изпълнител, Договор за строителство
от
ОСЪЖДА
П.С.М. ЕИК *, да заплати на дружеството „К.“ ЕООД,
ЕИК *, сумата 397.94 лева (триста деветдесет и седем лева и 94 ст.) разноски по
делото.
ОСЪЖДА дружеството „К.“ ЕООД,
ЕИК *, да заплати на П.С.М. ЕИК *, сумата 4 046.75 лева (четири хиляди и
четиридесет и шест лева и 75 ст.) разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.